П Р И
С Ъ Д А
Гр. Сливен, 10.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на десети март 2011
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕН: АТАНАС СЛАВОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.А.
М. ИНГИЛИЗОВА
Е.К.
в присъствието на секретар К.И. и прокурор ВЕСЕЛИН
ГАНГАЛОВ, сложи за разглеждане НОХД № 71
по описа за 2011 год.
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.М. роден
на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг.гражданин, неграмотен, неженен,
не работи, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 18.10.2010 г. в гр.Сливен
при условията на опасен рецидив направил опит умишлено да умъртви К.В.Х. ЕГН **********
***, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.12 вр.
с чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 вр.
с чл. 58 А от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ
ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.М. за
виновен в това, че на 18.10.2010 г. в гр.Сливен при условията на опасен
рецидив, в съучастие с М.А.М. ЕГН ********** като съизвърщител
причинил средна телесна повреда на М.А.А. ЕГН ********** ***, изразяваща се в
трайно затрудняване движението на левия горен крайник, поради което и на
основание чл. 131 А предложение 2, вр. чл. 129 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. чл. 58 А от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да
се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл. 23 от НК
определя на подсъдимия С.А.М. едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях
– лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което да се изтърпи при
първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
ПРИЗНАВА подс.М.А.М.
– роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг.гражданин, неграмотен,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 18.10.2010
г. в гр.Сливен при условията на опасен рецидив в съучастие със С.А.М. като съизвършител причинил средна телесна повреда на М.А.А. ***,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник, поради
което и на основание чл. 131 А предложение 2,
вр. чл. 129 ал.1, вр.
чл.20 ал.2 вр. чл. 58А от НК му налага наказание
лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да се изтърпи при
първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
ЗАЧИТА времето, през което на подсъдимите С.А.М. и М.А.М. е
била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
ОСЪЖДА подсъдимите С.А.М. и М.А.М.
да заплатят по сметка на Сливенския окръжен съд направените по делото разноски
в размер на 610 лева.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаски апелативен съд в 15-дневен
срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ към
ПРИСЪДА от 10.03.2011г по НОХД№ 71/2011г на СлОС
ОП-Сливен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.А.М. за извършени
престъпления по чл.116 ал.1 т.12 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК и
по чл.131а предл.2 вр.чл.129
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Повдигнато е обвинение и срещу подсъдимия М.А.М. за
извършено престъпление по чл.131а предл.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатите обвинения.
Разпитани в с.з. подсъдимите М. и М. се признават за виновни. Направено е искане
и от двамата подсъдими производството да се развива по реда на съкратеното
съдебно следствие –чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимите признават всички факти и
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът приема за установена фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт, тъй като подсъдимите признават изцяло фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Установено бе, че
самопризнанията на подс.М. и на подс.М.
се подкрепят от събраните по делото във фазата на досъдебното производство
доказателства. Съдът с изрично определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на двамата подсъдими, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обвинителния акт. В този смисъл, без да извършва разпит на
свидетелите и вещите лица, съдът прие за установена фактическата обстановка, твърдяна от
представителя на държавното обвинение в обвинителния акт :
Подс.С.А. ***. По характер е бил буен и невъздържан и често при употреба на
алкохол предизвиквал скандали, съпроводени с побой над други лица. Регистриран
е като извършител на множество противообществени прояви. Осъждан е общо 20 пъти
за различни престъпления от общ характер, в това число и тежки такива по
смисъла чл.93 т.7 от НК – кражби, хулиганство, причиняване на телесни повреди и
вещно укривателство, за които деяния са му налагани наказания лишаване от
свобода, повечето от които са изтърпени ефективно. Последното му осъждане е по
протоколно определение от 20.10.2008 г. по НОХД № 1289/08 г. на Районен съд –
Сливен, по което за деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 от НК му е наложено наказание 10 месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 20.10.2008
г.
С оглед на предишните осъждания на подс.М., деянията му, за които му е повдигнато
обвинение по чл.
116 ал.1 т.12 вр.чл.115 вр.чл.18
ал.1 от НК и по чл.131а предл.2 вр.чл.129
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК са извършени в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК.
Подс.М.А.М. живеел в къщата, в която живеел и брат му – подс.С.А.М..
