Р E Ш Е Н И Е
№ 396
гр.Плевен, 02.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА КАД №190/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. АПК, вр. чл. 284, ал.1, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
Производството по КАД №190/2020г. по
описа на АдмС- Плевен, е образувано въз основа на касационна жалба от И.Х.И.,***,
против решение №26/20.05.2019г. по адм. дело №797/2018г. по описа на АдмС-
Плевен, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че решението е постановено при неправилно обсъждане на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че в случая е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на затворническа администрация –
Затвора Белене, за осигуряване на навес на второ каре, където се провежда
престоя на открито, при неблагоприятни атмосферни условия. Посочва, че на първо
каре има такъв построен навес. Посочва че, има право на престой на открито два
часа през деня, сутрин от 10,00ч до 12,00ч. и следобед от 15,00ч до 17,00ч,
като престоя сутрин и следобед се редуват по една седмица. Твърди се, че е
налице нарушение на чл. 43,ал.2 от ЗИНЗС, както и че спрямо него е налице
нечовешко отношение по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС. Твърди също, че през
процесния период се е чувствал унижен. Твърди се също, че решението на АдмС, в частта му, с която е
оставен без разглеждане предявеният против Министерство на правосъдието иск, е
неправилно. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго
, с което уважи предявеният от него иск за заплащане на сумата от 2000лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно
бездействие на ответника, за периода 01.06.2017-28.08.2018г, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба.
По делото, от страна на ответника ГД
“ИН“, чрез юрк. Н. У., е депозиран писмен отговор по касационната жалба, в
която се изразява становище за неоснователност на същата и моли съда да остави
в сила обжалваното решение. Посочва се, че решението е правилно и
законосъобразно, постановено съобразно събраните по делото доказателства.
По делото, от страна на ГД “ИН“- София, е депозирана частна касационна жалба против постановеното решение в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането му за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение от 100лв. Твърди се, че АдмС неправилно се е позовал на нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС. Позовава се на ТР№6/2012г, съобразно което, по реда на чл. 7, ал.1 от ГПК, разноските по делото включват и разноските за правна защита.
По делото, от страна на касатора е депозирано становище по частната касационна жалба, в което се посочва, че същата е неоснователна.
В с.з. на 05.06.2020г, касаторът И.И., явява се лично и с адв. Н. П., по представена правна помощ, поддържа депозираната касационна жалба и моли съда да я уважи, като присъди претендираната сума.
Ответникът по касационната жалба и частен касационен жалбоподател- ГД“ИН“- София, р. пр, не се представлява. Същият депозира становище, с което поддържа депозираният отговор и частна касационна жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на ОП- Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави решението в сила, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази становището на страните , на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановеният срок, от лице имащо правен интерес и е допустима, но по същество- неоснователна.
С обжалвано решение №262/20.05.2019г. по адм. дело №797/2018г. по описа на АдмС- Плевен, съдът е отхвърлил като неоснователен, предявеният от л. св. И.Х.И., понастоящем в Затвора- Белен, против ГД “ИН“- София, иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗСД, за заплащане на сумата от 2000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието, по чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, да осигурят навес на второто каре за престой на открито, в Затвора-Белене, при неблагоприятни метеорологични условия, когато вали дъжд или грее силно слънце, предвид напредналата възраст на ищеца, здравословното му състояние и застоялият начин на живот, за периода 01.06.2017г. – 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2018г. - датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
С решението си, съдът е оставил без разглеждане предявеният от И.Х.И., против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл. 284 ал.1 ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за периода 01.06.2017г. – 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2018г. - датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието и е прекратил производството по делото в тази му част.
С решението,
съдът е отхвърлил искането на И.Х.И., понастоящем изтърпяващ наказание
„доживотен затвор без право на замяна“ на специален режим в Затвора – Белене,
на основание чл. 276 ЗИНЗС да бъде осъден Главния директор на ГДИН – София и
Началника на Затвора - Белене да прекрати незаконосъобразното бездействие като
осигури построяването на навес на второто каре за престой на открито, като
неоснователно.
Настоящият касационен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства и не страда от пороците, посочени в касационната жалба.
Правилно съдът е преценил, че в Затвора Белене, където касаторът изтърпява наложеното му наказание „доживотен затвор без право на замяна“, за процесния период- 01.06.2017г. – 28.08.2018г., е осигурено провеждане на престой на открито, който се осъществява на две обособени места, едното от които е оборудвано със съоръжения за гимнастически упражнения – щанги, гири, тежести, лежанки. По делото се установява също, че върху частта, оборудване със съоръжения за упражнени, има изграден навес. Безспорно е по делото също, че върху второто обособено място – т. нар. „каре“, няма изграден такъв навес. Правилно съдът е приел, че реда за престой на открито на лишените от свобода, е надлежно регламентиран. Съобразно представената от страна на ответника заповед №902/17.08.2016г. на Началника на Затвора Белене, за провеждане на престой на открито, в зоната за повишена сигурност в Затвора Белене, считано от 18.08.2016г, че е разпоредено, л.св. И. да провежда престоя си на открито, по едно и също време с л.св. Христофор Христофоров, като ползват едновременно вътрешното и външното заграждение; последователността за провеждане на престоя на открито се определя по преценка на постовите надзиратели за деня. Видно от заповед №922/03.08.2017г. на Началника на Затвора Белене, за провеждане на престой на открито в зоната за повишена сигурност в Затвора Белене, се установява, че считано от 04.08.2017г., определен следния ред за провеждане на престой на открито, на лишените от свобода, настанени в ЗПС, както следва: всяка първа, трета и пета седмица на месеца, като конкретно за касатора, съвместно с други осъдени- за времето от 09,50 часа до 10,40 часа, което време се провежда престой на открито във вътрешното заграждение, а във времето от 10,40 часа до 11,30 часа- престоя се провежда във външното заграждение. В заповедта е посочено също, че всяка втора и четвърта седмица от месеца, л. св. И., провежда престоя на открито- във времето от 08,00 часа до 08,50 часа, във външното заграждение и за времето от 08,50 часа до 09,40 часа- престоя се провежда във вътрешното заграждение. По делото се установява също, че по силата на заповед №796/02.08.2018г. на Началника на Затвора Белене, за реда за провеждане на престоя на открито, считано от 06.08.2018г, касатора И. да провежда престой на открито самостоятелно, като мястото за престоя на открито се редува по 50 минути във външното и 50 минути във вътрешното „каре“; времето за провеждане на мероприятието се определя от дежурен главен надзирател за деня, при съобразяване с останалите мероприятия и дейности за деня.
По делото безспорно се установява също, че въз основа на две молби- с рег. № 3991/22.08.2017г. и с рег. № 3644/09.08.2018г. касаторът е поискал от началника на затвора, да се изгради навес и върху второто каре за престой на открито за защита при дъжд или силно слънце, по които, с писмо Рег. № 8699/30.08.2018г., ответникът е приел искането за неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни изводи от правна страна, относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, по реда на чл. 284, ал.1 от ЗИНСЗ, които настоящата инстанция споделя изцяло, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК и не следва да ги преповтаря.
Настоящият касационен състав намира за правилно и законосъобразно решението и в частта му, с която, като неоснователен е отхвърлен и предявеният от касатора И.Х.И., иск с правно основание чл. 276 ЗИНЗС, за осъждане на Главния директор на ГДИН – София и Началника на Затвора - Белене да прекратят незаконосъобразното бездействие, като осигури построяването на навес на второто каре за престой на открито. Правилно първоинстанционният съд е приел, че основателността на искането по реда на чл. 276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, се предпоставя от наличие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Съобразно изхода на предявеният иск с правно основание чл. чл. 284, ал.1 от ЗИНСЗ, съдът приема, че такова незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряване на навес на второ „каре“ за престой на открито, от страна на ответника, не е налице.
Настоящият касационен състав намира за правилно и законосъобразно обжалваното решение и в частта му, с която е оставен без разглеждане, предявеният от И.Х.И., против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл. 284 ал.1 ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за периода 01.06.2017г. – 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2018г. - датата на подаване на ИМ, до окончателно й изплащане и е прекратено производството по делото. В случая, съдът правилно е съобразил, че след отмяната на Закона за изпълнение на наказанията и Правилника за приложението му - 01.06.2009г., с приемането на сега действащия ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2. ГД "ИН" придобива статут на юридическо лице, с изменението на чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, обн. ДВ бр. ЗЗ от 30.04.2009 г. в сила от 4 май 2009 г. С оглед разпоредбата на чл. 205 АПК, във връзка с която следва да се тълкува чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, макар че е по-нов и специален, искът по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС следва да бъде предявен против юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. /в т. см. ТР№3/2004г ОСГК/. Поради това, за процесния период- 01.06.2017г. – 28.08.2018г., по силата на цитираната норма на чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС, надлежен ответник по иска с правно основание чл. 284, ал.1, се явява ГД“ИН“, като самостоятелно юридическо лице./ така определение № 11189 от 25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10999/2018 г., I о./.
По депозираната частна касационна жалба.
Производството по делото е водено по специалния ред, по смисъла на чл. 284 от ЗИНЗС, съобразно който, в ал. 2 от същата разпоредба, не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. В този смисъл, депозираната от страна на ГД „ИН“ частна касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262/20.05.2019г. по адм. дело №797/2018г. по описа на АдмС-
Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна касационна жалба, от ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ СОФИЯ, против Решение №300/09.05.2018г. по адм. дело №255/2017г. по описа на АдмС- Плевен, в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/
2. /П/