ПРОТОКОЛ
№ 145
гр. Силистра, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
и прокурора С. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223400600200 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ПОДСЪДИМ: М. Д. Л. – р. пр. явява се лично
и с АДВ. В. Г.,упълномощена и приета от съда.
СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – р.пр., явява
се прокурорът С. Т..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Г. – Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА се делото:
С Присъда №6/24.01.2022г. по НОХД №231/2021г. по описа на СсРС
жалбоподателката пред тази инстанция е призната за виновна за това, че за
периода 31.12.2011г. – 14.08.2012г. в качеството си на длъжностно лице
противозаконно е присвоила пари в размер на 3580,66 лева – касова
наличност на „Елекс – Дунав“ ООД и е наложено съответното наказание.
Пред тази инстанция е подала въззивна жалба срещу присъдата, като е
изложила доводи за неоснователност на същата и е посочила аргументи в тази
насока, и иска оправдаване. Към този момент няма искане за събиране на
доказателства.
АДВ. Г. – Поддържаме жалбата. Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ – Намирам, че жалбата е неоснователна. Няма да соча
доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ПОДСЪДИМ М. Л. –Смятам, че това, което
моята адвокатка казва, изцяло съвпада с моята позиция. Няма какво да
добавя.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г. – Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите подадената от
нас въззивна жалба.
Настоящото производство продължава вече повече от 10 години,
многократно е прекратявано. Окръжен съд Силистра многократно е давал
указания и на първоинстанционния съд и на прокурора какво всъщност
2
трябва да бъде установено по делото и в каква насока трябва да върви
разследването. Въпреки това, дори и след предходното произнасяне на
Окръжен съд – Силистра по отмяна на осъдителната присъда, Окръжен съд
даде указания на първоинстанционния съд, към настоящия момент считам, че
тези указания така и не са изпълнени.
На първо място, Окръжен съд при предходната отмяна на присъдата е
категоричен, че следва да се посочи в мотивите начина на извършване на
престъплението, механизма на осъществените присвоителни действия и да се
отговори на въпроса: „Липсата на пари реална ли е или счетоводна?“. Защото
според съдебната практика липсата в касата на дружеството на определена
сума пари не води задължително до присвояване. И към настоящия момент
отговор на този въпрос няма. След като се запознах и с мотивите към
присъдата, аз също не намерих отговор на този въпрос. Затова аз считам, че в
случая ние сме изправени пред хипотезата на чл. 335, ал. 3 от НПК, а именно
когато са налице повторно условията по ал. 2, въззивният съд не връща
делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Ето защо и във
въззивната жалба съм посочила единствено, че Ви моля да се произнесете със
съдебен акт, с който да отмените присъдата и да оправдаете подзащитната ми
по обвинението, за което е призната за виновна.
Въпреки това, ако Вие решите, аз изрично искане няма да направя в
тази насока, че са налице процесуални нарушения, които да водят до връщане
на делото на първа инстанция, аз на практика съм и съгласна с тези изводи.
Относно факта дали е доказано престъплението, за което е призната за
виновна:
Считам, че и към настоящия момент липсват доказателства за това. Най
– просто казано – от събраните по делото доказателства не става ясно към
31.12.2011г. какви пари е имало в наличност в касата. Както заяви и вещото
лице в едно от съдебните заседания, за процесния период няма липсващи
пари от касата, а липсата е от преди това. Това се потвърждава и от
изготвената от него ССЕ, която е изготвена по предходно образуваното
НОХД №206/2019г. Видно от тази експертиза, а именно таблица 9, че за
процесния период приходите на дружеството са в размер на 19977 лева.
