№ 4801
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110150681 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ....... против Д. Х. Т., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба и уточнителна молба от 18.03.2022 г. ищецът твърди, че между
него и ответницата съществува договорно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 63, находящ се
в гр. ......., като ответницата има качеството на битов клиент на ТЕ и му дължи следните
суми: 331, 95 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба –
31.08.2021 г. до окончателното изплащане; 26, 65 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 01.07.2021 г.; 26, 08 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от исковата
молба – 31.08.2021 г. до окончателното изплащане; 5, 03 лв. мораторна лихва за периода
01.07.2018 г. – 01.07.2021 г.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати посочените суми. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпили отговор на исковата молба от ответницата чрез
назначения особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва ответницата да има
качеството потребител на топлинна енергия по съображения, че не са ангажирани
доказателства да е собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот. Позовава се на
погасителна давност по отношение на вземането за цената на дяловото разпределение, с
оглед на което счита за недължима и мораторната лихва върху него. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) № ...... том ......, дело № ......
г. от ........ г. ........... е признат за собственик на апартамент № ........., състоящ се от: две стаи,
кухня и сервизни помещения с обща квадратура по одобрен план от 56, 48 кв.м.
1
Видно от удостоверение за наследници от 15.03.2022 г., изд. от Столична община,
Район „Надежда“, ........... е починал на 28.07.1981 г., като е оставил наследници по закон:
........... Т. – съпруга, починала на 30.08.1990 г., Д. Х. Т. – дъщеря и ........ Т. – дъщеря,
починала на 15.03.2005 г., като видно от удостоверението за наследници, последната има
син – ........
Със заявление-декларация вх. № 2181/15.07.08 г. ...... Т. е поискала откриване на
партида на нейно име за топлоснабден имот с адрес: гр. ..........
Представено е удостоверение от Столична община, Район „Надежда“ от 21.09.2012 г.
за идентичност на административен адрес ..............
Видно от представения протокол от проведеното на 04.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици, те са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Нелбо
Инженеринг“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се
възложи на дружеството. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 26.09.2002 г. е сключен договор между ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД и
етажната собственост с адрес в гр. ............ Г, Д, Е, по силата на който дружеството се е
задължило да монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата.
Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че процесният е имот е
топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период
м.05.2019 г. – м.04.2020 г. е в размер на исковата сума 331, 95 лв., както и че дължимата
върху нея мораторна лихва, начислена за периода 15.09.219 г. – 01.07.2021 г. е в размер на
26, 65 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1,
т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
2
От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) №
...... том ......, дело № ...... г. от ........ г. се установява, че ........... е придобил собствеността на
процесния имот, а от представеното удостоверение за наследници – че е починал на
28.07.1981 г., като е оставил наследници по закон – ........... Т. – съпруга, починала на
30.08.1990 г., Д. Х. Т. – дъщеря и ........ Т. – дъщеря, починала на 15.03.2005 г., последната с
наследник по закон – ....... – син. Следователно, след като е починала и ........... Т., Д. Х. Т. и
........ Т. са притежавали по 1/2 ид.ч. от имота по наследяване. ........ Т. е починала на
15.03.2005 г. и е оставила наследник по закон - ....... – син, придобил нейната ½ ид.ч., с оглед
на което ответницата се легитимира като съсобственик за ½ ид.ч.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия.
В случая обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден, е безспорно между
страните. Безспорно е и че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период
м.05.2019 г. – м.04.2020 г. е в размер на исковата сума 331, 95 лв.
От така посочената сума ответницата отговаря до размера на придобития дял в
съсобствеността – ½, т.е. за сумата 165, 98 лв.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
По отношение на исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Размерът на мораторната лихва, начислена за периода 15.09.2019 г. – 01.07.2021 г.,
възлизащ на 26, 65 лв., е безспорен между страните.
От така посочената сума ответницата дължи съобразно притежаваните от нея ид.ч. от
имота 1/2, възлизаща на 13, 33 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
3
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба
и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на услуга дялово разпределение, чието извършване не е и оспорено от
ответницата, а се потвърждава и от ангажираните писмени доказателства.Общият размер на
дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на
сумата от 26, 08 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца на л.12 от делото.
От страна на ответницата е направено възражение за погасителна давност по
отношение на вземането за цената на дяловото разпределение. Искът е предявен на
31.08.2021 г., поради което погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди
31.08.2018 г., каквито в случая са вземанията за м.06.2018 г. в размер на 1, 28 лв., чиято
изискуемост настъпва на 01.07.2018 г. и вземането за м.07.2018 г. в размер на 1, 00 лв.,
чиято изискуемост настъпва на 01.08.2018 г., с оглед на което непогасени по давност са
вземанията за периода м.08.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на сумата от 23, 80 лв.
От така посочената сума ответницата дължи съобразно притежаваните от нея ид.ч. от
имота 1/2, възлизаща на 11, 90 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение не се
дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и главно
доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден
срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на сумата от 50 лв. държавна такса, 300 лв.
депозит за особен представител на ответницата, като следва да му се определи и
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС в размер на
сумата от 100 лв. От сумата от общо 450 лв. с оглед изхода на спора следва да му се
присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 220, 79 лв. съобразно уважената част от
исковете.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски
не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Д. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на ......., ЕИК ........, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата от 165, 98 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот апартамент, находящ се в гр. .........., аб. № ......... за периода м.05.2019 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.08.2021 г. до
окончателното изплащане,
сумата от 13, 33 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 01.07.2021 г.,
сумата от 11, 90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.08.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
31.08.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия до пълния
предявен размер от 331, 95 лв.; иска за мораторна лихва – до пълния предявен размер от 26,
65 лв., иска за цената на дяловото разпределение – до пълния предявен размер от 26, 08 лв. и
за периода м.06.2018 г. – м.07.2018 г., и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение – в пълния предявен размер от 5, 03 лв.
ОСЪЖДА Д. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на ......., ЕИК ........, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 220, 79 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„НЕЛБО“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5