№ 350
гр. гр. Добрич , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Десислава Б. Николова
Георги М. Павлов
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500487 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба по член 121 от ГПК с вх.№
4727/6.07.2021 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ищеца Г. ХР. ГР. от град Добрич срещу
определение № 606 от 29.06.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1569/2021 г., с
което съдът се е произнесъл по подсъдността и по отвод на ответника ,че сезираният съд не
е компетентен по правилото за местна подсъдност , е прекратил производството и е
изпратил делото на Варненския районен съд. В частната жалба се изразява несъгласие с
приетото от първоинстанционния съд, че ищецът не се е позовал на подсъдността по член
114 от ГПК . Позоваването е извършено с представяне на копие от трудовата книжка и
трудовия договор, в който е посочено място на работа, съвпадащо с мястото на обичайно
полагания труд – в град Добрич. Иска се отмяна на определението като постановено в
противоречие с трайно установената практика .
Отговор на частната жалба от ответника „ Елмарк груп“ ЕООД, град Варна не е
постъпил .
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да
иска отмяна на обжалваемото в съгласие с член 121 от ГПК определение по подсъдността .
Правото си на частна жалба то е упражнило редовно в едноседмичния срок по член 275,ал.1
от ГПК ,считан от 1.07.2021 г.
Предявените от частния жалбоподател като „ шофьор тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“ , извършващ, както е посочено в исковата молба „ превоз на изделия,
произведени в предприятието до бази на дружеството в Сърбия, Хърватска , Румъния и
Унгария“ ,искове са по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ . Ищецът по тези искове има право да
избере съд съобразно подсъдността по член 114 от ГПК . Но в исковата молба, както
1
правилно е приел първоинстанционният съд, не са изложени твърдения по релевантното за
подсъдността по член 114 от ГПК обстоятелство – мястото на обичайно полагания труд.
Изборът се упражнява с излагане от ищеца на твърдение за наличие на предвидените в това
правило обстоятелства. Така е прието освен в посочения в обжалваното определение акт и в
още един – определение № 1019 от 9.11.2012 г. по ч.т.д.№ 783/2012 г. на ІІ,т.о. на ВКС.
Местната подсъдност, каквато е тази по член 114 от ГПК, е относителна процесуална
предпоставка и се проверява по отвод на ответника, който носи тежестта да я докаже, а
ищецът само твърди обосноваващите я факти. Следователно правилно
първоинстанционният съд е приел, че сезирането му от ищеца не е въз основа на избор на
основание член 114 от ГПК и по срочно заявен с отговора на исковата молба отвод на
ответника за липса на местна компетентност е изпратил делото на Ранен съд – Варна, по
правилото на член 108,ал.1 от ГПК за общата местна подсъдност. Обжалваното определение
следва като законосъобразно да се потвърди.
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 606 от 29.06.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№
1569/2021 г. по подсъдността .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2