Номер 30617.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Разград
На 17.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101243 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК
Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против М. У. М. , с която са
предявени обективно съединени искове за установяване, че ответникът дължи сумата
567,70лв. за незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, неплатена
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг към него. Иска и разноските по делото. Твърди, че
между страните сключени допълнително споразумение към договори за мобилни услуги от
01.09.2017г. с предпочетен номер +*** ищеца като лизингодател, ответника като
лизингополучател, Договор за лизинг с който предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка HUAWEI P10 Lite Blue за обща лизингова цена 425,27лв.,
дължима след внасяне на 23 лизингови вноски в размер на 18,49лв. По договора за лизинг
ответникът дължи сума в общ размер на 240,37лв. формирана от сбор от 13 лизингови
вноски, начислени поради неплащане на предходни такива, съгласно чл.12 от ОУ към
договора за лизинг. За отчетен период 10.07.18г.-09.08.18г. начислени във фактура
№**********/10.08.18г. На 05.12.2017г. между страните сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план Тотал 10-99 със
стандартен месечен абонамент м размер на 10.99 Ответникът не изпълнява задълженията си
по договора, вследствие на което и съгласно разпоредбата между ищеца и КЗП, начислил
неустойка в размер на 15,49лв. равна на тримесечни абонаментни такси начислени в
посочената фактура. На 05.12.2017г. по повод на същия договор с предпочетен номер,
сключили договор за лизинг, с който на ответника предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка HUAWEI P10 Lite Blue, за обща лизингова цена 575,77лв.
дължима на 23 месечни вноски, всяка от 19,49лв. Като ответникът дължи сумата 311,84лв.
формирана от сбора на 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
1
предходни такива, за отчете период 10.07.18г.-09.08.18г. За посочените задължение налице и
обща изискуемост поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл.2 от същите
Към момента предадените устройства сне са върнати на мобилния оператор. Посочените
задължения са индивидуализирани във фактура №**********/10.08.2018г., за отчетен
период 10.07.18г.-09.08.18г. срок за плащане 25.08.2018г., за сумата 808,42лв.
представляваща неплатени неустойки, дължими суми за мобилни устройства и лизингови
вноски. Претендира 567,70лв. поради извършено частично плащане в размер на 240,72лв.,
което изцяло погасява задължения за неустойка и дължима сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +***, изцяло задължението за дължима сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +**** и частично погасява По ч.гр. д. №513/2020г. на РРС издадена
заповед за изпълнение, връчена по чл.47 от ГПК на длъжника.
В предоставения срок ответникът не депозира отговор. Не заявява становище по иска.
Не се явява в с.з.
Предвид искането на представителя на ищеца в депозирано становище в с.з. за
постановяване на неприсъствено решение, съдът счита, че предпоставките за постановяване
на същото са налице – на ответника му е указана тази възможност, той не е представил
становище и не е изпратил представител в с.з, не е направил и искане за разглеждане в негово
отсъствие. От посочените обстоятелства в молбата и представените писмени доказателства
може да се направи извод, че искът вероятно е основателен.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 25лв. за държавна такса и 300лв.
адвокатско възнаграждение или общо 325лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца 385лв. за разноските по ч.гр.д. №513/2020г. на РРС
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че М. У. М. , ЕГН **********, адрес с.*** дължи на “Теленор
България” ЕАД ЕИК130460283, седалище и адрес на управление гр.София ж.к.Младост 4
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 567,70лв./петстотин шестдесет и седем лева и седемдесет
стотинки/ незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, неплатена
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законна лихва считано от 30.03.2020г. до
окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 513/2020 г.
2
по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. У. М. , ЕГН **********, адрес с.*** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор
България” ЕАД ЕИК130460283, седалище и адрес на управление гр.София ж.к.Младост 4
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 325лв./триста двадесет и пет лева/ за разноски в
настоящото производство, както и сумата 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за разноски по
ч.гр.д. №513/2020г. на РРС
Решението не подлежи на обжалване като постановено при условията на чл.239 от
ГПК. Препис от същото да се изпрати на ответника.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3