Решение по дело №736/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.11.2018г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

24.10.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

736

по описа за

2018

година.

Делото е образувано по предявени по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 т.1 от ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване, установителни по характера си, искове с правна квалификация чл.318 и сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, от ищеца „ДД Бодуров“ ЕООД, гр.Кърджали, срещу ответника „Устра-Бетон“ АД гр.Кърджали. Цената на всеки от главните искове за парични вземания за неплатена цена по договора за продажба е съответно на 10 183.40 лева с ДДС , а на акцесорния иск за забава – в размер на сумата от 476.18 лева – за задължението по фактура № **********/27.10.2017г.  и за периода от 27.10.2017г. до 12.04.2018г., и съгласно чл.69, ал.1 т.1  от ГПК обуславя компетентност за разглеждане на делото от настоящия съд като първа инстанция съгласно чл.104 т.4, вр. чл.103 от ГПК.

Претендира се да се установи спрямо ответника съществуване на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед N 282/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 588/2018г. на РС-Кърджали.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника са в трайни търговски отношения по продажба на стоки, с издаване на фактура в деня на получаването им, сумата по която се плаща по банков път, но не и по процесната фактура, по която задълженията не са изпълнени, за плащане цената на строителни материали в общ размер от 10 183.40 лв. – задължение по фактура № **********/27.10.2017г. с ДДС. С неплащането на цената на продадените стоки, ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху всяка една цена от деня на издаване на фактура за продажбата и до 12.04.2018г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, в общ размер от 476.18 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК на 12.04.2018г. Издадената по ч.гр.д. N 588/2018г. на РС-Кърджали заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на посочените парични вземания е възразена от ответника, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за същите. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и моли за уважаването им.

Ответникът „Устра-Бетон“ АД гр.Кърджали с отговора по чл.131 от ГПК оспорва исковете  и съществуването на задължение към ищеца по процесните фактури, както и, че е налице идентичност между вземането, за което е издадена възразената от него заповед за изпълнение на парично задължение и вземането, претендирано с предявения установителен иск, в т.ч. с оглед датата от която се претендира законна лихва и сумата върху която се претендира същата, при възражение, че невярно е твърдението, че фактура за доставки на стоки ищецът издава на ответника при самата доставка,  и при възражение, че стоките са реално получени, не са налични съпътстващи фактурите документи за реалност на доставките, фактурите не отговарят на изискванията на ЗСч., и осчетоводяването на фактура при липса на доставка не означава дължимост на цената на доставката.Признава, че между страните съществуват дълготрайни търговски отношения, но процесните фактури не са част от тях и не съответстват на установената между страните практика съгласно която ищецът доставя на ответника строителни материали по предварителна заявка от служител на ответника-отговорник на обект, след издаване и получаване на фактура за същите, и винаги след подписване на стокова разписка при получаването им, и именно въз основа на стокова разписка стоките се товарят и разтоварват в съответен обект на ответника, един екземпляр от която се предава на получателя срещу подпис. Възразява и, че в счетоводството на ответника са получени фактури, издадени от ищеца, със същия номер и дата като процесните, но с различно съдържание, в т.ч. и по отношение на падежа. Моли за отхвърляне на исковете.В съдебно заседание ответникът „Устра-Бетон“ АД гр.Кърджали чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу исковете.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед N282/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 588/2018г. на РС-Кърджали, е разпоредено длъжникът  „УСТРА БЕТОН” ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК /БУЛСТАТ/ ***, представляван от Ж.С.Х. и С.В.Х., заедно и поотделно, да заплати на     кредитора „ДД БОДУРОВ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК /БУЛСТАТ/, представляван от Д.Д.Б., чрез адвокат Д.Д. сумата от 10 659.58 лв., от които 10 183.40 лв. представляващи главница, произтичаща от неизпълнено парично задължение по фактура № **********/27.10.2017 г., лихва за забава в размер на 476.18 лв. за периода от 27.10.2017 г. до 11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018  г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 933.19 лв., от които 213.19 лв. внесена държавна такса и 720 лв. адвокатско възнаграждение. 

В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнение в срок на парично задължение за плащане на цената на стоки по горепосочените фактури от длъжника на кредитора, за който на 03.01.2018г. в ТР на Агенция по вписванията е вписано преобразуване на дружеството и промяна на наименованието му от „Семат“ ООД на „ДД Бодуров“ ЕООД.

С исковата молба е представена фактура № **********/27.10.2017г. на стойност 10 183.40  лева с ДДС с посочен получател „Устра-Бетон“ АД с ЕИК *** и изпълнител „Семат“ ООД гр.Кърджали, понастоящем преобразувано на „ДД Бодуров“ ЕООД съгласно вписвания в ТР, за продадени от ищеца на ответника стоки, както и дневник на продажбите, които фактури са копие и не са подписани от страните по тях, а от представения дневник за продажби не се установява да изхожда от предприятието на ищеца, в частност от счетоводството му.

В съдебно заседание от ищеца е представена фактура с процесните номера и стойности , подписана от издателя им, която съответства на представените от ответника с отговора на исковата молба фактура, която той твърди, че е получена в счетоводството му.

Подредбата на стоките в различни позиции във фактурата, представена към исковата молба, и тези с идентичен номер и дата, находящи се при страните,  се обяснява от вещото лице по ССчЕ - ищецът работи със счетоводен програмен продукт, който в зависимост от зададения критерий, представя издадена фактура по множество начини, т.е. с различна подредба на позициите на стоките, когато са повече от една като вид артикул.Фактурите по номер, дата на издаване, вид на стоките и цена, са осчетоводени от страните като доставчик и получател, при ответника са налични оригинали на същите, идентични с копията при ищеца.Идентичността е относима към осчетоводените от страните фактури, съдържанието на които не се различава от това на приложените към исковата молба фактури, освен разместването на стоките по позиции, без да е налице разлика в цената на сделката без и с ДДС. Същите  съответстват с фактурите, които при ищеца са осчетоводени като приходи от продажба на материали, изписани от склада му с включен съответно като дължим данък ДДС по тях в справка декларации за ДДС, дължимо от ищеца, с подадени данни в ТД на НАП Пловдив-офис Кърджали , като дължимият ДДС е преведен в приход на републиканския бюджет.Фактурите на горепосочената стойност са осчетоводени от „Устра-Бетон“ гр.Кърджали като разходи за материали и покупки с право на данъчен кредит и като задължение за доставени строителни материали към ищеца на обща стойност 10 183.40 лв., с подадени съответно данни в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, като записванията осчетоводяват реална доставка–директно осчетоводяване на  разходи за материали по сметка 601, която впоследствие е закрита, а разходите са отнесени по сметка 611 като разходи за обекта, в който са вложени материалите. Фактурите са включени в дневниците за покупки и справки –декларация по ЗДДС за тези данъчни периоди, с подадени данни в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, и по същите е упражнено правото на данъчен кредит за съответния данъчен период, без по същите да са извършени плащания, които да са осчетоводени от страните по тях.

Законната лихва върху дължимата по фактурата стойност, считано от деня, следващ издаването на фактурата и до 11.04.2018г. включително  е  472.23 лева. В съдебно заседание вещото лице сочи, че към процесната фактури в счетоводството на ответника са налични стокови разписки.

Неоспореното от страните заключение на ССчЕ след изслушването на вещото лице в съдебно заседание установява реална доставка на стоките по процесните фактури от ищеца на ответника, който не само, че осчетоводява стоките като получени по сметка, отчитаща разходите му за материали, но при влагане на същите по обекти, закрива първата сметка, и влагането на стоките по обекти осчетоводява по съответна за това сметка, наред с включването на процесните фактури в дневник за покупки, справки декларации за ДДС, в т.ч. с подадени данни в данъчната администрация за съответния данъчен период, възползвайки се от правото си на данъчен кредит, без да извършва плащания на стоките по процесните фактури към изготвяне на заключението и към приключване на съдебното дирене по делото, при което изцяло дължими са претендираните от ищеца главници, представляващи цена по търговски продажби.

Наличието на трайни търговски отношения между страните се установява от ангажираните от страните гласни доказателства- показанията на св.С.Х. и на св. А.В..Същите установяват начина на заявяване на стоките, получаването им от склада на ищеца, с издаване на три екземпляра на стокови разписки, два от които  остават за продавача ищец-един подписан от получателя на стоката,  и един неподписан за работниците в склада на ищеца, предаващи стоките, както и един, неподписан, остава за получателя на стоката-техническия ръководител на обекта, за който са заявени стоките, или негов представител, като фактура за продадените стоки се издава само след получаване на стоката, която фактура се изпраща от ищеца на получателя, ведно с подписания екземпляр от стоковата разписка за продавача по уговорка с негов представител/С.Х./.По процесната фактура св.С.Х. сочи, че стоките са получени от ответника. От показанията на свидетелите се установява, че при предаване на стоките, които се получават от представител на купувача, който ги транспортира до съответен обект, не се издава фактура, а такава се издава впоследствие въз основа на стоковите разписки, както и че фактура се издава само след предадена от склада на продавача стока на получателя.

Teзи показания съответстват на начина на оформяне на процесната фактура и осчетоводяването им от страните по тях-без включена транспортна услуга и без отразено авансово плащане, което ако е в брой, следва да се придружава с фактура и касова бележка, като безспорно се установява, че продадени строителни материали се извозват с транспорт на купувача след получаването им по стокови разписки, каквито са установени от вещото лице в счетоводството на ответника като налични към процесните фактури. Наред с това, след осчетоводяване на фактурите, получателят на стоките по тях не отправя покана до доставчика за изпълнение на задължението му за реално предаване на стоките по тях, нито релевира възражение за неизпълнение на договора или за едновременно изпълнение на задължения по него. 

