Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1450
26.06.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На четвърти юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 8962 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, против С.Н.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с
която се претендира установяването дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3310/07.09.2018 г. по ч.гр.д. № 6475/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 1 040.92 лева, дължима по договор за потребителски кредит №
********* от 06.12.2013 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК ****, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 21.03.2016 г. на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, за което длъжникът е уведомен от стария кредитор, от която
сумата от 484. 40 лева - неплатена главница, 120. 77 лева - договорна възнаградителна
лихва за периода от 18.12.2013 г. до 19.10.2014 г., 169. 41 лева - обезщетение
за забавеното пращане на главницата за периода от 18.12.2013 г. до 30.05.2017
г. и 266. 34 лева – такси за периода от 18.12.2013 г. до 19.10.2014 г., заедно
със законна лихва върху главницата и таксите от датата на депозиране на
заявлението - 07.07.2018 г., до изплащане на
вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно
правоотношение между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД по сключен договор за потребителски
кредит № ********* от 06.12.2013 г. за сумата от 500 лева, като е поето
задължение за връщането й ведно с договорна лихва и съответните такси в срок до
19.10.2014 г., когато е настъпил уговорения краен падеж по договора. Падежът на
първата неплатена вноска по договора настъпил на 17.12.2013 г. С договор за
цесия от 21.03.2016 год. кредиторът е прехвърлила правата си на ищцовото дружество, като последният е изрично упълномощен
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, което следва да
се счита за изпълнено при получаването на исковата молба, ведно с приложенията
към нея, при все че преди това длъжникът не е бил открит на посочения от него
адрес.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК адвокат К. - К.. Със същия не се оспорва допустимостта на
исковете, но се сочи, че същите са неоснователни. Излага се, че липсва надлежно
уведомяване за извършената цесия, поради което и само на това основание
исковете следва да бъдат отхвърлени. Излага също така, че липсва надлежно
уведомяване за предсрочна изискуемост, като излага подробно доводите си в тази
връзка. Сочи също така, че част от клаузите по договора, свързани с дължимостта на таксите по него, били нищожни, като
противоречащи на ЗПК. Твърди се също така, че не ясно как са формирани
отделните претенции. С горните мотиви моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на
насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3310/07.09.2018
г. по ч.гр.д. № 6475/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
Съществувалото
между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответникът правоотношение се установява от представения по
делото договор за потребителски кредит от 06.12.2013 г., съгласно който е
предоставена в заем сумата от 500 лева, срещу задължение за връщането й ведно с
договорна лихва в размер на 130. 60 лева, такса за оценка на досие от 25
лева, такса за администриране на кредита
в размер на 69. 70 лева и такса за услуга домашно посещение в размер на 186. 75
лева или общо сумата от 912. 05 лева, платими на 45 седмични вноски от по 20.
27 лева и последна от 20. 17 лева, първата с падеж на 13.12.2013 г. и съответно
последната с падеж на 19.10.2014 г.
Получаването
на сумата от 500 лева от страна на ответника не се оспорва по делото. Същата се
потвърждава и от изпълнената по делото експертиза, която съдът кредитира като
обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и
като неоспорена от страните. Вещото лице също така е установило, че ответникът
е върнал по кредита сумата от 40. 54 лева, с които са погасени 17. 59 лева –
главница, 10. 45 лева – възнаградителна лихва, 1. 10
лева – такса оценка досие, 8. 30 лева – такса за услуга кредит у дома и 3.10
лева – административна такса.
С
договор за цесия от 21.03.2016 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлило вземанията си по
договора на ищеца, като за извършената цесия ответникът следва да се счита за
надлежно уведомен с получаването на исковата молба и приложенията към нея,
което следва да се отчете с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази
връзка и с оглед възраженията на процесуалния представител на ответника следва
да се отбележи, че ответникът е редовното уведомен с оглед на законната фикция
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Независимо
от това обаче, съдът следи служебно за валидността на договорите на
потребителите, като в случай наред с това са наведени и доводи за нищожност на
отделни клаузи за таксите и т.н.
В
тази връзка на първо място следва да се разясни дали уговорките по договора за
плащането на уговорената сума от 912. 05 лева, платими на 45 седмични вноски от
по 20. 27 лева и последна от 20. 17 лева, първата с падеж на 13.12.2013 г. и
съответно последната с падеж на 19.10.2014 г., съставляват погасителен план по
смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 Закона за потребителски кредит /ЗПК/. В тази
връзка законът предвижда, че следва да са ясни размера на съответните плащания
и срока за това, но и освен тях да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и
съответно отбелязване и на допълнителните
разходи. В настоящия случай това не е сторено.
Ето
защо съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, тъй като няма изискуемото по закон съдържание –
липсва погасителен план, отговарящ на изискванията на закона, поради което и се
явява нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Като последицата нормата на чл. 23 от
закона предвижда потребителят да върни само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Или в настоящия случай следва да се уважи
само иска за главницата за сумата от 459. 46 лева, предвид вече извършеното
връщане на сумата от 40.54 лева, ведно с акцесорната
претенция от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.
Ответното дружество има право да получи и търсената от него лихва за забава
върху тази сума от датата на настъпване на крайния падеж по договора - 19.10.2014 г. до 30.05.2017 г., крайния ден
за който е заявена тази претенция, или мораторна лихва в размер на 121. 99
лева.
На
следващо място за пълнота да се отбележи, че съдът намира, че уговорената
таксата кредит домашни условия е нищожна
на основание чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 25 от общите
условия само 30 % от общия размер на таксата е за компенсиране разходите на
кредитора, следователно останалата част по същество представлява печалба на
кредитора и следва да бъде включена в годишния процент на разходите, което в
случая не е сторено. Това от своя страна води до заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. Така и съгласно чл. 10а, ал. 2 от закона
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
По
отношение на доводите на ответника досежно
предсрочната изискуемост следва да се отбележи, че кредиторът не се позовава на
такава, а твърденията са му за настъпил краен падеж по договора.
При
това иска за главницата като частично основателен следва да се уважи за сумата
от 459. 46 лева и да се отхвърли за горницата над уважения размер от 459. 46
лева до пълния заявен размер от 484. 40 лева. Следва да се уважи и иска за
мораторна лихва за сумата от 121. 99 лева за периода от 19.10.2014 г. до
30.05.2017 г. и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до
пълния заявен такъв от 169. 41 лева.
При този изход на спора и по разноските
съдът намира следното:
Съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС направените в заповедното
производство разноски следва да бъдат присъдени в настоящото производство и
същите възлизат на 41. 89 лева, с оглед уважената част от исковете.
Частично
основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва
да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
321. 19 лева, съобразно уважената част от исковете. Общият размер на
направените такива включва държавната такса от 175 лв., 150 лв. за
възнаграждението на особения представител, 100 лева – внесен депозит за
експертизата и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на
фактическата и правната сложност по делото.
При това обща дължима сума за разноски възлиза
на 363. 08 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че С.Н.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, част от сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3310/07.09.2018
г. по ч.гр.д. № 6475/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 459. 46 лева – главница, дължима по сключен
между страните договор за потребителски кредит № ********* от 06.12.2013 г.,
сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД с ЕИК ****, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от 21.03.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, 121. 69 лева - обезщетение
за забавеното плащане на главницата от 459. 46 лева за периода от 19.10.2014 г.
до 30.05.2017 г., както и законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 07.07.2018 г., до окончателното й изплащане, като отхвърля исковете за главница над
уважения размер от 459. 46 лева до пълния заявен размер от 484. 40 лева, за договорна
възнаградителна лихва за периода от 18.12.2013 г. до
19.10.2014 г. в размер на 120. 77 лева, за обезщетението за забавеното плащане
на главницата над уважения размер от 121. 99 лева до пълния заявен размер от
169. 41 лева, за 266. 34 лева – такси за периода от 18.12.2013 г. до 19.10.2014
г., заедно със законна лихва върху отхвърлената част от главницата и досежно таксите.
Осъжда С.Н.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано
от *********, 363. 08 лв. /триста
шестдесет и три лева и 8 ст./ за направените по делото разноски, от които 41. 89 лева за производство по ч.гр.д. № 6475/2018
г. и 321. 19 лв. за настоящото гр.д. № 8962/2018 г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:подпис/не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.