№ 14
гр. Разград , 12.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите
Св.Николов и Цв.Станева, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 260312/26.11.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 554/2020г. на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника С. Д. Т. за главница над размера
300лв. до размера 726,53лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане; договорно възнаграждение в размер 219,77лв. за периода 20.10.2019г. – 4.11.2020г.; възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги в размер 853,38лв.; лихва за забава в размер 119,43лв. за периода 21.05.2019г.
– 4.11.2020г.; лихва за забава в размер 9,40лв. за периода 4.11.2020г. – 23.11.2020г., преценени от първостепенния
съд като неравноправно договорени вземания и нищожни поради противоречието им с добрите нрави.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и необосновано. Излага подробни
аргументи във връзка с изразено несъгласие с изводите на първостепенния съд. Моли въззивния съд да отмени
разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените по-горе суми.
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок
за това, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 554/2020 г. на Районен съд Кубрат е образувано по заявление на „Профи
кредит България“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Д. Т. за главница
в размер 726,53лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане; договорно възнаграждение в размер 219,77лв. за периода 20.10.2019г. – 4.11.2020г.; възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер 835,38лв.; лихва за забава в размер 119,43лв. за периода 21.05.2019г.
– 4.11.2020г.; лихва за забава в размер 9,40лв. за периода 4.11.2020г. – 23.11.2020г. Заявителят е изложил
твърдение за сключен с длъжника договор за потребителски кредит № 30035905133 (представен със заявлението),
по който са извършени шест погасителни вноски, след което е изпаднал в забава. Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 4.11.2020г., за което длъжникът е уведомен.
Районният съд е приел, че уговорката за договорна лихва и споразумението за закупуване на пакет
допълнителни услуги противоречат на добрите нрави и са неравноправни, а по отношение на обезщетението за
1
забава е приел липса на доказателства за връчено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост. Като е
приел направеното признание от заявителя, че са платени шест вноски на обща стойност 600лв. от цялата сума на
отпуснатия кредит в размер 900лв., районният съд е разпоредил издаването на заповед за изпълнение само за
остатъка от главницата в размер 300лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а по отношение на останалите претенции и оставил без уважение
заявлението.
Въззивният съд споделя направените правни изводи от първостепенния съд относно противоречието на
споразумението за закупуване на пакет допълнителни услуги със закона. Възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а ал.1 ЗПК, но съгласно ал.2 на същия член законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заплащането на
възнаграждение в размер 1 113,84лв. за приоритетно разглеждане на искането за потребителски кредит има
очевидния характер на такси/комисионни във връзка с усвояването на кредит, а възможностите за отлагане и
намаляване на вноски и смяна на датата на падежа по естеството си са такива, свързани с управление на кредита.
В противоречие с императивната разпоредба на чл.10а ал.4 ЗПК споразумението за закупуване на пакет
допълнителни услуги е неясно, тъй като закупените такива нямат стойностно измерение, от което да се установи
тежестта им в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която
се заплаща за ползването им.
Тъй като допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към
бъдещи несигурни събития, а и са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните
разпоредбите на чл.10а ал.2 и 4 ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни, съгл. чл.21 ал.1 ЗПК.
Уговорките за заплащане на допълнителния пакет от услуги са неравноправни и по смисъла на чл.143
ЗЗП. Заплащането на възнаграждението за различните видове допълнителни услуги от потребителя е
предварително и дължимо само за правото, предоставено от заявителя на длъжника да се възползва от всяка от
посочените услуги, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Видно от чл.15.2.3. и чл.15.4.1 от общите условия обаче за осъществяването
на тази възможност е необходимо подписване на допълнително споразумение, т.е. за да се възползва длъжникът
от пакета допълнителни услуги, се изисква одобрение от кредитора, което означава, че следва да се плати
предварително за възможност, която зависи от волята на кредитора. Независимо, че тези услуги може да не бъдат
предоставени от кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за отпадане или
намаляването й. Това поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба
страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Тъй
като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни и обективно няма доказателства
по делото да са уговорени индивидуално, на основание чл.146 ал.1 ЗЗП те са нищожни. Искането за издаване на
заповед за изпълнение в тази част е неоснователно и като го е отхвърлил, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт. Частната жалба в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Основателни са обаче доводите в жалбата за неправилност на изводите на съда за отхвърляне на
заявлението за претендираната договорна (възнаградителна) лихва поради противоречие на искането на добрите
нрави. Съдебната практика, на която се е позовал районният съд, не е актуална, тъй като същата е постановена в
момент, когато в закона не е определена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити и
единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос според чл.9 ЗЗД е поставено от
правилата на добрите нрави – не повече от трикратния размер на законната лихва. Към настоящия момент е в
сила нормата на чл.19 ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи за
потребителя, в т. ч. лихви, възнаграждения и др.под., това е нормата, определяща горната граница на оскъпяване
на потребителския кредит, съответно критерият за запазване на добрите нрави е максимален размер на ГПР в
2
рамките на петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В конкретния случай уговореният
ГПР е 45,05% и отговаря на законовото изискване да не надвишава посочения в чл.19 ал.4 ЗПК размер на
законната лихва. След като ГПР, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, не е налице нарушение на добрите нрави при определяне на конкретния размер на
възнаградителната лихва и липсва основание за нищожност на клаузата, поради което районният съд неправилно
е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за договорно възнаграждение в размер
219,77лв. за периода 20.10.2019г. – 4.11.2020г.
Районният съд е отхвърлил искането за лихва за забава в размер 119,43лв. за периода 21.05.2019г. –
4.11.2020г. и в размер 9,40лв. за периода 4.11.2020г. – 23.11.2020г., защото е приел, че заявителят не е представил
доказателства за обявена предсрочна изискуемост с твърдяна дата 4.11.2020г. Въззивният съд не споделя този
извод. Заявлението е за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, поради което не е необходимо
да бъдат прилагани доказателства за съдържащите се в заявлението твърдения, в т.ч. и доказателства за обявена от
кредитора предсрочна изискуемост и достигнало до длъжника уведомление за това, за разлика от изискването при
подаване на заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Това е така, защото производството по чл.410 ГПК
не е такова за решаване на материалния спор по същество, а единствено за проверка дали претендираните
вземания са спорни между страните и ако длъжникът подаде възражение, всички въпроси по същество на спора
ще се решат в последващото исково производство. Единственото доказателство, което следва да бъде
представено в заповедното производство, е договорът за потребителски кредит, съгл. чл.410 ал.3 ГПК, защото
чл.411 ал.2 т.3 ГПК изисква проверка за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.
Заявителят е изпълнил това изискване, като е представил сключения договор. Дори и да се вземе предвид
съображението на районния съд, че следва да бъде представено доказателство за обявена предсрочна
изискуемост, при непредставянето му съдът е имал задължение да даде срок на заявителя да го представи, на осн.
чл.411 ал.2 т.1 в.в. с чл.410 ал.3 ГПК, което не е сторено. С подаване на частната въззивна жалба заявителят е
представил уведомление за обявената предсрочна изискуемост, получено лично от длъжника.
Изложените съображения налагат отмяна на разпореждането в тази част и постановяване на ново такова
за издаване на заповед за изпълнение за претендираната лихва за забава.
Отхвърлената претенция за издаване на заповед за изпълнение за главница над 300лв. до претендирания
със заявлението размер 726,53лв. също следва да бъде уважена. Видно от представения погасителен план към
договора за потребителски кредит, сборът от месечните вноски за главница, след приспадането на първите шест
месечни вноски, за които в заявлението е направено признание за погасяването им чрез плащане, е в размер
726,53лв. Разпореждането в тази част следва да бъде отменено и да бъде разпоредено издаване на заповед и за
тази част от главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2020г. до
окончателното й изплащане.
Предвид крайния изход от производството, дължимите деловодни разноски пред районния съд за
юрисконсултско възнаграждение са в размер 84,41лв., поради което длъжникът следва да бъде осъден да заплати
този размер. Присъдените в тежест на длъжника разноски за платената от заявителя ДТ не подлежи на промяна,
тъй като е определена в част, дори по-голяма от съразмерно дължимата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 260312/26.11.2020г., постановено по ч.гр.д. № 554/2020г. на РС Кубрат в частта,
с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Николов
и Цв.Станева, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника С. Д. Т. за главница
над размера 300лв. до размера 726,53лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
24.11.2020г. до окончателното й изплащане; договорно възнаграждение в размер 219,77лв. за периода 20.10.2019г.
3
– 4.11.2020г.; лихва за забава в размер 119,43лв. за периода 21.05.2019г. – 4.11.2020г.; лихва за забава в размер
9,40лв. за периода 4.11.2020г. – 23.11.2020г.; юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв., като вместо това
постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в полза на „Профи кредит България“ЕООД,
представляван от управителите Св.Николов и Цв.Станева, срещу длъжника С. Д. Т. за главница над размера
300лв. до размера 726,53лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2020г. до
окончателното й изплащане; договорно възнаграждение в размер 219,77лв. за периода 20.10.2019г. – 4.11.2020г.;
лихва за забава в размер 119,43лв. за периода 21.05.2019г. – 4.11.2020г.; лихва за забава в размер 9,40лв. за
периода 4.11.2020г. – 23.11.2020г., дължими по сключен договор за потребителски кредит №
30035905133/25.03.2019г. и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд
в размер 84,41лв.
Връща делото на РС Кубрат за издаване на заповед за изпълнение съобразно присъдените суми.
Оставя без уважение частната жалба на „Профи кедит България“ЕООД против разпореждане №
260312/26.11.2020г., постановено по ч.гр.д. № 554/2020г. на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлено заявлението
на „Профи кредит България“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника
С. Д. Т. за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер 853,38лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4