МОТИВИ по нохд № 678/2019
год. на ОС- Хасково:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура-
Хасково е повдигнала обвинение против А.С.Б. *** за това, че на 18.IХ.2019 год. в гр.Димитровград дала
подкуп /дар/ – парична сума в размер на 60 лв. /три банкноти с номинал от по 20
лв. със серийни номера ВВ 1449559, ВБ 6768121 и БЮ 5717073/ на длъжностни лица,
имащи качеството на полицейски органи, а именно: В. М. В.и А. Д. А.– и двамата ****
в група „***“ на сектор „****“ към *****
при ОД МВР – Хасково, за да не извършат действия по служба - да не ѝ
налагат на осн. чл.171 т.2а б.“а“ и „б“ от Закона за
движение по пътищата принудителна административна мярка – прекратяване
регистрацията на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“, рег.№ ****** и да не
предадат на съхранение в група „****“ на сектор „****“ към **** иззетите с акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17779/18. IХ.2019 год. два броя регистрационни табели с
№ ******- престъпление по чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимата
заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и
сл. от НПК и то при условията на чл. 371 т.2 от същия, като се признава за
виновна по така предявеното ѝ обвинение, заявява, че признава всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да
не се събират доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие
самопризнанието ѝ, както и всички събрани на досъдебното производство
доказателства да се ползват при постановяване на присъдата.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимата в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията
на чл.373 ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата
обстановка:
Подсъдимата А.С.Б.
е на *** год., ***** гражданка, със средно образование, неомъжена, но ******.
Родена в гр.****, но от дълги години живее в гр.*****, където работи като ****
в *******. С чисто съдебно минало и без предходни регистрирани противообществени
прояви, с много добри, положителни лични характеристични данни. Подсъдимата не
притежава свидетелство за управление на МПС, но притежава МПС – лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“, рег.№ *****, който си позволявала да управлява.
Подс.Б.
живее на ул. „******“ № *** в гр.****. На 18.IX.2019 год. след 17 часа употребила
алкохол, но въпреки това, и макар неправоспособен водач, седнала зад волана на
горепосочения лек автомобил, нейна собственост, с намерение, според самопризнанията
ѝ, да се придвижи в рамките на квартала, в който живее. На стотина-двеста
метра от местоживеенето си, на нерегулирано кръстовище между улиците “Владимир Поптомов“ и „Йорданка Николова“, по ул.“Йорданка Николова“
се придвижвал велосипедист – свид.Н.Д., който се
явявал дясностоящ спрямо наближаващата по
ул.“Владимир Поптомов“ подсъдима, и вече бил навлязъл
в кръстовището. Вместо спирачка, подсъдимата натиснала педала на газта и поради
това блъснала велосипедиста, който паднал върху капака на нейния автомобил, прекатурил
се през него и накрая се озовал на земята. Подсъдимата след удара завила
надясно по ул.“Йорданка Николова“, но преди да успее да спре, се ударила в
паркиран на улицата друг автомобил – „Фолксваген Венто“
рег№ *****.
Възприели случилото
се лица подали сигнал на тел.112, в резултат на което бил подаден сигнал към РУ
– Димитровград и към ЦСМП - Димитровград.
Пристигнал медицински екип отвел свид.Д. в
ЦСМП – Димитровград, където се установило, че има само повърхностни охлузвания
и е без сериозни телесни увреди.
Дежурният в РУ –
Димитровград изпратил на местопроизшествието полицейските служители от група
„Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – *** - свидетелите А. А.
и В. В..
И двамата свидетели
били ******. На 18.IX.2019 год.
били на работа първа смяна. На място пристигнали със служебен автомобил марка
„Опел Астра“, рег.№ ***** със съответните отличителни
знаци, били облечени в полицейски униформи. Отивайки на местопроизшествието,
установили настъпилото ПТП. Изяснили си неговият механизъм, изслушали становище
на медицинския екип, че свид.Д. няма сериозни
наранявания, след което пристъпили към проверка на документите на подсъдимата.
Установили, че не притежава СУМПС. Като участник в ПТП я тествали за употреба
на алкохол. Пробата с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, инд. №**** отчела
показание - съдържание на алкохол в кръвта 1 на хиляда. Подсъдимата отказала
кръвна проба.
С оглед направените
констатации, свид.В. В. пристъпил към съставяне на
АУАН № **** год. в който отразил допуснати от подс.Б.
нарушения на правилата за движение - по чл.150, по чл.5 ал.3 т.1 и по чл.20
ал.1 от ЗДвП. Свидетелят ѝ предявил акта за подпис и тя го подписала без
възражения.
Предвид допуснатите
от подсъдимата нарушения – управление на МПС без съответна правоспособност и
след употреба на алкохол, спрямо нея трябвало да бъдат предприети и принудителни
административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.2а б.“а“ и „б“ от ЗДвП - прекратяване
регистрацията на автомобила, което означавало изземване на свидетелството за
регистрация на автомобила и сваляне и изземване на регистрационните табели. Свид.В. иззел свидетелството за регистрация, а свид.А. демонтирал регистрационните табели и ги поставил в
багажника на служебния автомобил.
Едва когато
разбрала, че освен съставянето на акт, спрямо нея ще се осъществи и ПАМ,
подсъдимата реагирала и започнала да моли и увещава полицейските служители да
не дерегистрират автомобила и и върнат
регистрационните табели. След като получила категоричен отказ, решила да ги
мотивира, като им даде дар – парична сума, за да не извършат действия по
служба, а именно да не прилагат предвидената от закона ПАМ, а да ѝ върнат
свидетелството за регистрация и регистрационните табели. В този момент и
двамата полицейски служители се намирали извън полицейския автомобил, свид.В., който връчвал акта, и подсъдимата стояли близо до
него и до отворената предна лява, шофьорска врата, а свид.В.
бил отдалечен на известно разстояние. В изпълнение на намисленото, подс.Б. пристъпила към отворената врата на автомобила и
пуснала на мястото на водача три банкнотни с номинал от по 20 лв. всяка, като
придружила действията си с думите „Върнете ми табелите и се почерпете“. Това
било лично и непосредствено възприето от двамата свидетели – полицейски
служители. Те категорично отказали да приемат предложения подкуп и докладвали
за случилото се на ОДЧ при РУ – Димитровград.
На място
пристигнала следствена група. Бил извършен оглед на местопрестъпление – първото
действие по разследването, с което по реда на чл.212 ал.2 от НПК е започнало ДП
по настоящото дело, като със същото са били иззети като веществени
доказателства и трите банкноти с номинал от по 20 лв. всяка и серийни номера
съответно - ВВ 1449559, ВБ 6768121 и БЮ 5717073. Последното е било установено
при последвал оглед на ВД.
Впоследствие на
подсъдимата била наложена предвидената от закона ПАМ със Заповед
№19-0254-000221/18.IX.2019 год – на осн. чл.171 т.2а б.“а“ и
„б“ от ЗДвП.
Свидетелят А. Д. А.бил
назначен на длъжността *****, със специфично наименование на длъжността – ****
в група „****“ на сектор „*****“ към ****** със Заповед №272з – 532/14.II.2019 год. на Директора на ОД МВР
- Хасково, а свид.В. М. В.бил назначен на длъжността *****,
със специфично наименование на длъжността – ***** със Заповед №272з –696/22.IV.2015 год. също на Директора на
ОД МВР – Хасково, като същата длъжност двамата заемали вкл. и към 18.IХ.2019 год.
Поради това имат
качеството на полицейски орган.Впрочем горното следва и от изричната разпоредба
на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Сред правомощията им били дейности по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението /чл.14 ал.1 ЗМВР/.
Задълженията им включвали предотвратяване, пресичане и разкриване на
престъпления и правонарушения, вкл. разследване на транспортни произшествия,
както и изготвяне на документи, свързани с административно – наказателната
дейност и налагането на ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.3-8 от ЗДвП – съгласно
Заповед № 272з – 906/20.III.2019 год. на Директора на ОД МВР – Хасково.
Подсъдимата е
допуснала нарушенията на правилата за движение, посочени в съставения от свид.В. АУАН, а именно – на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – „На
водача на ППС е забранено да управлява такова с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда...; на чл.20 ал.1 от същия – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват“ и на чл.150 ал.1 – „Всяко ППС,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач…“
Били са налице
законните предпоставки за прилагане по отношение на нея на ПАМ, предвидена в
чл.171 т.2а б.“а“ и „б“ – „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
административни мерки: т.2а: Прекратяване регистрацията на ППС на собственик,
който управлява МПС: и б.“а“без да е правоспособен водач…; б.“б“ – с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда..“
В тази хипотеза
свидетелите В. А. са действали в
изпълнение на служебните си задължения, като са били длъжни и да съставят АУАН,
и да приложат ПАМ по чл.171 т.2а б.“а“ и „б“ от ЗДвП.
Със заключение на
техническа експертиза, на която е било възложено изследване на иззетите три
броя банкноти е установено, че същите са истински и представляват годно
платежно средство – редовна емисия.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от всички
събрани събраните на ДП доказателства, поради което съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя напълно от същите.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът намери, че със стореното подс. А.Б. от обективна страна е осъществила състава на престъплението
по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК, като дала на
длъжностни лица, **** – свидетелите А. А. и В. В., по време на изпълнение на
служебните им задължения подкуп /дар/ - сумата от 60 лв., за да не извършат
действие по служба, а именно – да не ѝ налагат предвидената в чл.171 т.2а
б.“а“ и „б“ от ЗДвП ПАМ – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолскваген Голф“, рег.№ ******, нейна собственост и да не
предадат за съхранение в група „****“ на сектор „*****“**** иззетите с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 17779/18.IХ.2019 год. два броя регистрационни
табели с № ******.
От събраните на ДП
писмени доказателства се установява, че към инкриминираната дата свидетелите А.
и В. са назначени на служба в *****, на длъжност – ******* със специфично наименование
на длъжността - ***** в група „*****“ на сектор „******“ при *******. Безспорно
същите имат качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК, а
така също и „полицейски орган“ по смисъла на ЗМВР, към който следва да се
счита, че препраща нормата на чл.304а от НК.
Това е така, защото съгл. чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР служителите на МВР са
държавни служители - полицейски органи, а съгл. чл.14 ал.1 и ал.2 от същия-
„охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата и се осъществява от полицейските органи
съобразно компетентността им.“ Предприетата проверка на лекия автомобил,
управляван от подсъдимата е както функция, предвидена в длъжностната им
характеристика, така и установено в чл.70 ал.1 ЗМВР служебно правомощие.
Сумата от 60 лв. е
дар, който е даден от подсъдимата на свидетелите, за да не изпълнят служебните
си задължения, а именно – да не ѝ наложат ПАМ, предвидена в чл.171 т.2а
б.“а“ и „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолскваген Голф“, рег.№ *****, нейна собственост и да не
предадат за съхранение в група „******“ на сектор „*****“към ****** иззетите два
броя регистрационни табели за същия.
Дискусионен е
въпросът, и е разнопосочна съдебната практика, вкл. в настоящия съдебен район
по аналогични казуси, дали в случая се отнася за довършено престъпление, или за
т.нар. „довършен опит“. Това, което е съвсем категорично установено по делото
е, че дарът /паричната сума/ е напуснала патримониума
на дееца, излязъл е от фактическата власт на подсъдимата /трите банкноти са
оставени на предната лява седалка на служебния полицейски автомобил/, но не е
бил приет от тези, за които е бил предназначен.
Становището на
настоящия съдебен състав е, че в този случай е налице довършено престъпление, а
не опит, какъвто би бил налице, ако дарът /банкнотите/ бяха предлагани на
длъжностните лица, но бяха останали в ръцете на дееца, те в негово владение.
Вярно е, че не са настъпили вредните последици от деянието, но това настъпване
не е установено като обективен, съставомерен признак
от нормите на чл.304а и чл.304 ал.1 от НК. Обратното разбиране би означавало,
че „активен“ подкуп може да се осъществи само и единствено едновременно с
„пасивен“ такъв, което според този състав на съда не е точния разум и замисъл
на правната норма, нито действителната, автентична воля на законодателя.
От субективна страна подс.Б. е действала при пряк умисъл - предвиждала е и е
осъзнавала общественоопасните последици от деянието
си и е искала и пряко целяла
тяхното настъпване. Обстоятелството, че свидетелите -**** са длъжностни лица, които в момента изпълняват служебните си задължения се е обхващало от представите ѝ. Умисълът
в нейните действия ярко се илюстрира
от отправената реплика: „Върнете ми табелите и се
почерпете".
Всъщност състава на престъплението
по чл.304 а от НК представлява
квалифициран състав на престъплението «Подкуп», поначало
установено от чл.304 от НК, като
квалифициращите признаци са специални характеристики на длъжностото лице, на което се предлага или дава подкупа - съдия, съдбен заседател,
прокурор, следовател, полицейски
орган или разследващ полицай. Както
се изтъкна, в случая подкупът
е даден на полицейски орган, поради
което деянието на подсъдимата е съставомерно по
чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
Причина за
извършване на деянието е желанието да се избегне административнонаказателна отговорност чрез
заобикалянето на закона и установения правов ред.
По вида и
размера на наказанието:
В условията на
производство по реда на глава ХХVІІ от НПК и то в хипотезата по чл.371 т.2 от
същия съдът на осн. разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да определи
наказанието при условията на чл.58а от НК, съгласно който наказанието се
определя или по реда на ал.1 - 3 от същия, или при условията на чл.55 от НК,
ако съдът прецени, че и те са налице.
За престъплението
по чл.304а ал.1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до десет години без долна граница. Кумулативно
е предвидено и наказание „глоба”- с горна граница 15 000 лв.
Съдът, като прецени на общо основание всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства установени по делото, намира следното:
Подс.Б. е с много добри, положителни
характеристични данни. Трудово заета, работи от години в **** като ******, което вероятно изисква известна квалификация. Няма други противообществени
прояви, ползва се с добро име и авторитет. Изразява разкаяние и съжаление за стореното. Прави пълни самопризнания,
и то от самото начало на разследването
и с процесуалното си поведение както
на ДП, така и на съдебното
следствие подпомага разкриването
на обективната истина. ***********.
Степента на обществена
опасност на личността на дееца е незначителна.
Степента на
обществена опасност на деянието е малко
по-висока, макар стойността на предложената сума
да е незначителна и обичайна
за повечето случаи на престъпления
от този вид. Степента на обществена опасност на деянието се завишава от обстоятелства, които остават извън конкретните
съставомерните признаци на деянието, но следва да се отчетат при оценяването на отговорността, а именно- допуснати са три нарушения на правилата за движение и ако за щастие това по чл.20 ал.1 от не е довело до значими телесни увреждания на пострадалото лице – свид.Д., то другите две предизвикват силен негативен
обществен отзвук – управление на МПС без правоспособност и след употреба на алкохол.
Обективната преценка на доказателствата изисква да се отбележи, че поведението на подсъдимата
не е било съпроводено с арогантно, нагло или изобщо скандализиращо поведение. Извършването
на престъплението следва да
се отдаде преди всичко на една неправилна и неадекватна момента преценка на
ситуацията, на една обърканост и паника, в която подсъдимата е изпаднала като
водач, на когото предстои да се наложи ПАМ с негативни
последици.
Като
прецени гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че по делото
са налице условията за приложение на чл.55 от НК в хипотезата
на чл.58а ал.4 от същия, тъй
като смекчаващите обстоятелства са от една страна многобройни, а от друга- такива, че и най - малкото предвидено
наказание би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо по реда на чл.55 ал.1 т.2
б.»б» от НК наложи на подсъдимата
наказанието „Пробация” под формата само на двете задължителни пробационни мерки- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни срещи с пробационен
служител” за срок от по 8 /осем/ месеца за всяка. Това наказание е напълно
достатъчно, за да се постигне изискуемия от закона възпиращ и поправително-
възпитателен ефект за него. Специално пробационната мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” е достатъчно да се търпи също при минималната
предвидена периодичност - два пъти седмично.
Алтернативно
предвиденото наказание глоба съдът намери, че не следва да наложи. В тази
насока оцени невисоката стойност на предложения дар, безспорно затрудненото
материално положение на *****, както и, че това наказание не е предвидено за
подкуп точно в тези му конкретни измерения, каквито се установиха по делото.
На осн. чл.307а вр. чл.53 ал.1 б.”б” от НК съдът постанови
отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението - 3 броя банкноти с
номинал от по 20 лева, със серийни номера ВВ 1449559, ВБ 6768121 и БЮ 5717073.
Разноски по делото
не са били направени.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: