РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Благоевград, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Коева
Членове:Милена Каменова
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20241200500537 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. С.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул. „Б С“ № 14, чрез адв. И. Дл- Н., с
адрес на кантора: гр. Благоевград, ул. „К“ №, ет., ап. срещу Решение №
910/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС –Благоевград в
частта, в която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника С. К. Я.
да предаде владението върху 3/12 идеални части от имот с идентификатор
04279.606.272.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението на районния съд. Сочи се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответницата е придобила по давност 3/12
ид.ч. от процесния имот. Тези изводи били в противоречие с ангажираните гласни
доказателства по делото, от които по категоричен начин било доказано, че С. Я. не
е осъществявала фактическа власт спрямо 3/12 ид.ч. от процесния имот. От
писмените доказателства, неоспорени от страните, се установявало, че И заедно
със сестра си Константина, са собственици по наследство общо на 3/12 ид.ч. от
процесния недвижим имот, а Л З К - на 3/12 ид.ч. При така установеното, ако се
приемел за правилен извода на районния съд, че ответницата е собственик на 3/12
ид.ч. от процесния имот, то при сбор на всички идеални части, за които
съсобствениците притежават неоспорени документи за собственост, надминавал
едно цяло.
1
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 910/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС –
Благоевград в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо
него – да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявения от
ищцата против ответника иск.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по
подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор. С
отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че изложеното
във въззивната жалба не кореспондира с действителното фактическо положение и
събраните доказателства по делото.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
решението на Районен съд – Благоевград в обжалваната част.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Ищцата М. С. Н. е наследник на Л К П, б.ж. на гр. Благоевград, починал на
*** г. Видно от удостоверение за наследници изх. № 2817/09.08.2022 г., издадено от
Община Благоевград, наследници на Л К П са: М. С. Н., И К К, К К. К и Л З К.
С договор за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 52, рег. № 1085, дело № 81/1924 г. Л К П е придобил следния
недвижим имот: къща с две отделения и бахча от две лехи, находящи се в IV
участък на гр. Благоевград.
С нотариален акт за удостоверяване право на собственост за идеална част от
недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 45, том IV, рег. №
11481, дело № 545 от 2021 г., ответникът С. К. Я. е призната за собственик на
основание изтекла придобивна давност, давностно владение, на следните идеални
части от недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл.
Благоевград, а именно: 3/12 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
04279.606.272, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
04.12.2017 г., адрес на поземления имот: гр. Б, ул. „Б С“ №, с площ от 385 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
2288, квартал 137, парцел: 16, при съседи на имота: поземлени имоти с
идентификатори: 04279.606.271,2 04279.606.268, 04279.606.276, 04279.606.275,
04279.606.225.
От удостоверение изх. № 877/19.06.1996 г., издадено от Община Благоевград,
се установява, че имотът, описан в нотариален № 52, рег. № 1085, дело № 81 от
1924 г. по действащия план на V-ти микрорайон Благоевград, одобрен със заповед
№ 231/15.05.1981 г. и заповед № 322/03.12.1984 г. е записан като парцел ХV, пл. №
2288, кв. 130, целия от 375 кв.м.
От удостоверение изх. № 75/16.02.2023 г., издадено от кмета на Община
Благоевград, се установява, че имотът, описан в нотариален акт за удостоверяване
право на собственост за идеална част от недвижим имот, издаден на основание чл.
587, ал. 2 ГПК № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021 г. по действащия
2
регулационен план на V-ти микрорайон Благоевград, одобрен със заповед № РД-
18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК е имот с идентификатор
04279.606.272, а по плана на Благоевград, одобрен със заповед № 4244/30.07.1995 г.
представлява УПИ ХV-2288, кв. 130 по плана на V-ти микрорайон.
От удостоверение изх. № 15/29.03.2023 г., издадено от Община Благоевград,
се установява, че ответникът С. Я. е имала сключен граждански брак с К З К, който
е прекратен с решение от 04.01.1995 г. на РС- Благоевград.
Страните са ангажирали гласни доказателства.
В показанията си св. Л К сочи, че ****.Свидетелят Т Б сочи, че *****
В показанията си св. Е М сочи, че ****
В показанията си св. А Г сочи, че ***
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, поради което
настоящият съдебен състав следва да обсъди неговата допустимост в обжалваната
част и правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона - чл. 77 ЗС. В
настоящия казус ищецът основава правото си на собственост на основание
наследствено правоприемство, в условията на евентуалност - давностно владение
в продължение на повече от 20 години. При положителен установителен иск за
собственост ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване да установи, че е титуляр на правото на собственост върху
спорния имот, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на годен
придобивен способ – оригинерен или деривативен, т.е. да установи, че в неговия
патримонуим се е осъществил фактическия състав на соченото придобивно
основание.
