Р Е Ш Е Н И Е

 гр.София, 18.11.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                    7-ми  състав

на двадесет и девети октомври                                                           година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                           СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева        

 

секретар: Емилия Кривачкова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 942  по описа за 2016 год.,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предмет на производството са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.3 от ЗЗД  за вреди от ексцес.

         По изложените в исковата молба обстоятелства З.Н.С. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.Т. *** Община, представлявана от кмета Й.Ф., с адрес гр.София, ул.“******,  искове с правно основание чл.49  ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди за периода от 19.03.2012 год. до 22.01.2016 год. -  датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за периода от датата на влошаване  -19.03.2012г. до 20.01.2019г., както и сумата от 191.11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лекарства и прегледи.

         В исковата молба се твърди, че с Решение № 1/ 24.01.2013 год. по гр.д.№ 619/2012 г., III г.о., ВКС,  Столична община е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за инцидент, настъпил на 17.01.2008 г. в гр.София, бул. “Възкресение“ – падане на заледена настилка, при което З.Н.С. получила травматична увреждане на дясната коленна става, като е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.

        Ищцата твърди, че след влизане в сила на  Решение № 1/ 24.01.2013 год. по гр.д.№ 619/2012 г., ВКС, III г.о., вследствие на влошено здравословно състояние от началото на 2012 год., е претърпяла нови болки и страдания, извън тези при предявяване на първоначалната искова молба от 25.03.2010 г. и извън предмета на образуваното гр.д.№ 13041/2010 год. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, което обезщетение касае периода от момента на увреждането 17.01.2008 год. до датата на завеждане на иска  25.03.2010 год.

        Твърди се в исковата молба, че настъпилото влошаване на здравословното състояние на ищцата, свързано с остри болки и подуване на коляното, наложило  в началото на 2012 г.  наложило постъпване в болница и операция на дясната коленна става, с клинични тестове за увреда на медиален мениск. Сочи се, че З.Н.С. е хоспитализирана на 19.03.2012г. за оперативно лечение и е изписана от болничното заведение на 22.03.2012г. Твърди се, че датата на оперативната интервенция, съгласно оперативен протокол №102 е 21.03.2012г.  При оперативната намеса била откъсната част от плътта и бил вграден вътреставен дрен. След изписването от болничното заведение се налагали постоянни грижи и внимание към колянната става, допълните хигиенни  усилия.  Наложили се и допълнителни разходи за лечение от 191.11 лв. за закупуване на лекарства и консумативи след операцията.

       Ищцата поддържа, че времето прекарано в СБАЛТОСМ за оперативно лечение било съпроводено с болки страдания, неудобство и стрес, допълнителни грижи и разходи. Твърди се, че вследствие влошаване на здравословното състояние от началото на 2012г.  и спешно наложилата се операция, ищцата е претърпяла нови болки и страдания, извън тези  при предявяване на искова молба от 25.03.2010 год. по гр.д.№ 13041/2010 год. по описа на СГС, ГО, I-15 състав.  Поддържа, че ответната община следва да я обезщети за вредите от настъпилото влошаване на здравословното състояние, за периода от датата на влошаване – 19.03.2012г. до 22.01.2016 год. -  датата на завеждане на настоящия иск. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

           В срока по чл.131 ГПК ответникът Столична Община, чрез пълномощника си гл.  юрисконсулт Т.В.  е депозирал писмен отговор, в който оспорва  предявените исковете по основание и размер.  Заявява, че за посочения в исковата молба период не може да се търси обезщетение от страна на Столична община, следствие от инцидента, станал на 17.01.2008 год.  Поддържа, че ответника не може да има вина за избора на провежданото лечение, методите на лечение и резултатите от него. Заявява, че с окончателното решение ВКС е приел, че още преди злополуката, ищцата е страдала от заболявания на опорно-двигателния апарат и е имала артрозни изменения и зашипявания на коленната става, които са обусловили 75 %  намалена трудоспособност. Твърди, че в съдебно заседание на 08.04.2011 год. по предходното гр.д.№ 13041/10 год. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, вещото лице травматолог е заявило, че успешното лечение на травмата е оперативно, в противен случай болките продължават. Поддържа, че не може да бъде вменено във вина на Столична община, това,  че ищцата е предпочела консервативното лечение за продължителен период от време. Заявява, че реалния мотив за предявяване на исковете е заведеното от ответника изпълнително дело срещу ищцата  за възстановяване на разликата от 3000 лв., с която ВКС е намалил обезщетението, при постановяване на касационното решение.  Оспорва претенцията за  имуществени вреди в размер на 191.11 лв. Ответникът твърди, че лекарствата, за които са представени с исковата молба касови бонове, могат да се закупят без рецепта и са общи обезболяващи- аналгин, ацетизал, диклак, експекторанс /сироп за кашлица/ и др. подобни. Сочи, че не е ясно от кого са били закупени и в каква връзка, както и че са купувани много след  извършената операция.

           Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.  Претендира присъждане на разноски, включително  възнаграждение за юрисконсулт.

           В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез упълномощения адв.Т. поддържа предявените искове.Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита

         Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощника си гл.  юрисконсулт В..*** писмена защита

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

             Видно от приложеното гр.д.№13041/2010г. на СГС, ГО, I-15 състав, с решение от 04.05.2011г., частично е уважен осъдителен иск с пр.основание чл.49, ал.1 от ЗЗД,  предявен от ищцата срещу ответника, като  е осъдена Столична Община, да заплати на З.Н.С., ЕГН**********, сумата от 15 000/петнадесет хиляди/лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 17.01.2008г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, осъществен на посочената дата в гр.София, в района на автобусна спирка на бул.”Възкресение”, при който същата е получила :”Контузия, навяхване и разкъсване на менисци на дясната колянна става”, като е отхвърлен иска за разликата до 50 000лв. В мотивите на съдебния акт, е прието, че поведението на ответната община е противоправно, тъй като същата е нарушила разпоредбата на чл.30, ал.3 от Закона за пътищата, която предвижда, че „изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Прието е наличие на причинна връзка между пътния инцидент и настъпилия вредоносен резултат, тъй като именно състоянието на тротоара, който е бил заледена и непочистен, е причина за настъпилия инцидент.

         С решение № 46/16.01.2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав № 46/16.01.2012 г., постановено по гр. д. № 2896/2011 г.  по описа на САС е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГО, І-15 състав от 4.05.2011 г.  Видно от приложеното възз.гр.д. № 2896/2011г.  на САС, че Столична община е обжалвала Решението на Софийски Апелативен съд с касационна жалба.  Не е спорно, че Столична община е изплатила присъденото обезщетение от 15 000лв. по изпълнителен лист издаден на ищцата на 27.01.2012г. 

         С Решение № 1/ 24.01.2013 год. по гр.д.№ 619/2012 г., на ВКС, III г.о., е отменено, въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав № 46/16.01.2012 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГО, І-15 състав, постановено на 4.05.2011 г. по гр. д. № 13041/2010 г. в уважената част на иска, предявен от З.С. *** обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 3 000 лв. и в частта на разноските, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 17.01.2008 г. в гр.София, в района на автобусна спирка на бул.”Възкресение” в размер на сумата 12 000 лв.

           От приетата Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20141110420229 по описа на ДСИ  при СРС, се установява, че Столична община  е образувала срещу З.С. изпълнително дело за възстановяване на сумата от 3000лв., като бил наложен запор на пенсията на длъжника./ л.24 от делото/

            Видно от неоспорено ЕР на ТЕЛК № 4936 от 21.11. 2001 г. при СБАЛО гр.София, след освидетелстване на З. Стоименово е определена 75 % ТНР с диагноза - Десностранен раменен периартрит в изостряне. Двустранен радиален епикондилит. Миотендиноза на предмишниците - хронично реци дивна форма в изостряне / 50 % /. Шийна спондилоза и остеохондроза. АХ - 1 ст. Бронхиална астма. / 50 % /. Хроничен гастродуоденит, период от за 3 години  до 01.11. 2004 г. / л.9 от делото/

             От приетата История на заболяване № 227 на  болница СБАЛТОСМ „Проф Шойлев“ – София и Еприкриза по ИЗ № 227/ 2012г., се установява, че  З.Н.С. на 72г.,  е била хоспитализирана за лечиние в периода от 19.03.2012 г.  до  22.03.2012 г.  с диагноза - ВЪЗПАЛЕНИЕ на ВЪТРЕШНАТАОБВИВКА на ДЯСНОТО КОЛЯНО, ПРЕКЪСВАНЕ на ВЪТРЕШНИЯ МЕНИСК на ДЯСНОТО КОЛЯНО, ЗАБОЛЯВАНЕ на ХРУЩЯЛА на ВЪТРЕШ НИЯ КОНДИЛ на ДЯСНАТА БЕДРЕНА КОСТ.  В анамнезата е отразено, че по данни на пациента страданието е от 4 г след травма. В пункт обективно състояние на анамнезата е отразено- положителни тестове за увреда на вътрешен мениск. Ро снимка от 19. 03.2012 г. - деформираща гонартроза със силно стеснение на медиалната част на ставната междина, изгладени ставни повърхности, начална субхондрална остеосклероза. Според   Оперативен протокол №102 на 21.03.2012 г. ищцата  е оперирана - частична синовектомия, частична менисцектомия и хондропластика. При операцията са установени : дифузен синовиит, пълна лезия на вътрешен мениск, периферна дегенеративна лезия на външен мениск, хондропатия на кондилите на бедрото и капачката. На 22.03. 2012 г. ищцата  е изпи сана с подобрение. /л.8, л.56-л.85 от делото/

          От приетия амбулаторен лист № 4996 от 25.11.2015 г. се установява, че ищцата С. провела преглед при лекар ортопед, като е поставена  диагноза - ДР УВРЕЖДАНИЯ на МЕНИСКА. След травма получава гореописаната увреда. Оперирана през м. март 2012г. Двигателен дефицит в засегнатата става. Накуцваща походка. Терапия - за оперативно лечение. / л.6 от делото/

          Видно от резултат от  ЯМР изследване № 3387 от 14. 12. 2015 г. на З.Н.С., при образно изследване на дясно коляно  е установен ставен излив, медиално стеснена ставна междина, вътрешен мениск - постоперативни промени, външен мениск - дегенеративно променен, възпаление и частично прекъсване на предна кръстна връзка, възпаление на двете странични връзки, хрущял - неравномерно стеснен на места с прекъсване, хондропатия на пателата, възпаление на сухожилието на бедрото и връзката на капачката, Бейкерова киста. Заключение - напреднал остеоартрит на дясна колянна става. /л.7  от делото/

         Видно от амбмулаторен  лист № 4273 от 02. 12. 2015 г. ищцата С. провела преглед при специалист кардиолог, като е поставена диагноза - Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Запазена систолна функция на ЛК, без нарушения в покой, диастол на дисфункция.

            По делото са представени 14  фискални бона за закупени лекарства, които не са придружени от рецепта или фактура. /л.10-л.11  от делото/

             От приетото  заключение на изслушаната съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т.Д. - С.– специалист ортопед травматолог, се установява, че З.С. е паднала на 17.01.2008 г. и контузила дясното си коляно. Вещото лице отбелязва, че липсва приложена медицинска документация от тази дата до 10. 04.2008 г., когато е прегледана от специалист - ортопед, който установил заболяване на коляното - Гонартроза. Констатирано е, че ищцата е имала болки в двете колена,  повече в дясното, и двете са били деформирани, имало течност в ставите повече в дясната. Направените рентгенови снимки са отразили данни за двустранна гонартроза повече в дясното коляно. Два месеца след първия преглед е описан симптом за увреждане на вътрешния мениск на дясното коляно и 45 дни след втория преглед е проведено ЯМР изследване, което доказва, че в дясното коляно има разкъсване на двата мениска. При изследването са установени промени в дясното коляно, които показват, че ставата е започнала да се износва и да се променя болестно преди падането на 17.01.2008 г., а именно - дегенеративна промяна на менискусите, неравномерно задебеляване на страничните връзки, изтъняване на хрущяла на бедрените кондили, тибиалното плато и капачката, дегенеративни промени на бедрения мускул и на капачката, Бейкерова киста.

        Вещото лице д-р Д. сочи, че липсва медицинска документация, от която да е видно кога са започнали болестните промени в коленните стави на ищцата. Пояснено е, че през 2008 г. З.С. е била на 68 навършени години. В.л. травматолог сочи, че заболяването гонартроза започва най-често след 50-55 годишна възраст при жените. Обосновано е, че установените болестни промени от ЯМР изследването проведено при ищцата на 11.07.2008г. не могат да бъдат получени за 6 месеца, тъй като за получаването на тези изменения са нужди години. Според заключението на СМЕ обстоятелството, че ищцата не е имала оплаквания и не е търсила помощ от ортопед, сочи, че измененията са настъпвали бавно и постепенно. На фона на тези промени, преживяната травма на 17.01. 2008 г. е причинила разкъсвания на двата менискуса, които са били променени преди това,  както и болки и ограничение на движенията на коляното, накуцващата походка и затрудненията в ежедневните действия.

             В заключението на СМЕ е обоснован извод, че болестните изменения на дясното коляно настъпили преди травмата и уврежданията произтекли от нея, са били причина да се извърши операцията на 21.03.2012 г.  Сочи се, че в началото на 2012г. няма настъпили нови травматични увреждания. При З.С. са били налице два вида увреждания на дясното коляно - болестни увреждания и травматични увреждания, като  разкъсването на вътрешния мениск е получено най-вероятно от падането на 17.01.2008 г.    Вещото лице констатира, че на 21.03.2012г.  З.С. е оперирана, като е извършено частично изрязване на вътрешната обвивка на колянната става, частично премахване на вътрешния мениск и пластика на хрущяла. При операцията са установени : дифузно възпаление на вътрешната обвивка на коляното, пълно прекъсване на вътрешен мениск, периферна дегенеративна лезия на външен мениск, разрушаване на хрущяла на кондилите на бедрото и капачката. В оперативния протокол е отбелязано, че по-голямата част от уврежданията на коляното са премахнати. Увреждането на външния мениск, кръстосаните и страничните връзки на ставата не са били обект на проведената операция, защото измененията в тях са били от дегенеративен и възпалителен характер. За тях е било необходимо провеждане на консервативно лечение след операцията. Няма медицинска документация за такова лечение. Увреждането на дясната колянна става на ищцата е причинило болки и ограничение на движенията на коляното, затруднения в придвижването, самообслужването в ежедневния живот и намаление на социалните й контакти. Обосновано е, че увреждането е причинило на ищцата болки и ограничение на движенията на коляното, ограничение на придвижването й в дома и навън, невъзможност да ползва обществени превозни средства, ползване на помощни средства за ходене и употреба на лекарства за болки и износване на коляното както следва - Аналгин, Диклак, Ацетизал, Колаген комплекс, Реставит, Дексофен, Фас тум гел, Волтарен, Хиалур. Според заключението на СМЕ, предвид характера и местоположението на травматичната увреда, проведеното лечение, болестните изменения на ставата, състоянието й понастоящем и възрастта на ищцата, може да се приеме неблагоприятна прогноза относно възстановяването.

            В обясненията си в о.с.з. на 25.10.2016г.,  д-р Т. Д. сочи, че установената на 10.04.2008г.  при С. гонартороза не може да се получи за два месеца, т.к. за развитие на това болестно изменение са нужни години. Пояснява, че травмата от инцидента с падане е утежнило състоянието на ищцата.

            Приетото, неоспорено заключение на СМЕ, с вещо лице д-р Т.Д. – С.- специалист ортопед травматолог, съдът възприема, като обективно и кореспондиращо на приетите писмени доказателства.

            Във връзка с повдигнато от ищцата оспорване по почин на ищцата, по делото е допусната допълнителна СМЕ. Петима лекари специалисти назначени като вещи лица, в нарочни молби са поискали освобождаване от възложената задача, като са изложили съображения, а именно: д-р Т. Д., д-р Р.М., д-р Б.Т.Б.,  д-р Д.К., д-р В.Т..

            По реда на чл.158 от ГПК допусната допълнителна СМЕ е заличена.           

            По делото са събрани и гласни  доказателства за установяване на неимуществените вреди, чрез разпит на свидетеля Г.А.С./60г., син на ищцата/

            Свид. С.  сочи в показанията си, че преди инцидента майка му не е имала болки нито ставите, нито в коляното, нито където и да било по тялото. Сочи, че сега майка му се придвижва с бастун, а понякога и два бастуна. Има нужда от помощ и от придружител. След операцията изпитвала болки непрекъснато в подбедрицата и в кръста. Приемала лекарства, но те не облекчавали болката. Свидетелят пояснява, че ежедневно с майка си и като неин придружител и има преки впечатления.

           Показанията на свидетеля С., който е син на ищцата, съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора, като в частта, че преди падането от  м. Януари 2008г. ищцата не е имала заболявания не ги кредитира доколкото противоречат на ЕР на ТЕЛК № 4936 от 21.11. 2001 г.

 

           Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

         По допустимостта: Ищецът е предявил искова претенция с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.51, ал.3 ЗЗД за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от ексцес. Предвид поддържаните в исковата молба твърдения, предявения иск е допустим.

           По същество:

           Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна.

           С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетение подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят стига последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на същия законов текст, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Ето защо обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице,  е  съответствие  с т. 10 на ППВС № 4/30.Х.1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. 

          В практиката на ВКС (решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС) е прието, че "с чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на чл. 51 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. ". Така също и в решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, според което "при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му състояние, свързано с появата на ново страдание или съществено усложняване на старите страдания. Обезщетението е за новите вреди, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. ".

        Няма спор, че ищцата е пострадала при падане на спирка на 17.01.2008 г., като за нанесените травми, търпените болки и страдания е получил от ответника, обезщетение в размер на 12 000 лв.

      За да бъде основателна претенция на ищеца в настоящото производство следва да се установи, че за него са възникнали нови, необезщетени с посочената по-горе сума вреди, които са настъпили след сочената дата и са в пряка причинна връзка с процесното вредоносно събитие.

         От събраните доказателства се установява, че към 2012г. при ищцата е проведена операция на 21.03.2012г. е извършено частично изрязване на вътрешната обвивка на колянната става, частично премахване на вътрешния мениск и пластика на хрущяла. При операцията са установени : дифузно възпаление на вътрешната обвивка на коляното, пълно прекъсване на вътрешен мениск, периферна дегенеративна лезия на външен мениск, разрушаване на хрущяла на кондилите на бедрото и капачката.

       Настоящият състав приема, че в хода на процеса не се установи по реда на  пълно и главно доказване наличието на пряка причинно-следствена връзка между така констатираното състояние при ищеца и получената при процесния инцидент контузия разкъсване на менисци на дясна колянна става.  Установи се от заключението на СМЕ и приетите писмени доказателства, че при ищцата при проведено през м.април 2008г.  образно ЯМР изследване, е установено, че в дясното коляно има разкъсване на двата мениска, като при изследването са установени дегенеративни промени в дясното коляно, които показват, че ставата е започнала да се износва и да се променя болестно преди падането на З.С. от 17.01.2008 г. При образното изследване от м. юли 2008г. е установена дегенеративна промяна на менискусите, неравномерно задебеляване на страничните връзки, изтъняване на хрущяла на бедрените кондили, тибиалното плато и капачката, дегенеративни промени на бедрения мускул и на капачката, Бейкерова киста.

         Съдът съобрази установеното в хода на съдебното дирене обстоятелство, че още от преди злополуката от м. януари 2008г.  ищцата е страдала от заболявания на опорно-двигателния апарат, артрозни изменения и зашипявания на колянната става, които са обусловили определяне на 75 % намалена трудоспособност,  която е удостоверена в неоспореното ЕР на ТЕЛК № 4936 от 21.11. 2001г.  Дегенеративните промени на колянната на ищцата са се развивали в продължение на години и обострянето им не се дължи на последиците от настъпването на процесната злополука, като за този извод съдът кредитира преимуществено заключението на вещото лице д-р Т.Д..

        При така изложените доводи, настоящият състав намира, че не се доказва констатираното при ищцата заболяване – лезия /разкъсване/ на вътрешния мениск на дясна колянна става и произтеклото от него оперативно лечение на 21.03.2012г., да е пряка и непосредствена последица от претърпения от С. инцидент – падане на автобусна спирка  на 17.01. 2008 г.  

          По изложени съображения - доколкото не се установи наличие на твърдения от ищцата ексцес в състоянието на долния и десен крайник, нито причинна връзка с контузията от инцидента на 17.01.2008г., решаващия състав намира, че предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ексцес са неоснователни и подлежат на отхвърляне изцяло.

           Неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава.

           По разноските:

          При този изход на спора право на съдебно-деловодни разноски има ответника,  като  ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК, в размер на 150 лв.  за юрисконсултско възнаграждение.

 

         Така мотивиран, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Н.С. ЕГН **********, чрез адв.М. Т. ***, представлявана от кмета Й.Ф., с адрес гр.София, ул.“******, иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр.51, ал.3 ЗЗД - за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние /ексцес/, след контузия при инцидент на 17.01.2008г.,  проявени в периода от 19.03.2012 год. до 22.01.2016 год. -  датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за посочения период, както и сумата от 191.11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лекарства, поради ексцес, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА З.Н.С. ЕГН **********,***, представлявана от кмета Й.Ф., с адрес гр.София, ул.“******, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК - сумата от 150 лева ( сто и петдесет лева) съдебни разноски  пред СГС.

          Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                       

                                                                                 СЪДИЯ: