Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 27.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Секретар: Силвия Димова
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№345 по описа
за 2021г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба ищецът
„БДЖ-Товарни превози“ЕООД твърди, че на 10.12.2001г. бил сключен Договор за
наем между НК“БДЖ“, в качеството на наемодател, и ответника М.Д.С., в
качеството на наемател, за недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул.“***.
На 26.03.2009г. било сключено и Споразумение към договор за наем на ведомствено
жилище между „БДЖ-Товарни превози“ЕООД и ответника. Съгласно Приложение №9 от
Плана за преобразуване на „БДЖ“ЕАД към 30.04.2007г. въпросния недвижим имот бил
прехвърлен от „БДЖ“ЕАД в собственост на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД. Считано от
датата на вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество
„БДЖ-Товарни превози“ЕООД- 14.11.2007г., страни по Договора за наем от
10.12.2001г. били ищцовото дружество, като наемодател и ответника, като
наемател. Посочва, че до М.Д.С. било изпратено предизвестие за прекратяване на
договора за наем, но същото било върнато на ищеца с отбелязване, че пратката е
останала непотърсена от адресата. На 29.11.2019г. бил съставен Констативен
протокол от комисия, назначена от Директора на Поделение Товарни
превози-Пловдив, която посетила горепосочения недвижим имот в Димитровград.
Установено било, че М.Д.С. отсъства, а жилището е заключено. На входната му
врата било залепено съобщение до ответника с указание да се обади на телефонен
номер на член от комисията. Повторно чрез „Български пощи“ до С. било изпратено
писмо от управителя и прокуриста на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД от 03.12.2019г.,
с което му било указано, че при съгласие от негова страна може да закупи или
наеме под наем процесния недвижим имот,
като трябва да подаде заявление за това в 14-дневен срок. В противен случай,
трябвало да освободи жилището в срок до 31.01.2020г. Пликът с писмото обаче
отново бил върнат на ищеца с отбелязване, че пратката не е била потърсена от
получателя. До М.Д.С. била изпратена Покана за доброволно плащане от
16.04.2020г., но и тя се върнала като непотърсена. До настоящият момент ответникът
не бил представил заявление, не освободил недвижимия имот, нито заплатил
дължимите наеми и обезщетения за неправомерното му ползване. Поддържа, че М.С.
не заплатил дължимите наеми и обезщетения за неправомерно ползвания от него
недвижим имот за периода от 01.12.2018г. до 30.09.2020г. в размер на общо
412,72 лева. Върху всяка дължима и неплатена месечна вноска за наем, считано от
датата на падежа й до 28.09.2020г. ответникът дължал обезщетение за забава, което
за периода от 01.12.2018г. до 28.09.2020г. било в размер на общо 39,56 лева.
Поради неплащане на горепосочените суми в срок, ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1116/2020г., по което на 30.09.2020г. съдът издал
Заповед №55 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на
ответника било разпоредено да заплати в полза на ищеца сумата от 412,72
лева-незаплатени наеми и обезщетения за неправомерно ползване на недвижим имот,
находящ се в Димитровград, ул.“***, по 22бр.фактури, издадени през периода от
01.12.2018г. до 01.09.2020г., мораторна лихва за периода от 01.12.2018г. до
28.09.2020г. в размер на 39,56 лева, законна лихва върху главницата, считано от
29.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените
деловодни разноски в размер на 76,13 лева. Тази заповед за изпълнение била
връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска
съдът да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите посочени в издадената по
ч.гр.д.№1116/2020г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на направените в
заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът М.Д.С., чрез
назначения си особен представител адв.В.К., депозира отговор на исковата молба.
Заявява, че от исковата молба не става ясно какво се твърди и какво претендира
от ищеца- има ли валиден договор за наем или той е прекратен, по време на
исковия период ползвал ли е ответника имота, каква част от общата сума е за
наем и каква за обезщетение, как е определено обезщетението, кога е падежа на
вземането. Оспорва предявените искове, като иска съдът да ги отхвърли. Счита,
че през исковия период имота не се е ползвал от ответника и следователно той не
дължи наем или обезщетение. Тъй като страните не били уговорили срок за плащане
на наема, ответника не бил изпаднал в забава и не дължал обезщетение за такава.
Издадените фактури не били връчени на ответника и той не бил запознат с тях.
Ответникът не бил канен да плати, а договора за наем не бил прекратен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно
представената с исковата молба Заповед №НЗ-214/04.12.2001г. на Генералния
директор на НК“БДЖ“, ответникът М.Д.С.- шлосер при Локомотивно
депо-Димитровград, бил настанен във ведомствено жилище, находящо се в
Димитровград, ул.“***, състоящо се от две стаи и сервизно помещение.
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за наем от 10.12.2001г., сключен между
НК“БДЖ“ и М.Д.С., за задоволяване на жилищни и социално-битови нужди на ответника
било предоставено за временно и възмездно ползване, собственото на
железопътната компания жилище, находящо се в Димитровград, ул.“*** За имота бил
уговорен месечен наем от 17,40 лева, който трябвало да се заплаща от С.. В чл.3
от Договора се посочва, че същия има действие за срок от 3 години, считано от
датата на издаване на настанителната заповед. В чл.10 от Договора е предвидено,
че наемателят се задължава да предаде имота на наемодателя след изтичане на
срока на договора. Ако наемателят продължи да ползва вещта след изтичане на
срока и наемодателя не се противопостави на това, счита се ,че договора
продължава действието си за неопределен срок. Съгласно чл.19 б.“а“ от Договора,
наемодателят можел да прекрати договора с писмено едномесечно предизвестие,
поради неплащане на наемната цена и консумативните разходи повече от два
месеца. Договорът е подписан от представител на дружеството-наемодател, както и
лично от наемателя С., пред нотариус.
Със Споразумение
към договор за наем на ведомствено жилище от 26.03.2009г. „БДЖ-Товарни
превози“ЕООД, като правоприемник на съответната част от правата и задълженията
на „БДЖ“ЕАД, и М.Д.С. се договорили, че доколкото гореописаното ведомствено
жилище, предмет на Договор за наем от 10.12.2001г., сключен между „НК“БДЖ“ и
ответника е прехвърлено в собственост на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД, считано от
14.11.2007г. последното се счита за наемодател по процесния договор за наем.
Страните се договорили, че считано от 01.03.2009г. месечната наемна цена става
18,76 лева. Останалите клаузи на договора за наем, сключен на 10.12.2001г. не
се променяли, продължавали да действат, както и да обвързват валидно страните
по споразумението. Същото е подписано от страна на наемодателя и лично от
ответника С..
На 25.10.2019г.
ищецът изпратил до ответника Предизвестие за прекратяване на договор за наем, с
което наемателят бил уведомен, че наемодателя прекратява сключения договор за
наем, ведно с всички последващи сключени споразумения към него с едномесечно
писмено предизвестие, което започвало да тече от датата на получаването му.
Посочено е, че до датата на изпращане на предизвестието ответника дължи наеми
за периода от 01.12.2018г. до 21.10.2019г. включително, на обща стойност 206,36
лева. Поканен е да изпълни задълженията си за плащане на наема в 7-дневен срок
от получаване на предизвестието. Същото е било изпратено до наемателя с
препоръчано писмо, което обаче било върнато с отбелязване, че не е потърсено от
адресата.
Видно от приетия
като доказателство по делото Констативен протокол от 29.11.2019г. изготвен от нарочно
назначена комисия от ищцовото дружество, същата е посетила адреса, на който се
намира процесното жилище, като наемателя не е бил открит. Залепено е било
уведомление за посещението на комисията, като е записан и телефон, на който
наемателя е можел да се свърже с неин представител.
На 03.12.2019г. до
ответника е било изпратено писмо, с което той е бил уведомен, че срока за
договора за наем на жилището, собственост на ищеца, е изтекъл. Указана му е
възможността в 14-дневен срок да закупи или да наеме същото, като подаде
съответно заявление за стартиране на процедура в тази насока. При нежелание да
депозира заявление за стартиране на процедура за продажба или отдаване под наем
на жилището, ответника е уведомен, че следва да освободи същото в срок до
31.01.2020г. Това писмо е било изпратено до адреса на ответника с препоръчана
поща, но е върнато обратно, като в известието за доставяне е отбелязано, че не
е било потърсено от адресата.
Видно от
представената от ищеца Покана за доброволно плащане от 16.04.2020г., ищецът е
уведомил ответника, че има просрочено задължение към него в размер на 318,92
лева по 17бр.фактури, издадени през периода от 01.12.2018г. до 01.04.2020г. В
тази връзка, С. е бил поканен да заплати задължението си незабавно, като е
уведомен, че при неизпълнение сумата ще бъде събрана по съдебен ред.Тази покана
е изпратена на адреса на ответника с препоръчано писмо, като от представеното
известие за доставяне се установява, че поканата не е връчена на адресата, тъй
като не е била потърсена от него.
От приетите като
доказателство по делото 22бр. фактури, издадени от ищцовото дружество през
периода от 01.12.208г. до 01.09.2020г. се установява, че ежемесечно, до м.ноември
2019г. на М.С. е било начислявано за плащане задължение за наем на жилище в
размер на 18,76 лева, като от м.декември 2019г. до м.септември 2020г.,
включително, на същия е начислявано обезщетение за ползване без правно
основание на жилище в размер на също 18,76 лева на месец.
Поради това, че М.С.
не изпълнил задължението си по горепосочените 22бр.фактури, на 29.09.2020г.
ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по
отношение на длъжника за сумата от 412,72 лева главница- неплатени наеми и
обезщетения за неправомерно ползване на недвижим имот, находящ се в
Димитровград, ул***, дължима по 22бр.фактури, издадени през периода от
01.12.2018г. до 01.09.2020г., лихва за забава в размер на 39,56 лева за периода
от 01.12.2018г. до 28.09.2020г., законна лихва върху главницата, считано от
29.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на 76,13 лева.
В РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№1116/2020г., по което съдът издал Заповед №55/30.09.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът
разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
По искане на
ищцовото дружество, в проведеното на 20.01.2022г. съдебно заседание по делото
съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свид.К.К.А.. В тях свидетелят
поддържа ,че работи от много години в БДЖ като главен експерт недвижимо
имущество. В тази връзка й било известно, че в жилище, находящо се в
Димитровград, ул.“***, собственост на ищеца, от много години наемател е
ответника М.С.. В един момент той преустановил плащането на дължимия месечен наем
за жилището, поради което свидетеля провела няколко разговора по телефона с
него и майка му с искане за заплащане на дължимите суми. В тези разговори С. и
майка му обещавали да изплатят задълженията си, но в крайна сметка не платили
нищо. В показанията си А. поддържа, че до наемателя били изпращани напомнителни
писма за наличните му задължения, като няколко пъти тя посещавала адреса, но не
успявала да се срещне с него. Въпреки, че не изпълнявал задълженията си да
плаща уговорения наем, С. не бил върнал и до момента ключа за жилището, нито
осигурявал достъп на собственика му до него. Поради това, ищеца не можел да
продаде или отдаде имота на друго лице.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение
на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, по издадените на
името на ответника фактури за периода от 01.12.2018г. до 31.12.2020г. не се установяват плащания.
Вземанията по отношение на него се водят в ищцовото дружество по сметка 444
„Вземания по съдебни спорове“, по която за периода от 01.01.2021г. до
16.02.2022г. също нямало отбелязани постъпили плащания. Размерът на
претендираната мораторна лихва по всяка една от издадените и неплатени фактури,
считано от датата на възникване на изискуемостта на сумата до 28.09.2020г. е
общо в размер на 39,56 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№55/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1116/2020г.
Между страните не
се спори, че на 10.12.2001г. НК“БДЖ“ и М.Д.С. са сключили Договор за наем на
жилище в Димитровград, ул***. Безспорно се установи, че в последствие, на
26.03.2009г., във връзка с преминаването собствеността на въпросния апартамент
от НК“БДЖ“ЕАД към ищеца „БДЖ-Товарни превози“ЕООД, между него и ответника е
било сключено Споразумение към договора за наем на ведомствено жилище, като
дължимия от наемателя месечен наем е в размер на 18,76 лева. Не се спори по
делото, че за процесния период ответника не е изпълнявал задълженията си по
договора за наем и не е плащал такъв в полза на наемодателя.
Спорно по делото е ползвал
ли е ответника имота по време на исковия период, каква част от общата сума е за
наем и каква за обезщетение, какъв е срока за плащане на наема, бил ли е прекратен
договора за наем между страните.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
На първо
място съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение във връзка със сключените между тях Договор за наем от
10.12.2001г. с нотариална заверка на подписите и Споразумение към договор за
наем на ведомствено жилище от 26.03.2009г. Същите безспорно са подписани от
ответника в качеството му на наемател, като в тази насока по делото не се прави
възражение за оспорване на неговия подпис. Първоначално определения от страните
срок на договора е изтекъл, като след това същия се е превърнал в безсрочен. С
оглед на това, наемодателя е можел да го прекрати на основание чл.18 б.“а“ от
Договора с писмено едномесечно предизвестие, поради неплащане на наемната цена
повече от два месеца.
В
представеното по делото от ищеца Становище по отговор на искова молба от
17.01.2022г. се прави признание от страна на наемодателя, че до 01.12.2018г.
ответника е заплащал ежемесечно дължимия наем на наемодателя. Предвид това,
исковата претенция касае периода от 01.12.2018г. до 01.09.2020г., за който
ищецът твърди, че С. не е платил дължимия месечен наем за предоставеното му
ведомствено жилище. Съгласно направеното в същото Становище уточнение на иска,
за времето от 01.12.2018г. до 01.11.2019г. се претендира неплатен наем от 18,76
лева месечно или общо 225,12 лева, а за времето от 01.12.2019г. до 01.09.2020г.
се претендира обезщетение в размер на също 18,76 лева месечно или 187,60 лева. В
случая, основание за претендиране на въпросното обезщетение дава разпоредбата
на чл.236 ал.2 от ЗЗД, съгласно която ако наемателя продължи ползуването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
По
настоящото дело ищецът твърди, че ответника е преустановил плащанията за наем
считано от м.декември 2018г. За периода до края на м.октомври 2019г. М.С. е
дължал ежемесечно наем в размер на 18,76 лева или общо сумата от 206,36 лева.
За така дължимите ежемесечно суми са били издадени общо 11бр.фактури, в които
не е посочен срок за плащане, поради което падежът на същите настъпва в деня на
издаването им. В Договора за наем и споразумението към него не е посочено като
условие за плащане на задължението за наем връчване на наемателя на издадената
от ищеца фактура, поради което възникването на това задължение не произтича от
получаване на фактурата от него. По делото не бяха представени от страна на
ответника доказателства за това, че след.01.12.2018г. е плащал задълженията си
за наем на ведомственото жилище. От друга страна, приетата в хода на
производството съдебно –счетоводна експертиза, след извършена проверка на място
в счетоводството на ищцовото дружество безспорно установи, че както през
процесния период, така и към м.февруари 2022г. ответникът не е извършвал
плащания на задълженията си за наем и обезщетение за ползването на
ведомственото жилище. Предвид неплащането от страна на М.С. на повече от две
месечни вноски за наем, за ищеца е възникнало правото на основание чл.18 б.“а“
от Договора за наем от 10.12.2001г. да прекрати същия с едномесечно писмено
предизвестие. В тази връзка, на 25.10.2019г. той е изпратил до ответника, на
адреса му в Димитровград, ул.***, писмено Предизвестие за прекратяване на
договор за наем, в която го е уведомил, че за горепосочения период дължи наем в
размер на общо 206,36 лева, поради което прекратява сключения договор за наем с
едномесечно писмено предизвестие, което започва да тече от датата на
получаването му. Това предизвестие е било изпратено до М.С. с препоръчано
писмо, като същото е върнато невръчено на ищеца на 20.11.2019г. с отбелязване,
че не е било потърсено от адресата. С оглед на това, ищцовото дружество е
начислило дължим наем за жилището и за м.ноември 2019г. в размер на 18,76 лева,
като след изтичане на този месец е започнал да начислява ежемесечно същата сума,
но под формата на обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД, за това, че наемателя
продължил да ползва жилището въпреки противопоставянето на наемодателя и
прекратяването на наемния договор. Действително въпросното Предизвестие за
прекратяване на договора за наем не е било връчено лично на ответника, но
следва да се има предвид, че ищеца е предприел всички възможни действия да
стори това. Въпросното предизвестие е било изпратено с препоръчано писмо на
настоящия адрес на М.С. ***, на който той е регистриран от 16.08.2011г., като
това обстоятелство не е променено и към настоящия момент. На 29.11.2019г. специално
назначена комисия от ищцовото дружество е посетила същия адрес, като отново не
е открила ответника, за да изискат той да им предаде ключа за апартамента и
предостави достъп до него. Залепено е било уведомление до С. от комисията, като
му е посочен телефонен номер, на който той е трябвало да се обади във връзка с
предаване на наетото от него жилище, като наемателя отново не е реагирал на
това съобщение и не е предоставил достъп на собственика до имота му.
Предвид
изложеното съдът приема за установено, че ищцовото дружество е спазило
изискванията на чл.18 б.“а“ от Договора за наем, като е прекратило договорните
си отношения с наемателя с едномесечно писмено предизвестие. Въпреки това, С.
не е върнал на наемодателя предоставения му под наем недвижим имот с протокол
подписан от двете страни /чл.7 ал.2 от Договора/, нито му е осигурил достъп до
него, връщайки му ключа за входната врата. Поради това, основателно на
ответника за периода от м.декември 2019г. до м.септември 2020г., включително, е
било начислено за плащане ежемесечно обезщетение в размер на наемната вноска от
18,76 лева, което за целия период възлиза на стойност 187,60 лева. По делото не
се установи, ответникът да е заплатил въпросната сума на ищеца, поради което
предявения иск се явява основателен и доказан и по отношение на нея.
На
последно място, върху всяка една от неплатените вноски за наем и обезщетение за
неправомерно ползване на процесното жилище, М.С. дължи обезщетение за забава.
Доколкото в издадените ежемесечни фактури не се сочи срок за плащане, то
задължението за това настъпва в деня на тяхното издаване, като за периода от
01.12.2018г. до 28.09.2020г., съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, задължението за обезщетение за забава възлиза общо на стойност 39,56
лева.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан, като следва да бъде признато за установено,
че М.Д.С. дължи на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД сумата от 412,72 лева главница-
неплатени наеми и обезщетения за неправомерно ползване на недвижим имот,
находящ се в Димитровград, ул***, дължима по 22бр.фактури, издадени през
периода от 01.12.2018г. до 01.09.2020г., лихва за забава в размер на 39,56 лева
за периода от 01.12.2018г. до 28.09.2020г., законна лихва върху главницата,
считано от 29.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед №55/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№1116/2020г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.8 вр.ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, за възнаграждение за особен представител
на ответника- 200 лева, за вещо лице- 248 лева и държавна такса от 75 лева,
както и деловодни разноски по ч.гр.д.№1116/2020г. по описа на РС-Димитровград в
размер на общо 76,68 лева. Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника за прекомерност на претендираното юросконсултско
възнаграждение от 300 лева, доколкото същото е в минималния за предявените два
установителни иска размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.С., с ЕГН **********,***, че дължи на „БДЖ-ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.”Иван Вазов” №3, представляван от **- управител, чрез пълномощника инж.***- директор на Поделение за Товарни
превози-Пловдив, сумата от 412,72 лева /четиристотин и дванадесет лева и
седемдесет и две стотинки/главница- неплатени наеми и обезщетения за
неправомерно ползване на недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул***,
дължима по 22бр.фактури, издадени през периода от 01.12.2018г. до 01.09.2020г.,
лихва за забава в размер на 39,56 лева /тридесет и девет лева и петдесет и шест
стотинки/ за периода от 01.12.2018г. до 28.09.2020г., законна лихва върху
главницата, считано от 29.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед №55/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1116/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА М.Д.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ЕООД, ЕИК *********, сумата от 823 лева /осемстотин двадесет и три
лева/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 76,68 лева /седемдесет и
шест лева и шестдесет и осем стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1116/2020г. по описа
на РС-Димитровград.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: