Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
28.11.2022 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
02.11.2022 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ МАРИЯ
БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
123 |
по
описа за |
2022 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и следв. АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. С. С., подадена чрез
пълномощник - адв.П.В. от АК-***, с адрес на кантората и съдебен адрес за
връчване на книжа и съобщения по делото: ***, против Решение №163 от 13.07.2022
год., постановено по АНД №372/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Касаторът твърди в жалбата, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и че при разглеждане на делото
съставът на районния съд не е приложил правилно относимите в случая
материалноправни и процесуални норми, което е довело до неправилност на
постановения съдебен акт. Твърди, на първо място,
че при съществено нарушение на процесуалните правила, районният съд не е
допуснал участието на защитник на жалбоподателя в проведеното на 27.06.2022 год.
открито съдебно заседание и по този начин жалбоподателят бил възпрепятстван да
участва в процеса по събирането на доказателства по делото - представянето на
писмени такива, както и да участва, като зададе въпроси при разпита на
допуснатия по делото свидетел. Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които приел, че
процесното нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, е доказано в процеса. В тази връзка излага
съображения, че районният съд изцяло и без основание бил игнорирал събраните по
делото доказателства, включително и предоставените обяснения на св.Ю. И. А., от които категорично се опровергавали
твърденията и констатациите, обективирани в съставения АУАН и в издаденото НП.
Твърди, че в хода на проверката от органите на Инспекцията по труда, както и с
депозираното срещу акта възражение, били представени писмени доказателства, че
между дружеството и завареното на обекта лице, са съществували чисто
облигационни, а не трудовоправни отношения, което се потвърждавало от
представения граждански договор №**/*** год. Въвежда и доводи, че първоинстанционният съд изцяло и безкритично бил приел безусловно и дал
„вяра изцяло на показанията на свидетелите - служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с мотива, че показанията им били
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се”, което не отговаряло на истината, респ. в
показанията им се съдържали съществени противоречия. Според касатора, доказателствата категорично опровергавали „констатациите” в АУАН и НП, че лицето било наето от
дружеството на 11.12.2021 год., на длъжност „***”, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с почивка в работния ден от 1 час, почивен
ден -
неделя, както и че
между страните било уговорено месечно възнаграждение от *** лева. Твърди се в жалбата, че дружеството не е допуснало вмененото му
нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1 от КТ, тъй като се касае за
гражданскоправни, а не трудовоправни отношения с посоченото лице, спрямо
което дружеството нямало качеството на работодател по смисъла на Кодекса на
труда. Твърди се също ,че налице били отношения по граждански договор за
изработка - с предмет постигане и предаване определен краен резултат, който
следвало да бъде предаден на възложителя в уговорения между страните краен
срок, срещу насрещната за него престация, след приемане на изработеното, да
заплати на изпълнителя договореното еднократно и общо възнаграждение. Развити са доводи, че договорните отношения между страните нямали
трудовоправен, а чисто облигационен характер по смисъла на ЗЗД, като с него
страните са уговорили постигането и предаването на определен краен резултат
срещу заплащане на еднократно възнаграждение, а не престиране на работна сила и
заплащане на месечно трудово възнаграждение, како бил уговорен крайният срок за
предаване на изработеното и изпълнителят сам определял по какъв начин и кога ще
изпълнява задължението си по договора, стига да спази крайния срок за предаване
на обекта. В този смисъл се твърди, че липсвали характерните за трудовите
договори елементи като престиране на работна сила на определена длъжност срещу
договорено месечно възнаграждение, при спазване на определено работно време,
изпълнение на работата под ръководството и по указания на работодателя, при
спазване на трудова дисциплина и т.н. Предвид изложеното, с жалбата касаторът моли
съда да постанови съдебен
акт, с който да
отмени Решение №163
от 13.07.2022 год., постановено по АНД №372/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, след
което се произнесе по същество и да отмени процесното наказателно постановление №09-2200005 от 09.02.2022 год., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали. Моли също така, да бъдат присъдени на дружеството направените разноски за
водене на делото.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „Брилянт – Слънчев
бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Р. С. С., не се представлява.
Ответникът
по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк.Н.
К., който оспорва касационната
жалба и счита същата за неоснователна,
а оспореното решение - за
правилно и обосновано. Намира, че същото не страда
от пороците, визирани в касационната жалба и моли съда да
постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, като при условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Подробни
съображения в подкрепа на атакуваното решение излага
в писмена защита, която представя в съдебно
заседание.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и обоснован. Счита, че категорично е установено в развилото се административно-наказателно
производство, че на обект на дружеството-касатор, е било установено лице,
което е изпълнявало трудова дейност, като всички елементи на тудовото правоотношение са били налице и в никакъв случай не може
да бъде споделено изложеното в касационната жалба, че между дружеството-касатор
и установения работник на място – Ю. А., са
съществували облигационни отношения, а не трудовоправни такива. Счита също, че са налице доказателства за осъществен състав на
административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателна отговорност на касатора, тъй като категорично е установено, че не е сключен писмен трудов
договор с лицето, полагало трудова дейност, преди да започне работа. Счита най-сетне, че
не съществуват никакви основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, най-малко
по изложените в касационната жалба съображения.
Предвид това предлага да бъде
оставено в сила обжалваното решение на Районен съд
– Кърджали.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №163 от 13.07.2022 год., постановено по АНД
№372/2022 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №09-2200005 от 09.02.2022 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. С.
С., в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение
на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Със същото
решение Районен съд – Кърджаи е осъдил „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. С. С.,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София,
сумата в размер на 120.00/сто и двадесет/ лева, представляваща направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил на
11.12.2021 год., свидетелите Е. Ю., И. С. и Л. И. - инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда” - Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места
на обект, представляващ строителство на „Център за специализирана
здравно-социална грижа, с капацитет 8 места – ЦСЗГДУППМГ – в УПИ **** в кв.***
по плана на ***, ***”, изпълняван от жалбоподателя „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД
***. Свидетелите установили на обекта да работи лицето Ю. И. А., като същият бил
облечен с работно облекло и шпакловал помещение вътре в сградата. В декларация,
която контролните органи му предоставили, Ю. И. А. декларирал писмено, че
работи за фирма „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД, на обект ЦСЗГДУППМГ – ***”, на
длъжност „***”, без да има сключен трудов или граждански договор, с работно
време от 08.00 до 17.00 часа, с почивен ден - неделя, с 1 час почивка в
работния ден, при месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лева. А.
саморъчно вписал в декларацията също, че в този ден, по време на проверката,
шпакловал стая на обекта. Проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция
по труда” – Кърджали, като при извършена справка в информационната система на
ИА „ГИТ” било установено, че работникът Ю. И.
А. няма сключен трудов договор с дружеството -жалбоподател, на чийто обект
полагал труд. В Дирекция „Инспекция по труда” –Кърджали бил представен
граждански договор №** от *** год.,
сключен между Ю. И. А., като изпълнител и „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***,
като възложител, като според договора, изпълнителят приемал да извърши полагане
на шпакловка на 360 м2 на обект в ***. Уговорено било, че изпълнителят се
задължава да извърши посоченото в договора в срок до 28.12.2021 год., а
възложителят се задължава да му изплати възнаграждение, в размер на *** лева.
Освен това, жалбоподателят представил и писмено обяснение от името на Ю. И. А.,
в което последният посочвал, че не работи на трудов договор във фирма „Брилянт
– Слънчев бряг”, а работи на граждански договор, със свои машини и материали.
До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между
жалбоподателя и Ю. И. А. и затова контролните органи приели, че работодателят
„Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***, на 11.12.2021 год., не е сключил трудов
договор в писмена форма с работника Ю. А. преди постъпването му на работа. Поради
така констатираното, на 10.01.2022 год. срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, като този АУАН бил връчен на надлежно
упълномощено от дружеството лице, което го подписало без възражение. На
18.01.2022 год., в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН. Това възражение не било уважено и на
09.02.2022 год., наказващият орган издал процесното наказателно постановление,
с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на
„Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***, административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр.
с чл.61, ал.1 от КТ.
Така изложената фактическа
обстановка районният съд е приел за доказана от показанията на разпитаните
свидетели Е. Ю., И. С. и Л. И., на които съдът е дал вяра изцяло, като е приел,
че същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът е
посочил, че те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Ю.
И. А. да извършва трудова дейност на обекта, изпълняван от жалбоподателя и че тримата
не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са
събрали писмено данни за това от самия работник, който е декларирал, че работи
в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото
правоотношение. Съдът е приел също, че по никакъв начин не е установено
посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на
настоящия спор. Районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Ю. А. в
частта им, в която е заявил, че за работата на обекта сключил граждански
договор с жалбоподателя, че сам си определял работното време и имало дни, в
които почивал, като е приел, че твърденията му се явяват изолирани и се
опровергават от гласните доказателства, обсъдени по-горе, които първоинстанционният
съд е кредитирал изцяло, както и от писмените такива, с изключение на
гражданския договор. Съдът е приел също, че казаното от А. при разпита му в
съдебно заседание противоречи на попълнената от него в деня на проверката
декларация, в която е посочил, че работи на обекта без да има трудов или
граждански договор, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време, почивни дни и
трудово възнаграждение и че освен това, показанията на свидетеля относно
времето и мястото на подписване на гражданския договор, не съответстват на
неговото съдържание. Съдът е посочил, че изложената фактическа обстановка се
потвърждава напълно и от приложените по делото писмени доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение от 10.01.2022 год.; Протокол за
извършена проверка с Изх.№ПР2140940/05.01.2022 год.; известие за доставяне;
Декларация, съдържаща сведения по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на
11.12.2021 год. от Ю. И. А.; Справка от Информационна система на ИА „ГИТ” към
13.12.2021 год.; Справка от ТР относно актуалното състояние на „Брилянт - Слънчев
Бряг”ООД; Договор за инженеринг от 14.11.2019 год.; Разрешение за строеж №24 от
15.02.2021 год.; страница от Инвестиционен проект за обект „Център за
специализирана здравно-социална грижа за деца е увреждания с потребност от постоянни
медицински грижи с капацитет 8 места - ЦСЗГДУППМГ-УПИ **** в кв.*** по плана на
***, ***”; Покана от 05.01.2022 год.; Пълномощно от 05.01.2022 год.; Призовка
по чл.45, ал.1 от АПК от 11.12.2021 год.; Възражение срещу АУАН от 18.01.2022 година.
Районният съд не е кредитирал
представените от жалбоподателя граждански договор №** от *** год., ведно с
протокол за приемане на работа от 29.12.2021 год., разходен касов ордер от
29.12.2021 год. и обяснение от името на Ю. А., тъй като същите са в
противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства,
установяващи, че отношенията между Ю. И. А. и „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД не
са гражданскоправни, а трудовоправни. Решаващият състав на съда не ги е кредитирал
с доверие и е приел, че същите са били съставени за нуждите на производството,
за да се избегне отговорността и да се прикрият действително установените
отношения между санкционираното дружество и Ю. А., като е посночил също, че отделно
от това, от съдържанието на гражданския договор дори не става ясно, че се
отнася точно за проверения обект.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд
е приел най-напред,
че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена от надлежна
страна и в законоустановения 7/седем/-дневен срок срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Районният съд е посочил, че разпоредбата
на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а
според другата, посочена в атакуваното постановление, правна норма чл.61, ал.1
от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. Съдът е приел за установено по
делото, че към момента на проверката, Ю. И. А. е предоставял работната си сила
за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, изпълняван от
него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са
приложими разпоредбите на КТ. Поради това и предвид изложеното по-горе районният
съд е приел, че нарушението е доказано, тъй като работодателят не е сключил
трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с
което и не са спазени правилата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. С
оглед на констатираното нарушение, съдът е приел също, че законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на „Брилянт - Слънчев
Бряг” ООД ***, на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание
„имуществена санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до 15000 лева, за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е посочил, че доколкото се касае за нарушение,
извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна
и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се
изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на
сочената като нарушена правна норма и че жалбоподателят е бил длъжен при
осъществяване на дейността си като юридическо лице, да изпълни задълженията,
които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена
санкция, както повелява посочената разпоредба. Съдът е отблелязъл също така, че
наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма правомощия да го
намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка
съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните процесуалните
правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че АУАН и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителя. Приел е също, че от изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено
и каква е неговата правна квалификация и не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Според районния съд,
словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава, като е посочил, че пропуски не са допуснати и
при връчването на АУАН и наказателното постановление. Съдът не е споделил довода,
че не е осъществено вмененото нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1
от КТ, като е посочил, че изводът за извършването му следва от съвкупния анализ
на всички приети по делото писмени и гласни доказателства и че друго не следва
и от представения граждански договор №**/*** год., за който вече било посочено,
по каква причина не се кредитира. При събраните по делото доказателства, съдът е
стигнал до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето Ю. И. А. съдържа
основните елементи на трудовоправно отношение, като място
на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на
работния ден и седмица и че при това положение, наказващият орган правилно е
приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между
работодателя „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД и работника Ю. И. А., след като
последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на
посочените норми от КТ, подлежащо на административно наказание.
По тези съображения районният съд
е извел и окончателния си извод, че еатакуваното наказателно постановление е
правилно, законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, районният съд е приел също, че на основание
чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на административнонаказващият
орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен в чл.37
от Закона за правната помощ, а именно, юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП,
както и че според чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът
е отбелзъл, че в случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, сэъщият е изготвил
и е депозирал и писмена защита, поради което е приел, че следва да се присъди
възнаграждение, в размер на 120 лева. Отбелязъл е също, че доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, със седалище ***, именно в полза на същата, в
качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени разноските по
делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218,
ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен
акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя,
предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така
установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа
на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав на касационната инстанция
споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния съд, като счита, че
същите са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и с приложимия материален закон, а доводите и твръденията, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Брилянт - Слънчев бряг” ООД намира за
неоснователни, както и намира, че
твърдяните отменителни основания не са налице. В тази
връзка, като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от
обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата, като съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното
решение.
Така, най-напред ппо отнешение твърдението в касационната
жалба, че при съществено нарушение на процесуалните правила, районният съд не
допуснал участието на защитник на жалбоподателя в проведеното на 27.06.2022
год. открито съдебно заседание, настоящият състав счита следното:
В съдебното производство по ЗАНН, при обжалване на наказателни постановления,
респективно на електронен фиш/ЕФ/, при липса на специални правила, субсидиарно
се прилагат разпоредбите на НПК, по силата на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН и
без да се тълкува разширително посочената правна норма е ясно, че за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, респ. срещу ЕФ, се прилагат правилата
на НПК. От това следва, че приложима е и разпоредбата на чл.93, ал.2 от НПК, която ясно регламентира, че
пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия, т.е. в
производството по ЗАНН - от наказаното лице и от защитника. В случая, по делото пред
районния съд е представено пълномощно от 13.06.2022 год./на л.78 от делото/, с което, Р. С. С., в качеството си на
управител на търговското дружество „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, е упълномощил адвокат П.Д.В. от
АК-***, с адрес на кантората и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения
по делото: ***, да представлява „Брилянт – Слънчев бряг” ООД ***, по АНД
№372/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, като от името на дружеството
извършва всякакви процесуални действия, като в това пълномощно е посочено, че
пълномощникът има право да преупълномощава и други адвокати с правата си по
това пълномощно. Това пълномощно е подписано от упълномощителя, т.е. от
управителя на наказаното търговско дружество, но не е подписано от защитника,
съобразно изискването на цитираната норма на чл.93, ал.2 от НПК. Пред районния
съд е било представено и пълномощно от 17.06.2022 год./на л.77 от делото/, с което, упълномощената с горното пълномощно адвокат
П.Д.В. от АК-***, с адрес на кантората и съдебен адрес за връчване на книжа и
съобщения по делото: ***, е преупълномощила адвокат М. Ю. С. от АК – ***, с
адрес на кантората – ***, с правата да представлява „Брилянт – Слънчев бряг”
ООД ***, по АНД №372/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали до
окончателното му приключване пред всички компетентни съдебни инстанции, като и
това пълномощно обаче, е подписано само от упълномощителя, но не и от
преупълномощения адвокат от АК – ***. От горното следва, че и в двете представени
пълномощни пред районния съд, в съдебното заседание, проведено на 27.06.2022
год., липсват подписи на защитника, съобразно изискването на цитираната
по-горе норма на чл.93, ал.2 от НПК. Правилно, предвид това,
решаващият състав на районния съд е приел, че представените пълномощни, въз
основа на които явилият се в съдебно заседание преупълномощен адвокат е искал да осъществи процесуалното представителство и
защита в хода на това съдебно заседание, не отговарят на
изискванията на разпоредбата на чл.93, ал.2 от НПК, тъй като не съдържат подписи на
упълномощените лица, т.е.
на защитника и
съответно, правилно не е допуснал адвокат М. С. от АК – *** да представлява
наказаното лице, т.е. жалбоподателя, в това съдебно заседние, проведено на
27.06.2022 год. Предвид горното, съдът в настоящия състав намира за
неоснователно оплакването, инвокирано в касационната жалба, за допуснато от
районния съд съществено нарушение на процесуалните, т.е. на
съдопроизводствените правила.
По отношение останалите
оплаквания и твърдения в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с „глоба”
или „имуществена санкция” от 1500 лева до 15000 лева, а виновното длъжностно
лице с „глоба” от 1000 лева до 10000 лева, за всяко отделно нарушение. Според текста на нормата на чл.61,
ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа, като трудовият договор с сключва в писмена форма според чл.62, ал.1 от КТ, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Настоящият касационен състав намира, че правилно и в съответствие със събраните в
производството доказателства, районният съд е приел за
доказано по делото, че на 11.12.2021 год., лицето Ю. И. А. е престирал работна сила в обект на „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД ***, което дружество, в
качеството си на „работодател”, не е сключило трудов договор с това лице преди постъпването му на работа.
Видно от събраните в производството пред
Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и
НП дата – 11.12.2021
год., Ю. И. А. е
престирал труд – шпакловал
е помещение вътре в сградата, т.е. на строителния обект в УПИ ***, кв.*** по ПУП - ПР
на ***, със строител „Брилянт - Слънчев бряг”
ООД. При извършената проверка от служителите на Дирекция „Инскпекция
по труда” - Кърджали, Ю. А. е потвърдил в попълнетата от него на 11.12.2021 год., в 15:00 часа, писмена декларация по чл.402 от КТ, че: няма
сключен трудов и граждански договор, работи от 08:00
до 17:00 часа, с почивен ден - неделя, почивка в работния ден – 1 час, получава месечно възнаграждение от *** лева, като последното трудово
възнаграждение от 650 лева още не е получил, като в тази декларация изрично е
вписал, че по време на проверката е шпакловал стая в обекта. Като е приел за установено това
обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по
делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно отношение, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Л. И.,
Е. Ю. и Н. Н., като логични, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи със съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по
административно-наказателната преписка. Твърдяните в
касационната жалба противоречия в показанията на свидетелите касаят единствено
възприятието им относно наличието на информационна табела на обекта, поради
което същите не са съществени и не рефлектират върху релевантните по делото
обстоятелства, а именно: осъществявало ли е дейност на процесния обект лицето Ю.
И. А. на датата 11.12.2022 год.; „Брилянт - Слънчев бряг” ООД ли е
изпълнител на СМР на строителния обект и наличен ли е бил сключен трудов
договор между дружеството и лицето към момента на проверката от органите на Дирекция
„Инпекция
по труда” – Кърджали. Тези обстоятелства са установени в производството от
наличните писмени и гласни доказателства, поради което изводите на
първоинстанционния съд са правивни и обосновани.
Изводите на районния съд, че представеният граждански
договор №** от *** год. не доказва съществуването на правоотношения между страните, различни от трудови
правоотношения, се споделят от касационната инстанция. Следва да се посочи, че
събраните по административната преписка и в производството пред
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,
водят до единствения извод, че на 11.12.2021 год., касаторът „Брилянт - Слънчев бряг” ООД е
приел на работа в посочения обект лицето Ю. И. А., респ. между страните е възникнало трудово правоотношение, които не е било уредено с писмен
трудов договор, подписан от двете страни, съграсно изискванията
на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ. Именно
на посочената дата дружеството,
в качеството си на работодател,
е допуснало до работа това лице,
без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от
съдържанието на попълнената
декларация по чл.402 от КТ, а представеният граждански договор очевидно е
създаден след извършване на проверката от служители на Инспекцията на труда и за
нуждите на производството. Анализът на съдържанието на
цитираният договор, което впрочем е изключително кратко, не разкрива
характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, каквито доводи се съдържат в
касационната жалба. Това е така, тъй като т.нар. изпълнител по договора, по съществото не приема да изработи някакъв
конкретен краен продукт, респ. овеществен краен
продукт, а да престира трудов резултат, изразяващ се в повтарящи се, еднотипни
и многократни действия. Представените в хода на производството пред контролните
органи протокол за извършена работа, обяснения от Ю. И. А. и РКО от 29.12.2021 год., също се преценят от настоящия състав на касационната инстанция като съставени за нуждите на
производството по обжалване на наказателното постановление.
В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че изложеното
от работника в попълнената декларация изцяло опровергава съдържанието на
договора и разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията
представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена
сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в
съвкупност с останалите налични доказателства – и писмени, и гласни, обосновава извода, че същата отразява действителните
отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени
единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и
твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на
трудовото правоотношение, Ю. А. да е действал под натиск,
грешка или при предварително оформени отговори. Декларацията е попълнена
собственоръчно от А., като именно изпълненият от него ръкописен
текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. Крайно
нелогично е, при положение, че това лице е имало сключен
граждански договор с дружеството на 09.12.2021
год.,
то при извършената проверка на 11.12.2021 год. следобяд, около 15:00 часа, да заяви, т.е. да декларира, че няма никакъв
сключен договор с „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД – нито трудов, нито граждански и да посочи конкретни елементи за наличието на
трудово правоотношение, като работно място, работно време, седмична почивка,
месечно възнаграждение и др. Всичко това обосновава извода,
че представеният в хода на административнонаказателното производство граждански
договор №** от *** год. е съставен за нуждите на производството и не отразява
действителните отношения между страните.
Във връзка с горното, отново следва да се посочи, че трудовият
договор има за предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка,
услуга/поръчка/ и пр. има за предмет насрещното
задължение да се извърши определена работа и се постигне определен трудов резултат,
за което да бъде заплатено определено и предварително договорено
възнаграждение. С други думи, договорът за изработка е
договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна - възложител,
а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл.258
от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/, изпълнителят се задължава да извърши определени
действия, възложени му от другата страна възложител, за което да заплати
възнаграждение, ако е уговорено - чл.280 и чл.286 от ЗЗД. Основната разлика
между тези договори и трудовия такъв се състои в елементите - работно време, работно място и задължение за спазване
на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на
работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр., изпълнителят е независим от насрещната страна при
осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не
приеме този резултат. В конкретния случай, по по-гореизложените съображения,
според настоящия състав е налице наличието на трудово правоотношение между
„Брилянт - Слънчев
бряг” ООД *** и Ю. И. А., с данни за всички основни елементи на това
правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно
време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация/труд/. Представеният граждански договор не установява наличието на
облигационни отношения, поради което очевидно цели да оправдае присъствието на Ю. И. А. на посочената дата в строителния обект, изпълняван от дружеството и да доведе до
отпадане на административнонаказателната отговорност.
За така осъщественото административно нарушение на трудовото законодателство е наложено наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ, която санкционната
норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба” или
„имуществена санкция” от 1500 лева до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, касаторът „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД *** има качеството на работодател по
смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по
чл.414, ал.3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена
санкция, предвиден в посочената норма.
С оглед изложеното по-горе и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като
процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и
надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, извършеното нарушение е
установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод, районният съд е
постановил законосъобразен и обоснован съдебен
акт. Най-сетне, във връзка с доводите в касационната жалба,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2/второ/ от КТ изрично регламентира, че редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, АУАН №09-2200005 от 10.01.2022 год., въз основа на който е
издадено процесното НП, е
редовно съставен – от
компетентен актосъставител, съдържа
всички съществени реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, същият е предявен и надлежно връчен на упълномощено лице от управителя на
дружеството, сочено за нарушител и
съответно се ползва с предписаната му от закона
доказателствена сила, съгласно цитираната норма на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ. Според настоящия съдебен
състав, тази доказателствената сила на редовно съставения АУАН и връчен не
е опровергана в хода на проведеното пред районния съд съдебно производство.
Предвид горното, настоящият
касационен състав приема, както правилно е приел и решаващият състав на
районния съд, че описаното от фактическа и правна страна нарушение правилно е
квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, съгласно
които, преди постъпване на работа, т.е. преди престиране на работна сила,
задължително следва да е сключен трудов договор в писмена форма между работника
и работодателя, както и че това нарушение е доказано, поради което, като е потвърдил
атакуваното наказателно постановление, Районен съд – Кърджали е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт.
Така, с оглед всичко изложеното
по-горе, настоящият състав на касационната
инстанция, извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, намира, че оплакванията,
изложени в касационната жалба на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя му Р. С. С., са неоснователни и недоказани, а
изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства, като
районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на основата на
свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е
приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на
търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършено. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице
твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, поради
което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д,
ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде осъдено дружеството-касатор - „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото следва да се присъди в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №163 от 13.07.2022 год., постановено по АНД №372/2022 год. по описа
на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Брилянт
– Слънчев бряг” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р. С. С., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.