Р Е Ш Е Н И Е
№422 19.10.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
шести октомври 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №533 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „С.-3М“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Света
Богородица“ №118, представлявано от управителя М., а в съдебно заседание от
редовно упълномощен адвокат против Заповед №ФК-146-0049390/10.08.2020г., с
която Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП, налага
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бърза
закуска, находящ се в град Приморско, ул. „Трети март“ №68, стопанисвана от
дружеството –жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, за това, че
на 02.08.2020г в 23.42м при извършена проверка на търговския обект, за
контролна покупка на един брой минерална вода на обща стойност 1.20лв,
заплатена в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното и
работещо ФУ, модел ELTRADE A3 KL, ИН на ФУ: ED 337426
и ФП №44337426, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането
на стоката. Сумата е заплатена от П. А. – инспектор по приходите, а плащането е
прието от П. К. - продавач в обекта. След легитимация на органите по приходи,
от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет №0002655/02.08.2020г,
от който е видно, че продажбата не е отразена като регистрирана, чрез издаване
на фискален бон. Тези факти сочат на нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС вр. с чл.25
ал.1 т.1 вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ, представляващо основание
по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДСС за налагане на ПАМ. Относно
продължителността на мярката са взети предвид следните факти: Разликата между
наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ е 17.50лв.
Установената разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е
индиция за системно не използване на касовия апарат. Средно –дневен оборот на
стойност 464.71лв. Декларирани финансови резултати по години: данъчна печалба
за 2019г -00,00лв, за 2018г-00.00лв, за 2017г-6321.22лв. Създадената организация
на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално
устройство, невъзможността да се за проследяване на оборотите, обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес като се
предотврати възможност за извършване на нови нарушения. Неспазването на
задължението за издаване на касова бележка е нарушение на чл.118 от ЗДДС вр. с 25
ал.1 т.1 вр. с чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и винаги има за
отрицателни последици за бюджета, тъй като се укриват приходи и съответно
данъчни задължения. Обектът е сезонен, с работно време от
понеделник до неделя от 17.00ч до 24.00ч. Заето по трудово правоотношение е
едно лице и едно самоосигуряващо се. За установените
факти и обстоятелства е съставен констативен протокол серия АА №0049390/02.08.2020г
на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК. Въз основа на тях е
преценено, че вредата от не издаване на касова бележка за документиране на
продажба е в размер на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху
неотчетени приходи от продажби. Предвид това срокът на приложената ПАМ
съответства на високата степен на обществена опасност на нарушението, сочеща на
тежестта му. Нарушените разпоредби гарантират правилното определяне размера на
данъците, а тяхното плащане осигурява обществения интерес от функциониране на
държавата. Срокът цели да постигне
преустановяване занапред на незаконосъобразните практики в обекта, както и да
даде необходимото време за създаване на организация за отчитане на дейността.
Пряката цел е промяна в начина на извършване на търговската дейност, а оттам и
недопускане на вреди за бюджета.
С жалбата, подадена на 20.08.2020г, в
рамките на 14-дневния срок, считано от 12.08.2020г, се иска от съда да бъде
отменена приложената принудителна мярка, тъй като липсва основание за нейното
налагане. Установената разлика между фактическа и отчетена касова наличност
сочи, че отчетените към НАП приходи са повече, а не по-малко от наличните
парични средства. Фактите, на които органа се позовава не са доказани, а мярката
е наложена преждевременно преди издаване на НП за установеното нарушение, което
препятства изпълнение на целта й да се плати наложената с нея имуществената
санкция. Жалбоподателя счита, че вредата за бюджета следва да бъде посочена в
конкретен размер, а не предполагаема. Нарушението „неиздаване
на фискален бон“ не сочи на умисъл за укриване на доход, а целта на мярката е
обезпечаване на вземанията към бюджета в случай, че НП влезе в сила. Мярката следователна е приложена без доказан фактически състав, без
да преследва целта да обезпечи наложена имуществена санкция и се явява
незаконосъобразна. Претендира държавна такса в размер на 50лв и възнаграждение
за един адвокат в размер на 600лв.
Ответника – Начални отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, компетентен съгласно Заповед №2106/30.03.2018г на
Изпълнителния директор на НАП, чрез процесуалния си представител в писмено
становище оспорва основателността на жалбата. Представя и изискан АУАН № F572615/30.09.2020г
срещу дружеството, с който е образувана административно наказателна преписка по
ЗАНН и повдигнато обвинение за това, че на 02.08.2020г в 23.42ч при извършена
контролна покупка на минерална вода на стойност 1.20лв в обекта, стопанисван от
„С.-3М“ ЕООД не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално
устройство, което обстоятелство се установява от разпечатан КЛЕН, който не
съдържа данни за регистрация на продажба на стойност 1.20лв от 02.08.2020г
23.40ч Като доказателство за повдигане на обвинение за нарушение на чл. 25 ал.1
т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. с чл.118 от ЗДДС е посочен и проверка
за извършена проверка сер. А №0049390/02.08.2020г.
Тезата на ответника е, че прилагането на ПАМ не е в преюдициална
зависимост от издадено и влязло в сила наказателно постановление, нито
заплащането е единственото условие за прекратяване на нейното действие. При
повторно нарушение, заплащането на наложената имуществена санкция или глоба не
представлява условие за прекратяване на мярката, която в този случай е с
максимален срок на действие. ПАМ е наложена с превантивна цел с оглед
недопускане извършване на повтарящи се нарушения на изискването за издаване на
касов бон за всяка продажба. Този факт е установено от представения КЛЕН.
Проверката е извършена в присъствието на представител на дружеството –
управителя, който е вписал собственоръчно в протокола обяснение за установената
разлика в касовата наличност – плащане на доставчик тоест паричната сума не е
била отчетена към НАП, чрез касовия апарат, а липсата й в касата се дължи на
закупуване на стока с този неотчетен приход. Точно разликата между касова
наличност и отчетените през ФУ приходи, както и размера на средно дневния
оборот от 464.71лв, наред с неотчетена нетна печалба за 2019г – 0.00лв, липса
на регистрация по ЗДДС, са фактите, определили тежестта на нарушението и срокът на
мярката – към средния, въпреки липсата на смекчаващи обстоятелства. От съда се
иска отхвърляне на жалбата и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в
размер на минималното адвокатско възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лицето, което е адресат на
принудителната мярка и на 26.08.2020г., в рамките на 14-дневния срок, който
изтича на същата дата, считано от деня след датата - 12.08.2020г, на която е
връчена обжалваната заповед. Следователно е допустима, а разгледана по същество
се явява неоснователна.
Принудителната мярка по чл. 186 от ЗДДС се
налага, независимо от предвидените глоби или имуществените санкции. Това
означава, че ангажирането на административно наказателната отговорност на
субекта на административно нарушение, чийто състав е идентичен с този на мярката,
не е условие без което не може да бъде приложена. Този е смисълът и на чл.22 от ЗАНН, според който принудителните административни мерки имат за цел да
предотвратят нарушение, да го преустановят, да предотвратят или да отстранят
вредните му последици. В настоящия случай ответникът се позовава на извършено
нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 вр. с 3 ал.1 от Наредбата, чийто състав попада под
този на чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС, а именно не е изпълнено задължението
да се регистрира и отчита всяка продажба, чрез издаване на документ от
въведеното в експлоатация ФУ. Нарушението на чл.3 ал.1 и съответно състава на
чл.186 ал.1 т.1 буква А от ЗДДС се осъществява, чрез бездействие – не се издава
съответен документ за продажба по установения в чл.25 ал.1 т.1 от Наредбата
ред, въпреки възникналото задължение – извършена продажба. Това бездействие е основание за прилагане на
мярката, чийто състав е формален – не е визирано като фактическо обстоятелство
резултата „не отразяване на приходи“. Следователно ако нарушението, чрез което
се консумира състава на мярката води до не отразяване на приходи, то това
обстоятелство ще бъде относимо към тежестта на случая и съответно срока на
мярката. Последната се налага при обвързана компетентност, въз основа на
констатирани съставомерни факти с официалния протокол по ДОПК, който има и
материална доказателствена сила по отношение на фактите, по аргумент от чл.50
ал.1 от ДПК. Не издаването на фискален бон не е спорно между страните и е
установено, като стойността на контролната покупка няма никакво правно
значение. Важното е, че бездействието осъществява нарушение на чл.186 ал.1 т.1
буква А от ЗДДС – не спазване на реда / чл.26 ал.1т.1 от Наредбата/ за
регистриране на продажбата в търговски обект, въпреки задължението на лице,
което има качеството по чл.3 от същата Наредба. Сбъдне ли се фактическия състав
на мярката, органът е длъжен да издаде заповед за нейното прилагане. Разполага
с оперативна самостоятелност да определи срока в рамките на установените от
закона граници, както и да прецени за предварителното й изпълнение с оглед
конкретиката на случая. В настоящия казус фактическата наличност, изброена по
време на проверката е 109лв в брой; общ оборот 37.70лв, а по данни от ФУ трябва
да са налични 126.50лв., от които 88.80лв са служебно въведени / 88.80лв плюс
37.70лв е равно на 126.50лв/.
Следователно във ФУ са регистрирани служебно въведени суми и продажби в размер
на 37.70лв, без процесната контролна покупка. Разликата обаче не е 1.20лв, за да
се приеме, че се касае за инцидент и случаят не предпоставя тежест на мярката
от 14 дни продължителност. Не са регистрирани служебно изведени суми от 15лв за
миди, според декларацията на управителя, което означава, че в касата трябва да
има 111.50лв /126.50лв минус 15лв за миди е равно на 111.50лв/, а са намерени
109лв. но няма данни да е извършена такава доставка, съответно покупка от
дружеството, но дори и да е доказан този факт, той не опровергава изводите на
контролните органи. Неотчетените приходи от продажби не е задължително да бъдат
установени като налични в касата. Част от тях, какъвто е настоящия случай, може
и да липсват. От правно значение е не издаването на фискален бон и установеното
не съответствие между разчетена през ФУ касова наличност и установената.
Фактическото положение на отрицателна разлика може да има само две обяснения,
но те потвърждават изводите на контролните органи – или не е вярно, че сумата
от 88.80лв е служебно въведена което е единствено вероятното за случая, или
парите от неотчетени продажби вместо вътре в касата се съхраняват на друго
място. Няма друга житейска логика, която да обясни защо сумата на неотчетената
контролна покупка от 1.20лв не води до повече наличност фактическа, а същата
остава отрицателна величина спрямо регистрираното във ФУ. Тезата на жалбоподателя,
че не е регистрирал служебно изведени суми, налични в касата от отчетени
продажби се опровергава от представения КЛЕН.
По отношение продължителността на мярката
следва да се каже, че среднодневния оборот, който е
доказан, чрез справка от отчетите, подавани към НАП, потвърждава укриване на
приходи в резултат на констатираното нарушение, които обуславят съответствие
между тежестта на случая и срокът от 14 дни. Към края на работния ден е
разчетен през ФУ оборот от 37.70лв при средно дневен от 464.71лв, а тези числа
са факти от обективната действителност, сочещи на извод за мотивиране на административния акт в частта му, която е
предоставена на оперативната самостоятелност на органа.
Претенцията за разноски на ответника е
основателна, но за сумата от 80лв, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл. 144 от АПК. Производството е по реда на АПК, а не на ДОПК, поради
което се прилагат правилата за определяне на възнаграждение за юрисконсулт по
Закона за правната помощ.
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.-3
М“ ЕООД против Заповед №ФК-146-0049390/10.08.2020г издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „С.-3М“ ЕООД ЕИК
********* да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80лв / осемдесет/, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: