р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 18.06.2020 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети юни през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря десислава гюзелева
при
прокурора анна
баракова
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 107 по
описа на съда за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 336 и сл. ГПК.
Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС
за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила
е искова молба от С.Г.Л. чрез пълномощника му адвокат М.И. против Т.С.Г., с
която се иска поставяне на ответницата под пълно запрещение.
В молбата
се твърди, че ответницата е майка на молителя и страда от заболяването „параноидна
шизофрения“, установено с ЕР на ТЕЛК № 1616/103/08.06.2017 г. на УМБАЛ –
Плевен, като състоянието й прогресивно се влошава. Твърди се, че заболяването е
установено за първи път през 1991 г., когато е ответницата е била
хоспитализирана и й е провеждано лечение, след което периодично е имала
пристъпи, но е приемала лекарства и състоянието й е било сравнително добро до
2018 г.. Твърди се, че след смъртта на майка си през 2018 г. ответницата живее
сама и не следва поддържащо лечение, не приема медикаменти, не е посещавала
психиатър, като същевременно заблуждавала сина си, че го прави. Твърди се, че в
резултат на липсата на поддържащо лечение и контрол за приема на лекарства
състоянието на ответницата особено се влошило през 2019 г. и същата започнала
да подава жалби до РП – Плевен и ОЗД - Плевен, с оплаквания, че е родила дете и
същото е взето от непознати хора и други в този смисъл. Твърди се, че
ответницата не може да се грижи за себе си, тъй като не може да управлява
парите, които получава от пенсия и рента, харчи необмислено, лесно се поддава
на внушения и би могла да вземе бърз кредит, който да не може да ослужва.
Твърди се, че ответницата продължително време не е заплащала сметките си за
ток, поради което е образувано изпълнително дело № 2479/2019 г. при ЧСИ Т. ***
действие ОС – Плевен и се наложило молителят да заплати сумата от 701 лв. за да
погаси задълженията й. Твърди се, че ответницата притежава къща в с. ***и
наследствени земи и в състоянието, което се намира би могла да се разпореди с
тях без да защити интересите си и да остане без имущество. Според молителя
ответницата не си дава сметка за здравословното си състояние, не може да даде
информирано съгласие за лечението си, не може да се грижи за себе си и за
своите интереси, не разбира действията си и не може да ръководи постъпките си,
поради което следва да бъде поставена под пълно запрещение.
В с.з. молителят лично и чрез
пълномощника си адвокат И. поддържа подадената молба.
Ответницата
Т.С.Г. се явява и изразява становище за частична основателност на молбата. Според
ответницата би било в нейн интерес синът й да се грижи за нея и да я предпазва
от това да се разпорежда с имотите си, но не и за пълно уважаване на молбата.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН чрез процесуалния
си представител изразява становище за основателност на молбата.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12
и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно – лицето следва да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да
се грижи за своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл. 336
ал. 1 ГПК поставяне на едно
лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба
от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това.
Молбата за поставяне на
ответницата под пълно запрещение, като подадена от сина й е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Установява се от изготвените служебни справки от системата
на ГРАо относно страните и
представеното удостоверение за раждане на молителя, издадено от ОбНС - Русе, че
молителят е син на ответницата.
Установява
се от представените по делото писмени доказателства – етапна епикриза от
07.11.2019 г., издадена от д-р Д.Б., амбулаторен лист № 1768/07.11.2019 г.,
издаден от д-р Д.Б., ЕР на ТЕЛК № 1616/103/08.06.2017 г., издадено от УМБАЛ –
Плевен, че на ответницата е поставена диагноза „шизофрения“, за което за срок
от три години до 01.06.2020 г. й е определена инвалидност и 60 % трайно намалена
работоспособност, че психозата при ответницата е с множество пристъпи и
хоспитализации и наблюдава промяна на личността и умерени затруднения в
социалната адаптация, като към м. ХІ 2019 г. й е назначено ново медикаментозно
лечение, тъй като е прекъснала предходно назначеното й.
На
изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяването си ответницата
разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в
защита на своите и на близките си интереси.
При процедурата по разпит по реда на чл. 337 от ГПК и при
разглеждане на делото ответницата показа, че разбира въпросите на съда. Същата
е ориентирана за време и място, за политическото управление на страната, за
дианозата на заболяването си и медикаментите, които приема, за образованието и
трудовия си стаж и реагира адекватно на голямата част от поставените й въпроси.
В хода на производството ответницата заяви пред съда, че към момента бившия й
съпруг живее на семейни начала с негова съученичка и не се грижи за нея и синът им, а в друг
момент заяви, че бившият й съпруг е починал. Ответницата заяви, че има родени
деца, които не са родени в родилен дом, а в дома й, не помни да ги е раждала,
но в същото време счита, че може да е така след като две момичета са идвали при
нея и са й казали, че тя ги е родила. В друг момент ответницата заяви, че е
родила деца от сина си, а една нощ е усетила, че синът й претърпява операция на
крака и т.н..
Установява
се от разпита на свидетелите Р.И. А.и И.Б.Г., че същите познават страните. Свидетелят
Г.установява, че има непосредствени
впечатления от поведението на ответницата през последните няколко години, тъй
като живее в съседен имот в с. ***, а свидетелката А.установява, че е
братовчедка на бащата на молителя и бивш съпруг на ответницата, живее в Плевен,
но знае за състоянието на ответницата от свои близки, които живеят в с. ***и от
ищеца. Свидетелите установяват, че ответницата лесно се влияе от емоциите си и
се поддава на влияние от други хора и изразходва получаваните средства, с които
разполага от пенсия и рента на земеделски земи за покупка на ненужни вещи, като
в същото време не разполага със средства за храна, заплащане на консумативи и
медикаменти и др. за задоволяване на жизненонеобходими нужди и се налага
молителят да заплаща често същите. Свидетелите установяват, че ответницата има
внушения за родени от нея деца, които са дадени за отглеждане на други хора,
спира деца на улицата като счита, че са нейни, като свидетелите не знаят
ответницата да има друго дете освен молителят в производството. Свидетелят Г.установява,
че ответницата е заявила пред него, че е гледала в последователни дни по
телевизията как се извършват операции на нейния син, при които се ампутират
краката му, както и че е чул от ответницата, че синът й има много деца от
различни жени при положение, че знае, че молителят има само едно дете.
Установява също, че преди около две години ответницата е смятала, че синът й се
укрива от нея при сестрата на свидетеля и е ходила да му носи храна там.
Установява
се от приложената преписка № 577/2019 г. по описа на РП – Левски, че същата е
образувана по жалба на ответницата от м. VІІІ 2019 г. с оплакване, че преди 2-3
години е родила момиченце от свой
съученик и детето й е било отнето, като търси помощ за да отглежда
дъщеря си. Установява, че с постановление от 07.10.2019 г. на наблюдаващия
прокурор М.Т.е постановен отказ да се образува ДП по преписката поради липса на
данни за престъпление.
Установява
се от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като безпристрастно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че ответницата страда от параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане, което заболяване представлява душевна
болест и пречи на ответницата да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, правилно да се ориентира в човешките взаимотношения и в
обкръжаващата й среда и без вреда за себе си и за близките си да се грижи за
своите и на близките си интереси. Вещото лице заключава, че с оглед
заболяването на ответницата при същата не се очаква ремисия и контактът й с
външния свят е трайно нарушен. Според вещото лице при дългосрочен контрол над
симптомите на болестта е възможно намаляване или отстраняване на психотичните
симптоми /налудности, халюцинации, объркано мислене и др./ и да се мининизира
риска от ООД. Според вещото лице учредяването на настойничество над ответницата
би било в нейн интерес за да се осъществи превенция на рисковото поведение чрез
провеждане на съответното лечение.
Съдът, като
съобрази представените по делото доказателства, които кореспондират помежду си,
приема за установено, че ответницата Т.С.Г. страда от душевна болест, в
резултат на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може
да се грижи за своите работи и интереси, както и за тези на своите близки.
Съдът
съобрази противоречието на института на запрещението с европейското
законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р
България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г.. Следва да се посочи
също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е
ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни
правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите
правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с
увреждания. Съгласно чл. 1 от Конвенцията хора с увреждания са „лица с трайна
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”.
Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни
субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно
право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда
намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само
до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се
осигурява лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания.
Считано от 07.09.1992 г. в сила за Р
България е и Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи
от 1963 г., ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В
редица свои решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във
връзка с установени нарушения на конкретни права на поставените под запрещение
лица. С препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в
т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за
запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването
на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита
на интересите на лицето.
Институтът
на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на
европейското право, въведени с цитираните по – горе конвенции и препоръки,
както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в
българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при
отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде
изобщо защита на правата на такова лице.
Поставянето
на ответницата под ограничено запрещение в действителност
би охранило интересите й в случай, че се касае за
разпоредителни сделки с имущество, тъй като назначеният попечител би могъл да
окаже защита на нейните интереси и да потвърди волята й или да откаже да направи това. В ситуация обаче, в
която ответницата изобщо не може да изрази воля в защита на интересите си, вкл.
да даде информирано съгласие за лечението си, което според вещото лице е
възможно с оглед непрекъснатото и прогресиращо протичане на заболяването й, няма правен механизъм същата да бъде задължена да
изрази адекватна такава, а евентуално назначен попечител не би могъл да замести
нейното волеизявление и липсва правна възможност
съдебна или друга институция да осигури защита на правата й. Съдът, като съобрази, че с оглед душевната болест, от която
страда, състоянието на ответницата е такова, че изобщо
не разбира свойството и значението на постъпките си, а като цяло същата не може да се грижи за своите работи, приема, че са
налице основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и ответницата
следва да бъде поставена под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен
нейните интереси.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
поставя на основание чл. 5
ал. 1 ЗЛС Т.С.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** под
пълно запрещение по молба на сина й С.Г.Л., егн ********** ***.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и
попечителство при Община Левски по постоянното местожителство на ответницата
във връзка с отразяване на настойничеството по чл. 173 ал. 2 СК в съответния
регистър по чл. 174 от СК или при липса на настойник по право за назначаване на
настойнически съвет и вписването му в посочения регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен съдия: