Р Е Ш Е Н И Е
№ 804 04.05.2018,
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Районен
съдия: Светлана Рачева-Янева
При
секретаря Станка Добрева като разгледа докладваното от съдията Светлана Рачева-Янева гр.д. № 8012 по описа за 2017та година на БРС,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано
по исковата молба на М.Г.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. С. против Г.З.ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София - 1124, бул.
„Цариградско шосе” № 47А, блок В, етаж 3, представлявано от С.Б., с която се
претендира решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 934 лева като стойност на щета,
възникнала по повод застрахователно събитие. Твърди се, че е собственик на
автомобил марка Фолксваген, модел Поло, с регистрационен № А * КТ и с ответното
дружество има сключена застраховка Каско
„Престиж", с полица № * и се излага, че на 19.04.2017 година около 20,25
часа съпругът на М. – Н.се движил в посока Бургас и в района на село Голямо
Крушево се сблъскал с диво животно – чакал, от който сблъсък за автомобила
настъпили множество повреди и щети. Твърди се, че веднага е подаден сигнал на
телефон 112 за настъпилото произшествие, но поради преценка на дежурния екип,
не е изпратен екип на място и съответно не е съставен протокол за ПТП. Излага
се още, че въпреки това е заявена щета при ответника като застраховател на
лекия автомобил по застраховка ‘Каско Престиж” с
полица № *, по която е била заведена преписка с № 67001700311 и по която
ответникът е заплатил сума от 1 121 лева, което било 10 % от застрахователната
стойност на автомобила. Мотивите за този размер били, че мястото на възникване
на ПТП не било посетено от органи на КАТ и не бил съставен Протокол за ПТП.
Ищецът за отстраняване на щетите използвал услуги на избран от него сервиз, на
който за ремонта платил 500 лева за работа и 1 555 лева за части. Общата
сума на изплатените от ищеца разходи по ремонт и части била 2 055 лева, от
които от ответника били изплатени 1 121 лева, а разликата от 934 лева се търси
от застрахователя като обезщетение по възникнало застрахователно събитие в
период на покритие на имуществена застраховка при застрахователя. В подкрепа на
иска се ангажират доказателства и се претендират разноски.
В законоустановения
едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска. Не
се оспорва обстоятелството, че автомобилът е бил застрахован при застрахователя.
Не се оспорва възникналото ПТП. Оспорва се механизма и размера на щетата, както
и се твърди, че ищецът не е заплатил допълнителната премия по чл.46 от ОУ,
което обстоятелство не се оспорва и от ищеца по делото. Представят
доказателства. Претендират разноски.
Искът е с правно
основание по чл.405, ал.1 от КЗ, която
вменява задължение на застрахователя да заплати обезщетение при настъпило
застрахователното събитие в уговорения срок.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по
възникналото ПТП, по наличието на застрахователна полица за сочения в исковата
молба период и съществуването на застрахователно правоотношение между ищцата
като собственик на лек автомобил и ответника като застраховател. Не се спори и
по обстоятелството, че застрахованият не е платил допълнителна премия по чл.46
от ОУ, а тези факти се установяват и от събраните доказателства в процеса.
Не се спори и че
мястото на възникналото ПТП не е посетено от органи на пътна полиция, а в този
смисъл са и показанията на свидетеля Г.– л.50 от делото.
От приложената фактура и
от показанията на свидетеля Г.се установява, че движейки се по пътя в тъмната
част на денонощието застрахованият автомобил бил ударен от животно, излязло от
неговата дясна страна. От сблъсъка били счупени маската, десният фар и
радиатора, охладителната течност изтекла и автомобилът не могъл да бъде
преместен на собствен ход. Тогава водачът на лекия автомобил се обадил на тел.112,
но получил отказ за посещение на място. След това свидетелят – водач се обадил
и на застрахователя, който приел и описал
щетата. Обяснил им отново, че колата не е в движение и е с изтекла течността на
радиатора и не може да се движи автомобила на собствен ход, но никой не дошъл
да прибере автомобила. На следващия ден водачът на автомобила отишъл в офиса на
застрахователя, където щетата била описана, бил направен оглед и било изготвено
възлагателно писмо със сервиза на Тойота. От сервиза му казали, че ще могат да
приемат колата след 3-4 месеца, след което и след уведомяване на
застрахователя, автомобилът бил закаран за ремонт в избран от собственика
автомобил. За ремонта били представени всички фактури на застраховател, който
обаче отказал да плати цялата сума, защото такава била практиката. Размерът на
възстановената сума бил от 1 100 лева или 10 % от стойността на автомобила по
банков път.
От фактурите, които
ищецът прилага се установяват сочените от свидетеля – пряк очевидец и участник
в ПТПто, детайли ремонтирани и авторемонтни услуги
общо на стойност от 2055.20 лева, които са платени с касови бонове от
15.05.2017г. и от 31.05.2017г.
От приложения от
застрахователя доклад по щета № 67001700311, неоспорен
е видно, че за застрахования автомобил ответникът е предвидил обезщетение от 10
% от ЗСума при липсата на Протокол за ПТП и характера
на щетата. Няма данни как е определен характера на щетата, като сумата, която е
платена по банков път е била в размер на 1121 лева.
При тези факти и като
съобрази закона, приложимите договорки между страните и от правна страна съдът
намира следното:
Застрахователят е длъжен да заплати
обезщетение за възникнали вреди по застрахован автомобил през периода на
действие на застраховката в размер, равен
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност – чл.386, ал.2 от КЗ, изключая
случаите на чл.408, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КЗ - при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго
лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; в други случаи, предвидени със закон. В конкретния случай
застрахователят се позовава на неизпълнение задължение на застрахования по
договорка помежду им – чл.46,т.3 от ОУ, а именно неплатена допълнителна премия
от страна на застрахования, с която се дерогират
привилегиите на застрахователя да плати обезщетение за застрахования автомобил
в размер на 10 % от ЗС във всички случаи на щети, възникнали при паркирано МПС
или щети от ПТП, за посещението на което ПТП органите на КАТ нямат нормативно
задължение да посетят. Случаят обаче не е такъв. Съгласно чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд не се посещават от органите на МВР - "Пътна
полиция", и не се съставят документи за ПТП в следните случаи: за повреди
на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат на природни бедствия;
за пожар на МПС; за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; за
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не
е в състояние да се придвижи на собствен ход и за повреди по стъклата на
автомобила. Вредите са причинени от животно и то с участието само на едно МПС
т.е ПТП с един участник и лекият автомобил не е могъл да се движи на собствен
ход, т.е следвало е органите на пътна полиция да посетят мястото на местопроизшествието.
Недобросъвестното поведение на органите на пътна полиция, непосещение
на място на ПТП след подаден сигнал – за което няма спор - и съответно несъставяне на протокол за ПТП при липса на виновно
поведение на водача на застрахованото МПС, не следва да води до освобождаване
на застрахователя от заплащане на пълната сума на обезщетението за
декларираните пред него щети. Не е налице хипотезата на чл. 46 и следващите от
ОУ към сключената застраховка и ищецът като собственик на застраховано с пълно Каско МПС и увредено при ПТП МПС, следва да получи пълната
стойност на щетите, оценени към датата на възникване на застрахователното
събитие.
Тези са
мотивите на съда да приеме, че искът е доказан и основателен и следва да бъде
уважен.
Лихвата за забава е дължима от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на предявения иск налага уважаване и
на молбата на ищеца за присъждане направените по делото разноски, които са сбор
от платена такса в размер на 50 лева и 300 лева за възнаграждение на
адвокат.
Мотивиран от изложеното Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.З.ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София - 1124, бул. „Цариградско шосе” №
47А, блок В, етаж 3, представлявано от С.Б. да заплати на основание чл.405,
ал.1 от КЗ на М.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.С. сумата 934 лева (деветстотин тридесет и четири
лева) – неплатен остатък от обезщетение по щета с № */ 20.04.2017г. по
застрахователна полица с № * по застраховка „Каско
Престиж” с период на покритие 20.04.2016г. до 19.04.2017г., възникнала по повод
на застрахователно събитие от 19.04.2017г. около 20.25 часа за автомобил марка
Фолксваген, модел п, с регистрационен № А * КТ, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.З.ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София - 1124, бул. „Цариградско шосе” №
47А, блок В, етаж 3, представлявано от С.Б. да заплати на М.Г.Г., ЕГН **********,***,
чрез адв.С. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БОС в двуседмичен срок от връчването му
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Янева
Вярно с оригинала!
С. Добрева