№ 435
гр. Бургас, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120200807 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Д. И. Б., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 23-0769-003899/30.01.2024 г., издадено от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Р. П. от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р. Ж.,
която моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено и писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 12.12.2023 г., около 02:00 ч., в *********, в качеството на водач на л.а. БМВ с рег.
№ ****, жалбоподателят Д. Б., при извършена полицейска проверка, отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
дрегер „Дръг тест 5000“, с фаб. № ARМЕ-0067. Издаден му е и талон за медицинско
изследване, но водачът не дал кръв за анализ.
За установеното нарушение е съставен АУАН, който бил подписан от жалбоподателя
1
с възражение, че запалил автомобил само за да се стопли, а не за да шофира. На 30.01.2024 г.
е издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор към ОД МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените разпоредби, като наказанието е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
производството.
В случая се касае за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която
предвижда, че водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лв. Следователно
съдействието може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на лицето да бъде
изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване
на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС,
предвидени в Наредба № 1/19.07.17 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали
съответният водач е употребил наркотични вещества. Така, ако водачът откаже съдействие
за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на
практика не изпълнява задължението, вменено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача,
което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или
2
техни аналози. В случая от доказателствата по делото се установява, че водачът е отказал да
бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а
впоследствие не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. С
това си поведение той безспорно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По отношение на направеното възражение, че жалбоподателят не е имал качеството
на „водач“ на МПС, съдът намира следното:
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата. А съгласно задължителните указания на ВС,
дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение. В случая, от приложените по делото
видеозаписи, се установява по безспорен начин, че лекият автомобил е бил паркиран на път
за обществено ползване, че именно жалбоподателят Б. се е качил на шофьорското място, че
към момента на проверката задните червени светлини (стопове или габарити) и предните
фарове (къси светлини) светят, както и че двигателят на МПС е в работно положение.
Последното обстоятелство настоящият съдебен състав установи от прегледа на видеозаписа
на л. 19 от делото, където съвсем ясно се вижда, че непосредствено преди проверката от
ауспуха на автомобила на жалбоподателя излиза облак водна пара, която от осветлението на
фаровете на полицейския автомобил е много добре видима в нощно и студено време. От
кадрите на видеозаписа може да се направи категоричния извод, че двигателят на
автомобила е бил стартиран. В този смисъл е и отразеното от самия водач в АУАН (л. 9-
гръб), където изрично е посочил, че е запалил автомобила за да се стопли; в дадените от него
писмени сведения (л. 11) също собственоръчно е записал, че е запалил колата за да се
стопли. Нещо повече, след като предните и задни светлини на автомобила са били
включени, то логичният извод е, че водачът най-малкото е дал „на контакт“, което
обстоятелство доказва, че жалбоподателят е боравил с уредите на автомобила, макар и
последният да е бил в покой (паркиран). По мнение на съда тези факти са достатъчни, за да
се приеме, че жалбоподателят е управлявал МПС, а от там и че той се явява негово "водач"
по смисъла на закона, поради което и възраженията му в обратна посока се окачествяват от
съда като неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното нарушение,
наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин
относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито
да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
3
Нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Нещо повече, съгласно чл.
189з от ЗДвП, вр. чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г
от ЗАНН, поради което и същите не могат да бъдат приложени от съда в настоящия случай.
Също така следва да се подчертае, че се касае за управление на МПС - дейност, която по
същество представлява източник на повишена опасност.
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, което налага то да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на администрацията се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-003899/30.01.2024 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което на
жалбоподателя Д. И. Б. са наложени административни наказания - глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. И. Б., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Бургас разноски по делото в размер на 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4