ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 916
гр.
Пловдив, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 827/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба, подадена от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против разпореждане
№ 1134/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 200/20г. по описа на РС-Асеновград, IV гр. с-в. С обжалваното разпореждане,
първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на молителя в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист срещу Г. С. Т., ЕГН **********, за сумата от 1714,60 лв. възнаградителна
лихва за периода 05.01.2019г. до 10.01.2020г.
В жалбата се излагат доводи, че
разпореждането на съда е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
съда, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
Намира се, че затрахователната премия по договора не е в завишен размер и
същата отговаря на поетите от търговеца рискове. Моли се да се отмени
обжалваното разпореждане и да се върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена
от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Въз
основа на подадено заявление вх. № 1917/03.02.2020г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против длъжника Г. С. Т., ЕГН **********,
било образувано ч.гр.д. № 200/2020г. по описа на РС-Асеновград. В заявлението
било отправено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за дължими по договор за потребителски кредит № PLUS-15680163/30.01.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и Г. С. Т., прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 10.06.2019г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД за суми в следните размери: 3622,00 лв. – главница
за периода от 05.01.2019г. до 05.02.2022г., по отношение на която е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 10.01.2020г. – датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 1714,60 лв. – договорна лихва за
периода от 05.01.2019г. до 10.01.2020г. – датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост; 422,94 лв. – обезщетение за забава считано от
06.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението. В съответствие с чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят приложил и
писмения договор с потребителя.
Съдът
уважил частично искането, като издал заповед за изпълнение за сумите,
представляващи главница и мораторна лихва за посочения в заявлението период,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски в производството. С
обжалваното разпореждане съдът отхвърлил заявлението в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
срещу длъжника за сумата от 1714,60 лв. договорна лихва за периода от
05.01.2019г. до 10.01.2020г. Като аргумент за отхвърлянето съдът посочил, че се
твърди договорната лихва да включва освен договорената лихва и
застрахователната премия в размер на 1075,20 лв. Съдът счел, че премията е в
изключително висок размер – 25% от отпуснатия кредит, и с оглед краткия срок на
договора – 2 години, не отговаря на поетите рискове от търговеца. Посочил също,
че съгласно представения договор за кредит, договорната лихва е в размер на
26%, което почти трикратно надвишава размера на законната лихва. Приел е, че е
налице обоснована вероятност за неравноправна клауза в договора, сключен с
потребителя.
Изводите
на съда са неправилни.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, съществува задължение на
кредитополучателя по чл. 430, ал. 2 Търговския закон да заплаща лихва по
кредита, стига уговореният размер на тази лихва като възнаграждение за
предоставената му услуга да е в рамките на приетия като непротиворечащ на добрите нрави
трикратен размер на законната лихва от
10 %/ изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта/. В
случая, видно от представения договор за потребителски кредит, лихвения процент
е в размер на 26,67%, като същият не надвишава трикратния размер на законната
лихва.
Съгласно
чл. 2 от договора, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ щял да бъде платен директно на застрахователя, като посочената сума
в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи
на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска. Видно от т. 12 от заявлението, молителят е посочил,
че страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията,
при която застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е в размер на
1075,20 лв. и е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния
план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва, т.е.
твърдението е и че е включена в предвидения в договора размер на лихвения
процент. Видно от заявлението, съгласно условията на сключената застраховка,
при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на
погасителната вноска, застрахователното покритие се прекратява автоматично,
поради което и за периода считано от 05.01.2019г. по задължението не са
начислявани месечни застрахователни премии и такива не са претендирани със
заявлението. Следва да се посочи също и че неправилно първоинстанционният съд е
счел, че договорената застрахователна премия е в изключително висок размер и с
оглед краткия срок на договора не отговаря на поетия риск за търговеца. Срокът
на договора е 4 години, а не 2, както е посочено в обжалваното разпореждане. По
този начин, разделено във времето, всъщност кредитът се оскъпява с 6,25% на
година вследствие на сключената застраховка, а с оглед обстоятелството, че се
претендират със заявлението застрахователните премии до 05.01.2019г., т.е. за месечни
вноски за по-малко от 1 година, то и претендираната застрахователна премия би
се явила в размер около 1,5% от общата стойност на кредита, което настоящият
състав не счита за противоречащо на закона и добрите нрави. От анализа на
горните обстоятелства, съдът намира и че не е налице обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправна клауза в договора с потребителя.
В
случая подаденото заявление по чл. 410 ГПК отговаря на изискванията на закона,
а след направената служебна проверка от страна на въззивния съд не се
установиха основания за отказване на издаването на исканата от молителя заповед
в отхвърлената от първоинстанционния съд част.
Въз
основа на гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени, като
съдът следва да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочената в
заявлението сума за възнаградителна лихва по договора за кредит.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК разпореждането на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №
1134/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 200/20г. по описа на РС-Асеновград, IV гр. с-в., с което е отхвърлено заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
срещу Г. С. Т., ЕГН **********, за сумата от 1714,60 лв. възнаградителна лихва
за периода 05.01.2019г. до 10.01.2020г.
КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ от
РС-Асеновград заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заявление вх. № 1917/03.02.2020г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, против длъжника Г. С. Т., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, за сумата в размер на 1714,60 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2019г. до
10.01.2020г. по сключения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и длъжника договор за потребителски кредит № PLUS-15680163/30.01.2018г., вземането по който е придобито от
заявителя по силата на Приложение № 1 от 10.06.2019г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.
ВРЪЩА делото на
Районен съд-Асеновград за издаване на заповед за изпълнение съгласно
диспозитива на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.