С оглед на така установените обстоятелства, основателно е възражението на ответника, че фактура за доставки на стоки ищецът не издава на ответника при самата доставка,  и неоснователно е възражението му, че стоките не са реално получени.Ищецът признава, че фактура за продадени стоки се издава след изписването им от склада му по стокови разписки и получаването им от купувача, и при разпита на свидетелите се установи, че такива получават представителите на купувача, както и такъв се прикрепва към процесната фактура-оригинал за получателя на стоките, които му се изпращат впоследствие, което съответства и на установеното от вещото лице при проверка в счетоводството на ответника, че към фактурата са налични стокови разписки.

В съдебната практика е прието, че първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото.При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.Когато фактурата не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.301 от ТЗ.Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване.С Решения N 198/13.05.2016г. по т.д. N 2741/2014г. и N 121/21.07.2016г. по т.д. N 3210/2015, I т.о., ВКС, по правния въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по покупко-продажба от купувача, включването й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от купувача относно факта на приемането на стоките, предмет на договора за покупко-продажба, по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, е прието, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода/респ. предаването им.Ответникът се позовава на възприетото в Решение N 46/06.04.2017г. по гр.д. N 60140/2016г. на ВКС, I г.о., но същото е постановено при различна фактическа обстановка-при твърдения, че фактура за стоките е съставена преди доставката по търговска продажба на дървесина, за която законът регламентира специален режим за транспортиране с превозен билет/чл.211 и чл.213 от ЗГ/, доказващ реалното доставяне на вещта.   

При липса на друго основание на което „Устра-Бетон“ АД да получи и да осчетоводи фактурите за продажба на строителни материали, родово определени по своята правна характеристика вещи, по които ищецът претендира, че има вземане, като удостоверяващи търговски продажби, начинът на осчетоводяване на фактурите от купувача по тях и доказаната от гласните доказателства практика по предаване от продавача на купувача на вещи при продажбата им, то е доказана търговската продажби между страните по процесната фактура, коияо по номер, дата и стойност, доставчик и получател, съответства на тази по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. N 588/2018г. на РС-Кърджали, при което иска за съществуване на вземане на ищеца за плащане цената по търговските продажби, оформени с

-         Фактура № **********/27.10.2017г. на стойност 10 183.40 лева с ДДС, са доказани и подлежат на уважаване.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, и изпада в забава от следващия ден съгласно чл.84, ал.1 изр.1-во от ЗЗД.

В случая по Фактура № **********/27.10.2017г. на стойност 10 183.40 лева с ДДС  получателят е в забава да плати цената на стоките от деня, следващ издаването й, и за периода от 27.10.2017г. и до 11.04.2018г. включително и законната лихва възлиза на 472.43 лв., до който размер се уважи иска за обезщетение за забава за тази дължима цена, като в останалата част и за разликата до пълния предявен  размер от 476.18 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Прочие, дължи се законна лихва върху дължимите цени на стоките от 12.04.2018г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и до окончателното им плащане, в съответствие с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С оглед крайния изход на делото и в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете както по настоящото, така и по заповедното производство.

По настоящото производство ищецът прави разноски от 1 383.19 лв., от които 213.19 лв. за държавна такса, 150.00 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1 020 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 1 382.70 лв..

По заповедното производство ищецът прави разноски от 933.19 лв., от които 213.19 лв. за държавна такса и 720 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 932.79 лв..

Ищецът има право на разноски и в обезпечителното производство с оглед крайния изход на настоящото дело, в рамките на което е допуснато обезпечение на исковете-т.5 ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС.Представени са доказателства за образувано въз основа на издаденaтa по делото обезпечителнa заповед изпълнително дело №297/2018г., и доказателства за разноски в същото от 618 лв., както и такива в настоящото производство-5 лв. за обезпечителнa заповед и 360 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното частно производство по чл.396 от ГПК, или общо 983 лв., от които ищецът   има право на 982.65 лв., които се възложат в тежест на ответникa.  

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Устра-Бетон” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно или поотделно от управителите Ж.С.Х. и С.В.Х., съществуване на вземане на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Д.Б., за сумите както следва:

1/ 10 183.40 лева – главница, представляваща неплатена цена на закупени строителни материали по фактура № **********/27.10.2017г. на стойност 10 183.40 лева с ДДС,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017г. до окончателното й изплащане,

2/ сумата  472.43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, както следва: по фактура № **********/27.10.2017г. на стойност 10 183.40 лева с ДДС и за периода от 27.10.2017г. до 11.04.2018г. вкл., като  отхвърля иска в останалата част и за разликата до пълния предявен  размер от 476.18 лева, като неоснователен и недоказан,

за които вземания е издадена Заповед N 282/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 588/2018г. на Районен съд-Кърджали.

 

ОСЪЖДА “Устра-Бетон” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от управителите Ж.С.Х. и С.В.Х., да заплати на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Д.Б., сумата 1 382.70 лв., представляваща разноски по настоящото дело, сумата 932.79 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 588/2018г. на Районен съд-Кърджали, и сумата 982.65 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство по изп. дело N 297/2018 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Кърджали.

 

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                 Районен съдия: