№ 31703
гр. София, 15.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110152699 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба Г. В. В. срещу
Министерство на вътрешните работи.
Ищецът сочи, че желае да бъдат установени между страните факти и
обстоятелства във връзка с твърдение за издадено писмо от служители на
ответника, послужило като мотиви за издаване на влязла в сила заповед № 1-
5320/20.12.2018 г. на директора на ГДИН. По-конкретно се иска съдът да
установи: дали това писмо има реквизити, какви са посочените в него
оперативни данни, кой и на кого е разпоредил тяхното събиране, кой е
техният източник; да установи, ако съществува това писмо, кой е разпоредил
засекретяването му; кой е издал писмото; дали писмото представлява
свидителстващ документ с удостоверителен характер и съответно има ли
материална доказателствена сила.
С разпореждане от 15.09.2021 г. съдът е указал на ищеца Г. В. В., че в
едноседмичен срок от съобщението, с препис за насрещната страна, следва да
отстрани констатираните нередовности, като:
1. посочи дали оспорва издаден административен акт, като в случай
че е така, същият да бъде конкретизиран с посочване на неговия номер, дата,
издател и други индивидуализиращи белези;
2. в случай че не оспорва издаден административен акт, да посочи
какъв е правният му интерес от установяването на факти и обстоятелства,
свързани със съставянето на писмо от служители на МВР, което е изпратено
на ГДИН, като има предвид, че иск за установяване съществуването или
несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите,
предвидени в закон;
3. да представи препис от приложението към исковата молба за
връчване на ответника.
С молба с вх. № 73909/21.10.2021 г. ищецът сочи, че той е адресат на
1
процесното писмо, но все още не го е получил, като не са му известни
неговите реквизити. Прави искане за допускане на правна помощ, за което
депозира и отделна молба с вх. № 73917/21.10.2011 г.
По допустимостта на предявения иск съдът намира следното:
От твърденията на ищеца може да се изведе, че се касае за предявени
искания към съда за установяване на факти, свързани с издадено от ответника
писмо, послужило за издаване на влязла в сила заповед № 1-5320/20.12.2018 г.
на директора на ГДИН, като по същество се иска установяването
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК иск за съществуването
или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в
случаите, предвидени в закона. Фактите с правно значение могат да бъдат
установявани по исков ред само в предвидените от закона случаи - чл. 124,
ал. 4, изр. 2 ГПК, като ако това условие не е налице, предявеният иск е
недопустим – в този смисъл напр. Определение № 7 от 4.01.2016. г. на ВКС
по гр. д. № 5533/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС. В случая исканията на ищеца за
установяване на различни факти във връзка с издаването на процесното писмо
и неговото съдържание не са сред предвидените в закона случаи, за които е
допустимо установяване по съдебен ред.
Допустимостта на предявения иск представлява въпрос, за който съдът
следи служебно по всяко време на делото. С оглед на гореизложеното,
предявената искова молба следва да бъде върната на ищеца Г. В. В. като
процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено.
По направеното искане за допускане на правна помощ:
Правна помощ под формата на процесуално представителство се
предоставя на лица, които поради имотното си състояние нямат възможност
да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът обаче не задължава
съда да предостави такава помощ безусловно, а му дава възможност да
прецени доколко това би било от полза за молителя, тъй като правна помощ
не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата,
която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея /чл. 24, т. 1 ЗПП/ и
доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно
основателна /чл. 24, т. 2 ЗПП/. В този смисъл е напр. Определение № 105 от
2.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 385/2018 г., III г. о., ГК.
Съдът достигна до извод за недопустимост на предявените установителни
искове за факти, поради което правна помощ не следва да бъде предоставена
на осн. чл. 24, т. 2, предл. 3 ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 52699/13.09.2021 г. по
описа на СРС, подадена от Г. В. В., ЕГН ********** срещу Министерство на
2
вътрешните работи.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 24, т. 2, предл. 3 ЗПП искането на Г. В. В., ЕГН
********** за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално
представителство по гр. дело № 52699/2021 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 52699/2021 г. по описа на
СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3