Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 368
гр. ВРАЦА, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение в публично заседание на първи ноември две хиляди и
седемнадесета година,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мирослав
Досов
Веселина павлова- мл.с.
в присъствието на Ивайло Христов
прокурора при ВрОП
и секретар Христина Цекова като разгледа докладваното от съдия Мишонова- хальова
въз. гр. дело N`516 по описа за 2017 год.,за да се произнесе взе предвид:
Р. М.И.
***,чрез проц. си представител адв. С.Г. от ВАК, е подала въззивна жалба против
решение № 174/07.08.2016 г по гр.д.№ 858/16 г по описа на МРСъд,в частта в която предявения от нея против Прокуратурата на РБългария, иск е
отхвърлен за сумата над 15 000лв до 25 000лв като неоснователен и недоказан.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на
МРСъд в атакуваната с жалбата част е
неправилно. Твърди се,че съдът не бил отчел в достатъчна степен
претърпените болки и страдания от
жалбоподателката, поради което считат присъденото обезщетение като занижено, не съответстващо
на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не била отчетена от
първоинстанционния съд и тежестта на различните престъпления, в които била
обвинена жалбоподателката, взетата спрямо нея мярка за неотклонение
"гаранция" от 3000 лв, първоначалното й задържане за 72 часа,
отстраняването й от длъжност, продължителността на досъдебното производство, което се било отразило на
здравословното й състояние и нейната репутация в обществото.
Моли се решението на МРСъд да бъде отменено в
отхвърлителната му част и постановено ново ,с което исковата претенция бъде
изцяло уважена в пълен размер , заедно с
разноските за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба е направено искане за назначаване
на съд. психиатрична експертиза, която е била поискана и допусната от МРСъд, но в последствие
заличена, поради липса на експерт от
Враца и Монтана, който да я извърши.
Районна прокуратура- Мездра също е
подала въззивна жалба против
решение № 174/07.08.2016 г по гр.д.№ 858/16 г по описа
на МРСъд, с което ПРБългария е осъдена да заплати на Р.М. сумата от 15 000 лв
обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.3 по ЗОДОВ и 1200 лв разноски по компенсация.
Районна
прокуратура навежда доводи,че решението
е незаконосъобразно, тъй като иска е останал недоказан и по основание и по размер. Не било доказано от
доказателствата по делото, че претендираните неимуществени вреди от М. са пряка
и непосредствена последица от конкретна дейност на прокуратурата. Освен това
решението на МРСъд било необосновано в
частта относно размера на присъденото обезещетение от 15 000 лв, което съдът
следвало да определи на база критерия на обществото за справедливост.
Моли се решението на МРСъд да бъде отменено и постановено
друго ,с което иска бъде изцяло
отхвърлен като недоказан или алтернативно , ако се приеме за доказан по
основание, да се намали присъденото обезщетение , съразмерно и разноските по компенсация.
С въззивната жалба няма нови доказателствени искания.
В срока за
отговор на въззивната жалба на Р.М.,*** не е изразила конкретно становище по
нея ,а се поддържа отново въззивната
жалба от тях.По отношение исканата психиатрична мед. експертиза пред ВОС ,
Прокуратурата възразява срещу нея, тъй като според тях е невъзможно било вещи лица да дадат заключение за наблюдения три години назад за психиатричното
състояние на М..
В срока за
отговор на въззивната жалба на РП-Мездра,
проц. представител на Р.М. я
оспорва като неоснователна и отново поддържа своята въззивна жалба пред
ВОС.
Съд. състав
след обсъждане доводите на жалбоподателката, становището на прокуратурата и
като взе предвид събраните по делото доказателства , приема следното:
въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в законния срок
от страни ,които имат право на обжалване
на актове от категорията на обжалваемите.
По жалбата на Р.М.:разгледана по същество жалбата е
н
е о с н о в а т е л н а.
За да уважи частично предявения от Р.М. против
ПРБългария иск с правно основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ вр. с чл. 52 от ЗЗД, решаващият съдия е приел,че от събраните писмени доказателства е установено,че
прекратяването на досъдебното
производство по отношение на М. ,по което е била привлечена като обвинаем и
повдигнато обвинение по чл. 225б ал.1 вр.с чл.20 ал.2вр. с чл.26 ал.1 от НК,е
било прекратено поради липса на престъпление с влязло в сила постановление на 07.06.2014 г. Поради това от
събраните писмени и гласни доказателства
се доказвала причинната връзка между причинените неимуществени щети на М. от
органите на прокуратурата , във връзка с
образуваното срещу нея нак. производство,при което й се следвало обезщетение на
осн. чл.4 от ЗОДОВ ,без значение дали са й причинени виновно вреди от
съответното дл. лице, което обезщетение
й се определяло по справедливост.
МРСъд е приел за доказано, че М. следствие незаконното обвинение срещу нея е претърпяла
унижение, стрес, загуба на работа в МБАЛ гр.Мездра, преместване в друг
град и пълна промяна в личен и професионален план, поради което предвид
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на нак. производство
спрямо нея и наложените ограничения на М.
в рамките на нак. производство , било
доказано негативното отражение от
това върху неимуществената й сфера и по справедливост е определил обезщетение от 15 000 лв. В останалата част до 25 000лв
иска е отхвърлен като неоснователен.
Въз.
състав приема ,че решението на МРСъд е
правилно и законосъобразно частично,по
следните съображения:
Пред МРСъд е приложено ДП
114/11 г по описа на Прокуратирата/ ДП №105/11 г на ОД на МВР/ и приложените
към него съдебни производства вкл. и
НДОХ №572/13 г по описа на
ВрОСъд.
Към делото са приобщени Постановление на
ВОПр от 23.05.2014 г, с което е прекратено досъдебното нак. производство на осн.чл.243 ал.1 т.1 от НПК спрямо жалбоподателката Р.М.Т. ,мед. епикризи на М.
от 2006,2007,2012,2013, 2 бр. епикризи от 2014г ,амбулаторни листове 4 бр. от 2014 г, експертни решения
за Р.М. ***- ТЕЛК от 2012 г със степен на увреждане от 66%, от 2014 г от
МБАЛ -Козлодуй със степен на увреждане 84 %,от МБАЛ "Св.Иван Рилски"ЕООД
-Козлодуй от 2015 г с 94% степен на увреждане без чужда помощ, 4 бр. трудови договора както и
извадки от "Шанс експрес" от 15.07.2011 г.
Пред първоинстанционния съд е назначена
специализирана медицинска експертиза, по
която д-р С.Г. на база мед. документация
по делото и преглед на жалбоподателката М.
е дал заключение, че М. страда от заболяванията цитирани в мед.
документи към момента, а стреса се явявал второстепенен коригируем рисков
фактор за възникване на заболяването й ИБС-Стенокардия .
В хода на съдебното производство пред
МРСъд е разпитан св. А.Ц.-без родство , колега
лекар на жалбоподателката. Същият твърди, че
се познава с Р.М. повече от 10-15 год като в края на 2012 год. тя у се обадила и пред него споделила,че иска
да се махне от Враца,тъй като са я набедили за фалшификации на решения на ТЕЛК, в
чиито комисии участва като лекар.Свидетелят знае, че от Мездра била
уволнена,видяла му се по- депресирана, имала проблеми с нервната
система,разплакала се когато говорили,не била така весела,както била преди.Според
свидетеля М. работи при него от 2012 г в гр.Б. Слатина, била добър специалист –невролог,ползвала се с добро име в Медицинския център в гр.Бяла
Слатина.Има отзиви от пациенти ,че е всеотдайна.
Св.Р.- без родство установява,че от 2011-2012
год. разбрала ,че в гр.Козлодуй има лекар-невролог.Не е в близки отношения с
ищцата, но когато я видяла ,разбрала,че нещо е преживяла.Не обичала да говори
за напускането й от гр.Мездра.Казала,че е имало дело срещу нея за корупция ,
била наранена и стреса й влияел на здравословното състояние.Това се знаело и от
хората в Козлодуй, които въпреки това я
търсели денонощно като лекар.
Св.Д. –без родство, медицинска сестра в „МБАЛ Св.Иван Рилски“
гр.Козлодуй установява,че в началото на идването й в гр.Козлодуй М. била много
стресирана.Споделила,че има някакво дело
срещу нея и това се отразило на психиката й, а и била задържана
неправомерно за неща, които не отговаряли на истината.Споделяйки тези неща
винаги плачела.Срамувала се ,винаги е
била в голям стрес.
Проц. представител на Р.М. е поискала
назначаване на съдебно- психиатрична
експертиза, която да установи как негативните емоции и преживян стрес във
връзка с нак. производство от 2011 г се е отразило на психическото й състояние.
След като МРсъд назначавава последователно поради отказ всички лекари психиатри от гр.Враца, които са
се отказвали от изготване на експертиза
без конкретни мотиви, са издирени психиатри от
гр.Монтана и гр.Ботевград,но без успех, тъй като всички били ангажирани
или отказвали да приемат участие. В
последствие назначената мед. психиатрична експертиза е заличена от МРСъд.
Пред въззивната инстанция
жалбоподателката Р.М. отново е поискала
,чрез проц. си представител адв. Св.Г. назначаване специализирана медицинска съдебно-
психиатрична експертиза със същата задача както в ИМ пред МРСъд.
С определение от 04.10.2017 г ВОС е отхвърлил
искането на Р. М. за назначаване на исканата експертиза като е
приел ,че според поисканата задача ,това
е правен въпрос на който съдът следва да отговори , а не експерт- психиатър.
При
изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
1.От писмената документация е безспорен
факта ,че на 14.07.2011 г на осн.чл.212
ал.3 от НПК е съставен протокол за претърсване и изземване като по
отношение на Р.М.Т. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.
301 ал.1 от НК под № 114/2011 г по описа на ВОПр/№105/11 г по описа на ОД-МВР
Враца/.На 19.07.2011 г е привлечена
в качеството на обвиняем по чл.301 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, и по чл.321 ал.3 пр.2
вр.с ал.1 и по чл.143 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 НК с постановление от 09.10.2012
год. С постановление от 11.02.2013 год.
ДП било частично прекратено за престъпленията по чл.301 ал.1 и 4 вр.чл.26 ал.1
и чл.321 ал.3 предл.2 вр.с ал.1 и по чл.143 ал.1 вр.с чл.26.ал.1 НК. С
постановление от 12.11.2013 год. й
било повдигнато обвинение по чл.225б ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК.
На 22.07.2011
г ВОС е взел мярка за неотклонение по
отношение на Р.М.-"парична гаранция" в размер на 3000 лв като
междувременно е задържана до 72 часа след внесено искане от прокуратурата за
вземане мярка"задържане под стража".
На
20.07.2011 г ВОП внася искане
до ВОС за отстраняване на М. от длъжност и с определение от 27.07.2011 г на ВОС
М. е отстранена от заеманата длъжност в МБАЛ в гр. Мездра като невролог.
На 19.12.2013 г ВОП е
внесла обвинителен акт против М. и още
две обвиняеми по чл.225б ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК и е образувано
НДОХ №572/13 г по описа на ВОС ,което е
прекратено от съдията -докладчик и
върнато на ВОП за отстраняване на посочени
от съда нарушения.
На 23.05.2014
г ВОП с постановление прекратява досъдебното производство срещу
жалбоподателката М. и другите обвиняеми на осн. чл. 243 ал.1 т.1 от НПК поради
липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Постановлението влиза
в сила на 07.06.2014 г.
От
горните факти се установява ,че от 19.07.2011 г / привличане като обвиняема/ до
07.06.2014 г/влизане в сила на постановлението на ВОП за прекратяване
досъдебното производство поради липса на
данни за извършено престъпление от общ характер , са изминали 2
години единадесет месеца и дванадесет дни.
2.Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите,причинени на граждани
" от прокуратурата при обвинение в извършено престъпление,ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това,че извършеното
деяние не е престъпление". В случая отговорността на държавата
е безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност и се дължи репариране на
причинените на лицето вреди от органите
на прокуратурата, които следва да са в причинна връзка с образуваното срещу лицето
наказателно производство, без да е имало
данни за извършено престъпление от общ характер и последвало прекратяване. Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл.234 от НПК проверява
съставлява ли деянието престъпление и
има ли основание за прекратяване ДП? Ако констатира,че деянието не
съставлява престъпление или че не е
доказано, прокурорът е този,който прекратява наказателното производство.Когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, какъвто
е настоящия случай,основанието за обезщетяване на вреди по чл.2 т.3 от ЗОДОВ е,че деянието не е
извършено от дееца/ Тълкувателно решение № 3/ 2005 год. на ОСГК на ВКС/. Налице
са предпоставките на чл.2 т.3 от ЗОДОВ и този, който следва да отговаря за
претърпените от ищеца вреди в резултата на воденото срещу него наказателно
производство е Прокуратурата на Република България.
3.Жалбоподателката- исца твърди, че през тези около три години от момента
на привличането й под нак. отговорност и
поддържане обвинение от Прокуратурата спрямо нея ,до прекратяване досъдебното производство по него, тя е
претърпяла неимуществени вреди/болки и страдания/, поради което на осн. чл. 4 от ЗОДОВ търси дължимото обезщетение за това, което е оценила на 25
000 лв.
МРСъд е констатирал ,а и ВОС споделя
изводите му ,че Р.М. е претърпяла болки и страдания през периода 19.07.2011- до
07.06.2014 г. Видно е от писмените мед.
доказателства тя има заболявания още от 2006-2007 г като
ИБС-стенокардия, хипертонична болест 3
стадий, захарен диабет 2 тип,дуоденална язва в ремисия, Аденом на хипофизата и
др., които в последствие се обострят
като през 2012, 2014 и 2015 г М. е
инвалидизирана с решения на ТЕЛК при
първоначални 66% и 84% към 01.07.2014 .Приложените амбулаторни листове от 28.08.2014, 12.02.2015 са извън процесния период,
освен 2бр. от 30.05.2014 г,14.03.2014
и и 28.05.2014 г ,които установяват, че М.
е имала проблеми с ИБС , зах. диабет и е потърсила специализирана лекарска
помощ.Установява се също ,че първото решение на ТЕЛК за Р.М. е от 20.08.2012 г
издадено от МБАЛ АД гр.Враца, с което й
е призната 66% Т.Н.Р. с водеща диагноза-" стенокардия".Следващите решения на ТЕЛК от 01.07.2014 и 15.12.2015 г са извън процесния период , с
които при преосвидетелствуване е завишена степента на увреждане 84%Т.Н.Р. и 94%
Т.Н.Р. с водеща диагноза " неинсулинозависим захарен диабет".
ВОС
приема ,че безспорно М. е
преживяла стрес през процесния период /19.07.2011
до 07.06.2014 г/свързан с самото досъдебно производство и първоначално обвинение в приемане на подкуп,
а в последствие за получаване блага за извършена услуга-чл.225б ал.1 от НК.
Факта ,че е имала задържане за 24 ч от МВР
и до 72 часа от прокуратурата до
произнасяне по вземане мярка за неотклонение, несъмнено е повлияло на психиката
на М. като на всеки нормален човек в тази ситуация. Вещото лице Д-р С.Г. пред МРСъд е дал заключение ,че М. страда от
заболяванията посочени в мед. документация по делото вкл.и тези в последното
решение на ТЕЛК гр.Козлодуй от 2015 г.
Според него стреса е второстепенен коригируем рисков фактор за ИБС-Стенокардия за жалбоподателката,свързана с другите й заболявания/зах.
диабет, арт. хипертония/ които са също рискови фактори.Безспорно от психическото напрежение след привличането на М. за обвиняем,
несигурността, неизвестността от изхода на
обвинението към нея, е повлияло и на здавословното й състояние с
обостряне на стари заболявания.
От приложеното ч.н.д№359/11 г по описа на ВОС по
искане на ВОП с определение №201/27.07.2011 г Р.М.Т. е отстранена от длъжността ,която е заемала- "***"
поради факта, че била обвиняема по ДП 105/2011 г по описа на ОД МВР-Враца. След
около месец от 22.08.2011 г М. обаче е назначена за началник на НО в гр. Козлодуй,
което налага промяна в начина й на живот в личен и професионален план,а от 07.11.2011 г труд. й правоотношение с
МБАЛ-гр.Мездра е прекратено поради постъпване на работа на служител, който е
спечелил конкурс. Видно е ,че М. не е могла да участва в конкурса за началник НО в
МБАЛ в гр.Мездра,ако е имала такова желание, тъй като
отстраняването й от същата длъжност е било в сила от 22.08.2011 г до 07.06.2014 г.
С оглед на това се установи, че Р.М. е била без работа не повече от месец до
22.08.2011 г, освен това тя не е уволнена от
МБАЛ гр.Мездра, поради отстраняването й от длъжност по искане на ВОПр,а
прекратяването на труд. й правоотношение от 7.11.2011 г е поради
постъпване на работа на служител, който е спечелил конкурс т.е. няма злепоставяне
името на М. като лекар и професионалист ,за да търпи неимуществени вреди от
този факт.
От приложените разпечатки от "Шанс
експрес" от 15.07.2011 г няма изписана информация злепоставяща името на Р.М.Т., още повече се посочва ,че е извършена проверка на икономическа полиция Враца в кабинет на Общ ТЕЛК в гр.Враца , а не в МБАЛ
гр.Мездра, където е работела М. като невролог до отстраняването й от работа.
По
делото няма доказателства относно
твърденията в ИМ , че майката и дъщерята на М.
също били изтормозени психически , не знаейки как ще
приключи нак.дело срещу нея?
4. С оглед гореизложеното ВОС споделя мотивите на МРСъд, че е доказана
причинната връзка между претърпените неимуществени вреди от Р.М.Т. за периода
19.07.2011 г до 07.06.2014 г и действията
на прокуратурата , изразени с привличането й на обвиняем, отстраняване от
работа ,психическо напрежение/стрес/ от неизвестността и несигурността от бъдещия изход на нак. дело срещу нея, до прекратяване нак. производство.Отстраняването
от съда на М. от заеманата от нея длъжност- "***" в
МБАЛ гр.Мездра , води до промяна на местоживеенето й, тъй като започва работа в
друг град, но също на
длъжност *** в гр. Козлодуй.Няма данни по делото кои са членовете на семейството й и дали са я
последвали в гр.Козлодуй и как е повлиял този факт на семейството й?
Събраните свидетелски показания доказват, че
след 22.08.2011 г М. не се е
чувствала 100% комфортно в гр.***, където е работила като лекар- невролог.Била
наранена, споделяла е с по- близките познати и пациенти там ,че е била обвинена в нещо ,което не е извършила,
имало нак. дело срещу нея ,била стресирана и плачела при разговор затова, а св. Ц. твърди,че през 2012
г жалбоподателката му казала ,че иска да
се махне от гр. Враца, където работела в един Медицински център,тъй като се
притеснявала, защото я обвинявали за фалшиви ТЕЛК-решения.
ВОС приема, че има и задълбочаване на заболявания на М.,описани в решение на
ТЕЛК от 2012 г с водеща диагноза"Стенокардия" във връзка с
психическото напрежение около нея по
повод започналото нак. преследване. В този случай ВОС приема,че иска за ангажиране на
отговорността на държавата е доказан по своето основание и съдът, с оглед
разпоредбата на чл.162 от ГПК,следва да определи размера на дължимото се
справедливо обезщетение за претърпени от жалбоподателката неимуществени вреди.
5.Следва да се отбележи ,че от
постановлението на ВОП от 25.05.2014 г се разбира,че основния мотив за прекратяване нак. производство срещу М. е тълкувателно решение №2/21.11.2011 г на ВКС и т.2 от него, което при противоречива
практика в РБългария приема ,че лекарите
не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество,поради
което не са длъжностни лица по смисъла
на чл. 93 ал.1 бук."б" от НК, т.е. жалбоподателката, която е лекар не носи нак. отговорност, поради
несъставомерност на деянията в които е била обвинена.Ако това тълкувателно
решение бе приложено от ВОП след постановяването му от ВКС по настоящото нак. производство, то претърпените болки и страдания от
обвиняемата Р.М. , щяха да са в много по -малък размер.
6. При определяне размера на
обезщетението по справедливост
първоинстационният съд е взел
предвид настъпилата промяна в живота на М.,във връзка с
повдигането на незаконни обвинения към нея ,както в личен аспект, така и в
професионален план, тежестта на повдиганите обвинения и предвидените за тях
наказания, преживения стрес, унижение, промяна в отношенията й с хората,уронване на професионалния й
авторитет с отстраняването от работа по
искане от ВОП,както и факта ,че е работила като лекар в малък град/като
Козлодуй/, където хората се познават и проявяват по-голям интерес към
случващото се.
ВОС също
приема ,че справедливото обезщетение по
чл. 4 от ЗОДОВ трябва да е свързано с
претърпените неимуществени щети от М.,изразяващи
се в болки и страдания по повод
привличането й като обвиняема до
прекратяване на нак. производство от
Окръжна прокуратура -Враца. Преценката на ВОС е свързана с обостряне от псих. напрежение/стрес/ на
заболявания, от които жалбоподателката
страда още от 2006-2007 г, ,както и с обстоятелството,че М.
само след месец от отстраняването й от работа в гр. Мездра започва по трудов договор на длъжността "***"
в гр. Козлодуй,променя местоживеенето
си,била уважаван и търсен лекар там в гр. Козлодуй, което не доказва негативно
отношение към нея по повод нак. преследване
по повдигнатото й обвинение.
Затова
с оглед изложеното съд. състав приема,
че справедливото обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ за жалбоподателката е в размер на 6 000 лв , поради което
определеното й такова от 15 000 лв от
МРСъд следва да бъде редуцирано.
Въпреки ,че по делото жалбоподателката Р.М.
е с фамилия И. , а в приложеното нак. производство
с фамилия Т. и И., въз. състав приема ,че се касае за едно и също лице.
С оглед на това следва да се промени и размера
на дължимите от ПРБългария на Р.М.Т. разноски
по компенсация в размер на 502 лв, съразмерно с уважената част и разноски за
МРСъд на осн.чл. 10 ал.3 в размер на 80 лв-депозит за вещото лице изплатен от
БЮДЖЕТА НА МРС на осн.чл.9 а ал.2 от ЗОДОВ.
По жалбата на Прокуратурата на
РБългария чрез РП-Мездра:жалбата е частично основателна предвид
мотивите изложени към жалбата на Р.М.И. .
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение №174/07.08.2017 г по гр.д.№
858/16 г по описа на МРСъд ,в частта
, в която Прокуратурата на Република България гр.София е осъдена да заплати на Р.М.И. *** сумата 15 000 лв. / петнадесет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ответника в резултат на
неоснователно образуване на досъдебно производство,привличане към наказателна
отговорност,внасяне на делото в съда по различни обвинения за тежки умишлени
престъпления,задържането на ищцата под
стража за 24 и до 72 часа,вземане на мярка за неотклонение „ парична гаранция“
в размер, на 3 000 лв.,използване на СРС,отстраняване от длъжност, ведно със
законната лихва, начиная от 07.06.2014 год. до окончателното изплащане,за сумата
над 6 000 лв до 15 000 лв и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.М. И. против ПРБългария
иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 6 000лв до 15 000 лв като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯВА
решение №174/07.08.2017 г по гр.д.№ 858/16 г по описа
на МРСъд ,в частта за присъдени на Р.М.И.
разноски по компенсация над 502 лв до
1200 лв ,както и разноски в полза
на МРСъд над 80 лв до 120 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решението на МРСъд в останалата част.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните на осн. чл. 280 ал.3
т.1 от ГПК.
Председател :
Членове:1/ 2/