Също като брат си бил буен и невъздържан и след употреба на алкохол ставал
агресивен и предизвиквал скандали и побоища. Регистриран е като извършител на
множество противообществени прояви. Осъждан е общо 11 пъти за различни
престъпления от общ характер, в това число и тежки такива по смисъла чл.93 т.7
от НК – кражби, хулиганство и причиняване на телесни повреди, за които деяния
са му налагани наказания лишаване от свобода, повечето от които са изтърпени
ефективно. Последното му осъждане е по присъда № 1061/11.12.2007 г. по НОХД №
1135/07 г. на Районен съд – Сливен, по което за деяние по чл.195 ал.1 т.3, 5 и
7 от НК му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален
строг режим. Присъдата е влязла в сила на 24.09.2008 г.
С
оглед на предишните осъждания на подс.М., деянието му
по чл.131 а предл.2 вр.чл.129
от НК е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1
б."а" и "б" от НК.
Преди
около 4 години подс.М.А.М. живеел на съпружески
начала със свид.Р.К.Б. ***. От съвместното си
съжителство имали едно дете. Поради упражняван системен психически и физически
тормоз свид.Б. го напуснала и известно време след
това заживяла на съпружески начала с лицето Ю.К. Х.. През втората половина на
След
като узнали за случилото се с постр.Б., свид.С.Х., постр.К.Х. и снаха му
– свид.М.И.А. решили да отидат до дома на подс.М. ***, за да го предупредят да не се занимава повече
със снаха им свид.Б. и сина им Ю.К. Х.. Когато
пристигнали там към тях се присъединил и постр.М.А.А.
– брат на свид.С.Х.. По същото време подс.М. се намирал в дома си заедно с брат си – подс.С.М.. Двамата, след като видели свид.Х.,
постр.Х., А. и постр.А.
взели по една брадва и излезли пред дома си. От разстояние свид.Х.
и постр.Х. започнали да упрекват подс.М.
за извършеното от него по отношение на снаха им – свид.Б.
и да го предупреждават да не се занимава повече с нея. При този разговор
помежду им възникнал скандал, съпроводен с отправяне на взаимни обиди и
заплахи. За възникналия скандал са били уведомени органите на полицията от
полицейски участък "Надежда" и малко след това на мястото на скандала
пристигнали с полицейския автомобил полицейските служители свидетелите А.Г., Н.Г.
и Д.Д.. Виждайки пристигането им подсъдимите М. и М. набрали смелост от
присъствието им и подгонили с брадви в ръце постр.М.А..
Застигайки го започнали да му нанасят множество и безразборни удари с острите
части на брадвите по цялото тяло. В резултат на тези удари свид.А.
паднал на земята и свивайки тялото си започнал да се предпазва с ръцете си от
нанасяните му от подс.М. и подс.М.
удари с брадвите, за да предпази главата си. Докато се намирал на земята, подсъдимите
М. и М. продължили да му нанасят безразборни удари по цялото тяло, в резултат
на които удари му причинили следните телесни увреждания: порезна рана с дължина
4-
При
възникналия инцидент пристигналите полицейски служители направили опит да
усмирят подсъдимите М. и М., като докато същите нанасяли удари на постр.А. се насочили към тях с цел да отнемат намиращите се
в ръцете им брадви. Тогава подсъдимите М.
и М. оставили постр.А., като първият от тях избягал
настрани, а вторият се насочил с високо вдигната над главата си брадва към постр.Ю. Х.. Въпреки опитите на полицейския служител – свид.Г. да препречи пътя му и отнеме намиращата се в ръцете
му брадва, подс.М. го заобиколил
и приближавайки се към постр.Х. му нанесъл силен удар
с режещата част на брадвата в областта на челната област на главата. В резултат
на този удар му причинил посечна рана в областта на
лявата половина на челото с дължина около 3-
Според
заключението на една от назначените по делото съдебномедицински експертизи
причинената от подс.С.М. на постр.К.Х.
посечна рана в областта на главата представлява
проникващо нараняване в черепната кухина – средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК и сътресение на мозъка, довело до временно разстройство на
здравето неопасно за живота му – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1
от НК. Причинената му посечна рана в лявата половина
на челната област на главата, с линеарното счупване
на подлежащите кости от черепния свод са създали условия за пряка комуникация
между външната среда и черепната кухина. Това е създало реална опасност от
проникване на болестотворни микроорганизми вътре в
черепната кухина и развитие на опасни за живота инфекциозни усложнения.
Според
заключението на другата съдебномедицинска експертиза порезното нараняване
причинено от подсъдимите в областта на лявата ръка на постр.М.А.,
с пълно прерязване на сухожилието на сгъвача на
четвърти пръст, наложило оперативно лечение и налагане на гипсова имобилизация, е довело до затруднение в осъществяване на
основната функция на ръката – хватателната за срок не
по-малък от месец и половина – два месеца при нормален ход на оздравителните
процеси, поради което това нараняване е квалифицирано като такова довело до
трайно затрудняване движенията на левия горен крайник на постр.А.
– средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Останалите увреждания
причинени на постр.А. са представлявали нарушаване на
анатомичната цялост на тъканите в засегнатите области и по този начин са му
причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота – лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на двамата подсъдими,
показанията на свидетелите А., Б., Г., Х., А., Х., Г., Д., А., заключения за
извършени съдебномедицински експертизи, заключение за извършени
съдебно-психиатрични експертизи, справки за съдимост, характеристични справки.
Подс С.М. произхожда от работническо семейство. Неграмотен. Осъждан.
Подс.М.А.М. произхожда от работническо семейство. Неграмотен. Осъждан.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – няма.
Отегчаващи отговорността обстоятелства –
обременено съдебно минало и негативни характеристични данни за двамата подсъдими.
Въз основа
на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
С
деянието си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, като на 18.10.2010 г. в гр.Сливен при
условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви К.В.Х. ***.
Деянието
на подс.С.М., в резултат на което е причинена посечна рана в областта на главата на постр.Х.
представлява опит умишлено да бъде умъртвен последния. При този опит, макар и
изпълнителното деяние да е било довършено, не са настъпили предвидените в
чл.115 НК и искани от подс.М. общественоопасни
последици на това престъпление. Ненастъпването на тези последици -смъртта на постр.Х. се дължи на оказаната му своевременна и
висококвалифицирана медицинска помощ. Както по-горе, във фактическата
обстановка, бе посочено деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
тъй като подсъдимият е осъждан общо 11 пъти за различни престъпления от общ
характер, в това число и тежки такива по смисъла чл.93 т.7 от НК – кражби,
хулиганство и причиняване на телесни повреди, за които деяния са му налагани
наказания лишаване от свобода, повечето от които са изтърпени ефективно.
Последното му осъждане е по присъда № 1061/11.12.2007 г. по НОХД № 1135/07 г.
на Районен съд – Сливен, по което за деяние по чл.195 ал.1 т.3, 5 и 7 от НК му
е наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Присъдата е влязла в сила на 24.09.2008 г.
С
оглед на предишните осъждания на подс.М., както
обсъжданото деяние, така и деянието, квалифицирано от ОП като престъпление по
чл.131 а предл.2 от НК, се явяват извършени в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" и
"б" от НК.
От
субективна страна съдът счита, че деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните
последици. Умисълът му се обективира, както от
специфичния характер на брадвата като средство за извършване на престъплението,
така и от силата и насочеността на нанесеният удар към жизненоважен орган от
човешкото тяло.
Деянието
на подс.С.М. и подс.М.М., в
резултат на което същите са причинили порезно нараняване в областта на лявата
ръка на постр.А., довело до трайно затрудняване
движенията на левия му горен крайник е извършено в условията на съизвършителство, както в обективно, така и в субективно
отношение, доколкото всеки един от тях е участвал пряко в изпълнението му, при
общност на умисъла и задружност на усилията, съзнавайки участието си в
изпълнението му и искайки в резултат на него да настъпят желаните общественоопасни последици, а именно причиняването на
средната телесна повреда на свид.А..
С
деянието си двамата подсъдими М. и М. са осъществили състава на престъплението
по чл.131а предл.2 вр.
чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като на 18.10.2010
г. в гр.Сливен при условията на опасен рецидив за двамата, в съучастие помежду
си като съизвършители причинили средна телесна
повреда на М.А.А., ЕГН ********** ***, изразяваща се в трайно затрудняване
движението на левия горен крайник.
По отношение на подс.М.
деянието е извършено също при условията на опасен рецидив, тъй като подсъдимият
е осъждан общо 11 пъти за различни престъпления от общ характер, в това число и
тежки такива по смисъла на чл.93 т.7 от НК-кражби, хулиганство и причиняване на
телесни повреди, за които престъпления са му налагани наказания лишаване от
свобода, повечето от които са изтърпени ефективно. Последното осъждане е по
НОХД№1135/2007г на СлРС, по което за престъпление по
чл.195 ал.1 т.3,5 и 7 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от три години при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на
24.09.2008г.. В този смисъл деянието е извършено от подсъдимия в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.
Защитата на подс.М. е възразила
по отношение на правната квалификация на ОП-Сливен, като счита, че в случая на постр.А. е причинена не тежка, а средна телесна повреда.
Настоящата инстанция счита , че квалификацията на държавното обвинение е
коректна, тъй като видно от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза
изрично е посочено, че порезното нараняване в областта на лявата ръка, с пълно
прерязване на сухожилието на сгъвача на четвърти
пръст,довело до оперативно лечение и налагане на гипсова имобилизация,
е довело до затрудняване в осъществяването на основната функция на ръката-хватателната за срок, не по-малък от месец и
половина до два месеца при нормално протичане на оздравителния процес.
При определяне вида и размера на наказанията съдът
съобрази, че в особената част на НК за престъпление по чл.116 ал.1 т.12 вр.чл.115 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, а за престъпление по чл.131а от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от пет до дванадесет години..
При определяне на наказанието по вид и размер съдът съобрази разпоредбата
на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като производството бе разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, т.е. след като подсъдимите
признаха всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. При това
положение на подсъдимите следва да бъде наложено наказание при условията на
чл.58а в редакцията, действаща към момента на извършване на деянията.
По отношение на първото престъпление, извършено от подс.М.-по чл.116 ал.1 т.12 вр.чл.115
от НК съдът намира, че справедливият размер на наказанието е лишаване от
свобода за срок от петнадесет години. Това наказание бе определено, след като се отчете липсата на
каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая са налице
единствено отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са обремененото
съдебно минало на дееца, крайно негативните характеристични данни на
подсъдимия, проявената дързост при извършването на деянието-в присъствието на
полицейски служители, отсъствие на проява на съжаление за стореното.. Отчитайки
факта, че в случая се касае за довършен
опит за убийство по чл.116 ал.1 т.12 от НК, чиито целени от дееца и предвидени
в закона последици не са настъпили
единствено, поради своевременно оказана помощ на пострадалия от негови близки и
адекватна медицинска интервенция, съдът намира, че наказанието лишаване от
свобода в размер на 15 години е справедливо и е в унисон с разпоредбата на
чл.36 от НК. Тъй като производството се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК,
съдът редуцира това наказание с една трета като окончателния размер на
наказанието, наложено на подс.М. е десет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип с оглед текста
на чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
За престъплението, извършено от двамата подсъдими в
условия на съизвършителство –чл.131а предл.2 вр.чл.129 от НК съдът
определи на всеки един от тях наказание
лишаване от свобода в размер на шест години. И в този случай бе отчетено, че за
нито един от двамата братя не се констатираха смекчаващи отговорността
обстоятелства, а само отегчаващи такива, каквито са недобрите характеристични
данни за тях, липсата на морални задръжки, проявата на неуважение и незачитане
на обществения ред/ деянието е извършено в присъствието на полицейските
служители/, многобройните осъждания/ без тези, които са взети предвид при определяне
на правната квалификация на деянието като причинена средна телесна повреда при условията на опасен рецидив/, липсата
също на разкаяние за извършеното деяние. След редуциране на размера на
наказанието за всеки един от двамата подсъдими с една трета се оформи
окончателния размер на наказанието, а именно-четири години лишаване от свобода,
което да се търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип по смисъла на чл.61 т.2 вр.чл.60 от ЗИНЗС.
На основание чл.23 от НК съдът определи на подсъдимия М.
едно общо наказание, а именно най-тежкото от определените му две наказания-
лишаване от свобода за срок от десет години, което да се търпи при първоначален
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип / предвид цитираната по-горе
разпоредба на ЗИЗС/.
С оглед правилата на процеса съдът осъди двамата
подсъдими да заплатят направените по делото съдебни разноски в размер на
610лв по сметка на бюджета на съдебната
власт.
Относно веществените доказателства съдът не се произнесе,
тъй като няма такива .
Ръководен от изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: