РАЗПОРЕЖДАНЕ № 395
гр.
Плевен, 24.01.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 1124/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на ЧЛ. 276 и сл. От Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано
е по искова молба /ИМ/ от Е.Ц.И., изтърпяващ наказание по НК в затвора Плевен,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с искане да се
прекрати всяко нечовешко и унизително отношение, на което е било подложено
лицето, както и да не бъде допускано такова отношение в бъдеще. Твърдят се
следните нарушения, че през месец март /не посочена година/ по време на външна
разходка е бил бит от комисар Л. Ц. и в последствие върху него е оказван натиск
и Началникът на затвора не предприел никакви мерки; извеждан е на външна
разходка заедно с изтърпяващите наказание доживотен затвор, които са го
заплашвали, за предотвъртяване, на което също не са били взети мерки, както и
че в края на септември 2017 г. е бил бит от две лица с маски в килията, в която
е бил настанен, сочи още, че кореспонденцията му е неправомерно ограничавана.
Ищецът
изрично е заявил с съдебно заседание от 22.01.2018 г., че претенцията му е да
се с прекрати всяко нечовешко и унизително отношение, на което е било подложено
лицето, както и да не бъде допускано такова отношение в бъдеще, като фактите са
тези които е изложил в ИМ.
В
конкретния случай се касае за искане по чл. 276, ал.1, т.2 ЗИНЗС. Искането се
отнася за незаконосъобразни действия и бездействия извършени от служители на
Затвора Плевен – през месец март,
септември и октомври 2017 г. спрямо ищеца, като се твърди че по отделно и
съвкупно тези действия и бездействия представляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и е
нарушена забраната за на нечовешко и унизително отношение към личността
съгласно чл. 3 ЕКПЧ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 276, ал.1, т.2 ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан
под стража може да иска извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗИНЗС посочва, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като ал.2
на същата разпоредба определя, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Доколкото
ищецът твърди основно бездействия отстрана на началника на затвора – да вземе
адекватни марки във връзка със употреба на сила от комисар Ц. и заплахи от други лишени от свобода и след
побой над ищеца от две неустановени лица, то съдът намира че искането е
допустимо.
Относно
ограничаването на кореспонденцията съдът приема че е ищецът твърди наличието и
към момента на такова ограничение, поради което ИМ е допустима и в тази част.
Съдът
съгласно чл.278 от ЗИНЗС е изискал от началника на затвора Плевен цялата
информация, данни и доказателства, с които разполага относно изнесените в ИМ
факти и становище по ИМ – разпореждане № 5103/20.12.2017 г. Със същото
разпореждане съдът е задължил ищеца да внесе държавна такса за образуване на
административно дело и е дал указание да представи всички писмени
доказателства, с който разполага и да направи всичките си доказателствени
искания за установяване на фактите, на които основава ИМ. От ищецът е изпълнено
само указанието за заплащане на държавна такса.
Началникът
на затвора Плавен е представил справка вх. № 5021/29.12.2017 г. и писмени
доказателства към нея.
Ищецът
- редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично. Иска да се
приложи чл. 277 във връзка с чл. 276 от ЗИНЗС, да се прекратят всякакви
нередности, жестокости и нечовешки отношения и всякакъв вид жестокости спрямо
него. Счита, че не са редни и иска да бъдат прекратени.
Ответникът
– Началникът на затвора Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание,
се представлява от Н. К. с юридическо образование и правоспособност /пълномощно
на л. 71 от делото/. Посочва, че изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ е насочено към контрол на поведението на осъдените, а така също и
ограничава възможността им да извършват други нарушения, като се прилага
квалифициран контрол, подход при тяхното настаняване и пребиваване, което е с
една единствена цел - да превъзпита човека попаднал в затвора. Сочи, че на
лишените от свобода са предоставени условия, както за съхраняване на тяхното
психическо, така и на тяхното физическо здраве, като посочва, че в затвора
Плевен има изградени площадки на открито и на закрито така, че всеки лишен от
свобода може да ги ползва по определен график през седмицата. Посочва, че
осъдените и тези, които са държани под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания и на нечовешко и унизително отношение. Сочи, че лишеният от свобода Ц. двукратно е
настаняван в отделни помещения с цел осигуряване на неговата безопасност, след което
е извеждан от там с цел осигуряване на нормалното изтърпяване на наказанието в
затвора. Посочва, че му е осигурена достатъчна жилищна площ, храна, легло,
отопление, проветряване, осигуряване на медицинско обслужване, условия за
дихателна активност, като сочи, че същият не можем да бъде държан в постоянна и
продължителна изолация защото това нарушава неговата нормална човешка същност.
Посочва, че ищецът и неговите родители нямат основание и не бива да се
притесняват за каквото и да е в затвора защото администрацията като цяло
прилага всички хуманни и човешки дейности, които са необходими за нормалното
съществуване на един човек дори и в условията на изолация. Сочи, че са
провеждани многократни срещи с родителите на ищеца, а и с него, като го съветва
да преосмисли поведението си към своите колеги и да не използва думи, които не
са тези, които трябва да казва, има предвид неговото дискриминационно отношение
към ромите. Посочва, че няколкократно е предлагано същият да бъде преведен в
друг затвор, по негово желание, но отговорът на органите оторизирани за това е,
че това ще го прави и там и за това е и отказано да бъде преведен на друго
място за изтърпяване на наказанието.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че с оглед събраните по делото доказателства,
следва да бъде оставена така предявената молба без уважение. Счита, че по
отношение на Е.Ц.И. администрацията на затвора е взела мерки с оглед на
неговата безопасност, за това той на два пъти е оставян в изолационна килия,
като това е станало и по негово искане. Посочва, че заповедта, с която е
настанен не е била обжалвана, но той не може да бъде държан безгранично в тези
помещения, които все пак са изолационни и това може да се отрази на неговото
психическо и физическо здраве. Сочи, че що се касае до нападение, за което са
посочени данни в медицинското за увреждания на главата и тялото му в резултата
на нападение на неустановени лица, а по-късно вече и установени, то от
представените доказателства в днешното
съдебно заседание се е изяснило за кои лица става на въпрос, като в
постановлението от 17.01.2018 г. се изясни, че не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер, но това постановление все още не е влязло в сила,
тъй като то подлежи на обжалване и ще бъде връчено на ищеца тепърва. Счита, че
предявената искова молба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява:
Между
страните няма спор, че ищецът изтърпява наказания лишаване от свобода в затвора
Плевен, считано от 20.06.2017 г. /преди това е бил в следствения арест към
затвора Плевен/ до настоящия момент.
Не
беше доказано твърдението на ищеца, че е по отношение на него длъжностно лице
от надзорно охранителния състав на затвора Плевен - Л. Ц. е упражнил насилие по време на външна
разходка, проведена през месец март 2017 г. Ищецът не е ангажирал нито писмени, нито
гласни доказателства, които да установяват това твърдение. По него е била
заведена прокурорска преписка и извършана проверка, която също е завършила с
отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на доказателства,
които да обосноват извод за извършени неправомерни действия от страна на
длъжностното лице спрямо настоящия ищец. Соченото се установява от постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 06.11.2017 г.
/л.58/. Изводът на РП-Плевен, че
не са налице обективни находки, подкрепящи твърденията на Е.И., включително
медицински такива се подкрепя и от медицинска справка /л. 60, л. 69 /, където
има данни само за един преглед от 07.03.2017 г. , при който е обработена порезна рана на ищеца,
получена от порцеланова мивка. Съдът не кредитира с доверие показания на св.
Павлов относно спречкване между ищеца и надзирателя Ц.,
поради липса на ясни и точни възприятия. Показанията са неубедителни свидетелят
сочи, едновременно „бях там и видях всичко“, но не сочи кога се е случило това
и какво точно се е случило, а по надолу сочи че не разбирал случката. Тези
показания не кореспондират с останалите писмени доказателства и като неточни и
неубедителни не могат да обосноват извод за доказаност на твърдението на ищеца.
Съдът
приема за доказано твърдението на ищеца,
че е бил бит от две лица, в края на септември,
както е посочено в ИМ. От доказателствата се
установява, че това се е случило всъщност на 01.10 .2017
г., когато е възникнал инцидент между
ищеца и двама други осъдени, който са употребили сила спрямо него. Тези лица са били идентифицирани впоследствие – Я. Р. М. и Т. Ж. А.. От
събраните доказателства не се установява причината за инцидента, като в едни от
обясненията се сочи, че ищеца е обиждал, заплашвал и използвал нецензурни
изрази към нападателите си, а в други се сочи, че нападателите са го нападнали
внезапно и безпричинно. Тези две групи доказателства са противоречи относно
причината за инцидента, но са категорични и еднопосочни, че М.. и А. са
употребили сила спрямо ищеца и в резултат, той е получил рани на главата. От
медицинската справка се установя, че на ищеца е осигурена своевременна
медицинска помощ в спешен кабинет, направени са различни видове графии за
установяване на нараняванията и раните са били обработени хирургично.
Началникът на затвора е предприел всички необходими
марки, както за изясняване на обективната истина, така и относно наказанието на
лицата и осигуряването на медицинска грижа за пострадалия. Посоченото се
установява от докладна записка на мл. инспектор Д.Н. /л.26/ и снетите писмени
обяснения от десет лица / от л.27 до
л.39/, заповеди за налагане на дисциплинарно наказание на М. и А. – „изолиране
в инказателна килия за срок от 14
денонощия“ /л. 23,24/, както и от медицинска справка /л.60, л.69/. Посочените
писмени доказателства кореспондират и с показанията на св.И. – майка на ищеца,
която също сочи инцидент при който синът и е пострадал и имал рани на главата.
Налага
се извод, че не отговаря на обективна истина твърдението на ищеца, че
началникът на затвора не е предприел никакви мерки относно този инцидент.
Напротив всички доказателства сочат, че ответникът е предприел необходимите
марки – установил е кои лица са нападнели ищеца, наложил им е адекватни
наказания, осигурил е медицинско обслужване на пострадалия от инцидента. С
оглед посочено не са налице бездействия от страна на ответника, които да бъдат
квалифицирани като жестоко, нечовешко или унизително отношение към ищеца във
връзка с този инцидент. Такова отношение би било налице според практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, ако ответникът действително беше
бездействал и с това е увеличил психическото или физическо страдание на ищеца.
Следва да се има предвид, че според ЕСПЧ, че под „нечовешко“ отношение се
разбира това отношение, което е
умишлено, прилагано е в продължителен период от време и е причинило телесна
повреда или силно физическо и психическо страдание. Отношението е „унизително“,
когато е предизвикало в пострадалия усещане за страх, страдание и малоценност,
които могат да го унижат и обидят, като липсата на специална цел /за обида и унижение/ у поведението на
извършителя не изключва нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧ и съответно на чл. 3 от ЗИНЗС.
В
случая ищецът е бил жертва на неправомерно деяние, което му е причинило
физически болки и психически страдания от трети лица, а ответникът е реагирал
своевременно, като е установил виновните лица, наложил им е наказание и е
осигурил медицинска помощ на пострадалия. Началникът на затвора не може да
осигури такива мерки, които да изключат реализирането на неправомерно поведение
отстрана на всички лица, настанени за изтърпяване на наказание в затвора
Плевен. Всяко лице, гражданин на Република България, дори лицата, изтърпяващи
наказание, е длъжно да съобразява поведението си с установения правен ред в
страна. Последният не допуска отправянето на обиди и нецензурни изрази и
квалификации между лицата, нито употребата на сила. Такова поведение се
определя като противоправно и влече след
себе си определени от закона последици, като различни видове отговорност и/или
ограничаване на различни права на извършителите. В случая ответникът е
предприел всички марки, които му позволява закона и е наложил съответните наказания на
извършителите, като едновременно с това се осигурил медицинска помощ на
пострадалия. Всеки гражданин е отговорен за собственото си поведение и неговото
съобразяване с установения правен ред и
морал. Когато поведението му е в противоречие със изисквания на правния ред
и/или морала, то обичайно предизвиква ответна реакция на други членове на обществото,
както и на държавните институции и органи. И именно това се е случило в
конкретния случай. Да се очаква, че
началникът на затвора може да предприеме превантивни мерки, които да изключат
всякакви конфликти ситуации и противоправно поведение между лицата, изтърпяващи
наказание е нереалистично, както е невъзможно въпреки всички усилия на всички
държавни органи да се предотвратят противоправните деяния въобще.
За
този инцидент е била сезирана и Районна прокуратура Плевен, която е отказал да
образува наказателно производство с постановление № В5252/2017/17.01.20018 г./
л.86-89/. Обстоятелствената част на посочено постановление на РП потвърждава
направения извод, че на 01.10.2017 г. Я. М. и Т.С. са упражнили неправомерно
физическо насилие върху ищеца, най–вероятно
предизвикано от междуличностен конфликт, ищецът е получил разрезно-контузна
рана на главата, която е определена като „лека телесна повреда“ -
отговорността, за която може да бъде търсена след подаване на тъжба от
пострадалия.
Относно
твърдението на ищеца, че той е бил извеждан на външна разходка заедно със
изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ и е бил заплашван от тях: Не бяха
ангажирани доказателства, които да установяван това. Показанията на свидетелят П. са ненадеждни, поради
което съдът не ги кредитира с доверие. Показанията са хаотични, в тях липсва
всякаква конкретика и въпреки усилията на съда, свидетелят не можа да си спомни
и опише конкретни случаи, в които по време на разходка ищецът да е бил
заплашван от лица изтърпяващи наказание „доживотен затвор“. Доколкото
свидетелят използваше обши фрази, че между лишените от свобода е имало
заплахи и обиди от една страна от него и
ищеца, а от друга от лица от ромски произход, съдът приема че е възможно да е
имало напрежение между ищеца и други лица, най-вероятно от ромски произход,
като и двете страни са употребявали заплахи и обиди. В показанията си св. П.
никъде не сочи, че това са били лица, които са изтърпявали наказание „доживотен
затвор“.
В
справката предоставена от ответника се сочи, че всички мероприятия с лицата
изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ се провеждат при засилени мерки за
сигурност и само едновременно със осъдени лица от същата категория.
Доказателства за нарушение на този принцип, заложен и в самите правила на
ЗИНЗС, не се ангажирани.
Съдът
приема за установено, че ищецът два пати е бил настаняван в самостоятелно
помещение при засилен надзор и охрана, първо със заповед № 501/22.06.2017г за времето от 22.06.2017г до 28.09.2017 г.
/л.21,22/ и второ от 10.10.2017 г. – заповед № 767/10.10.2017 г. до 22.12.2017
г. Това настаняване е станало със
знанието, без противопоставяне от страна на ищеца, доколкото не е обжалвал тези
заповед, който са му били връчени, видно от саморъчно отбелязване върху тях. Нещо
повече, самият той е изразил писмено желание да бъде настанен в самостоятелно
помещение /декларация на ищеца л.40/. тези самостоятелни помещения се намират в
зоната за повишена сигурност, където са настанени и лицата изтърпяващи по-тежки
наказания от ищеца. Настаняването на ищеца в такова самостоятелно помещение е
било продиктувано от съображения за сигурност, както на самия ищец, така и на
другите лица, изтърпяващи различни наказание, както и от изрично заявено
желание на ищеца, с което ответникът се е съобразил. Посоченото не води до
извод, че ответникът умишлено и без
причина е поставил ищеца в самостоятелно помещение в зоната за повишена
сигурност. Няма доказателства, че по време на този престой ищецът е влизал в
нерегламентиран контакт с осъдени лица от друга категория или е извеждан на
мероприятия с такива. Представените от
ищеца, като писмени доказателства в тази връзка
- молба и искова молба на друг затворник до Административен съд - Ловеч
и Административен съд - Плевен не могат да установят този факт. На първо място
няма данни кой е издателя на тази молби, доколкото имената на подателя са
старателно задраскани още по-малко има данни, какво наказание изтърпява това
неустановено лице. Второ и двете молби са с голяма давност едната е от 2015 г, а
другата от 2016 г. , да се предполага, че са получени от ищеца едва на
неустановена дата през 2017 г е нереалистично, още повече че няма никакво
твърдение в тази връзка в ИМ, поставила начало на настоящото производство.
Относно
твърдението на ищеца, че проява на жестоко, нечовешко и унизително отношение
към него от страна на ответника е ограничаването на кореспонденцията му. Това
твърдение също е недоказано. Ищецът ангажирана гласни доказателства за него –
разпит на св. Иванова, която е и негова майка. Свидетелката твърди, че е имала
уговорка със сина си редовно да й изпраща писма, но не уточнява, какво значи
редовно, сочи че започнала по-рядко да получава писма. Посоченото не може да се
приеме, като доказателство, че началникът на затвора е ограничил кореспонденцията
на ищеца с майка му. Твърдението му, че не са изпращани молби и жалби до
различни институции също е недоказано. Представените в съдебно заседание две молби
до ГДИН и Административен съд Плевен /л. 73-75/ без номера на затвора Плевен не
доказва, че е ограничена кореспонденцията на ищеца с институции. На първо място
настоящото дело е заведено по ИМ на ищеца, върху която също няма номер на
затвора Плевен, а пратката е била
изпратена и очевидно получена от адресата, уточнителната молба на ищеца също
няма номер на затвора, но също е получена от адресата. Посоченото води до
извод, че липсата на номер от затвора върху жалба, молба, ИМ не може да докаже,
че същата не е изпратена на адресата надлежно от администрацията на затвора
Плевен.
В
справка /л. 16/ ответникът признава, че кореспонденцията на лишените от свобода
се контролира в интерес на сигурността
като се цели да се предотврати възможността за внасяне чрез писма на
неразрешени вещи, предмети и вещества. Ответникът сочи, още че кореспонденцията
е без ограничение на броя на изпращаните и получаваните писма и без контрол
върху съдържанието им. Разпоредбите на чл. 86, ал.1. т.3 и ал.2 от ЗИНЗС, определят
че лишените от свобода имат право на кореспонденция и че това право може да се
забрани при посочените в закона предпоставки за срок най-много до шест месеца.
Няма твърдения в ИМ, че такова ограничение е било въведено за ищеца. Субективното усещане на майката на ищеца, че кореспонденцията
й с сина й не намаляла не може да докаже нарушаване на правото на
кореспонденция на ищеца. Още по-малко може да установи нарушение на забрана по
чл. 3 от ЕКПЧ.
С
оглед изложеното следва извода, че от данните и доказателствата по делото не се
установява по безспорен начин, че от страна на началника на затвора Плевен са
извършени незаконосъобразни действия и бездействия по отношение на ищеца, които
да са в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, както и да нарушават забраната по чл. 3 ЕКПЧ
и които да налагат тяхното преустановяване.
С
оглед изложеното не са налице предпоставките по чл. 276, ал.1, ЗИНЗС, поради
което и искането се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 280, ал. 2, т.1 от ЗИНЗС,
Административен съд на гр. Плевен, първи състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба от Е.Ц.И., изтърпяващ наказание по НК в затвора Плевен, срещу Началника на затвора Плевен с искане да се
прекрати всяко нечовешко и унизително отношение, на което е било подложен,
както и да не бъде допускано такова отношение в бъдеще.
Разпореждането
подлежи на оспорване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд Плевен в срок от 3 дни от съобщаването му на страните
съгласно чл. 281 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: