М О
Т И В
И
към присъда № 20/15.11.2019г. по НОХД № 122/2019г.
на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод на
внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 14/19г. от 01.03.2019г.
против Х.Н.А. *** за престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 предл.2 вр.чл.26
ал.1 от НК.
В с.з. на
15.11.2019г. беше направено изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 от НПК – от първоначално повдигнатото такова по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 предл.2 вр.чл.26 ал.1 от НК в
такова по чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК т.е. затова, че подсъдимата Х.Н.А. ***,
пред ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен, потвърдила неистина в справка - декларация
вх. № ***/14.01.2017г. изискваща се по чл.125 от ЗДДС за удостоверяване
истинността на извършване на транспортни услуги към търговски дружества от
Република Румъния по фактури №№ **********/08.12.2016г.,
**********/13.12.2016г., **********/19.12.2016г., **********/19.12.2016г. и
**********/09.12.2016г., като деянието е извършено с цел да се избегне
заплащането на дължими данъци.
В
пледоарията си представителят на Окръжната прокуратура заявява, че поддържа така измененото обвинение
по чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК против подсъдимата Х.Н.А. и настоява същата да
бъде призната за виновна по него. Обосновава наличието на законовите
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, поради което
предлага подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде
наложено административно наказание в минималния размер от 1000 лв. По отношение
на предявения граждански иск заявява, че производството следва да бъде
прекратено в тази му част, тъй като престъплението по чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК
е на формално извършване и от него не настъпват съставомерни вреди.
В хода
на производството пред СлОС беше предявен и съответно приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от Министъра на финансите на
Република България и представител на държавата против подсъдимата Х.Н.А., с
който се претендира присъждане на сумата от 7 275,69 лв., представляваща
обезщетение за причинени от деянието, предмет на настоящото наказателно
производство имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, а именно 31.12.2016г. до окончателното изплащане на претендираната
сума.
На
основание чл.84 и сл. от НПК Министърът на финансите на Република България и
представител на държавата беше конституиран като граждански ищец. Представител
на гражданския ищец, редовно призован, не участва нито в първото, нито в
последното по делото съдебни заседания, но с оглед на съдържанието на молбата
за конституиране като страна респ. за предявяване на гражданския иск, следва да
се приеме, че искът се поддържа изцяло т.е. така както е предявен респ. приет
за съвместно разглеждане.
Подсъдимата
Х.Н.А., лично и чрез упълномощения си защитник, в хода на наказателното
производство принципно оспорва повдигнатото против нея обвинение вкл. и след
изменението на същото, като заявява, че в повечето случаи има извършени
плащания по издадените фактури, а в някои случаи фактури не са били издавани по
вина на контрахентите от Румъния или по вина на лицето, което е било посредник
и което впоследствие е изчезнало. В депозираните от нея обяснения в последното
съдебно заседание признава, че в действителност към момента на подаване на
справката-декларация за м.декември 2016г. по посочените в нея пет бр. фактури
не е имало плащане, но тя е очаквала това да се случи. Настоява да бъде
освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и да й бъде
наложено административно наказание глоба в предвидения минимален размер.
Защитата
на подсъдимата Х.А. принципно обосновава тезата, че извършеното не съставлява
престъпление респ. че се касае за маловажен случай не следва да бъде носена
наказателна отговорност. Аргументира се с твърденията на самата подсъдима за
реално извършени плащания по по-голяма част от издадените фактури респ. за
реалност на извършените сделки, във връзка с което се позовава на изявленията
за наличието на кореспонденция по електронен път, както и на извлеченията
касаещи движението по съответните банкови сметки. В тази връзка защитата
настоява за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимата да бъде призната
за невиновна и оправдана по повдигнатото й първоначално и впоследствие изменено
по реда на чл.287 ал.1 от НПК обвинение. Настоява се и за прекратяване на
производството по отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск, поради недопустимост на същия. Алтернативно се изразява
съгласие с искането на прокурора – подсъдимата да бъде освободена от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и да й бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер.
От
извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
Х.Н.А. е родена на *** ***. С настоящ адрес ***. Българка е и е българска
гражданка. Има завършено средно образование. Вдовица е. Не е осъждана.
Подсъдимата
Х.А. е собственик и управител на ТД „Здролес Транс" ЕООД - с.С.,
общ.Сливен с предмет на дейност спедиторски услуги. Поради финансови проблеми,
свързани с дейността на това дружество - забавяне плащания на нейни
съконтрагенти, довели до блокиране на сметки, тя решила да продължи дейността
си като убедила сина си Х.К.А. да регистрира търговско дружество „Гранд
Спед" ЕООД, ЕИК ******- с.С., общ.Сливен.
Това
търговско дружество било регистрирано в търговския регистър на 12.05.2016г. със
седалище и адрес на управление с.С., ******, управител и едноличен собственик
на капитала Х.К.А. и предмет на дейност осигуряване на транспорт за превоз на
стоки и товари. Х.А. издал нотариално заверено генерално пълномощно от
29.06.2016г. дружеството да се представлява от майка му – подс. Х.А.. На
основание на това пълномощно подсъдимата продължила спедиторската си дейност с
основна релация от Република Гърция за Република Румъния.
С
договор от 30.05.2016
г. Х.А. възложил счетоводното обслужване на „Гранд
Спед" ЕООД на „Виктори MX" ООД, представлявано от свид. М.Ф.. С
нотариално заверено пълномощно от 01.06.2016г., Х.А., в качеството си на
управител упълномощил свид. М.Ф., както и М.Г. и Е. Б.К. да представляват дружеството пред органите на
НАП, НОИ, РУСО, Инспекцията по труда и други институции. Изготвянето и
подаването на справките-декларации по чл.125 от ЗДДС, както и дневниците за
покупки и продажби до НАП - Бургас, офис Сливен се извършвало от свид. М.ф.,
която имала регистриран електронен подпис в НАП. Всички счетоводни документи,
вкл. фактури от извършената спедиторска дейност, всеки месец подс. Х.А.
предавала на свид. М.Ф. в офиса на „Виктори MX" ЕООД - Сливен.
За
упражняваната от подс. Х.А. търговска дейност и по-конкретно извършваната
спедиторска дейност и генерираните от нея доходи, дружеството представлявано
чрез пълномощие от нея се явява данъчно-задължено лице и в този смисъл е било
регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП - Сливен на 13.06.2016г., както и по
реда на ЗДДС, на основание чл.100 ал.1 от закона, считано от 19.06.2007г.
По
силата на регистрацията по ЗДДС, подс. Х.А., като пълномощник на „Гранд
Спед" ЕООД, следвало до 14-то число на всеки следващ месец да декларира
пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен резултат за данъчния период.
Съгласно
Закона за данъка върху добавената стойност /обн. ДВ бр.63/2006г., в сила от
01.01.2007г./, данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и
съвпада с календарния месец. Регистрираното лице определя само резултата за
всеки данъчен период - данък за внасяне в Републиканския бюджет или данък за
възстановяване от Републиканския бюджет, на базата на извършените и получените
от него доставки за всеки данъчен период.
Резултатът
за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от
лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е
упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият
данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода -
данък за внасяне. Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата
представлява резултат за периода - данък за възстановяване.
Регистрираните
лица по ЗДДС водят задължително следните регистри: дневник за покупките и
дневник за продажбите. Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от
него или от негово име данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия
данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно
от последния данъчен период. Дневниците за покупки и тези за продажби като
съдържание представляват хронологичен опис на извършените покупки, респ. продажби
на стоки и услуги през даден месечен период. В този опис намират отражение
следните елементи от съдържанието на данъчните фактури, а именно: номер на
данъчната фактура, дата на издаване, наименование на издателя - доставчикът,
видът на стоката или услугата, нейната цена и размерът на включения в цената
ДДС. Следователно, този счетоводен документ възпроизвежда съдържанието на
първичните документи - фактурите, описани в него. Съгласно Закона за
счетоводството, фактурата е първичен счетоводен документ и е елемент от
счетоводството.
За
всеки данъчен период регистрираното лице по ЗДДС подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри - дневник за покупки и дневник за
продажби - чл.124 от ЗДДС. Задължението за подаване на месечна справка-декларация
е визирано в чл.125 ал.1 от ЗДДС.
Със заповед
за възлагане на ревизия № 02002016009015-020-001/19.12.2016г. на Началник
сектор „Дирекция Контрол" при ТД на НАП -Бургас, на основание чл.117 от ДОПК, на търговското дружество „Гранд Спед" ЕООД била извършена ревизия на
дължимите данъчни задължения по ЗДДС от дружеството за периода 13.06.201 г. до
30.11.2016г. и за периода 01.12.2016г. - 31.12.2016г. В хода на ревизионното
производство подс. Х.А. предоставила на ТД на НАП офис Сливен, намиращите се в
нея данъчни фактури, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. По
време на ревизията подсъдимата не предоставила документи - договори, заявки за
транспорт, международни товарителници, платежни документи, необходими за
ревизионното производство.
На
основание чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК след приключване на ревизията бил съставен
Ревизионен доклад № Р-02-002016009015-092-001/12.05.2017г. и Ревизионен акт №
Р-02-002016009015-091-001/11.07.2017г., съгласно който били установени
задължения за данък добавена стойност в размер на 33 835,87 лв. и лихви към тях
в размер на 5 733,17 лв. или общо 39 569,04 лв. Ревизионния акт бил издаден и връчен по реда на чл.32 ал.6 от ДОПК. Същият не е бил обжалван и е влязъл в сила. В ревизионното производство е
прието за установено, че „Гранд Спед" ЕООД за ревизираните периоди е
декларирало неизвършени транспортни услуги и използвало документи с невярно
съдържание - международни /инвойс/ фактури към три търговски дружества към Република
Гърция и 12 търговски дружества към Република Румъния.
За данъчния
период 01.07.2016г. -
31.07.2016г. подс. Х.А., в качеството
й на пълномощник на „Гранд Спед" ЕООД, чрез упълномощеното лице - свид. М.Ф.,
подала в ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. № 20001291780/12.08.2016г. като е включила международна /инвойс/ фактура
за вътрешнообщностна доставка (ВОД) с № 00000000002/18.07.2016г. с предмет
извършване на транспортна услуга към търговско дружество Kostikas fruit SRL,
Румъния – ДДС № RO32684160 на стойност 3 911,66 лв. и приложила нулева ставка
ДДС.
За
данъчния период 01.12.2016г. - 31.12.2016г. подс. Х.А., в качеството й на
пълномощник на „Гранд Спед" ЕООД, чрез упълномощеното лице - свид. М.Ф.,
подала в ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС
с вх. № ***/14.01.2017г. като е включила международни /инвойс/ фактури за
вътрешнообщностни доставки (ВОД) с предмет транспортна услуга както следва:
- № 000000000015/08.12.2016г. към търговско
дружество Agrorinaldi & Co SRL, Румъния – ДДС № RО35556255 на стойност 3 129,33
лв. и приложила нулева ставка ДДС;
- № 000000000038/19.12.2016г. на стойност 2
154,41 лв., № 000000000043/19.12.2016г. на стойност 2 151,41 лв., №
000000000063/27.12.2016г. на стойност 2 151,41 лв.,
№ 000000000064/27.12.2016г. на стойност 2 151,41 лв., към търговско
дружество Old star SRL, Румъния - ДДС № RO146080009 и приложила нулева ставка ДДС;
- № 000000000019/09.12.2016г. към търговско
дружество S & S Asteria SRL, Румъния – ДДС № RО34939872 на стойност 2 738,16
лв., и приложила нулева ставка ДДС;
- № 000000000033/13.12.2016г. на стойност 2
347,00 лв., № 000000000049/19.12.2016г. на стойност 2 347,00 лв., № 000000000065/27.12.2016г.
на стойност 2 347,00 лв., № 000000000066/27.12.2016г. на стойност 2 347,00 лв.,
към търговско дружество Galaxy partners SRL, Румъния – ДДС № RO33290571 и приложила нулева
ставка ДДС;
- № 000000000051/19.12.2016г. на стойност 2
738,16 лв., № 000000000062/22.12.2016г. на стойност 2 738,16 лв., № 000000000073/30.12.2016г.
на стойност 2 542,58 лв., към търговско дружество New trading&consulting
management SRL, Румъния – ДДС № RO34146770
и приложила нулева ставка ДДС.
Фактура
№ 000000000015/08.12.2016г. издадена към търговско дружество Agrorinaldi &
Co SRL, Румъния – ДДС № RО35556255 на стойност 3 129,33 лв. не отразява реално
извършена услуга по транспорт, доколкото управителят на дружеството – свид. С.Г.
Т., отрича въобще „Гранд Спед" ЕООД да му е извършвало транспортни услуги.
Фактури
№ 000000000038/19.12.2016г. на стойност 2 154,41 лв. и №
000000000043/19.12.2016г. на стойност 2 151,41 лв., издадени към търговско
дружество Old star SRL, Румъния - ДДС № RO146080009 също не отразяват реално
извършени услуги по транспорт, доколкото управителят на дружеството - свид. П.О.,
макар да потвърждава извършените превози, заявява, че не познава управителя или
представител на ТД „Гранд Спед" ЕООД, тъй като транспортните услуги са извършени
от различни транспортни фирми подизпълнители на това дружество. В периода
08.12.-27.12.2016г. от страна на ТД „Гранд Спед" ЕООД към търговско
дружество Old star SRL, Румъния са били издадени общо 14 бр. фактури и същите
/както и придружаващи ги документи/ са били представени от управителя, но
посочените по-горе две фактури липсват, което обосновава извод, че същите отразяват
действително извършени транспортни услуги в ЕС.
Фактура
№ 000000000033/13.12.2016г. на стойност 2 347,00 лв., издадена към търговско
дружество Galaxy partners SRL, Румъния – ДДС № RO33290571 също не отразява реално извършена услуга по
транспорт, доколкото към момента на издаване на фактурата посоченото дружество
е било с вече прекратена дейност.
Фактура
№ 000000000019/09.12.2016г. към търговско дружество S & S Asteria SRL,
Румъния – ДДС № RО34939872 на стойност 2 738,16 лв. също не отразява реално
извършена услуга по транспорт, доколкото управителят на това дружество - свид. С.Е.,
заявява, че не е имала никакви търговски взаимоотношения с „Гранд Спед“ ЕООД,
не е ползвала транспортни услуги предоставени от него и не познава подсъдимата.
Така
описаните по-горе 5 бр. фактури са били включени в дневника за продажби за
м.декември 2016г., както и в подадената на 14.01.2017г. справка-декларация вх.
№ ***/14.01.2017г. изискваща се по чл.125 от ЗДДС за удостоверяване истинността
на извършване на транспортни услуги към посочените търговски дружества от
Република Румъния.
Според
заключението на назначената в хода на съдебното следствие тройна
съдебно-икономическа експертиза, вредата се обективира при недоказана доставка
на услугата в друга държава-членка. Вещите лица сочат, че спедиторските услуги
са приравнени на услуги по транспорт на стоки, както в ЕС така и извън него /т.е.
международен транспорт/ и при липса на предоставена услуга по транспорт в
държава-членка, не може да се ползва привилегирования режим на данъчно
облагане, поради което доставчикът е длъжен да начисли 20% ДДС, тъй като се
счита, че услугата е предоставена на територията на страната. Дружеството
„Гранд Спед“ ЕООД само няма как да осъществило транспорта, който начислява във
фактурите към държавите-членки и посочва същото основание в дневника си
продажби - „транспорт". Това дружество е предоставяло спедиторски услуги,
за което е получавало и възнаграждение. Когато няма данни за доставката на тези
услуги в други държави-членки, включително и косвени - като платените фактури,
се счита, че са доставени на територията на страната, поради което на основание
чл.86 ал.1 вр.ал.3 ЗДДС /по арг. на обратното, че не се начислява данък при
доставка с място на изпълнение извън територията на страната/ се дължи данък
20% върху стойността на недоказаните по фактура доставки на транспортни услуги
извън страната.
Експертизата
е констатирала неплатени данъчни задължения по ЗДДС по сделките, за които няма
данни да е извършвана услугата по транспорт, а именно:
- по фактура № 000000000015/08.12.2016г. издадена
към търговско дружество Agrorinaldi & Co SRL, Румъния – ДДС № RО35556255 на
стойност 3 129,33 лв.;
- по фактури
№ 000000000038/19.12.2016г. на стойност 2 154,41 лв. и №
000000000043/19.12.2016г. на стойност 2 151,41 лв., издадени към търговско
дружество Old star SRL, Румъния - ДДС № RO146080009;
- по фактура
№ 000000000033/13.12.2016г. на стойност 2 347,00 лв., издадена към търговско
дружество Galaxy partners SRL, Румъния – ДДС № RO33290571;
- по фактура
№ 000000000019/09.12.2016г. към търговско дружество S & S Asteria SRL,
Румъния – ДДС № RО34939872 на стойност 2 738,16 лв.
Общият
размер на данъчната основа по тези фактури е 12 517,31 лв., което умножено по
20% ДДС прави неплатено данъчно задължение в размер на 2 503,46 лв.
Вещите
лица считат, че нито една от сделките по изследваните от тях фактури /без
фактура № 8/ не е документално
обоснована, тъй като липсват както договори и фактури на превозвачите, така и международни
товарителници, които да обвържат „Гранд Спед" ЕООД с транспортната услуга
в Общността. Предвид това, че спедиторът, ако не е превозвач, не се посочва в международната
товарителница, а дружеството не е превозвач, то при липсата на данни,
обвързващи го с превозвачите, не може да се приеме, че представените по делото международни
товарителници доказват предоставената услуга. Същевременно, дружеството е фактурирало
„транспорт" като на някои фактури са посочени и номерата на МПС, с които е
осъществен. Поради това, че „Гранд Спед" самостоятелно и пряко не може да
осъществи посочената във фактурите услуга, но е декларирало това обстоятелство,
то единствените доказателства за осъществената услуга се явяват свидетелските
показания, които потвърждават, че транспортът е осъществен от „Гранд Спед",
както и последвалите плащания по тези фактури. За да се приеме, че посочването
на номерата на МПС касае конкретна сделка с превозвач, то е трябвало
превозвачът да издаде фактура към процесното дружество и да посочи същите тези
МПС, както е при сделката по фактура № 8. Предвид становището, че
вътреобщностната доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на ЕС,
доставена до държава-членка, регистрирана за целите на ДДС в своята държава, не
се облага с ДДС, то независимо, че процесното дружество е посочило данни в справките-декларации
за ДДС, предвид и резултата за всеки един от периодите /без ДДС за внасяне или
ДДС за възстановяване/, при неотразяване на процесиите фактури в дневника за
продажби, не би се променил резултатът в справките-декларации за ДДС.
Според
експертизата, липсата на транспорт при случай като процесния влече щета за
фиска, като се има предвид документално обоснован транспорт в държава-членка,
предоставен от процесното дружество. Непредоставената услуга на територията на
държава-членка, се счита за услуга с място на изпълнение на територията на
страната, а услуга, предоставена на нерегистрирано за целите на ДДС лице в
държава-членка, е облагаема по българското законодателство с начисляване на 20%
ДДС. За коментираните сделки по посочените 5 бр. фактури е налице вреда за
фиска, поради недоказаност на тези сделки да са осъществени на територията на
Република Румъния. Вредата за фиска е в размер на 2 503,46 лв.
Така
описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие
за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда
внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимата Х.А.; показанията на свидетелите Е.К.,
М.Ф., В.Д. /разпитани в хода на съдебното следствие/, както и показанията на
свидетелите свид. С.Г. Т., П.О., С.Е. и В.М. /прочетени по реда на чл.281 ал.5
вр.ал.1 т.5 от НПК/; заключенията на вещите лица по първоначалната и допълнителната
съдебно-счетоводни експертизи, по комплексната съдебно-счетоводна и банкова
експертиза и по тройната съдебно-икономическа експертиза; писмените
доказателствени материали – съдържащи се в приложеното досъдебно производство и
тези приобщени от съда в хода на съдебното следствие.
Съдът
внимателно анализира обяснения на подсъдимата Х.А., изхождайки от
обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като
всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и
основно средство за нейна защита, още повече, че тя в най-голяма степен е заинтересувана
от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе
факти, които не отговарят на действителността. Преценявайки тези
доказателствени материали съдът направи извода, че това не може да става
формално и еднозначно т.е. изцяло да се кредитират или изцяло да се отхвърлят
като недостоверни тези обяснения само и единствено с оглед на качеството на лицето,
което ги е депозирало.
Предвид
направените по-горе уговорки, които са принципни, настоящият съд намира, че като
цяло би следвало да се кредитират обясненията на подсъдимата Х.А., депозирани от
нея в с.з. само в частта им, в която същите принципно се подкрепят от останалия
доказателствен материал, не му противоречат и са относими към предмета на
доказване. В тази връзка следва да се има предвид обстоятелството, че те не са
подробни и не се отнасят до всички обстоятелства по фактите на обвинението, но
все пак допринасят за изясняването на съществените обстоятелства включени в
него и с важната уговорка – доколкото представляват възпроизвеждане на факти и
обстоятелства от действителността, възприети от подсъдимата, а не само
отразяват собствената преценка на тази подсъдима относно това дали е извършила
незаконосъобразни действия или не.
В този
смисъл няма пречка да се кредитират обясненията на подсъдимата в частта им, в
която тя заявява, че макар собственик и управител на търговското дружество
формално да е бил синът й, на практика единствено тя е осъществявала дейност
като представител на това дружество. Няма пречка да се даде вяра и на
твърденията й, че действително представляваното от нея дружество е извършвало
спедиторска дейност т.е. посредничество при извършването на различни
транспортни услуги предимно до клиенти – различни търговски дружества в
Република Румъния. Не противоречи на останалия доказателствен материал /в
частност на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза/ и
заявеното от подсъдимата, че в някои случаи и от някои клиенти не са били
издавани съответните фактури, но реално са били извършвани плащания, което
обосновава извод за реалност на сделките. Следва да се кредитира и твърдението
/на практика признание/, че наистина към момента на подаване на последната
справка-декларация, по част от посочените в нея фактури и в частност по тези посочени в измененото
обвинение в действителност не е имало извършени плащания.
Съответно
не следва да се кредитират обясненията на подсъдимата Х. А. в останалата им част, тъй като в тази им
част те по същество представляват нейна защитна позиция, доколкото същите от
една страна противоречат на останалия доказателствен материал /в частност
показанията на свидетелите от Румъния и заключението на вещите лица по тройната
съдебно-икономическа експертиза/, а от
друга - не възпроизвеждат факти и обстоятелства от действителността, възприети
от нея, а представляват нейна преценка относно правилността или не на
определени действия и обстоятелства.
По
отношение на показанията на разпитаните свидетели съдът намира, че същите
следва принципно да се кредитират преценяват доколко същите са относими и в
каква степен към предмета на доказване по това дело и допринасят за
изясняването на определени обстоятелства от него, както и доколко тези
показания не противоречат на останалия доказателствен материал, а се подкрепят
от него. В този смисъл показанията на различните свидетели респ. групи
свидетели следва да се преценяват по различен начин.
Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на свид. Е.К., старши инспектор
по приходите в ТД на НАП – Бургас – офис Сливен, участвала в извършването на
ревизиите на търговските дружества „Здролес Трас“ ЕООД и „Гранд Спед“ ЕООД през
2016г. и 2017г., респ. в изготвянето на ревизионните доклади и ревизионните
актове. Показанията й са подробни, последователни, непротиворечиви и
непротиворечащи на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Те са
и в много голяма степен относими към предмета на доказване, доколкото чрез тях
се установяват съществени обстоятелства свързани с осъществяваната от посочените
търговски дружества и в частност от „Гранд Спед“ ЕООД стопанска дейност,
сключените през съответните периоди сделки и документалното им оформяне,
наличието и съответно липсата на изискуеми по закон документи обосноваващи
реалността на тези сделки, установеното при извършените насрещни проверки,
констатациите им при проверка на място относно дейността на дружеството.
Показанията им съответстват на и се подкрепят от изготвените ревизионни актове
респ. констатациите в тях за допуснати нарушения на данъчното законодателство.
Чрез тях се установява и достоверността на твърденията на подсъдимата, че на
практика тя е осъществявал и ръководела дейността на „Гранд Спед“ ЕООД, а не
сина й.
Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на свид. М.Ф., счетоводител в
търговско дружество „Виктори МХ“ ООД гр.Сливен, което счетоводно е обслужвало
дейността на „Гранд Спед“ ЕООД. Чрез показанията на тази свидетелка се
установяват обстоятелствата около сключването на договора за счетоводно
обслужване, продължителността му и неговото прекратяване; упълномощаването за
представляване вкл. пред органите по приходите; извършената регистрация по ДДС;
начина, по който са били предоставяни счетоводните документи вкл. затруднената
комуникация, трудностите свързани с изтичането на срокове и необходимостта от
комплектоване в последния момент; назначената и започната проверка от органите
на НАП.
Съдът
намира, че няма пречка принципно да бъдат кредитирани показанията на свид. В.Д.,
но с уговорката доколкото същите са относими към предмета на доказване. Този
свидетел изнася твърдения относно взаимоотношенията си с подсъдимата, но
касаещи дейността на друго търговско дружество – „Здролес Транс“ ЕООД. Чрез
показанията на този свидетел все пак се изясняват определени обстоятелства
свързани с това, че действително подсъдимата е била представител на „Гранд
Спед“ ЕООД и е извършвала спедиторска дейност с клиенти в Румъния, използвайки
различни други фирми за извършване на съответната транспортна услуга.
Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелите С.Г. Т., П.О., С.Е.
и В.М., депозирани в досъдебното производство, които бяха прочетени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК т.е. със
съгласието на всички страни. Чрез тях се изясняват важни обстоятелства касаещи
взаимоотношенията на представляваните от тях дружества /а в действителност
липсата на такива взаимоотношения/ с представляваното от подсъдимата търговско
дружество – „Гранд Спед“ ЕООД. Въз основа на твърденията на тази група
свидетели и вещите лица са обосновали заключението си относно действителността
на част от сделките, които са били предмет на изследване от тяхна страна. Показанията
на тези свидетели допринасят и за преценката на достоверността на част от
обясненията на подсъдимата, както и на нейната защитна теза, коментирана
по-горе.
По отношение на заключенията на вещите
лица по първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, по
комплексната съдебно-счетоводна и банкова експертиза, както и по тройната
съдебно-икономическа експертиза съдът намира, че същите принципно следва да се
кредитират, тъй като са подробни и обосновани. Както писмените заключения, така
и депозираните в с.з. отговори на многобройните въпроси предимно на защитата са
изчерпателни и аргументирани. Представени са от вещи лица в чиято
добросъвестност и професионална компетентност съдът няма никакво основание да
се съмнява. В много голяма степен са относими към предмета на доказване,
доколкото чрез първоначалното и допълнителните заключения /а и чрез отговорите
на поставените в с.з. въпроси/ се изясняват съществени обстоятелства от
предмета на доказване и най-вече обстоятелства свързани с документалното и
счетоводното обосноваване на извършените сделки, което от своя страна допринася
да се извърши преценка дали същите са били реални или не. Съпоставяйки тези
заключения не може да не направи впечатление, че между някои от тях са налице
някои съществени различия – напр. между първоначалната и допълнителната съдебно
счетоводни експертизи от една страни и комплексната експертиза в икономическата
й част, от друга страна, както и между комплексната експертиза в икономическата
й част от една страна и тройната експертиза от друга страна. Налице са и някои
различия между първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от
една страна и тройната съдебно-икономическа експертиза, от друга страна. Тези
различия са напълно закономерни и обясними, доколкото всяка от тези експертизи
е била изготвена въз основа на различен обем доказателствени материали и в този
смисъл съдът дава вяра в най-голяма степен на заключението на последната т.е.
на тройната съдебно-икономическа експертиза. По нея вещите лица са разполагали
с всички писмени и гласни доказателствени материали, събрани в хода на
съдебното следствие, а освен това заключението е изготвено от всички вещи лица,
които са участвали поотделно в състава на предходните експертиза и това
заключение е постигнато и подписано единодушно. Чрез това заключение се
изясняват важни обстоятелства от предмета на доказване, коментирани по-горе при
излагането на фактическата обстановка, а освен това се спомага за преценката на
достоверността на твърденията на самата подсъдима, както и на основателността
на защитната й теза.
Съдът
намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Същите не се оспориха
от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на
доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него. Доколкото
голяма част от извършеното като действия е било оформено документално, а и тъй
като се касае за процедури, които са формално уредени в съответните нормативни
актове, за изясняването на тези обстоятелства от съществено значение са
съдържащите се в делото писмени доказателства относно провеждането на тези
процедура, респ. извършените от участващите в цялата процедура лица действия
материализирани както в извършването на определени физически действия, така и в
издаването или подписването на съответните документи – участие в съответните търговски
дружества, изготвяне и подписване на документи във връзка с дейността на тези
дружества – сключването на договори, издаването на фактури и други съпътстващи
реализирането на сделката документи и т.н. В тази връзка за настоящият съд
обсъди с особено внимание писмените доказателства приложени в досъдебното
производство и документиращи именно тези действия вкл. ревизионния акт и преписката
към него, документи свързани с участието в различни търговски дружества,
справки и други доказателства за собственост, инкриминираните фактури и справки-декларации
по ЗДДС и т.н. Във връзка с ревизионния акт следва да се има предвид, че същият
е влезъл в сила и представлява писмено доказателство като всички останали
такива по настоящото дело. Неговата преценка съдът осъществи имайки предвид
както това принципно положение, така и императивните разпоредби в тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСНК на ВКС вкл. по повод на отношението между
наказателното и данъчното производство, но същевременно и изричната разпоредба
на чл.127 ал.1 от НПК /с ограничението по ал.2/, според която ревизионните
актове за установяване на данъчни задължения и приложените към тях ревизионни
доклади представляват годни доказателствени средства. Доколкото същите са били приобщени
към съответния ред по делото, те също следва да се преценяват и кредитират на
общо основание т.е. наред с останалата част от доказателствения материал по
делото. В тази връзка очевидно са налице противоречия между констатациите в
ревизионния акт и заключението на вещите лица по тройната съдебно-икономическа
експертиза, но това е обяснимо и логично предвид обстоятелството, че вещите
лица са разполагали с един значително по-голям обем писмени и гласни
доказателствени материали, от една страна, а от друга страна – голяма част от
констатациите в ревизионния акт са направени по силата на закона т.е. поради
липсата на представени документи от подсъдимата т.е. поради нейната пасивност в
хода на проверката.
При
така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С
деянието, описано подробно по-горе, а и с оглед на така коментираното по
отношение на установеното от фактическа страна и анализа на наличните
доказателства, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимата Х.Н.А.
е осъществила признаците на състава на престъплението по 313 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като на 14.01.2017г. в
гр.Сливен, пред ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен, потвърдила неистина в справка -
декларация вх. № ***/14.01.2017г. изискваща се по чл.125 от ЗДДС за
удостоверяване истинността на извършване на транспортни услуги към търговски
дружества от Република Румъния по фактури №№ **********/08.12.2016г.,
**********/13.12.2016г., **********/19.12.2016г., **********/19.12.2016г. и
**********/09.12.2016г., като деянието е извършено с цел да се избегне
заплащането на дължими данъци.
Подсъдимата
Х.А. първоначално е била обвинена в извършването на престъпление по чл.255 ал.1
т.2 и т.6 предл.2 вр.чл.26 ал.1 от НК т.е. затова, че през периода 01.07.2016г.
- 31.12.2016г. в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, като
пълномощник на „Гранд Спед" ЕООД е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - 7 275,69 лв. дължим данък по ЗДДС и като
посредствен извършител, чрез М.Н.Ф., потвърдила неистина в месечната
справка-декларация за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. с вх. № 20001291780/12.08.201
г. изискваща се по чл.125 от ЗДДС, подадени пред ТД на НАП - Бургас, ИРМ
гр.Сливен и използвала за този период документ с невярно съдържание, издаден от
дружеството 1 бр. фактура за извършване на транспортна услуга към RO032684160 с
№ 00000000002/18.07.2016г. и в месечна справка-декларация за периода от
01.12.2016г. до 31.12.2016г. с вх. № ***/14.01.2017г., изискваща се по чл.125
от ЗДДС, подадени пред ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен и използвала за този
период документи с невярно съдържание, издадени от дружеството 13 бр. фактури
за извършване на транспортна услуга, към RО35556255 - 1 бр. фактура с №
000000000015/08.12.2016г. към RO14608009 - 4 бр. фактури с №
000000000038/19.12.2016г., № 000000000043/19.12.2016г., № 000000000063/27.12.2016г.,
№ 000000000064/27.12.2016г, към RО34939872 - 1 бр. фактура с №
000000000019/09.12.2016г., към RO33290571 - 4 бр. фактури с №
000000000033/13.12.2016г., № 000000000049/19.12.2016г., №
000000000065/27.12.2016г., № 000000000066/27.12.2016г., към RO27972604, към
RO34146770 - 3 бр. фактури с № 000000000051/19.12.2016г., №
000000000062/22.12.2016г., № 000000000073/30.12.2016г. при водене на
счетоводството на „Гранд Спед“ ЕООД, като доказателство, че е сключена сделка
по тях.
Впоследствие,
в хода на съдебното следствие е по реда на чл.287 ал.1 от НПК, прокурорът
измени обвинението в такова по чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК т.е. за потвърждаване
на неистина в декларация /в случая справка-декларация по чл.125 от ЗДДС/ с цел
избягване заплащането на дължими данъци.
От
събраните по делото и коментирани подробно по-горе доказателства респ. с оглед
на приетото за установено от фактическа страна категорично се установява, че по
посочените изчерпателно описани по-горе 5 бр. фактури / фактура № 000000000015/08.12.2016г. издадена към
търговско дружество Agrorinaldi & Co SRL, Румъния – ДДС № RО35556255 на
стойност 3 129,33 лв.; фактури № 000000000038/19.12.2016г. на стойност 2 154,41
лв. и № 000000000043/19.12.2016г. на стойност 2 151,41 лв., издадени към
търговско дружество Old star SRL, Румъния - ДДС № RO146080009; фактура №
000000000033/13.12.2016г. на стойност 2 347,00 лв., издадена към търговско
дружество Galaxy partners SRL, Румъния – ДДС № RO33290571 и фактура №
000000000019/09.12.2016г. към търговско дружество S & S Asteria SRL,
Румъния – ДДС № RО34939872 на стойност 2 738,16 лв./ реална доставка на
отразените в тях транспортни услуги не е била осъществени т.е. в тези фактури
са отразени неверни обстоятелства, а именно: че са извършени описаните в тях
доставки на услуги, а в действителност същите не са били извършени. В този
смисъл тези фактури се явяват документи с невярно съдържание, доколкото
отразените в тях обстоятелства не отговарят на обективната истина.
По-нататък,
така съдържащите се във фактурите неверни обстоятелства за извършени доставки
на стоки и услуги са намерили място и в подадената от подсъдимата
справка-декларация вх. № ***/14.01.2017г. изискваща се по чл.125 от ЗДДС. В нея
са възпроизведени неверните обстоятелства за извършени доставки на транспортни
услуги, описани в съответните фактури, т.е. подсъдимата е потвърдила неистина подадената
от него /чрез упълномощения счетоводител/ декларация.
В този
смисъл и с оглед на установените факти по делото, няма съмнение, че подсъдимата
от обективна страна е потвърдила неистина в подадената от нейно име
справка-декларация от 14.01.2017г., доколкото е удостоверила извършването на
транспортни услуги към посочените по-горе търговски дружества от Република
Румъния /обективирани в изготвените фактури с невярно съдържание/, които услуги
в действителност не са били извършени.
Безспорно
е и това, че тази декларация се подава по силата на закон /в частност – чл.125
от ЗДДС/ пред орган на властта /в случая – пред ТД на НАП, ИРМ – Сливен/ и за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства – конкретно в случая че са извършвани транспортни
услуги към посочените по-горе търговски дружества от Република Румъния по цитираните
фактури №№ **********/08.12.2016г., **********/13.12.2016г.,
**********/19.12.2016г., **********/19.12.2016г. и **********/09.12.2016г.
Деянието
на подсъдимата е съставомерно по ал.2 на чл.313 от НК, тъй като същото е
извършено с цел избягване плащането на данъчни задължения.
Данъчното
задължение представлява задължение за плащане на установено по вид и размер
данъчно вземане въз основа на закон или акт на данъчен орган, като под
избягване на установяване и/или плащане на данъчно задължение респ. под укрити
данъци по смисъла на съответната норма на НК следва да се разбират само
данъците т.е. данък върху добавената стойност, данък върху дохода, данък върху
печалбата, акцизът като вид косвен данък и местните данъци.
Спедиторските
услуги са приравнени на услуги по транспорт на стоки, както в ЕС така и извън
него /т.е. международен транспорт/ и при липса на предоставена услуга по
транспорт в държава-членка, не може да се ползва привилегирования режим на
данъчно облагане, поради което доставчикът е длъжен да начисли 20% ДДС, тъй
като се счита, че услугата е предоставена на територията на страната. Дружеството
„Гранд Спед“ ЕООД само няма как да осъществило транспорта, който начислява във
фактурите към държавите-членки и посочва същото основание в дневника си
продажби - „транспорт". Това дружество е предоставяло спедиторски услуги,
за което е получавало и възнаграждание. Когато няма данни за доставката на тези
услуги в други държави-членки, включително и косвени – като напр. платените
фактури, се счита, че са доставени на територията на страната, поради което на
основание чл.86 ал.1 вр.ал.3 ЗДДС /по арг. на обратното, че не се начислява
данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната/ се
дължи данък 20% върху стойността на недоказаните по фактура доставки на
транспортни услуги извън страната.
Приложеният в конкретния
случай механизъм, подчинен на резултата за избягване на плащането на данъчни
задължения по ЗДДС, е чрез описване в справката-декларация на фактури за
доставки респ. услуги, които реално не са извършени, в резултат на което да не
бъде платено данъчното задължение по ЗДДС, следващо от декларираната данъчна
основа на извършените продажби.
От установените факти по
делото, отнесени към принципните положения описани по-горе, става ясно, че общият
размер на данъчната основа по посочените 5 бр. фактури е 12 517,31 лв., което умножено
по 20% ДДС прави избегнато данъчно задължение в размер на 2 503,46 лв.
Деянието на подсъдимата
не е съставомерно по чл.255 ал.1 т.2 от НК, доколкото избегнатото данъчно
задължение е под 3000 лв. т.е. не е в големи размери по смисъла на чл.93 т.14
от НК, но същевременно и с оглед на горните съображения е съставомерно по
чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на извършваното, предвиждала е общественоопасните последици от него и
е искала настъпването им.
