Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7159 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявения от „E-П.П.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес: *** против против И.Х.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск за приемане за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение № 2093/14.03.2019г. по ч.
гр. д. № 3895/2019г., на ВРС, 19 с-в, а именно 415,59
лева,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия и такса възстановяване по
фактури издадени за периода от 12.05.2017 г. до 11.08.2017 г. за обект с
абонатен № ******, находящ се в гр. ******и
с клиентски № ******; в размер на 66,23
лева, мораторна лихва, дължима за периода от 01.06.2017 г. до 22.02.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 12.03.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и сторените в производството разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата ищецът твърди, че е подадено
заявление, по което е образувано ч. гр. д. № 3895/2019г., на ВРС, 19 с-в.
Издадена е заповед за изпълнение № 2093/14.03.2019г.
Вземането, обективирано в конкретно изброени фактури
представлява задължение за заплащане на ползвана и незаплатена ел. енергия по
редовни месечни отчети за периода 24.03.2017г. – 23.07.2017г., както и такса за
възстановяване.
„Е.-П.П."
АД и ответника са страни по облигационно правоотношение, по силата на което
ответникът е потребител на доставяната от ищцовото дружество електрическа
енергия.
Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
„клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете
са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не
освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок".
При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за
всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението".
По делото НЕ
е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. Във възражението обаче се навеждат твърдения, че
имотът е продаден на 30.06.2015г.
В с.з. ищецът поддържа иска и моли за уважаването му,
както и за постановяване на решение по реда на чл. 238 от ГПК, а ответникът не
се явява и не се представлява.
Съдът,
като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Съдът намира, че заявената претенция в заповедното
производство е за заплащане на суми, представляващи незаплатена електроенергия
по редовен отчет за определен период от време, т.е. заплащане на реално доставена
и потребена ел.енергия по сключен договор при Общи условия между страните, както
и за заплащане на такса възстановяване, както и заплащане на мораторна лихва
върху вземанията.
В тежест на ищеца е било да установи наличието на
облигационна връзка между страните по договор за доставка на ел.енергия при
общи условия, изпълнение на собствените си задължения за доставка на посоченото
количество ел.енергия за посочения период съгласно договорните правоотношения
между страните, прекъсване и възстановяване на електрозахранването, забавата на
ответника за плащане на изискуеми задължения, а на ответника да докаже
правопогасяващите си възражения за продажба на имота, обект на потребление.
Не се оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба
на ел.енергия, възникнало по повод продажба на ел.енергия за имот, находящ се в
гр. ******. Договорът е сключен при общи условия.
Не се оспорва и реална
доставка до имота на процесната стока /ел.енергия/ в твърдяното количество и
стойност за процесния период.
Оспорва се, че към
датата на възникване на конкретните задължения за заплащане на цената на
ел.енергията, ответникът е имал качеството на потребител на електрическа
енергия за битови нужди за конкретния имот, доколкото към процесния период вече
се е бил разпоредил с имота в полза на трето за делото лице.
В тежест на ответника
по делото е било да докаже положителните факти, на които се позовава, а именно,
че се е разпоредил с процесния обект на потребление преди възникване на
процесните задължения. Въпреки изричните указания на съда в доклада по делото,
ответникът не е предприел активни процесуални действия по доказване на
твърдените от него положителни факти. Доколкото не е доказал твърденията си,
следва да понесе отговорността, произтичаща от разпределението на
доказателствената тежест. Съдът следва да приеме за недоказан факта на
разпореждане с имота, обект на потреблението на 30.06.2015г., т.е. следва да се приеме, че към датата на възникване
на процесните отношения, ответникът е бил потребител на по смисъла на чл. 4 ал.
1 от ОУ на ищеца и следователно дължи заплащане на възникналите задължения за
обекта за потребеното количесто ел.енергия в него.
Отделно от това и по
силата на чл. 17 т. 3 от ОУ на ищеца, ответникът е бил длъжен да съобщи на „Е.П.”
АД в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по
чл.12, ал.1 от настоящите Общи условия, както и за промени свързани със
собствеността относно обекта, в който „Е.П.” АД доставя електрическа енергия. В
случай, че действително е било налице прехвърляне на имота на трето за делото
лице /което остана недоказано/ в тежест на ответника е било да уведоми за това „Е.П.”
АД писмено в 30 (тридесет) дневен срок от продажбата – до 30.07.2015г.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „Потребителят
се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са
регламентирани в чл. 26, ал.2 и 6 от ОУПЕЕ: „Графикът за плащане се обявява по
реда на чл. 15 от настоящите Общи условия“ и „Неполучаването на фактурата не
освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". В
чл. 15 ал. 4 е разписано задължението на ищеца „да обявява график за заплащане
в интернет страницата, в издаваната
фактура, в центровете за обслужване на клиенти“. При това положение
потребителя изпада в забава след настъпване на падежа, посочен в съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми.
Съгласно чл. 38от ОУПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към „Е.П.” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден“.
Следователно, считано от датата на падежите на всяка
една фактура, ответникът дължи обезщетение за забава върху размера на
вземането. Не е налице оспорване на размера на претендираната мораторна лихва.
По отношение на дължимата такса възстановяване:
На първо място не се доказа извършване на дейностите
по прекъсване, съответно възстановяване на ел.захранването в обекта. Издаването
на фактура не може да се приеме за доказателство за реално извършване на
посочените дейности - „услуги“.
Отделно от това с решение № 125/07.08.2015г. по т.д.
№990/2015г. на ВКС, I ТО, е прието, че Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след
като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина”; чл. 41,
ал. 4, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. ВКС е споделил изводите на първата и втората инстанция, съгласно
които цитираната клауза противоречи на чл.122-124 ЗЕ, както и ответното
предприятие няма каквито и да е правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, при което
такава такса не му се следва. По повод атакуваната клауза, ответникът
нито твърди нито доказва, при лежаща върху него
доказателствена тежест, да извършва разходи във връзка с прекъсване или
възобновяване на захранването. Същевременно, предвиденото изискване в ОУ
за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването не намира опора и в нормите на
ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с
електрическа енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно
чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право
да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ,
енергийното предприятие възстановява снабдяването и /или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи
друго условие за възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ.
Доколкото в посочената правна регламентация, липсва
законово основание за доставчика да изисква заплащане на разноски за прекъсване
и възстановяване на снабдяването, съдът приема, че атакуваната клауза е
неравноправна по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. От друга страна и
извън изложеното, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка
с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие
за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. С
оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при
уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва
да има както доказано неизпълнение на договорно задължение
и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата на чл.34,ал.1 в посочената част, е
неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради
включване и изключване на снабдяването.
Предвид изложеното, съдът счита, че по
отношение на обсъжданите клаузи е осъществен фактическият състав на
чл.143 от ЗЗП, поради което същите са
неравноправни, а доколкото не са уговорени индивидуално - и нищожни на
осн.чл.146 от ЗЗП.
По същите съображения, позовавайки се на практиката на
ВКС, настоящия съдебен състав намира, че клаузата на ОУ на „Е.П.“ АД, даваща
възможност на енергийното предприятие да събира такса за възстановяване на
електрозахранването, е неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 т. 2 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП.
Оттук следва, че ищецът не дължи такса за възстановяване на електрозахранването.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е
отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи
условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, влезли в сила на
07.09.2014 г. Поради това към настоящия момент приложими се явяват Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД, одобрени с
Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 44 от ОУ, Цените за допълнителните
услуги, предоставяни от „Е.П.” АД, се определят от „Е.П.” АД и се публикуват в
интернет страницата и Центровете за обслужване на клиенти в срок от 14
(четиринадесет) дни преди влизането им в сила. Едностранното определяне от „Е.П.”
АД на такса възстановяване /въз основа на чл. 44 от ОУ и с публикуване на
ценоразписа/, е в противоречие с разпоредбите
на чл.122-124 ЗЕ, което води до недължимост на соченото плащане, като увреждащо
правата на потребителите.
Оттук основателни се явяват исковете за сумата от 396.59 лева, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактури
издадени за периода от 12.05.2017 г. до 11.08.2017 г. за обект с абонатен № ******,
находящ се в гр. ******и с клиентски № ******;
в размер на 66.23 лева, мораторна
лихва върху същите вземания, дължима за периода от 01.06.2017 г. до 22.02.2019
г. и неоснователен се явява иска за сумата от 19 лв., предсталвяваща такса възстановяване по фактура № **********
от 18.07.2017г.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, съдът следва да
присъди на ищеца разноските, както за заповедното производство, така и за
исковото, съразмерно на уважената част от иска, а именно за сумата от 72,04лв
за заповедното производство и сумата от 216,13лв. за исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ
НА „E-П.П.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес: *** сумите по издадената Заповед за изпълнение №
2093/14.03.2019г. по ч. гр. д. № 3895/2019г., на ВРС, 19 с-в, а именно, а именно сума в
размер на 396.59 лева /триста
деветдесет и шест лева и 59ст./, представляваща главница за незаплатена ел. енергия
по фактури издадени за периода от 12.05.2017 г.
до 11.08.2017 г. за обект с абонатен № ******, находящ се в гр. ******и с клиентски № ******; в размер на 66.23
лева /шестдесет и шест лева и 23ст./, мораторна лихва, дължима за
периода от 01.06.2017 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание
чл. 415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „E-П.П.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес: *** против против И.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, за
приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената
Заповед за изпълнение № 2093/14.03.2019г. по ч. гр. д. № 3895/2019г., на ВРС,
19 с-в, а именно сумата от 19
/деветнадесет/ лева, представляваща такса
възстановяване по фактура № ********** от
18.07.2017г. за обект с абонатен № ******, находящ се в гр. ******и с клиентски № ******, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2019 г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Х.М., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.П.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 72.04лв.
/седемдесет и два лева и 4 ст./, представляваща разноски съразмерно на
уважената част от иска, в заповедното производство по издадената Заповед за изпълнение №
2093/14.03.2019г. по ч. гр. д. № 3895/2019г., на ВРС, 19 с-в, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Х.М., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.П.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***6.13лв. /двеста и
шестнадесет лева и 13ст./, представляваща разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: