Р Е Ш Е Н И Е
№ 935 /21.12.2022г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на седми декември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 1001 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на М.А.А. против Решение № 133 от 16.09.2022
г., постановено по нахд № 223/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград в
частта му, с която е потвърдена т. 1 от Наказателно постановление № 21-0367-000535
от 12.04.2021 г., издадено от началника на Районно управление – Велинград при
ОД на МВР – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено посоченото
Наказателно постановление, в частта му, с която за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон, на касатора е
наложена глоба в размер на 200 лв., а в останалата му част, по отношение на
другото нарушение постановлението е отменено. Жалбата е насочена против
потвърдителната част на решението на районния съд.
Касаторът – М.А.А. – моли да бъде отменено
обжалваното решение и наказателното постановление. Излага съображения за
нарушения на закона, като твърди и че са нарушени процесуалните правила. Поддържа
жалбата си и в писмени бележки, представени преди проведеното съдебно заседание.
Ответникът
– началника
на Районно управление – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик – не се явява и не се представлява в проведеното
съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Районният съд е
потвърдил наказателното постановление, като е приел, че извършването на нарушението е безспорно
установено със събраните по делото доказателства, липсват нарушения в
административнонаказателното производство и наложената санкция е определена в
законосъобразен размер.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.
Действително, касаторът,
като е управлявал МПС, не се е съобразил със заснежения път, вследствие на
което се отклонил и е паднал в крайпътно дере, като с това е предизвикал ПТП с
материални щети.
Фактът на осъществяване
на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните
гласни и писмени доказателства.
Неоснователни са
възраженията на касатора.
Ирелевантен е
доводът, че общината не е изпълнила задължението си да опесъчи пътя,
следователно тя, а не той е отговорен за настъпилото ПТП. Нарушената разпоредба
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда следното:
Чл. 20. (2)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
От съдържанието
на разпоредбата е видно, че независимо от произхода или от вида на
препятствието (стига то да е предвидимо) водачът на МПС е длъжен да съобрази
скоростта си, за да може при необходимост да спре, за да не причини ПТП.
Следователно, дори и да се приеме, че общината е отговорна за непочистването
или неопесъчаването на пътя, т.е. тя е допринесла за наличието на
препятствието, то това не освобождава водача от задължението му да се съобрази
с неговото наличие и така да предотврати настъпването на произшествие. Тоест, в
случая безспорно отговорността е на касатора. В случай, че счита, че и общината
е отговорна, касаторът може да предяви иск за обезщетение против нея.
Несъстоятелно е
и възражението, че в случая не е било известно с каква скорост се е движил
касаторът и съответно за недоказаност на нейното превишаване. Цитираната
по-горе нарушена разпоредба не обвързва управлението при наличието на
препятствие с конкретна стойност на скоростта. Смисълът на разпоредбата е, че
скоростта се определя от опасността за движението. Следователно колкото
по-голяма е опасността, толкова по-ниска следва да бъде скоростта, така че да
бъде постигната поставената от закона цел – недопускане на ПТП. В тази връзка
неоснователен е и доводът, че доколкото касаторът законосъобразно е бил с летни
гуми, а настилката е била необезопасена, дори „и с минималната скорост да се
управлява автомобила той става неконтролируем“. Ако действително такава е била
конкретната ситуация, то това не освобождава касатора от отговорност. След като
е направил такава преценка той е следвало да спре и да изчака почистване или
промяна на атмосферните условия, или да избере друг безопасен маршрут.
Следователно е
правилен изводът на районния съд, че е налице извършено нарушение, което е
констатирано при спазване на правилата на административноказателното
производство. Правилен е и изводът за законосъобразност на наложената глоба,
която е в абсолютно определен от закона размер.
Не са налице и
процесуални нарушения допуснати в първоинстанционното производство. Напротив,
съдът е събрал всички допустими и относими доказателства и като е разгледал
доводите на страните е извел правилния извод за установеност на нарушението.
Предвид
гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон, не е
допуснал процесуални нарушения и правилно е потвърдил наказателното
постановление. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва
да бъде оставено в сила.
Затова, съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение
№ 133 от 16.09.2022 г., постановено по нахд № 223/2022 г. по описа на Районен
съд – Велинград в частта му, с която е потвърдена т. 1 от Наказателно
постановление № 21-0367-000535 от 12.04.2021 г., издадено от началника на
Районно управление – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик, с която точка от постановлението
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
същия закон, на М.А.А. е наложена глоба
в размер на 200 лв.
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/