№ 2246
гр. С., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110143629 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ от ищецът П. В. Т. против З.Б.И.” АД за сумата
24000 лв. със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането - обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
уврежданията на здравето вследствие на ПТП, настъпило на 11.08.2017 г. в гр.С., на бул.
„С.“ причинено от л.а. Сеат Ибиза с рег. № *** собственост на Д. Ю. И., управляван от К.
Ю. И.. Претендира се и лихва за забава в размер на 3193,34лв. за периода от 20.04.2021г. –
датата на писменото уведомяване на ответника до датата на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че процесното ПТП е реализирано изцяло по вина на
водача на л.а. Сеат Ибиза с рег. № ***, като вследствие на инцидента е пострадал
пешеходецът – ищец П. В. Т.. В резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил счупване
на метатарзална кост – закрито. Твърди се, че ищецът е преживял силни болки и страдания
за продължителен период от време, а впоследствие е провеждал активно лечение и
физиотерапия, като прогнозата за развитието на заболяването му била, че няма да може да
възстанови напълно функционалността на движението и състоянието отпреди инцидента.
Отделно от горното заявява, че вследствие на удара му е нанесена и силна емоционална
травма, причинена от шока, който е изпитал от опасността да загуби живота си заради
невниманието на шофьор. Травмата се е отразила тежко на психиката му и пречи на
пълноценното общуване и нормалният му начин на живот. Ищецът завява, че за пътно-
транспортното произшествие е съставен констативен протокол, като по случая е образувано
досъдебно производство №11287/2017г., като с Присъда №132144/04.06.2019г. по НОХД
14728/2018г. К. Ю. И. е признат за виновен за това, че на 11.08.2017г. е причинил на ищеца
П. Т. по непредпазливост средна телесна повреда за което е осъден на лишаване от свобода
за една година и три месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три
години. Отделно от това за същия срок е лишен от право да управлява МПС. Ищецът
заявява, че е предявил претенция към застрахователя да обезщети причинените му
неимуществени вреди като е претендирал сумата от 50 000лв., но застрахователят е отказал,
с което мотивира и правният си интерес от воденето на настоящия процес. Претендира
разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
1
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва се телесните увреждания на ищеца да са в
пряка и непосредствена причинна връзка от настъпилото ПТП, както и че оздравителният
процес е бил продължителен. Твърди се, че ищцовата претенция е завишена по размер.
Съдът като обсъди доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в исковата молба
застрахователно събитие - ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди причинени от
застрахования л.а.; 3) отговорност на водача на застрахованото при ответника МПС за
причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на
непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди и разходи за проведено лечение,
причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се
презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.
Установява се от приетото като писмено доказателство заявление с вх. № ОИ-
221700/20.04.2021г. видно от което ищецът е отправил претенция към ответника –
застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50000лв.
В отговор на заявлението с Уведомление изх. № НЩ2873/23.04.2021г. ответникът е
отказал да изплати претендираното обезщетение, поради непредставяне на достатъчен обем
доказателства.
От приетия по делото като писмено доказателство Констативен протокол № В-564 за
посетено ПТП с пострадали лица, настъпило на 11.08.2017г. се установява, че на
11.08.2017г. в гр. С., лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № ***, управляван от К. Ю. И. се
движел по спомагателното платно на бул. С. от бул. Константин Величков към ул. Зайчар в
района на кръстовището с улица Зайчар на пешеходна пътека обозначена с пътен знак Д17
ЗДвП и пътна маркировка М 8.1 реализира ПТП с пресичащ от дясно на лявопо посока на
движение на лекия автомобил П. В. Т.. Протоколът съставлява годно доказателствено
средство, тъй като по своята правна природа представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - съставен е от компетентно длъжностно лице, в
кръга на службата му по установената форма и ред, поради което този документ се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила за релевантните обстоятелствата, които
това длъжностно лице е възприело непосредствено. Протоколът е съставен, след като
органът по контрол на движението по пътищата е посетил на място произшествието и е
възприел непосредствено неговите противоправни последици. Ирелевантно в това
отношение е обстоятелството, че този документ е съставен в по-късен момент от настъпване
на процесното ПТП, тъй като мл. автоконтрольор е обективирал в него възприетите от него
непосредствено факти, респ. пресъздадените пред него правнорелевантни обстоятелства.
С присъда №132144/04.06.2019г. постановена по НОХД 14728/2018г. по описа на
СРС, 10-ти състав К. Ю. И. е признат за виновен в това, че на 11.08.2017г., около 18.30 часа
в гр. С. по спомагателното платно на бул. „С.“ с посока на движение от бул. Константин
Величков към ул. Зайчар в района на кръстовището с ул. Зайчар, на прилежащата
пешеходна пътека, при управление на МПС – лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № ***
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119 ЗДВ, като не пропуснал пресичащия
по пешеходната пътека от дясно на ляво пешеходец П. В. Т. реализирал ПТП и му причинил
средна телесна повреда – счупване на основа на 5-та предходилна кост на десния крак.
Зачитайки, в приложение на чл.300 ГПК, задължителната сила на горцитираната присъда
съдът приема, че действията на водача К. И. съставляват граждански деликт. Той е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал
пресичащия пешеходец е реализирал ПТП. Деянието му е противоправно, защото е
извършено в разрез с изискванията на правилото на чл.119 ЗДВП и виновно.
2
Установява се от разпита на свидетеля К. Ю. И., че е участвал в процесното ПТП
през 2017 г. Заявява, че се е движел с посока бул. „С.“, завил надясно в локалното към ул.
Зайчар. Сочи, че имало паркирани автомобили, включително и върху пешеходната пътека.
Твърди, че е шофирал с 25/30 км/ч., когато изневиделица се е появил човек, с който се
получил сблъсък. Човекът отскочил, ударил се в предното стъкло на автомобила и след това
паднал на земята. Заявява, че слязъл от колата, за да се увери в как е и той се извинил, че не
го видял. Настанили пострадалия на стол, даден им от близък сервиз и изчакали екип на
спешна помощ. Свидетелят заявява, че не е видял пострадалия.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са разпитани
свидетелите В. И. и Ц.Л.
Установява се от разпита на свидетеля В. И., че последният е колега на ищеца П. Т..
Разбрал, че той е претърпял ПТП през месец август 2017г., като следващите три месеца е
бил в отпуск по болест. След връщането си на работа носел бастун, накуцвал и до пролетта
на 2018 г. се движел затруднено. Заявява, че той бил активен човек, спортувал, ходел да тича
редовно, като след травмата не успявал да спортува по този начин. Оплаквал се от болки при
лошо време, имал проблеми със съня – започнал да се буди през нощта и рано сутринта. Не
можел да се концентрира, станал по-раздразнителен, променил се характера му.
Свидетелят Ц.Л.заявява, че познава ищеца и е негов приятел. Сочи, че знаел за
инцидента с ищеца, настъпил на 19.08.2017 г. Твърди, че след като се прибрал в къщи бил с
гипсиран крак и ходил да му помага да му пазарува, защото бил трудно подвижен. Заявява,
че ищецът П. Т. се движел по-трудно, поради което не можели да ходят заедно по планини.
Твърди, че ищецът му се оплаква от силни болки и подуване особено при натоварване и при
промяна на времето.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява,
че вследствие на настъпилото ПТП на 11.08.2017 г. ищецът П. В. Т. е получил следните
травматични увреждания: контузия и подкожен хематом в лява скулна област на лицето;
контузия и подкожен хематом в лявата теменна област на главата; контузия на втори пръст
на дясната ръка; разкъсно-контузна рана на дясното коляно; неразместено напречно
счупване на пета метатарзална кост на десния крак. Отразено е в експертизата, че
локализацията на уврежданията и повредите по МПС посочват, че към инициалният удар
ищецът е бил с лявата си страна към автомобила, като след удар на нивото на долните
крайници, е последвало падане на предния капак и с достигане на главата до предното
панорамно стъкло, при което са се реализирали травмите на лявата половина на лицето и
главата. Последвало е падане на терена, при което пострадалия е понесъл тежестта на тялото
върху външния ръб на дясното стъпало, с последователно падане върху коляното и дясната
ръка, видно от наличните травми. Вещото лице посочва, че всички травми при пострадалия
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Посочено е в експертизата, че
лечението на фрактурите на петата метатарзална кост е главно консервативно - гипсов
ботуш или ортеза за 45-50 дни. След свалянето на имобилизацията се провежда
рехабилитация. Възстановяването на работоспособността става за период около 3-3.5
месеца, в зависимост от това как върви самият възстановителен процес. По отношение на
счупването на петата метатарзална кост е отразено, че е извършена манипулация - мануална
репозиция (наместване) на фрактурата под локална анестезия, след което е била поставена
гипсова шина. В конкретния случай е поставена гипсова имобилизация за възможно най-
краткия срок - 30 дни, поради това, че фрактурата е била неразместена. Периодът на
възстановяване е средно 60 дни. Посочва се, че възстановителния период за разкъсно-
контузната рана е около 20-25 дни от датата на травмата, при липса на усложнения в
оздравителния период. Другите описани травматични увреждания са контузиите на лявата
теменна област на главата и лявата скулна област на лицето придружени с подкожни
хематоми и контузията на втория пръст на дясната ръка. Вещото лице заявява, че този тип
3
увреждания се получават от удари с или върху твърди тъпи предмети. Лечението на
контузията по принцип изисква прилагането на криотерапия през първите 24-36 часа,
последвано от прилагането на топли процедури, гелове, мазила или течности със
обезболяващо и противооточно действие.
В конкретния случай гореописаните контузии придружени с подкожни хематоми
изисква прилагането на криотерапия през първото денонощие, последвано от топли
процедури, гелове, мазила или течности със обезболяващо и противооточно действие за
период от 14-15 максимум до 20 дни, което е и периодът за пълно възстановяване.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило на 11.08.2017 година около 18:30 часа в град
С., по спомагателното (локалното платно) на бул.С. е посока на движение от бул.
Константин Величков към ул. Зайчар. Предвид документите по делото ударът е настъпил на
пешеходна пътека тип ..зебра"' на около 31.00-31,50 м след взетия ориентир по дължина на
платното, а по ширина на пътното платно на 4.00-4,25 м в ляво от десния бордюр. Вещото
лице посочва, че на мястото на ПТП е имало пешеходна пътека тип “зебра“, обозначена с
маркировка М 8.1 от ЗДвП и пътен знак Д17 от ЗДвП „пешеходна пътека“ използван за
сигнализиране на пешеходна пътека тип „зебра“. Отразено е в експертизата, че от събраните
данни и настъпилите травматични увреждания по пешеходеца Т., скоростта на л.а.Сеат
Ибиза към момента на удара е около 30-35 км/ч. Посочва се, че при така изчисленото
разстояние на опасната зона за спиране от 18,40 м, то ударът е бил предотвратим за водача
на лекия автомобил с оглед скоростта м\ на движение. Ударът би бил предотвратим за
водача на МПС при условията на управление на автомобила с по-голяма концентрация,
внимание и контрол, при които с правилно боравене с уредите за управление на автомобила
- кормилна и спирачна уредба, да съумее своевременно да спре при възникналата опасност
на пътното платно - наличие на пресичащ по пешеходна пътека пешеходец. Ищецът е
пресичал пътното платно по обозначена и сигнализирана пешеходна пътека тип „зебра“. В
хипотеза, е оглед формулировката на въпроса, същият би имал възможност да предотврати
настъпването на удара, ако. възприемайки движението на автомобила не е предприел
пресичане на пътното платно по пешеходната пътека, а е изчакал преминаването на
автомобилите.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковата претенция:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца от
предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По
делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение, по
което е постановен отказ. Ето защо, съдът намери, че исковата претенция, се явява
допустима.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
4
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния
договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска,
следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован за обезщетяване
на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер -
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага - чл. 45, ал.2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
По делото се установява категорично, че ищеца е претърпяла в резултат на
процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в получени травматични увреждания
по тялото си за което са приети писмени доказателства и заключение на СМЕ.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение - по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи, и отчете
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен
период, ограниченията които е търпяла и продължава да търпи пострадалата, възрастта на
ищеца. към датата на ПТП – 41г., промяната в обичайния й начин на живот, както и
5
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия
момент.
Настоящият състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчете: А) броя, вида и тежестта
на причинените на ищцата телесни увреждания / контузия и подкожен хематом в лява
скулна област на лицето; контузия и подкожен хематом в лявата теменна област на
главата; контузия на втори пръст на дясната ръка; разкъсно-контузна рана на дясното
коляно; неразместено напречно счупване на пета метатарзална кост на десния крак,
като от заключението на СМЕ на в.л. и медицинската документация е установено, че
травматичните увреждания по тялото са причинили на пострадалия болки и страдания; б/.
продължителността на възстановителния период- установено е от заключението на
съдебномедицинската експертиза, че лечебният и възстановителен период при ищеца е
продължил не повече от 30 дни – гипсова имоблизация и около 60 дни за пълно
възстановяване; в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – обичайно по-
силни болки се търпят в непосредствено след увреждането, като с течение на оздравителния
период те намаляват, възможно да продължат и по-дълго време в зависимост от
индивидуалните особености на пострадалия, каквито данни по случая няма; освен
претърпените физически болки и страдания, следва да се отчете и претърпения стрес,
свързан със самото настъпване на ПТП, както и последващото посттравматично
разстройство свързано с съпреживяването на инцидента; г/. пълното възстановяване на
ищеца и липсата на трайни негативни последици за здравето му – по делото липсват данни
за наличие на усложения вследствие настъпилите увреждания, като според вещото лице е
налице пълно възстановяване на ищеца; д/ възрастта на ищеца към настъпване на
инцидента/същият е бил на 41 години, т.е. в трудоспособна възраст/. Няма данни за
съпътстващи заболявания, които да са се обострили или ексцесирали в резултат на
процесното ПТП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца в
резултат на процесното ПТП болки, страдания и посттравматичното стресово разстройство,
следва да бъде определено в общ размер на 11000 лева, която сума справедливо репарира
претърпените от него неимуществени вреди. До последния размер предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ следва да бъде уважен, а за горницата до пълния
претендиран размер от 24 000 лева - отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира лихва за забава в размер на 3193,34лв. изтекла за периода от
20.04.2021г. /датата на уведомяване на ответното дружество/ до датата на исковата молба. С
оглед основателността на иска за главница, основателен се явява и искът за дължимост на
лихва за забава. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ, застрахователят дължи лихва за забава, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от
6
представеното по делото уведомление, неоспорено от ответника, същият е бил уведомен за
претенциите на ищеца на 20.04.2021г. Дължимият размер на лихвата за забава върху
присъдения от съда размер изчислен по реда на чл.162 ГПК възлиза на 1463,61
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира такива, представя Списък по чл.80 от ГПК и доказва, извършени
разноски в общ размер на 450лв. – депозити за експертизи, като съразмерно на уважената
част от исковете ответникът дължи сумата от 206,25лв. Ищецът е представляван от адвокат,
осъществил безплатна правна помощ. В тази хипотеза съдът определя дължимото
възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на иска,
броя проведени съдебни заседания и предприети процесуални действия от адвоката
пълномощник определя на 1300 лв., като съразмерно на уважената част от иска ответникът
дължи на адвокат Ж. сумата от 595,83лв.
На ответника съобразно с отхвърлената част от иска се дължат също разноски, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК, ответното дружество претендира
присъждане единствено на Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 300лв, депозити за
вещи лица в размер на 400лв. и 50лв. – депозит за свидетели. Съдът счита, че с оглед
гореизложените критерии, приложими при определяне на адвокатското възнаграждение,
претендираното от ответника възнаграждение за един Ю.сконсулт не следва да бъде
намалявано. С оглед горното ищецът дължи на ответника сумата от 406,25лв. – разноски за
производството.
На основание чл.76,ал.6 ГПК ответникът дължи на СРС сумата от 498,54лв. –
държавна такса съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Б.И.“АД, ЕИК *** да заплати на П. В. Т., с ЕГН ********** по
предявения иск с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ сумата от 11 000лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки, страдания и негативни емоции,
резултат от ПТП, настъпило на 11.08.2017г. в гр. С., по вина на водача на л.а. Сеат, модел
„Ибиза“, с рег. № *** – К. Ю. И.а, ведно със законната лихва върху главницата считано от
11.08.2022г. до окончателното погасяване, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 1463,61лв.
– лихва за забава дължима върху главното вземане за периода от 20.04.2021г. до
10.08.2022г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПк сумата от 206,25лв. – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 11 000лв. до пълния
предявен размер от 24 000 лева и иска по чл.86,ал.1 за сумата над 1463,61лв до пълния
предявен размер от 3193,34лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА З.Б.И.“АД, ЕИК *** да заплати на адвокат Ж. Г. Ж., с личен № *** и
7
служебен адрес: *** на основание чл.38,ал.2 ЗА сумата от 595,83лв. – адвокатски хонорар за
осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА П. В. Т., с ЕГН ********** да заплати на З.Б.И.“АД, ЕИК *** на основание
чл.78,ал.3 ГПК сумата от 406,25лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Б.И.“АД, ЕИК *** да зпалти на основание чл.78,ал.6 ГПК в полза на
дръжавата и по сметка на СРС сумата от 498,54лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8