Р Е Ш Е Н И Е
№ 260627
гр.Пловдив, 27.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на тридесети септември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4927/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 494519 –F516590/12.02.2020г. издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно управление на Национална агенция по
приходите, с което на „П. - П. Р.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление – ***, представлявано от П. Т. Р., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД,
във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева),
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че е констатирана отрицателна касова разлика от 10
лева, използвана от *** за обяд, която е несъразмерно тежка с наложената
санкция от 500 лева. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на
изложените основания, като посочва, че е налице маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.93, т.9 от НК, като обществената опасност на
деянието е изключително ниска, а санкцията се явява твърде значителна на фона
на липсата на общественоопасни последици. В този
смисъл поддържа, че се касае за отрицателна касова разлика от 10 лева, същата е
житейски обяснена още в момента на проверката, случаят е за първи път, като се
касае за медицински специалист с дългогодишна практика, а не за чисто търговски
обект. Също предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна –
Централно
управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. оспорва жалбата, предлага същата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Поддържа, че нарушението е установено и се подкрепя изцяло
от доказателствата по делото, не са допуснати процесуални нарушения при
изготвяне на наказателното постановление. Още поддържа, че не следва да се
прилага чл.28 от ЗАНН и нарушението да се квалифицира като маловажно такова,
доколкото същото е формално, на простото извършване, няма необходимост от
настъпване на наобщественоопасни последици. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултска защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 23.07.2020 г. видно от приложената към НП разписка, а
жалбата е изпратена до РС-Пловдив на 30.07.2020г. съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.09.2019г., в 15:06 часа, в гр.Пловдив, свидетелят П.П.А. – в качеството и на *** в Централно управление на Национална агенция по
приходите, извършила проверка на обект – кабинет за масажи, находящ
се в ***, стопанисван от „П. - П. Р.“
ЕООД, ЕИК:*********. При същата проверка свидетелят А. установил, че в
обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „EXPERT SX 01“ с индивидуален
номер на фискалното устройство DY467297 и индивидуален
номер на фискалната памет 36625333. Наличното в
проверявания обект фискално устройство притежавало възможност да се извършват
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. При проверката
свидетеля А. още установил, че при разчетна касова
наличност към момента на проверката от фискалното устройство от 120 лева,
фактическата наличност на средствата в касата била 110 лева, за което бил
направен саморъчен опис на паричните средства от П. Т. Р..
С оглед на горното, на 15.10.2010г. свидетелят А. съставил АУАН № F516590/15.10.2010г
срещу П. - П. Р.“ ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, в присъствието на *** на дружеството – П. Т. Р.. Въз
основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел П.П.А., който описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, включително –
констатираната отрицателна разлика в касовата наличност от 10 лева, както и
начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява
начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства – фискални бонове и опис на паричните средства в касата
от 30.09.2019г. – от които се установява наличието на фискално устройство и
установената касова наличност.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна между
страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ОПР-17
от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите,
като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно
- наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което П. - П. Р.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от П.
Т. Р. е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС, за това, че на 30.09.2019г., в 15:06 часа, в гр.Пловдив, в обект –
кабинет
за масажи, находящ се в ***, стопанисван от „П. - П.
Р.“ ЕООД, ЕИК:*********, при наличие на монтирано и въведено в експлоатация
фискално устройство „EXPERT SX 01“ с индивидуален номер на фискалното
устройство DY467297 и индивидуален номер на фискалната памет 36625333, извън
случаите на продажби не е регистрирало във фискалното устройство всяка промяна
на касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми, с каквато фискалното устройство разполага, като не е
регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми“ промяна на касовата
наличност в размер 10 лева, представляващи парични средства по-малко в касата.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка
с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Процесното нарушение е такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Следва да се има предвид, че обществената
опасност на горепосоченото нарушение се изразява в липсата на касова отчетност
относно финансовото устройство, затрудняваща осъществяването на фискалния
контрол, която степен на обществена опасност не следва от конкретния размер на
касовата разлика, а именно – дали се касае за 10 или повече лева, както и дали
се касае за положителна или отрицателна касова разлика. В този смисъл и не би
могло да се твърди, че липсват общественоопасни
последици, нито колко тежки са последните, ако има такива. Също така житейската
причина за касовата разлика не може да бъде обсъдена от съда, доколкото в
случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Не на последно място, обстоятелството, че дружеството
не е извършило други нарушения е такова, което по-скоро следва да се съобрази
при индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не е достатъчно
основание за приложение реда на чл.28 от ЗАНН.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и
доколкото не се твърди нарушение, довело до неотразяване на приходи, за процесното нарушение е предвидено административно наказание
за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В
случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта
на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез
процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие
в проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на две
съдебни заседания, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел,
фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е
80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 494519
–F516590/12.02.2020г. издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно
управление на Национална агенция по приходите, с което на „П. - П. Р.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от П.
Т. Р., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева), за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на „П. - П. Р.“ ЕООД,
ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.