РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110105067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „М.Б.“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ ****, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на Г. П. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“ № ****, вх.**, ет.** ап.*** че съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № 15471/20120г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от: 160,99 лева (сто и шестдесет лева и 99 ст.) - падежирали и непогасени лизингови
вноски за главница, по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване
собствеността върху лизинговия актив № *****г., дължима за периода от 22.06.2020г.
до 28.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 625,05 лева (шестстотин двадесет и пет лева и
05 ст.), падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху
лизинговия актив № ******г., дължима за периода от 22.07.2020г. до 28.09.2020г.,
сумата от 2,16 лева (два лева и 16 ст.), представляваща неустойка за забава на плащане
на лизингови вноски, начислена на основание чл. 15.1 от ОУ върху всяка закъсняла
вноска за периода от 22.06.2020 г. до 28.09.2020 г.; сумата от 704,46 лв. (седемстотин и
четири лева и 46 ст.), представляваща неустойка за прекратяване на договора за лизинг
1
по вина на лизингополучателя, на основание чл. 15.5 от ОУ; сумата от 221,57 лева
(двеста двадесет и един лева и 57 ст.), представляваща разходи за заплатен данък по
чл.*** и сл. от **** за 2020 г., на основание чл.***. от ОУ във вр. с чл. ***; сумата от
540 лева (петстотин и четиридесет лева), представляваща разходи за възстановяване
на лизинговия актив на основание чл. **** във вр. с чл.*** от ОУ; сумата от 650 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща щети нанесени върху лизинговия актив
по време на ползването му от лизингополучателя, на основание чл.**** във вр.с чл.***
от ОУ.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между страните е бил сключен Договор № *****г. за финансов
лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизингов актив По него
ответникът – лизингополучател получил на 29.10.2019г. л.а. „Т. К.-В.“, но не изпълнил
задължението си да заплати вноските по погасителен план към договора с падежи
22.06., 22.07., 22.08., 22.09.2020г. и част от вноска с падеж 22.10.2020г. за периода от
25.09. - 29.09.2020г. На това основание ищецът – лизингодател развалил договора с
писмено изявление получено от лизингополучателя на 18.09.2020г., като последният
ползвал автомобила до 29.09.2020г., когато го върнал с писмен протокол. На
лизингополучателя били начислени неустойка за забава и за предсрочното
прекратяване на договора по негова вина, разходи за данъци и такси; разноски за
възстановяване на владението на автомобила и нанесени вреди на лизинговата вещ.
Предвид неизпълнението на задължението за плащане кредитора инициирал заповедно
производство, в хода на което било уважено заявлението му и била издадена заповед
по чл. 410 ГПК, с която била присъдена претендираната цена, срещу която длъжникът
възразил и на това основание от съдът издал заповедта за изпълнение били дадени
указания на ищеца да предяви иск да бъде установено съществуване на вземането,
присъдено с нея. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен
отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 24.03.2022г.
открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице
не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът
да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата
искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238
ал.1 от ГПК предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на
неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото
2
писмени доказателства – ч. гр.д. № 15471/2020г. по описа на ВРС; заверени за вярност
копия на договор за финансов лизинг № ****, ведно с погасителен план, приемо-
предавателен протокол, пълномощно за застраховане, декларация по чл. 4(7) и по чл.
6(5) т.3 от ЗМИП, общи условия, декларация за съгласие и обработване налични данни,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит, тарифа към общи условия; уведомление за прекратяване на договор от
18.09.2020г.; ППП от 28.09.2020г.; протокол за инспекция от 09.10.2020г.; договор от
29.05.2017г.; разписки, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК
и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК за
вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им
извършване - вносни бележки за държавни такси са в размер на 241,92 лв. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждене в размер на 100 лв. съобразно нормите на чл.
78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и НЗПП. Следва да се присъди и пълния размер на
разноските по заповедното производство в размер на 108,08 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК по
отношение на „М. Б.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г. М. Д.“ *** и Г. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“ № ****,
вх.*, ет.*, ап.**, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 15471/20120г. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 160,99 лева (сто и шестдесет лева и
99 ст.) - падежирали и непогасени лизингови вноски за главница, по Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизинговия
актив № *****г., дължима за периода от 22.06.2020г. до 28.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 625,05 лева (шестстотин двадесет и пет лева и 05 ст.), падежирали и
непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив № ****г.,
дължима за периода от 22.07.2020г. до 28.09.2020г., сумата от 2,16 лева (два лева и 16
ст.), представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, начислена
на основание чл. 15.1 от ОУ върху всяка закъсняла вноска за периода от 22.06.2020 г.
до 28.09.2020г.; сумата от 704,46 лв. (седемстотин и четири лева и 46 ст.),
представляваща неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина на
лизингополучателя, на основание чл. 15.5 от ОУ; сумата от 221,57 лева (двеста
3
двадесет и един лева и 57 ст.), представляваща разходи за заплатен данък по чл.52 и сл.
от ЗМДТ за 2020 г., на основание чл.8.6. от ОУ във вр. с чл. 354 /2/ ТЗ; сумата от 540
лева (петстотин и четиридесет лева), представляваща разходи за възстановяване на
лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с чл.8.7.10 от ОУ; сумата от 650 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща щети нанесени върху лизинговия актив
по време на ползването му от лизингополучателя, на основание чл.14.3 във вр.с чл.14.2
от ОУ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Г. П. Т., ЕГН ********** да заплати
на „М. Б.“ **, ЕИК ****, сумата от 341,92 лева, представляващи разноски по
настоящото дело и 108,08 лева - разноски по ч.гр.д. № 15471/2020г. по описа на ВРС.
Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4