Р Е Ш
Е Н И Е № 260263
гр. Пловдив 16.06.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,
ХVII.с., в публично
заседание на 27.05.2021 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 1112/2019 г. по описа
на ПОС, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищцата С.Б.Л.
ЕГН ********** *** моли ответното ответното застрахователно дружество ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „С. Караджа“ № 2
бъде осъдено да й заплати сумата 25 500 лв. – частично от общо
претендирана сума от 100 000 лв. - обезщетение за немищуствените вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие ПТП, настъпило на 2.8.19 г в гр. Сопот, ул.
„Иван Вазов“ до № 30, за което твърди, че е виновно причинено от Е.Т.С. при
управление на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, за който е сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица BG 11 119000901958, валидна към датата на ПТП,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 9.8.19
г. –датата, на която се твърди, че е изтекъл срокът по чл. 429, ал.3 от КЗ вр.
чл. 430, ал.1 от КЗ, до окончателното плащане на сумата.
Претендира се присъждане на адвокатски хонорар в полза на адв.
К. на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно с ДДС.
Подробни
съображения се излагат в писмена защита, депозирана от процесуалния
представител на ищцата адв. К..
Ответното
застрахователно дружество ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД ЕИК ********* моли да се постанови решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Претендира
разноски по представени списък.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Твърди се в
исковата молба, че на 2.8.19 г в гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ до № 30 водачът на
лек автомобил „Ситроен“ с рег. № **** Е.Т.С. е причинил виновно ПТП, като е
извършил нарушение на правилата за движение, като не е пропуснал пресичаща
пешеходка – ищцата по делото, в резултат на което последната е получила телесни
увреждания.
За
настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
било образувано досъдебно производство № 432/2019 г. по описа на РУ Карлово,
неприключило с окончателен акт.
В резултат
на ПТП на ищцата били причинени сериозни телесни увреждания: травма на интраабдоминални органи без открита рана на корема, счупване на
лявата ключица, счупване на епикондилис латералис синистра /счупване на лакът/,
контузио капитис, комоцио церебри, счупване на 7-мо ребро вляво, множество
натъртвания и охлузвания по глава и тяло, психически стрес, счупване на носа.
В резултат
на описаните увреждания ищцата претърпяла силни болки и страдания, като все още
не се била възстановила физически и емоционално.Същата трябвало да разчита на
чужда помощ за продължителен период.Счупването на ребро й причинявало
изключително силни болки при всяко вдишване и издишване.Счупването на носа
причинявало допълнителни затруднения в дишането. Преди инцидента ищцата била в
добро здравословно състояние, била активна и напълно самостоятелна. След
инцидента животът й изцяло се променил – същата изпитвала цялостен дискомфорт
вследствие на получените травми, последващи болки, които продължават и
понастоящем; преживяла е дълъг период на обездвижване, както и дълъг период
след това на затруднено движение, като не се е възстановила и понастоящем. Освен това за дълго време е била напрегната,
с нарушения в съня, като е изживяла силен стрес при пътния инцидент, който ще
остане за цял живот в съзнанието й.
Твърди се,
че за лекия автомобил, управляван от виновния водач, е налице валидна към
датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица BG 11 119000901958, сключена с ответното застрахователно
дружество.
С писмена
молба ищцата предявила пред застрахователното дружество претенция за изплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
застрахователното събитие, като била образувана щета 10019100102578Н. С писмо,
получено от ищцата на 26.8.19 г., застрахователят не бил предложил заплащане на
обезщетение, с оглед на което ищцата счита, че за нея е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия осъдителен пряк иск срещу застрахователя.
С оглед
посоченото моли да се постанови решение, с което ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на 25 500 лв.
– частично от общо претендирани 100 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от датата, на която се твърди, че е изтекъл
срокът по чл. 429, ал.3 от КЗ вр. чл. 430, ал.1 от КЗ, до окончателното плащане на
сумата.
Няма спор по
делото, че на 2.8.19 г в гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ до № 30 е настъпило ПТП
при участието на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, управляван от Е.Т.С., и ищцата С.Л. като пешеходец.
За настъпилото ПТП е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е отразено, че лекият автомобил се е движил направо, като е
блъснал пешеходката, която навлязла
внезапно, за да пресича пътното платно отдясно наляво на
нерегламентирано място.
Образувано е досъдебно
производство № 432/2019 г. по описа на РУ Карлово, материалите от които са
приложени към делото. Същото е
приключило с влязво в сила постановление
за прекратяване на наказателното производство от 22.01.20 г. , в което е
прието, че от обективна и субективна страна не са налице данни за извършено
престъпление от водача Е.С., тъй като същият не е предвиждал общественоопасните
последици – причиняването на следна телесна повреда на С.Л., като не е бил
длъжен да ги предвиди, тъй като при управление на лекия автомобил е спазвал
стриктно правилата на движение съобразно ЗДвП и се е движел в населено място
със скорост от 30 км/ч, което е напълно съобразено с правилата,установени в
ЗДвП и правилника за приложението му. Освен това С. не е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици, тъйкато това обстоятелство се е
обусловило от внезапното навлизане на С.Л. да пресечи пътното пътно на място,
време и по начин, когато това не е било
безопасно за нея и когато за водача на МПС е било технически невъзможно да
предотврати удара. Прието е, че пешеходката Л. е нарушила: чл. 165 от ППЗДвП:
когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:1/. Ако наблизо има
пешеходна пътека, да я използват; 2/ преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с разстоянията до приближаващите пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение, както и чл. 166 от ППЗДвП: на пешеходците е
забранено: 1.да навлизат внезапно на платното за движение и 2. да пресичат
платното за движение при ограничена видимост.
Прието е, че наказателното производство следва да се прекрати, тъй като
пешеходката Л. е попадала в опасната зона за спиране на водача С. /опасната
зона за спиране на МПС е най-малкото възможно разстояние, на което може да бъде
спряно същото от неговия водач, като се отчетат обективният фактор спирачен път
и субективния – време за реакция на опасността; опасната зона е винаги
по-голяма от спирачния път, тъй като при определянето й се включва и времето за
реакция от страна на водача и задействане на спирачната система/.
Доколкото
наказателното производство не е приключило с влязла в сила присъда или друг
съдебен акт, имащ същите последици, цитираното постановление за прекратяване на
наказателното производство не е задължително за гражданския съд. В настоящия
съдебен процес могат самостоятелно да бъдат установени наличието на виновно и
противоправно деяние на водача на лекия автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, възникването на
вредите и наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и
вредите, за което доказателствената тежест тежи върху ищцата.
В тази
връзка по делото са разпитани свидетелите: Е.Т.С.,посочен от ответната страна,
както и свид. Ф.Т.А., посочен от ищцата.
Свид. Е.Т.С.
*** в посока Бургас, през Сопот; влизайки в града Сопот всичко било наред, движението било нормално, движели се
няколко коли една след друга с много ниска скорост, не повече от да речем 20 –
30 км/ч; той бил последна кола от тази
група; изведнъж, както си карал зад предната кола, чул удар в колата от дясната си страна; веднага
спрял, слязъл и видял една жена, ударила се в колата; ударът бил точно в дясното огледало на колата
му; м резултат на удара жената била паднала долу на платното; в
резултат на удара огледалото било откъснато на мястото, където се държи
на вратата; след малко дошла Бърза помощ и откарали; по тротоара край улицата
имало дървета - доста големи, тя излязла вероятно иззад някое от тези дървета и
се ударила в колата. Заявява, че изобщо не я видял, откъде се е появила, не може да каже; заявява, че не може
да предположи, че там някой пешеходец ще тръгне да пресича по този начин..
По делото е
прието и заключение на автотехническаекспертиза, което се възприема като
компетентно изготвено, обосновано и
неоспорено от страните.
В същото е прието, че водъчът С. е управлявал
лекия автомобил по дясната лента на платното за движение на ул. „Иван Вазов“ в
гр. Сопот в посока от запад към изток.
Пешеходката Л. е предприела пресичане на платното за движение от юг на север,
от дясно на ляво спрямо автомобила; ударът е настъпил в предната дясна страна
на автомобила; автомобилът е спрял, след което е бил преместен на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието; пешеходката Л. е паднала на платното за движение.
Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 20-30 км/ч. Мотивиран е извод, че
пешеходката е била видима за водача при навлизането й на платното за движение,
но докато е била на тротоара е възможно водачът на лекия автомобил да е нямал
добра или никаква видимост към нея, поради наличието на дървета, ограничаващи
видимостта към тротоара зад тях. От своя страна, пешеходката Л. е имала
видимост към наближаващия лек автомобил „Ситроен“ преди да навлезе в коридора
му на движение.
Мотивиран е
извод, че причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е, че
пешеходката Л. е предприела пресичане на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил.
Направено е
заключение, че ако пешеходката се е движела с бавен, спокоен или бърз ход, при
навлизането й на платното за движение отдясно, мястото на удара е било вътре в
опасната зона на автомобила, при движение със скорост 20-30 км/ч, като водачът
на лекия автомобил при своевременна реакция и задействане на спирачната система
е нямал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране;
същият би имат техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 5-20 км/ч.
При така
събраните доказателства относно механизма на настъпване на процесното ПТП съдът
приема за основателно възражението на ответника, че не е налице неправомерно
поведение на водача на лекия автомобил „Ситроен“ с рег. № **** Е.Т.С., като
същият няма вина за настъпването на произшествието, респ. изключителната вина е
на самата пешеходка. Основателни са възраженията, че същата е нарушила чл. 113,
ал.1, т.1 от ЗДвП - при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства и и чл. 114 от ЗДвП ,
според който на пешеходците е забранено: 1. да навлизат
внезапно на платното за движение; 2. да
пресичат платното за движение при ограничена видимост. Както категорично е прието и в
заключението на САТЕ, ищцата е предприела пресичане на платното за движение на място,
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Мястото на удара е било вътре в опасната зона на
автомобила, като водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност при
скоростта от 20-30 км/ч да предотврати удара чрез безопасно екстрено спиране.
