№ 8
гр. Чирпан, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20215540200234 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Н. Т. Ф., ЕГН **********, от с......,
чрез адв. С.Н. от АК Пловдив, със съдебен адрес: гр........... против електронен фиш серия К
№ .........., издаден от ОД на МВР Стара Загора, с което му е наложено административно
наказание- глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21
ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да
бъде изцяло отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, но взема писмено становище, че електронният фиш е законосъобразен, правилен
и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението,
нарушителя и неговата вина, съставен е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и
законосъобразен. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на
оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн.
чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в
минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Ст.Загора.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок .
Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № .......... е наложено на
жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189
ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 2, т.2 от ЗДвП, затова че: “ На 19.11.2019г. в 9.15ч. в обл.
1
Ст.Загора,общ.Чирпан,път II-66, км.107+000 –на уширението пред експериментална база
по памука в посока гр.Чирпан при ограничение 60км.ч., въведено с пътен знак В26, заснето с
мобилна радарна система TFR1-M Отчетен толеранс от 3км., с МПС МАЗДА 626, вид
ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ...... е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 618, разрешена
стойност на скоростта – 60км/ч., установена стойност на скоростта – 72км/ч,
превишена стойност на скоростта – 12км/ч. “, с което е нарушил чл. 21 ал. 2 във вр. с член
21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна –
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
Изрично в обжалвания електронен фиш е посочено наличието на въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В 26 – 60км./ч.
По делото не се спори наличието на пътен знак В26 на посоченото в ЕФ място,
именно на път II-66 км.107+000.
При извършен служебен контрол настоящия състав намира, че е налице основание
за отмяна на ЕФ, доколкото издаването му противоречи на императивната разпоредба на чл.
39, ал. 4 ЗАНН, според която за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал. 4 ЗАНН и най-вече израза
"необжалваемия минимум" не са достатъчно ясни, поради което за изясняване на
действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на нормата на чл.
39, ал. 4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал. 1 ЗАНН, 39, ал. 2 ЗАНН и чл. 186, ал. 4 ЗАНН.
При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните изводи:
-за явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за
които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал. 1 ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията не е
сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол,
поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на нарушителя в този
случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗАНН предвиждаща, че ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата- му се издава АУАН, а въз
основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които
се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал. 2 ЗАНН на място се издава глоба с фиш до размера,
предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 50 лева. Глобата с фиш не е сред
лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН / респективно чл.58д от ЗАНН/ актове подлежащи
на пряк съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита
2
на нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата- му се
издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
-за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до 50 лева
включително, на основание чл. 186, ал. 4 ЗДВП, ако нарушителят не оспорва нарушението и
размера на наказанието, му се издава глоба с фиш, която не подлежи на самостоятелно
обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН/ респективно чл.58д от ЗАНН/. В случай, че оспорва
нарушението или не е съгласен да заплати наложената глоба, на нарушителя се издава
АУАН и въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
-за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50 лева на
нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал. 4 ЗАНН са
извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с измененията на чл. 189, ал. 4
ЗДвП, с която разпоредба е въведен в позитивното ни право института на електронния фиш.
Тоест в случая се касае не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично
изразена законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага с
необжалваем фиш на основание чл. 186, ал. 4 ЗДвП при липса на оспорване и по общия ред-
с АУАН и НП при налично оспорване от нарушителя.
Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от
16.03.2015 г. по к. адм. н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 677 от 29.09.2021 г. на АдмС - Пазарджик по
к. а. н. д. № 939/2021 г. и др./
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на чл. 85а
ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство
или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по
пътищата". Т. е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има приоритет пред
разпоредбите на ЗДвП.
Така изрично Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 740 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е съществувала забрана да
реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда уреден в чл. 186,
ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал. 3 ЗАНН, като издаде в зависимост от процесуалната позиция на
3
нарушителя или необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по общия
ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, съществува
безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за издаване на ЕФ, по
силата на:
- чл. 189, ал. 4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и кумулативно
наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
- чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната
възможност за това, същият следва да бъде отменен.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд-
Пловдив- Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година
За пълнота на изложението следва да се обсъди обстоятелството, че не може да се
приеме твърдението, че под необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал. 4 ЗАНН се
разбира 10 лева, а сумата от 50 лева била е "необжалваем максимум". Този довод всъщност е
изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при словесната
редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид разкритата по-горе действителна
воля на законодателя чрез систематичното тълкуване на нормите на чл. 39, ал. 1 ЗАНН, чл.
39, ал. 2 ЗАНН, 39, ал. 4 ЗАНН и чл. 186, ал. 4 ЗДвП.
В случая под "необжалваем минимум" по смисъла на чл. 39, ал. 4 ЗАНН се разбира
не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10 лева), а минималния праг на
налаганото наказание, над който е допустимо да се издава ЕФ (тоест 50 лева).
В този изричен смисъл е и Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н.д. № 1789 /
2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в което този въпрос е нарочно
обсъден и е прието, че необжалваемия минимум, над който могат да се издават ЕФ е именно
50 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Жалбоподателят е бил представляван от адвокат, безплатно.
Обжалваният акт е отменен. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, се дължат разноски,
които съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се възложат на въззиваемата страна.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от "Закон за адвокатурата", следва да бъде осъдена
въззиваемата страна да заплати на адвоката на жалбоподателя хонорар, в размер –
минимално предвидения такъв от 300 лева – триста лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № № .........., издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на Н. Т. Ф., ЕГН **********, от с......, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР СТАРА ЗАГОРА да заплати на адв. С.Н. от АК Пловдив,
със съдебен адрес: гр........... адвокатски хонорар в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5