Възражения на защитата
по повод на съставомерността на извършеното от подсъдимата вкл. от субективна
страна липсват. Самата подсъдима принципно заявява, че сделките, по повод на
които са съставени фактурите /вкл. коментираните по-горе 5 бр./ са реално
осъществени т.е. транспорта по тях е извършен, което обаче се опровергава от
коментираните гласни доказателствени материали и заключението на вещите лица по
назначената тройна съдебно-икономическа експертиза. Освен това, в последните си
обяснения подсъдимата на практика признава, че към момента на подаването на
справката-декларация реални плащания по описаните фактури не е имало.
Поради изложените
съображения подсъдимата следва да бъде призната за виновна в това, че на 14.01.2017г.
в гр.Сливен, пред ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен, потвърдила неистина в справка -
декларация вх. № ***/14.01.2017г. изискваща се по чл.125 от ЗДДС за
удостоверяване истинността на извършване на транспортни услуги към търговски
дружества от Република Румъния по фактури №№ **********/08.12.2016г.,
**********/13.12.2016г., **********/19.12.2016г., **********/19.12.2016г. и
**********/09.12.2016г., като деянието е извършено с цел да се избегне
заплащането на дължими данъци. да бъде признат за невиновен – престъпление по
чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК.
С оглед на направеното
от прокурора изменение на обвинението па реда на чл.287 ал.1 от НПК, съдът не
следва да се произнася по първоначалното обвинение по чл.255 ал.1 т.2 и т.6
предл.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Като причини и условия
за извършване на престъплението съдът преценява стремежа за облагодетелстване
по незаконен начин, чрез нарушаване на съответните данъчни закони.
При определянето на вида
и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за
извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в
съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за
този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност както на дееца,
така и на неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимата да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият съд счита, че
както конкретното деяние, така и конкретният извършител не разкриват по-висока
от обичайната за вида на престъплението респ. за неговия извършител степен на
обществена опасност. В тази връзка следва да се съобрази факта, че деянието е
извършено с цел избягване плащането на дължими данъци, както и че единствено
размера на неплатеното данъчно задължение, който е под 3000 лв., не води до
по-тежка правна квалификация.
По отношение на подсъдимата
не се констатира наличието на отегчаващи отговорността й обстоятелства,
доколкото целта – да се избегне плащането на дължими данъци, е част от съставомерните
признаци на това престъпление т.е. налице е забраната по чл.56 от НК
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства следва да се преценят нейното чисто
съдебно минало, както и оказаното съдействие и
принос за разкриването на обективната истина.
Съдът намира, че в
настоящия случай са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл.78а
от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
- за деянието по чл.313
ал.2 вр.ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба до хиляда лева;
- подсъдимата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;
- от престъплението по
чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК не са причинени имуществени вреди, доколкото същото е
на формално извършване и от него не възникват съставомерни вреди;
- не е налице нито една
от хипотезите визирани в разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК, които да
възпрепятстват приложението на предходните алинеи на чл.78а от НК.
Предвид направените
по-горе констатации относно приложимостта на института по чл.78а от НК, относно
степента на обществената опасност на конкретното деяние и неговия извършител,
както и относно наличните обстоятелства, които влияят на размера на
отговорността на подсъдимата Х.Н.А., съдът стигна до извода, че същата следва
да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и да й
бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.
По преценка на съда,
така определеното на подсъдимата наказание по административен ред в максимална
степен кореспондира на обществената опасност на деянието и дееца, на останалите
обстоятелства имащи значение за размера на отговорността и крайна сметка на
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
В хода
на производството пред настоящия съд беше предявен и съответно приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Министъра на
финансите на Република България и представител на държавата против подсъдимата Х.Н.А.,
с който се претендира присъждане на сумата от 7 275,69 лв., представляваща
обезщетение за причинени от деянието, предмет на настоящото наказателно
производство имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, а именно 31.12.2016г. до окончателното изплащане на претендираната
сума.
С оглед признаването направеното от прокурора изменение на обвинението по
реда на чл.287 ал.1 от НПК в такова по чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК и
продължаването на производството именно по това обвинение, предявеният
граждански иск се явява недопустим, тъй като от една страна вече не съществува
обвинението по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 предл.2 вр.чл.26 ал.1 от НК /във връзка с
което е предявен и приет за съвместно разглеждане гражданския иск/, а от друга
страна – деянието по чл.313 ал.1 вр.ал.1 от НК е на формално извършване и от
него не настъпват съставомерни вреди. Следователно в производството, касаещо
обвинение за такова престъпление не може да има пострадал респ. не може да се
претендира обезщетение за причиняване на имуществени вреди от това престъпление
респ. не може да бъде допускан и приеман за съвместно разглеждане граждански
иск с такава претенция и съответно да бъде конституиран граждански ищец.
Поради изложените съображения и предвид направената констатация за
недопустимост на предявения граждански иск, следва да бъде прекратено
производството в тази му част т.е. в частта относно предявения и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от Министъра на финансите и представител
на държавата против подсъдимата Х.Н.А., с който се претендира присъждане на
сумата от 7275.69 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от деянието по чл. 255 ал.1 т.2 и т. 6 предл.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 31.12.2016 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума.
По правилата на процеса следва подсъдимата Х.Н.А. да бъде осъдена да
заплати направените по делото разноски, както следва:
- подсъдимата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 2472,40 лв., представляващи направените по делото
разноски в съдебната фаза.
- подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжна
прокуратура Сливен сумата от 2951,50 лв., представляващи направените по делото
разноски в досъдебната фаза.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мотивите
към присъдата са изготвени на 28.11.2019 г.