Разходите, които е отчела моята подзащитна, в това число и преводите, които
е правила по банковата сметка на дружеството, са в размер на 24919 лева. От
3
това действително следва извода, че за процесния период не само, че няма
липси от касата, а напротив – М. Л. е превела сума в размер на 4942 лева в
повече, отколкото са приходите. Да, вероятно тази сума е била налична в
касата от преди 31-ви декември, но следва въпроса дали в тази каса преди 31-
ви декември е имало сума в размер на 8500, за да можем да направим извод за
разликата, че подсъдимата ги е присвоила. Ако приемем, че действително
тази липса, както заяви и вещото лице, е отпреди процесния период, то тогава
на какво основание ние ще приемем, че подсъдимата е виновна и ги е
присвоила точно за периода 01.01.2012г. до 14-ти август?
На следващо място: Как е извършено това деяние – с действие или с
бездействие? Именно такива бяха указанията на Окръжния съд предходния
път. Защото едно е парите да са били налични в касата и тя да ги е присвоила,
тоест тя извършва действие. Друго е те да не са били налични, тъй като тя не
ги е осчетоводила, тогава е налице бездействие. По какъв начин е извършено
това престъпление така и не стана ясно. Пак казвам, няма никакви
доказателства по делото, дори и по счетоводни данни да приемем, че в касата
към 31-ви декември е трябвало да има сума в размер на 8500 лева, ние нямаме
доказателства, че след 31-ви декември тази сума е била налична. След като се
запознах и с мотивите, установих, че и първоинстанционният съд не е наясно
с това.
В мотивите е посочено, че обвинението е за продължавано
престъпление, но не е установено извършване на отделни деяния или пък
еднократно действие. Да, тя е оправдана по чл. 26, тоест нямаме
продължавано престъпление. От тук следва да си зададем въпроса: Ако тя
еднократно е извършила това деяние, кога е извършено то? Съдът не може да
отговори на този въпрос.
На следващо място в мотивите е посочено: „само подсъдимата може да
присвои тези пари“. Значи съдът е базирал присъдата на предположения, тъй
като тя имала само ключ за касата. И пак стигаме до извода: Ако парите не са
се намирали въобще в касата, как тя ги е присвоила от там с действие?
За предположенията на съда, а не на базата на доказателствата съдим и
по описаното в мотивите: „няма как обаче някой да е влязъл и взел парите от
касата, освен подсъдимата“. Това не са изводи на съда, подкрепени с
доказателства, това отново са предположения.
4
От тук следва да си зададем въпроса какво приема съдът в крайна
сметка – че парите са били внесени в касата или те представляват липса, но
само по счетоводни данни.
И по нататък другото противоречие в мотивите, във връзка с наличието
или не на пари в касата е, че съдът е посочил: „безспорно е доказано
стойността, която е намерена в касата, както и стойността, която е следвало да
се съхранява в нея“.
Съдът правилно е посочил, че след напускането на свид. В В, служител
на дружеството, е направена инвентаризация, но тя е само по документи.
Тоест стигаме пак до извода, както е посочило и вещото лице, че на практика
ние нямаме извършена проверка или ревизия на касовата наличност към
31.12.2011г.
Неправилно съдът е посочил в мотивите си, че свид. Б Г. е разнасял
стоки на клиенти, както и с попълнена от подсъдимата стокова разписка,
никога не бил получавал пари в брой – абсолютно неверен извод, непочиващ
на събраните по делото доказателства. Ще посоча само един от свидетелите,
които са разпитани в предходно съдебно заседание и това е Ц Ц, който
изрично заяви, че на него стоки са му предавани от свид. Б Г., които са били
придружавани с документ, който документ е подписвал той и заплащането на
тези стоки той е правил в брой на ръка именно на свид. Б Г..
От тук нататък следва да обърнем внимание на следното: Практиката
във фирмата е такава, че по никакъв начин е нямало контрол върху това дали
тези други служители, освен Л., които получават пари, след като предадат
стоките, дали те ги отчитат на нея и по какъв начин става това отчитане. И
това разколебава обвинителната теза. За да сме сигурни, че тези пари са били
в касата и Л. ги е присвоила, ние трябва да сме сигурни, че те наистина са
постъпили там. Нямаме данни по делото, нито свид. Б Г., нито свид. В,
служители на дружеството, да са отчитали или в какъв размер са отчитали на
Л. парите, които са получили от купувачите.
При проверката не била намерена и касовата книга на касовия апарат и
съдът е посочил, че това го смята като отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като подсъдимата е затруднила последвалата търговска
дейност на дружеството, поради липсата на касов дневник. По делото няма
данни Л. да е взела, да е унищожила този касов дневник. Напротив, тя няма
5
интерес от това. Ако беше наличен касовият дневник, нещата щяха да стоят
по друг начин.
В крайна сметка ВКС, освен в решенията, които аз съм Ви цитирала в
жалбата, ще Ви цитирам и няколко решения, а именно по наказателно дело
№656/2002г., по наказателно дело №382/2001г., по наказателно дело
№323/2009г. на Второ наказателно отделение, в които съдът е категоричен, че
разпоредителните действия на дееца следва да бъдат безспорно установени,
тъй като липсата на поверените пари може да се дължи на различни причини.
Неустановяването на конкретно установения факт какво точно и как го е
извършила подсъдимата, няма как да доведе до осъдителна присъда, тъй като
тя ще почива на предположения.
Сега ще посоча и няколко неща по мотивите на първоинстанционния
съд, като ако Вие прецените, че това са процесуални нарушения, които трябва
да доведат до връщане на делото, аз ще оставя на Вас да прецените всъщност:
На първо място, мотивите са неразделна част от присъдата, това е ясно.
Четейки мотивите, аз се питам дали те са по отношение на настоящото дело
по отношение на подс. Л. или касаят друг процес.
На първо място мотивите са постановени по НОХД №231/2022г., да
предположим, че това е техническа грешка, делото е от 2021г.
От там нататък съдията е посочил в мотивите си, че производството в
Районния съд е образувано по внесен от Районна прокуратура обвинителен
акт срещу М. Л. с нейните данни и В П В със съответните данни от с. Попина,
ЕГН и т.н. Тези мотиви за което лице се отнасят и за коя присъда.
Освен това в мотивите съдът е посочил, че, ако предположим, че става
въпрос за Л., тя е обвинена за това, че през периода от 31.12.2011г. до 14.08. е
извършила длъжностните престъпления. Ами не, тя е обвинена за периода от
15.12.2011г.
На следващо място, съдът е посочил, че тя е обвинена за присвояване на
пари и вещи на стойност 12515 лева. Ами не и това не е вярно. Тя е обвинена
за присвояване на пари и вещи на стойност 12151 лева.
Съдът е посочил в мотивите, че повдигнато е обвинение за пари в
размер на 3580 лева, представляващи касова наличност към 14.08.2021г. – ами
то и това не е вярно. Тя е обвинена за присвояване на пари до 2012г.
6
Всички тези неща считам, че водят до един извод, но ще го оставя на
съда да прецени какъв трябва да е той.
На следващо място, в мотивите е посочено, че в същия период
подсъдимата отразила неверни данни, съставила неустановен брой протоколи
и складови разписки. Учудвам се на този извод, посочен в мотивите на съда,
при условие, че подсъдимата беше призната за невиновна, имаме влязла в
сила оправдателна присъда относно този факт.
Така или иначе в крайна сметка през целия този десетгодишен период
подсъдимата беше оправдана по останалите обвинения, като остава
единствено обвинението й за присвояване на пари, представляваща касова
наличност.
Въз основа на всичко това, аз Ви моля, като вземете предвид всичко
описано от мен във въззивната жалба и казаното в днешното съдебно
заседание, ако прецените, че не са налице основания за връщане на делото на
Районен съд, то Ви моля да отмените присъдата и оправдаете подсъдимата по
обвинението, за което е призната за виновна.
В условията на алтернатив дух Ви моля да върнете делото за
разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ПОДСЪДИМ М. Л. – Придържам се към
казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми окръжни съдии, считам, че подадената
въззивна жалба е неоснователна.
В своята пледоария адв. Г. разви две групи причини, за които смята, че
съдебният акт е неправилен.
Първата причина са процесуални нарушения. Бяха изтъкнати пороци,
които намирам, че не са от вида на процесуалните нарушения, обуславящи
връщане на делото. Плюс това такова възможно решение не би било
законосъобразно, имайки предвид правомощията на въззивния съд и
поредността на разглеждане на това дело, което няколко пъти е връщано и
това е поредно разглеждане. Сочените като процесуални нарушения пороци в
присъдата, свързани с годината 2021 г., вместо 2022, намирам за техническа
7
грешка. Същото е и относно изписването на едно име В В в мотивите. Това би
било процесуално нарушение и би довело до някакво объркване, ако
действително някога по това дело е имало и друг обвиняем В В или както и да
се казва, и това би довело до някакво потенциално, но по това дело не е имало
такъв обвиняем, не фигурира такова лице и заради това аз мисля, че този
порок, който се изтъква като фигурирането на това име в мотивите, не е
съществено и по – скоро е плод на техническа грешка, а не на волята на съда.
Следващите процесуални нарушения, които изтъкна защитата, са
свързани с начина на формулиране на обвинението и възможността, този
въпрос ми се струва, че няма как да бъде решаван вече от Окръжния съд в
това производство, защото е настъпила процесуалната преклузия за тия
обстоятелства, а и освен това обвинението е достатъчно конкретно, за да бъде
индивидуализирано като време, място, начин на извършване. Самият характер
на престъплението и обвинението за него е такова, че самото продължавано
престъпление като правна конструкция, създадена още може би от римските
юристи и е дошло да съществува, за да се обхванат житейски ситуации, при
които едно лице, което управлява чуждо имущество, образно казано бърка в
кацата с меда и в резултат на това в един момент възложените му стокови и
материални ценности са по – малко, отколкото би следвало да бъдат. Тъй като
житейски е невъзможно в един дълъг период да се осъществява и контрола и
да се каже, когато този период е достатъчно дълъг и обстоятелствата не
позволяват ежедневен контрол на тази каса да се установи точно с
категоричност как е извършено присвояването – дали длъжностното лице в
магазина всеки ден е вземало от касата по няколко стотинки или си е вземало
по едно парченце от салама, който продава и си го слагал в чантата, и си
отивал в къщи. Не можем да кажем. Не може да се иска от някого нещо
невъзможно – принцип от римското право. Законът казва: Присъдата не бива
да почива на предположения. И обвинението не бива да почива на
предположения. Затова обвинението е приело тази конструкция – в този
период е присвоено толкова, не знаем дали това е станало с един или няколко
акта. Според обвинението като време и начин на извършване това не е
станало еднократно. Не е станало еднократно, защото е имало много стоки,
имало е и пари и самият период е достатъчно продължителен, а и като
установено липсващо няма как да бъде извършено в един ден. Затова и
прокурорът е избрал този подход, който е нормален житейски. Когато нещо не
8
сме сигурни, че е извършено, казваме, че не сме сигурни, не знаем точно как,
но знаем резултата, знаем обществената опасност на този резултат, знаем, че
този резултат законът го определя като престъпление. Затова именно е избран
този подход. Съдът я оправдал за това, че е извършено продължавано
престъпление, щото не можем да посочим отделните деяния. Щото пък ако
бяхме казали продължителен период от време и има извършени 5 или 10
отделни деяния, трябваше да ги посочи обвинението като време, място и
начин на извършване и на тази дата магазинерката си отишла вкъщи със
салам в чантата, на другия ден с кроасан, който укрила в дрехите си и на
третия ден взела 40 стотинки от кроасана, който продала, примерно. Това
нещо няма как да стане в един наказателен процес категорично да бъде
установено и като време и начин на извършване, затова е избран другият
подход – чрез повече от едно деяние е извършена тази присвоителна дейност,
но без да знаем точно как и никой не може да иска невъзможното, защото
житейски е невъзможно да се установи точния механизъм на едно
продължавано престъпление, като брой деяния, когато имаме налице такава
фактология. И съдът е избрал по – лесния начин, ами дето ще пишем
продължавано престъпление и да установяваме едно ли са деянията, повече
ли са и кога са и как са, е решил, че няма продължавано престъпление и
деянието е едно. Е, не е болка за умиране, крайният резултат е един и същ,
щото продължаваното престъпление не е само по себе си вид престъпление,
то е една правна конструкция от общата част, която казва как се действа,
когато имаме еднородност на деянията, които водят като начин на
извършване еднородност на вината до един общ престъпен резултат като
съвкупност от всички отделни деяния.
Тук продължавам с доводите си, свързани с доказаността на
обвинението и оттам извода дали е извършено деянието и дали е извършено
от подсъдимата:
Пред Вас бяха изтъкнати доводи за недоказаност и за предположения в
присъдата. Цитира се изречението, че никой не е имал възможност, освен
така и така, и казва ето виждате ли съдът е направил предположения. Не,
уважаеми съдии, първоинстанционният съд е направил логически извод.
Едно, две, три, следва четири – прост алгоритъм, от който по правилата на
формалната логика се достига до едно заключение на базата на други факти,
които вече са установени и това не е предположение. Това са косвените
9
доказателства и изводите, когато се базира обвинение или доказване на база
косвени доказателства Върховният съд е казал много пъти, че в тази верига не
бива да има съмнение, относно вероятността друг да го е извършил. В тази
връзка са и изводите, първоинстанционният съд е казал няма как друг да е,
подсъдимата го е извършила, той е направил логически изводи на база на
доказателства. По тези доказателства аз не установих процесуално нарушение
при събирането им, което значи, че присъдата е обоснована, тоест
установените фактически обстоятелства он съда са базирани на установени в
процеса годни доказателства, събрани по съответния ред със средствата,
позволени от закона.
В този процес аз не установих едностранчиво тълкуване на
доказателствата или някакви други пороци в мисловната дейност на съда по
оценката на тези доказателства всяко едно по едно и отделно и в съвкупност
като цяло да водят до извод, който е различен от този, който е направил
първоинстанционният съд. Адв. Г. нормално за позицията, в която се намира,
да навежда доводи за недоказаност, но считам, че те са неоснователни, а
изводите, които е направил първоинстанционният съд са базирани на
доказателства, както казах, постановени по реда на НПК, събрани в
съответствие с процесуалните разпоредби и изводите, направени въз основа
на тях са логически последователни и подредени, и водещи до извода, който
го е направил съдът, че тези средства в края на периода не са някаква
счетоводна грешка или някаква виртуална или там каквато и да е, а реално
липсващи пари, с които подсъдимата се е разпореждала и които никой друг не
е присвоил, защото тя е била единствената, която е боравила с тези средства и
в процеса на това боравене е установена и тази липса и тя не е липса, пак
казвам виртуална или счетоводна грешка, а реално липсващи пари,
установени от управителя с цялата хронология, ако проследим как е
действано, внезапното разболяване на подсъдимата точно в момента, когато
са започнати първоначалните действия. Можем да свържем и това изчезване
на касовата книга с едно поведение, което сочи изначално недобросъвестност
и начин да се прикрият следите.
АДВ. Г. – РЕПЛИКА:
Правилно прокурорът каза, че трябва да бъде установено време начин и
10
място на извършване. В настоящото производство ние нямаме посочено нито
време, нито начин, нито място на извършване на това деяние. При условие, че
първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършване на
отделните деяния, нито пък е установено еднократно действие, какво
всъщност е имал предвид първоинстанционният съд? По какъв начин е
извършено това престъпление? Ами не е ясно. Моля да имате предвид и
това.
СЪДЪТ дава възможност на подсъдимата за последна дума:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ПОДСЪДИМ М. Л. – ПОСЛЕДНА ДУМА: Не
се признавам за виновна. Не съм извършила деянието и моля да бъда
оправдана.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и след
тайно съвещание обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 11.40 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 27.10.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11