Установено е, че ищецът М. Н. и неучастващи по делото лица са наследници
на Л К П. Установено е и, че наследодателят Л К П е бил собственик на бахча от две
лехи, находящи се в гр. Б, IV участък, който имот по кадастралната карта на Б, е
имот с идентификатор 04279.606.272.
Ответникът С. К. Я. се легитимира като собственик на 3/12 ид.ч. на
процесния имот съгласно нотариален акт за удостоверяване право на собственост
за идеална част от недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 45,
том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021 г. Ищцата М. Н. е оспорила
констатациите в акта относно наличието на придобивна давност в полза на
ответника и са в смисъл на опровергаване на факта на владението върху
посочената идеална част от ответника.
Съобразно приетото с Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на
ВКС, ОСГК като резултат на специално уредено от закона производство за
проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава задължителна обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло
в сила решение. В исковото производство съдът не извършва проверка на
верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с
нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на
3
правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата
го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме, че
удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам
и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на
признатото с акта право на собственост, само ако след направено в исковото
производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание,
така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно
опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта – в
тази насока Решение № 107/25.05.2011 г. по гр.д. № 1297/2010 г. на ВКС, Решение
№ 153/10.07.2015 г. по гр.д. № 889/2012 г. на ВКС, Решение № 208/24.09.2013 г. по
гр.д. № 1961/2013 г. на ВКС, Решение № 108/28.10.2015 г. по гр.д. № 1854/2015 г.
на ВКС, Решение № 184/11.10.2016 г. по гр.д. № 1147/2016 г. на ВКС, Определение
№ 82/16.02.2016 г. по гр.д. № 85/2016 г. на ВКС.
С изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е указал на ищцата
доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариалния
акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника. Настоящият
съдебен състав намира за правилен извода на районния съд за необорване на
нотариалния акт по обстоятелствена проверка. С ангажираните от ищцата гласни
доказателства опровергаване на факта на владението на ответника върху
процесния имот не е проведено. От показанията на св. Б, ангажиран от ищцовата
страна, се установява, че двора е разделен с мрежа и се влиза от две страни, от
едната страна влиза М., а от другата – И (а). Едната част от двора се ползвала от М.,
а другата от И. Свидетелят Л К сочи, че знае, че С. има претенции за дворното
място, както и му казала, че това място е нейно и свидетелят няма да сади нищо. В
същата насока са и показанията на св. М, която сочи, че знае за спор на С. със
свидетеля Костадинов и неговата съпруга, който спор бил за място от двора, което
било на С., както и е била свидетел на демонстрация на собственост от С. срещу Л.
Свидетелите М и Г, ангажирани от ответната страна, сочат, че С. засаждала
растения в двора. При тези факти, констатациите в нотариалния акт за придобивна
давност в полза на ответника, не могат да се счетат за оборени.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. на ВКС, ОСГК
при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за
предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е
установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца. В настоящия казус не е доказано ответникът да е
установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца, поради което искането за предаване на владението
е неоснователно.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че сборът на всички
идеални части от процесния имот, за които съсобствениците притежават
неоспорени документи за собственост, надминавал едно цяло. Съобразно
диспозитивното начало ищецът определя предмета на делото и очертава спорното
право чрез основанието и петитума. В настоящия казус е предявен иск за
4
признаване за установено по отношение на ответника С. Я., че ищцата М. Н. е
собственик по наследство от наследодателя Лазар Костадинов Попов, в условията
на евентуалност на основание давностно владение, на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 04279.606.272, поради което правата на трети лица не са предмет
на делото. В рамките на сезирането, съдът се е произнесъл и с оглед
диспозитивното начало е признал правото на собственост на ищеца върху
поддържаната идеална част.
Неоснователни са и възраженията относно искането за отмяна на нотариален
акт за удостоверяване право на собственост за идеална част от недвижим имот,
издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от
2021 г. Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде
уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път
бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост, което не е налице в настоящия казус.
Разгледана през призмата на горните доводи и аргументи, въззивната жалба
се явява неоснователна, поради което решението на районния съд в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора,
право на разноски има въззиваемата С. Я., която е представила списък за сторени
разноски в размер на 2000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. От процесуалния
представител на въззивника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7,
ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
1500,00 лв.
С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С-
428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на
България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък
от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.
В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът ЕС е приел, че правната
уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното
право.
Настоящият съдебен състав като се съобрази с изложените по-горе
съображения относно съответствието на националната правна уредба за
вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз, и
като прецени действителната фактическа и правна сложност на предмета на
правния спор, счита, че на въззиваемата следва да се присъдят разноски в размер
на 1000,00 лева.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 910/20.12.2023 г., постановено по гр.д. №
537/2023 г. по описа на РС- Благоевград в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул. „Б С“ №
да заплати на С. К. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул. „Б С“ №
сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща сторени разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6