Р Е
Ш Е Н
И Е
№
262358 14.10.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети септември
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11347 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
подадена от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД – гр. София, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б., чрез пълномощника му - **** А.-К. Д. Р. против Е.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД,
чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.02.2016
г. между ответника и трето лице – кредитор „Банка ДСК” ЕАД бил сключен договор
за стоков кредит № ***** , при ОУ и спазване на ЗПК. Била предоставена сумата
от 1953,23 лева за закупуване на
стоки от магазин „Техномаркет България” АД на обща стойност 1865,15 лева. Сумата
следвало да бъде върната, ведно с еднократна застрахователна премия от 138,08
лева, на 20 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва.
Ответникът
извършил плащане по договора в общ размер на
839,69 лева, с която били погасени: 258,73 лева – договорна лихва и
580,96 лева – главница. Срокът на договора изтекъл на 06.10.2017 г. с настъпване
падежа на последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Било начислено и обезщетение за забава.
С Приложение № 1 от 11.05.2017 г. към рамков договор за цесия
от 20.04.2017 г., вземанията били прехвърлени
на ищеца, за което ответникът бил уведомен.
Поради липсата
на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3449/18.04.2019 г. по ч.гр.д. № 5343/2019 г. по
описа на ПдРС, ІІІ брачен състав за следните суми: 1372,27 лв. – главница; 268,52
лв. – договорна лихва за
периода 06.09.2016 г. - 06.10.2017 г. и 313,08
лева - обезщетение за забава за периода 06.09.2016 г. - 04.04.2019 г.,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение за
недължимост, в резултат на което възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху
главницата от 04.04.2019 г. до погасяването. Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е подал писмен
отговор на исковата молба. Счита същата за неоснователна. Действително между
ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № ***** от 06.02.2016 г. Оспорва факта, че ответницата
е получила описаните в договора за стоков кредит стоки /мобилен телефон и
телевизор/. В договора било описано, че сумата е предоставена за закупуване на
стоките и се усвоява еднократно и безкасово по сметка на търговеца. Като
доказателство за този факт, ищеца представил само копие от фактура № ***** от
06.02.2016 г., в която било посочено, че плащането се извършва в брой за сумата
от 50 лева и сумата от 1815,15 лева с кредит от ДСК. Липсвали доказателства за
това, че „Банка ДСК“ е заплатила посочената сума. Счита, че кредитора не е
изпълнил задължението си за плащане на сумите, предмет на договора за стоков
кредит. Оспорва факта, че ответницата е получила стоките, за които е отпуснат
потребителския кредит. Счита, че дори издадена на името на ответницата,
фактурата не доказва, че именно тя лично е получила описаните стоки, защото
липсва приемо-предавателен протокол или друг документ, в който тя заявява, че
лично ги е получила. Оспорва твърдението, че ответницата е в забава, тъй като
същата не е уведомена за цесията. Същата е плащала редовно седем месеца, а след
това вземането било цедирано, който факт не й е станал известен и до този
момент. Възможно е да е имала желание да изпълни задължението си, но да не е
знаела на кого. Допуска, че ищецът не е положил достатъчно усилия да я уведоми
надлежно за сключения договор за цесия, като по този начин за ответницата се
начисляват допълнителни лихви и разходи. Връчването на исковата молба на
особения представител не би могло да се приравни на връчване на ответника, нито
на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. Ето защо, оспорва твърдението в
исковата молба, че ответницата е уведомена за настъпилата цесия с исковата
молба. Оспорва размера на обезщетението за забава в размер на 318,08 лева, като
счита, че към дата 06.10.2016 г. ответницата не е била в забава. Ответникът не
е посочил на кои падежни дати и какви суми е внасяла за погасяването на кредита
по сметка на своя цедент. Освен това, дори ответницата да е получила сумата по
договора, то същият е застрахован и кредиторът не е направил проверка за
настъпило застрахователно събитие. Дори застрахования или негови роднини да не
са уведомили застрахователя, застрахователно събитие все пак може да е
настъпило и да съществува пречка за уведомяване на застрахователя. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно моли за отхвърляне на
искането за заплащане на законна лихва.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 5343/2019г. по описа на ПРС, 3-ти бр. състав, в полза на
ищеца е издадена Заповед № 3449/18.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 1372,27 лв. – главница; 268,52 лв. – договорна лихва за периода 06.09.2016 г. -
06.10.2017 г. и 313,08 лева -
обезщетение за забава за периода 06.09.2016 г. - 04.04.2019 г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
04.04.2019г. до окончателното изплащане, както и за направените разноски-39,08
лева заплатена държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Постъпило е в срок възражение от
длъжника по образец, поради което на ищеца е указано да предяви настоящите
искове за установяване на вземането, което той е направил в предвидения срок и следователно
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства: Копие
от Договор за стоков кредит № ***** /06.02.2016г., ведно с погасителен план и
общи условия към него,формуляр за кандидатстване и прилежащи документи,
застраховка, Рамков договор за цесия от 20.04.2017г., ведно с потвърждение за
сключената цесия и копие от извлечение от Приложение № 1 към Договора за цесия,
пълномощно за уведомяване на длъжника от името на цедента, копие от
уведомително писмо по см. на чл. 99 от ЗЗД, копие от известие за доставяне- 2
броя и информация относно наличностите, движение и операции по сметка за
обслужване на стоков кредит с титуляр Е.Г.Л..
По делото е прието и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р., от което се
установява, че по данни от приложения по
делото Договор за стоков кредит от 06.02.2016г. и погасителния план към него е
предоставена на ответната страна в заем сумата от 1953,23 лева при срок за
погасяване 20 месеца с месечни падежи в периода от 06.03.2016г. до 06.10.2017г.,
при уговорен размер на месечните погасителни вноски 124,03 лева и последна
вноска в размер на 123,91 лева. Размерът на кредита е сформиран, както следва:
1815,15 лева плащане към търговеца и 138,08 лева- еднократна застрахователна премия
и общ размер от 1953,23 лева. Законната лихва за забава върху размера на
дължимата главница от 1372,27 лева за периода от датата на цесията до подаване
на заявлението в съда е в размер на 264,16 лева, върху сумата от 1663,36 лева
/представляваща сбора от главница, договорна лихва и наказателна лихва/ за
същия период е в размер на 320,20 лева.
От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от същото вещо лице се установява, че
след запознаване с постъпилите от Банка „ДСК“ ЕАД документи, в. л. прави извод,
че банката кредитор е извършила плащането на стоките към търговеца „Техномаркет
България“ АД в размер на 1815,15 лева на 06.02.2016г. и на застрахователната
премия към „Групама застраховане“ ЕАД в размер на 138,08 лева на същата дата. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда размерът на
цедираното вземане е без промяна, а именно- общ размер 1663,36 лева, в това
число- 1372,27 лева главница, 268,52 лева договорна лихва и 22,57 лева
санкционираща лихва.
По данни от представените по делото документи от
Банка ДСК ЕАД по процесния договор за стоков кредит от кредитополучателя са
платени общо 869,19 лева, с които са погасени 580,96 лева главница, 287,91 лева
лихва и 0,32 лева санкционираща лихва при просрочие, по дати и суми описани в
табличен вид в заключението. По данни от ищеца, след датата на цесията няма
постъпили плащания за погасяване на задълженията по кредита и към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда размерът на цедираното вземане
е без промяна.
Съдът кредитира заключенията на
съдебно-счетоводната и допълнителна експертизи, като компетентно изготвени,
отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Вземанията по
процесния договор за кредит са цедирани от „БАНКА ДСК“ ЕАД на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД съгласно договор за цесия от 20.04.2017 г. и Приложение 1 към него от 11.05.2017г. Съдът
намира представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни за
установяване прехвърлянето на вземането по процесния Договор за
Стоков кредит № ***** от 06.02.2016г.
Ответникът
следва да се счита редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото
дружество цесия на вземането, тъй като е узнал за цесията и в хода на процеса,
с получаване на приложените към исковата молба документи, а и преди този
момент- с получаване на Заповедта за изпълнение в рамките на заповедното
производство срещу която е упражнил правото да възрази. Това е факт, настъпил в
рамките на производството, който е от значение за спорното право и на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. В
настоящия процес ответникът се представлява от особен представител, който е
депозирал от името на ответника писмен отговор и на който е връчен препис от
исковата молба и приложенията. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на пълномощника му или на назначени от
съда особен представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици /още повече, че в случая заповедта за изпълнение е
получена от ответната страна/. Ето защо, съдът намира, че с връчване на
уведомлението за извършената цесия, като приложение към исковата молба е
осъществено надлежно уведомяване за цесията.
По делото е
безспорно, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника Е.Г.Л. е сключен Договор за
стоков кредит, по силата на който на ответника, в качеството му на
кредитополучател е отпусната сума в размер на 1953,23 лева за закупуване на
стоки.
В „Условия по договор за кредит“, изрично е
посочено, че кредитополучателят се съгласява предоставената му с договора за
потребителски кредит сума, да бъде изплатена пряко на упълномощените търговски
партньори, като извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора, а с това възниква и задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски. От
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че кредитът е усвоен, като е заплатена и
предвидената застрахователна премия в размер на 138,08 лева на 06.02.2016г.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на пълномощника на ответната страна, че липсват
доказателства сумата по кредита действително да е усвоена, както и за
получаване на стоките от ответната страна. От приетите в хода на настоящото
производство писмени доказателства и заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата по кредита е усвоена на
06.02.2016г., като Банката-кредитор е извършила плащането на стоките към
търговеца „Техномаркет България АД, както и е заплатена застрахователна премия
в размер на 138,08 лева и това е достатъчно да се направи извод, че ответната
страна дължи връщането им. Още повече,
че за стоките е издадена и фактура, а това дали ответната страна ги е получила
е ирелевантен за делото факт, щом кредитора е изпълнил задължението си да
предостави кредит чрез директно заплащане на стоките на търговеца.
Налице е главен дълг, който след извършеното частично плащане от
ответника възлиза на сумата от 1372,27
лева. Не се установява, а и не се твърди от ответната страна сумата да е
платена, въпреки настъпилия падеж. Същата е изискуема и е надлежно прехвърлена
на ищеца, т.е. същия е титуляр на вземането.
Установени по основание и размер са и акцесорните претенции за договорна
лихва в размер на 268,52 лева и законна лихва за забава в размер на 313,08 лева
за посочените периоди, поради което и предявените установителни искове ще се
уважат изцяло.
Претендираната и установена по размер главница е дължима, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда- 04.04.2019г. до окончателното изплащане.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на
процесната главница, договорна лихва и обезщетение за забава в срок,
включително и след изтичане на срока на договора, нито на стария, нито на новия
кредитор, т.е. вземането съществува и понастоящем, а негов титуляр е ищецът в
качеството на частен правоприемник.
Ето защо, съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да се
уважат изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, право на разноски има
ищецът и същите се констатираха от съда в размер на общо 752,59 лева за
настоящото производство, от които- заплатена държавна такса в размер на 115,81
лева, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева, възнаграждение за
особен представител в размер на 366,78 лева и депозит за вещо лице в размер на
120 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на
общо 89,08 лева, от които- заплатена държавна такса в размер на 39,08 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Ответникът следва да заплати и сумата от 50 лева по сметка на Пловдивския
районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, представляваща изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по приетата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Е.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. следните суми: 1372,27 лв. – главница;
268,52 лв. –
договорна лихва за периода 06.09.2016 г. - 06.10.2017 г. и 313,08 лева - обезщетение за забава за
периода 06.09.2016 г. - 04.04.2019 г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 04.04.2019г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3449/18.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 5343/2019г. по описа на ПРС, 3-ти брачен
състав.
ОСЪЖДА Е.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. сумата от общо 752,59 лева /седемстотин петдесет и два лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
сумата от общо 89,08 лева /осемдесет
и девет лева и осем стотинки/, представляваща направени в заповедното
производство разноски.
ОСЪЖДА Е.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 50 лева
/петдесет лева/, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.