Решение по дело №87/2020 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   № …

                                гр.Козлодуй, 28 октомври 2020 г.

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 20.10.2020 г. /двадесети октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

                                                   Районен съдия: Борислав М.

 

при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Б.М. административно наказателно дело № 87 по описа на РС-Козлодуй за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по повод жалба на Г.С.К. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 15 от 08.06.2018г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като счита, че същото е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата му.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М.С. ***, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно.

Ответната страна – административно-наказващият орган не изпраща представител, не сочи доказателства.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30 срещу 31.05.2018г., полицейските служители на РУ-К. – св.Т.Г. и св. Д.Д., били на работа, нощна смяна. Двамата получават сигнал за силна музика на заведение „С. в.“, находящо се в гр.К. ул.“Г. Д.“. Пристигайки на мястото служителите на реда, в действителност констатират наличието на силна музика. Установяват собственика на заведението, познатото за тях лице Г.К., което предупреждават да намали музиката. Малко след като си тръгват полицаите получават втори сигнал за силна музика, за същото място. Връщат се и отново установяват собственика на заведението К., на когото поискват документ за самоличност. Същият отказва да им представи документ за самоличност, като казва, че няма такъв. Полицаите му повтарят, че самото поискване на документ за самоличност е полицейско разпореждане, но жалбоподателят не им представя такъв. Поради това жалбоподателят е задържан и отведен в РУ-К., където му е съставен акт за установяване на административно нарушение №15 от 31.05.2018г., за това че на 30.05.2018г. около 23:55 часа в гр.К. ул.“Г. Д.“ пред бистро „С. в.“ лицето отказва извършването на полицейска проверка като съзнателно и противозаконно пречи на полицейски орган да изпълни служебните си задължения при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност в страната, изразяващо се в отказ да представи документ за самоличност, като на същия е разпоредено устно да представи документ за самоличност.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от св.Т.В.Г., а като свидетел е вписан очевидецът Д.Д.. АУАН е подписан от жалбоподателя К. без възражения. 

 Въз основа на съставения АУАН по ЗМВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 15 от 08.06.2018г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.. Това наказателно постановление е връчено лично на жалбоподателя на 27.03.2020г..

По делото, разпитани като свидетели са полицейските служители Т.В.Г. и Д.С.Д., както и доведените от жалбоподателя – Д. С.К., негов брат и М. Р. П..

Налице е противоречие в показанията на полицаите, досежно това, дали са били намерени документи в жалбоподателя при извършения му обиск или е направена справка с ОДЧ за установяване на самоличността му, откъдето са взети данните за съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители като обективни, еднопосочни и незаинтересовани, с изключение на частта за противоречието, като отчита, че същото се дължи на това, че е минало повече време от конкретния случай. Съдът кредитира и показанията на св.М. П., като обективни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

 По отношение на показанията на св.Д. К., съдът не кредитира същите, доколкото същият е брат на жалбоподателя и е заинтересован от изхода на делото. Освен това е налице и противоречие в показанията на последния с тези дадени от св.М. П., касателно това на какво разстояние от навеса е спрял патрулния автомобил и чувал ли се е разговорът между Г.К. и полицаите, както и дали последните са искали документ за самоличност на жалбоподателя.  

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя К., които освен доказателствено средство са и средство за защита и същите противоречат на показанията на служителите на реда, досежно това дали му е издавано полицейско разпореждане за представяне на документ за самоличност или не.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената административнонаказателна преписка, Решение №51 от 09.07.2020г. по АНД №86 от 2020г. на РС-Козлодуй, справка от РУ-Козлодуй с вх. №2190 от 26.06.2020г. и показанията на разпитаните свидетели.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен за това орган, но при съставянето му е допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените и неотстранимите, което нарушава правото на защита на жалбоподателя, императивно гарантирано от законодателя в чл.42, т.5 от ЗАНН, а именно да бъде посочена законовата разпоредба, която е нарушена.

Това е така, тъй като в съставения от служителите на реда АУАН, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР. Нормата на чл.64 от ЗМВР е уредена от законодателя в глава пета „Правомощия“, раздел I – „Правомощия на полицейските органи“ и чрез нея е предоставена възможност на служителите на реда да издават полицейско разпореждане. В ал.1 е посочено, че „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено“. Предвидено е изключение в ал.2, а именно, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. От изложеното следва, че на полицаите се предоставя възможност да издават писмени разпореждания и по изключение устни или чрез други действия. В самите разпоредби на ал. 1 и ал.2 на чл.64 от ЗМВР, никъде не е създадено от законодателя задължение за физическо лице, да осъществи определено поведение и което неизпълнение на такова поведение да се приеме за нарушение по смисъла на чл. 64, ал.2 от ЗМВР. При положение, че не се предвижда такова задължение по чл. 64, ал.2 от ЗМВР, то няма как при неизпълнението на несъществуващо такова да има нарушение по този текст от ЗМВР. Такова задължение е уредено в чл.64, ал.4 от ЗМВР, където е предвидено, че „разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му“. Неизпълнението на описаното задължение се явява административно нарушение, което следва да се санкционира с наказание каквато възможност предвижда чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Разпоредба на чл.64, ал.4 от ЗМВР обаче липсва както в самия АУАН, така и в последващото го наказателно постановление. Посочената в АУАН и обжалваното Наказателно постановление № 15 от 08.06.2018г. на Началник РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца разпоредба на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, не може да ангажира административнонаказателна отговорност, тъй като тя единствено предоставя правомощия на полицейските органи при невъзможност да издадат писмено разпорежданията си, те да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

Нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика. В този смисъл са без значение индициите, че наказаното лице вероятно е разбрало коя е законовата разпоредба, за която е обвинено, че е нарушило. Правоприлагането особено в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения.

С оглед изложеното съдът намира, че при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, доколкото в същите не е посочена нарушената разпоредба на закона, каквото е изискването на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

На следващо място, съгласно нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия случай в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР – „неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му“ и „противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си“, за които административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал.1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер административни наказания. Липсва яснота за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Констатираните в обжалваното наказателно постановление неясноти при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представляват съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Следва да се отбележи и още едно много важно обстоятелство. Неизпълнението на разпореждането да се представи документ за самоличност не подлежи на санкциониране по реда на ЗМВР. Съдържанието му се отнася към задължението за изпълнение в специалната норма на чл. 6 от ЗБЛД, като приложимият санкционен състав е по чл. 80, т.5 от ЗБЛД.

Предвид горното, Наказателно постановление № 15 от 08.06.2018г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, следва да бъде отменено от настоящата въззивна инстанция, като незаконосъобразно.