№ 2105
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110106243 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на БАНКА ДСК ЕАД за осъждане на
ответника О. А. О., роден на ****., гражданин на Великобритания, постоянно пребиваващ в
Р България на адрес гр.В. на осн.чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сума
10 315,78 лева, главница дължима по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 29.12.2014 г. и Допълнително споразумение от 17.02.2015 г. към него, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата от 403,54 лева - договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г., както и сумата от 13,18 лева - лихва за забава за
периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г.
Ищецът твърди, че на 29.12.2014 г. между "БАНКА ДСК" АД и кредитополучателя О.
А. О. /O.A.O/ е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти
(Договора), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в
размер на 78 233.20 лева за заплащане на такси за обучение. Излага, че срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период,
като съгласно чл. 3 от Договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата
по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен.
Твърди се, че единствено първата такса, дължима за първия семестър от първата
година на обучението, съгласно чл. 4.2. от Договора, е била заплатена предварително от
Кредитополучателя, като след сключването на Договора за кредит на 29.12.2014 г. Банката е
превела заплатената от Кредитополучателя такса в размер на 7 823,32 лева по
разплащателната му сметка на 05.01.2015 г. въз основа на представено Уверение по чл.10,
ал.3 от ЗКСД.
Ищецът сочи, че на 17.02.2015 г. между "Банка ДСК" АД и кредитополучателя О. А.
1
О. /O.A.O/ е сключено Допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита
към Договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. В т. 1 от Допълнителното
споразумение страните са постигнали съгласие договореният с Договора размер на кредита
да бъде намален от 78 233,20 лева на 7 823,32 лева. Крайният срок за издължаване на
кредита, както и останалите условия на Договора, запазват своето действие (т. 3 и 4 от
Споразумението). Така целият размер на кредита, редуциран със Споразумението от
17.02.2015 г. до 7 823,32 лева е усвоен на 05.01.2015 г.
Твърди се, че съгласно приложеното Уверение по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок
за полагане на последния държавен изпит по специалност "Медицина", в която ответникът
се е обучавал, е 30.09.2020 г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от Договора е до
30.09.2021 г., съответно първата падежна дата е 01.10.2021 г. като кредитът е следвало да се
погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 142,58 лева.
Ищецът счита, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е
допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от Общите условия във
връзка с чл. 60 , ал. 2 от Закона за кредитните институции и за Банката е възникнало
договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит
за предсрочно изискуемо.
Поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на
кредитополучателя и на основание т. 17.2 от общите условия към договора за кредит,
ищецът моли да се приеме, че исковата молба има характер на покана за изпълнение, като
считано от датата на връчването й до ответника, последният е изпаднал в забава и вземането
на кредитора Банка ДСК АД е предсрочно изискуемо. Поради неизпълнение предявява иска
си пред съда.
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител изразява становище, като оспорва исковете по основание и размер. Ответникът
сочи, че на основание чл. 20 и чл. 23 от ЗКСД банката има право да начисли
възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период като
уговорката за по-висока лихва е нищожна. Счита, че е недопустимо начисляване на лихва
върху лихва, както и възнаградителна лихва, я представлява нищожна и противоричи на
закона изцяло. Оспорва ответника да е имал държавен изпит 30.09.2020 г. и момента на
изчисляване на гратисен период. Оспорва изплатения кредит на ответника да е постъпил в
учебното заведение. Прави възражение за погасяване по давност на дължима сума за
главница и лихва. Оспорва представения погасителен план от 03.09.2021 г. , че същия е
предоставен на кредитополучателя и че на същия му е известен. Няма положен подпис от
ответника и от страна на банката. Оспорва и представеното извлечение от счетоводните
книги от 22.05.2024 г., да е връчено на ответника и да се е запознал с него. Оспорва
подписите за него под представения договор към исковата молба и погасителен план. Прави
възражения за неравноправност на клаузи от договора, респ. тяхната нищожност, като счита,
че договорът не е сключен на основата на добросъвестността при спазване на добрите
търговски практики, като със същия се запазва равнопоставеността на страните по сделката.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Представен е договор от 29.12.2014г. за целеви потребителски кредит за финансиране
на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между ищцовото дружество, от една
страна като кредитодател, и ответникът, от друга страна като кредитополучател, съгласно
2
който банката се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за заплащане на
такси за обучение в размер 78233,20 лв. /чл. 1/, а кредитополучателят – да издължи кредита
за срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на т. нар. "гратисен период"/чл. 2/.
Гратисният период според договореното в чл. 3 касае главница и лихва по кредита и тече от
датата на първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния план за съответната
специалност. В чл. 4 е уговорено кредитът да се усвоява на части, като сумата, необходима
за заплащане на всяка дължима такса за обучение, се превежда по сметка на учебното
заведение. Първата такса, дължима за първия семестър от първата учебна година, се заплаща
от кредитополучателя, а кредиторът я възстановява по сметка на кредитополучателя в 3-
дневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането й. Уговорено е в чл. 5
и чл. 6 от договора кредитът да се погасява чрез равни месечни вноски с падежна дата 1-во
число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорена е в чл. 7 от договора
фиксирана възнаградителна лихва в размер, ненадхвърлящ 7 % на годишна база. Според чл.
10 от договора неразделна част от него са общите условия на банката за предоставяне на
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД,
които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора. Приети са като
доказателство по делото Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, приложими от "БАНКА ДСК"ЕАД.
С допълнително споразумение между страните от 17.02.2015г. предоговорена е
сумата по кредита като е намалена от 78233,20 лв. на 7823,32 лв.,като се запазва срокът за
издължаване на кредита и всички останали клаузи остават непроменени.
Видно от представеното Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 от ЗКСД от
Медицински университет – гр. Варна, ответникът е имал право да запише зимен семестър на
учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 7823,32 лв., със срок за заплащане
на семестриалната такса до 21.10.2014 г. и годишна такса в размер от 15646,64 лв. с посочен
срок за защита на дипломна работа ,септември 2020г.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че сумата по кредита общо от 12 279.76 лева е усвоена. Общият размер на
главницата отчетен при ищеца е 12 279.76 лева. Общата платена сума по договора за кредит
е в размер на 3 745.20 лева. Настоящият иск е подаден на 22.05.2024 г. Допуснатата забавата
към датата на исковата молба е 173 дни. Общото задължение към датата на исковата молба,
съответно към датата на връчване на исковата молба (11.02.2025 г.) е 10 732.50 лева, като по
отделни елементи данните са следните: Главница – 10 315.78 лева; Редовна договорна лихва
за периода от 01.11.2023 г. до 21.05.2024 г. – 403.54 лева; Лихва за забава за периода от
01.12.2023 г. до 21.05.2024 г. – 13.18 лева. Доколкото в исковата молба се претендира
договорна лихва за периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г., то при този период общото
задължение е в размер на 10 671.96 лева, като по отделни елементи данните са следните:
Главница – 10 315.78 лева; Редовна договорна лихва за периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024
г. – 343.00 лева; Лихва за забава за периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г. – 13.18 лева
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Между страните е сключен договор за студентски кредит в полза на физическо лице -
студент с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет, който се регулира
от нормите на ЗКСД и ЗЗП с оглед изрично предвидената в разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от
ЗКСД потребителската закрила на кредитополучателя срещу неравноправни клаузи.
Кредитополучателят е физическо лице, получател на финансова услуга по договор с
търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност, като получената
финансова услуга от нея не е предназначена за извършване на търговска или професионална
3
дейност, поради което следва да се приеме, че същият има качеството на потребител по § 13,
т. 1 от ЗЗП и съдът служебно дължи преценка и произнасяне относно наличието на
неравноправни клаузи в договора и индивидуалното им договаряне.
Съдът не възприема възражението на ответника относно датата на държавен изпит и
момента на изчисляване на гратисен период предвид представено с исковата молба
Уверение по чл.10,ал.3 от ЗКСД с посочена дата за защита на дипломна работа септември
2020г.
Съдът, съгласно чл. 7 ГПК, дължи служебна проверка за съответствието на процесния
договор със Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), в рамките на която и
съобразно събраните по делото доказателство се установява следното:
С Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти
по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 29.12.2014 г. и Допълнително
споразумение от 17.02.2015 г. към него е отпуснат кредит за заплащане на семестриални
такси и е уговорена фиксирана лихва за предоставения кредит, която не може да надхвърля 7
% на годишна база, но не е посочен конкретен фиксиран размер на лихвата, който е
приложим по кредитното правоотношение. Едновременно с това съгласно чл. 10. 2 от
приложимите към процесния договор ОУ начислената по време на гратисния период лихва
върху усвоената част от кредита се капитализира годишно, т. е. се прибавя към главницата,
като увеличава нейния размер. По този начин след изтичане на гратисния период размерът
на главницата не е равен на размера на отпуснатите средства за такси за обучение така,
както изисква чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, а включва и възнаграждението на банката за този
период. В случая към усвоената сума е прибавена капитализираната лихва и сборът от двете
суми съставлява претендираната главница по кредита (остатъчна главница). Следователно
след изтичане на гратисния период лихвата се е начислявала и върху лихвата, която вече е
начислена по време на гратисния период. Този извод се потвърждава и от приложимия към
договора за кредит актуален погасителен план (л. 19-20) след сключването на
Допълнителното споразумение от 17.02.2015 г., от който се установява, че още с първата
дължима от потребителя вноска, след изтичане на гратисния период, олихвяемата главница
не е реално усвоената по договора сума - 7823, 32 лв., а е в размер от 12 279,76 лв.,
представляваща сбор от усвоената сума и капитализираната в гратисния период лихва.
Включването (капитализирането) на изтеклата възнаградителна лихва в гратисния период
към главницата по кредита, а не третирането й като самостоятелно вземане за договорна
лихва, води и до неправилно формиране на приложимия към договора годишен процент на
разходите. Величината на разходите по договора за кредит е посочена в първоначалния
погасителен план като 7, 0 % (л. 12-14 от делото), но предвид факта, че изтеклите в
гратисния период лихви не следва да се включват към главницата, а да се считат като
самостоятелно вземане за лихва, то посоченият от кредитора ГПР се явява неправилно
изчислен. Това от своя страна води до цялостна недействителност на договора за кредит (в
този смисъл е постановеното по т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по
дело C1714/22, постановено по преюдициално запитване на СРС).
Нормата на чл. 23, ал. 3 от ЗКСД дава възможност на кредитора да начислява лихва
върху кредита през гратисния период, но не и впоследствие да включва изтеклата лихва в
главницата по кредита и да капитализира допълнителен приход върху нея. Подобно
поведение следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел.
В случая е допуснато нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал.
3 от ЗКСД, доколкото при сключването на процесния договор за кредит на
4
кредитополучателя не е предоставена пълна, точна и максимално ясна информация относно
условията на договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на
кредита. Не се установява страните да са договорили конкретен фиксиран размер на
договорната лихва съгласно чл. 7 от договора. По този начин за кредитополучателя са
останали неясни икономическите последици от сключването на договора. В договора липсва
клауза за капитализация на лихвата към главницата, а освен това подобна клауза не
съответства на чл. 21 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата -
отпуснатите средства за такси.
По гореизложените съображения съдът намира, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, поради противоречие на чл. 10. 2 от ОУ с
изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 20, чл. 24, ал. 1 от ЗКСД.
Съгласно чл. 17, ал. 7 от ЗКСД, в случай на недействителност на договора за кредит
кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви, такси или други разходи. Посоченият текст е аналогичен на чл. 23 от ЗПК. При
установена в хода на исковото производство по чл. 79 от ЗЗД недействителност на договор
за потребителски кредит, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на
дължимата чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да
бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 от ЗЗД (в този смисъл Решение №
50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, III г. о. Решение № 50174/26.10.2022 г.
по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020
г. на ВКС, I т. о.).
Предвид основателността на предявения иск за главница, следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност.
С Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че давността за
главницата, възнаградителната лихва и лихвата за забава тече от падежа на задължението,
като за главницата тя е 5 годишна, а за лихвите – три годишна.
В процесния случай исковата молба е подадена на 22.05.2024 г., с оглед на която дата
няма вземания за главница, които да са погасени по давност, тъй като най – старото от
задълженията формиращи главница е с падеж 01.10.2021г. и до 22.05.2024г. не е изтекъл
предвидения в закона 5-годишен давностен срок.
В обобщение, в полза на ищеца следва да се присъди сумата за главница след
приспадане на извършените от ответника плащания общо от 3745,20 лв. /по ССЕ/ или общо
сумата от 4078,12 лв.
С оглед на което предявените искове са основателни и следва да се уважат в
претендирания размер Главница – 4078,12 лева, и отхвърли за горницата за главница над
4078,12 лв. до претендираните 10315,78 лв. и отхвърли за сумите от 403,54 лева - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 01.12.2023 г. до 21.05,2024 г., както и сумата от 13,18
лева - лихва за забава за периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК, общо 2278,55 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП,
които общо съразмерно с уважената част от исковете възлизат на сумата от 941,80 лв.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника за сумата от 1365,92 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА О. А. О., роден на ****., гражданин на Великобритания, постоянно
пребиваващ в Р България на адрес гр.В. на осн.чл.79 от ЗЗД да заплати на “Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска”, №19 сумата от 4078,12 лева (четири хиляди седемдесет и осем лева и
дванадесет стотинки), главница дължима по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 29.12.2014 г. и Допълнително споразумение от 17.02.2015 г. към него, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-
22.05.2024г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
горницата над 4078,12 лв. до претендираните 10315,78 лв., както и за сумата от сумата от
403,54 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.12.2023 г. до 21.05,2024 г.,
както и сумата от 13,18 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г.
ОСЪЖДА О. А. О., роден на ****., гражданин на Великобритания, постоянно
пребиваващ в Р България на адрес гр.В. да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19
сумата от 941,80 лв. (деветстотин четиридесет и един лева и осемдесет стотинки),
представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. В. Д. С. от ВАК, възнаграждение в размер на
1365,92 лв. (хиляда триста шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) за
осъществено процесуално представителство, в качеството му на особен представител на О.
А. О., за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6