За да е
осъществен деликт от страна на застрахования водач, на първо място, трябва да
бъде установено наличие на негово противоправно поведение, освен това,
настъпване на вреди и наличие на пряка причинна връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат. В случая не
се установява противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Ситроен“ с рег.
№ ****. Същият се е движел със скорост 20-30 км/ч, т.е. изцяло в рамките на
позволената скорост, като не е могъл да предвиди настъпването на произшествието,
нито да го избегне, тъй като същото е предизвикано от внезапното навлизане на
пешеходката на платното за движение на място, по време и по начин, когато това
не е било безопасно, като е попадала в опасната зона за спиране на автомобила. Ищцата като пешеходец се е ударила в
страничната дясна страна на автомобила. Тези обстоятелства се потвърждават
както от свидетелските показания на водача на автомобила, така и от материалите
от приложеното досъдебно производство, както и от заключението на САТЕ.
Следва да се
посочи, че на ищцовата страна е дадена възможност да ангажира доказателства по
отношение на механизма на ПТП с възможност да опровергае показанията на свид. С..
Същата е посочила един свидетел - Ф.Т.А.
с твърдението, че става въпрос за очевидец,
който беше допуснат до разпит. Но в показанията си в открито съдебно
заседание на 28.01.21 г., същият заявява, че не си спомня да е бил свидетел на
катастрофа на 2.8.19 г. в гр. Сопот.
В писмената
защита на ищцовата страна са изложени редица съображения за това, че водачът на
лекия автомобил е имал възможност да избегне ПТП, че най-вероятно пешеходката е
била видима за водача още преди да
предприеме пресичането, тъй като участъкът е бил прав и е било светло, че
дърветата са на голямо разстояние помежду си, поради което не съставляват
пречка по отношение на видимостта и т.н. Съдът не споредя така изложените
доводи, тъй като същите не кореспондират със събраните по делото доказателства,
подробно обсъдени по-горе. Категорично е посочено в приетото заключение на
вещото лице, че при скорост от 20-30 км/ч водачът не е имал техническа възможност да избегне ПТП чрез
задействане на спирачната система. Що се отнася до твърдението, че евентуално
ПТП би могло да се избегне чрез заобикаляне на пешеходката, то е само едно
предположение, като в устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание
вещото лице-автоексперт не дава мнение, че това е било обективно възможно;
заявява, че ако пешеходката се движи с бавен ход, подобна маневра по принцип е
възможна, но не и ако се движи по-бързо. Т.е. възможността да се избегне ПТП
чрез такава маневра в случая остава само предполагаема, като не са налице
обективни данни за наличието на такава възможност.
Не се
споделят и доводите, че водачът се е движел с несъобразена скорост, като сам се
е поставил в невъзможност да избегне ПТП, като не е изпълнил изискването на чл.
20, ал.2 от ЗДвП. В случая такова нарушение не може да се вмени във вина на
водача на лекия автомобил, доколкото пешеходката е навлязла на платното за
движение в опасната зона за спиране на автомобила – извод, който е категорично
обоснован в приетото заключение на САТЕ, която не е оспорена от ищцата, и който
е възприет и в заключителното постановление за прекратяване на образуваното
наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от
страна на водача на лекия автомобил.
Безспорно е
между страните обстоятелството, че е налице валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по цитираната в исковата
молба застрахователна полица по отношение на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ****.
Но в случая
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана, тъй като същата е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител. В случая не е
налице противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, поради което не
е налице деликт, обуславящ отговорността на водача С., респ. искът срещу
застрахователя също е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Следва да се
отхвърли и акцесорния иск за присъждане на законна лихва поради обусловеността
му от горния иск.
Предвид
изхода на спора е основателна претенцията на ответното застрахователно
дружество за разноски. Следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника
направените разноски по делото в размер на 410 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал.2
вр. ал.1 от НЗПП в размер на 350 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от С.Б.Л. ЕГН ********** *** против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С. Караджа“ № 2 за сумата 25 500
лв. – частично от общо претендирана сума от 100 000 лв. - обезщетение за немищуствените вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие ПТП, настъпило на 2.8.19 г в гр. Сопот, ул.
„Иван Вазов“ до № 30, за което ищцата твърди, че е виновно причинено от Е.Т.С.
при управление на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, за който е сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица BG 11 119000901958, валидна към датата на ПТП, ведно със законна лихва върху сумите,
считано от 9.8.19 г. –датата, на която се твърди, че е изтекъл срокът по
чл. 429, ал.3 от КЗ вр. чл. 430, ал.1 от КЗ, до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА С.Б.Л.
ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „С.
Караджа“ № 2 направените по делото разноски в размер на 410 лв. и 350 лв. -
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: