Р Е Ш Е Н И Е
№ 28 10. 04. 2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА - КОЧОВСКА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Станка Ангелова
Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
Въззивно търговско дело № 30 / 2019 година по описа на БАС,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от З. К. „Л“АД гр. С. против Решение №362 от 05.11.2018 година по т.д. № 126/2018 година по описа на Окръжен съд – Бургас /грешно посочено в жалбата Софийски градски съд/, с което дружеството е осъдено да заплати на В. В. К. и П. С. К. сумите: 30 500лв., представляваща обезщетение по застрахователен договор „Каско на МПС, 925,32лв. мораторна лихва за периода 14.11.2017 г.- 02.03.2018 г., законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска и 4 660лв. разноски по делото.
Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Изложени са съображения за това:
Жалбоподателят счита за неустановено твърдението на ищците, че на посочената в исковата молба дата автомобилът е бил паркиран на посоченото място и е бил противозаконно отнет оттам - следователно не е настъпил покрит риск „Каско“ по застрахователната полица от 10.02.2017г. Счита също и за неустановено твърдението, че е настъпило противозаконно отнемане/кражба на автомобила, тъй като вещото лице е заявило, че автомобилът не може да бъде запален и приведен в движение без оригинален ключ, а при завеждане на претенцията пред застрахователя не е бил представен вторият ключ.
В жалбата се моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от В. В. К. и П. С. К., двамата от гр. Б., чрез адв. В. адв. Д. , с който жалбата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемите, изложените в жалбата оплаквания са бланкетни и стандартни, без отчитане спецификите на конкретния случай и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Неправилно се твърди от въззивника, че не е доказано настъпването на покрит риск по застрахователната полица, съответно- не е налице основание за осъждане на дружеството-застраховател да заплати обезщетение. В отговора се обосновава доказаност на факта, че на посочената в исковата молба дата автомобилът е бил паркиран на посоченото място и е бил противозаконно отнет от там – както от показанията на разпитаните свидетели, така и от материалите на представеното по делото досъдебно производство на Първо РПУ-Бургас. Според въззиваемите, от съществено значение за изхода на спора е не точно къде и кога е била паркирана колата и откъде е противозаконно отнета, а самият факт на противозаконно отнемане, представляващо достатъчно основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
В отговора са изложени аргументи и против оплакването в жалбата относно непредаване на втори ключ за автомобила при завеждане на щетата пред застрахователя – автомобилът е с инсталиран фабричен имобилайзер; с монтирана по искане на застрахователя при предходния застрахователен договор между страните КАН система с кодиран само един ключ, привеждащ двигателя в работен режим; становище на вещото лице, че вторият ключ е пластмасов и не може да приведе двигателя в работен режим; този ключ е предаден на застрахователя при поискването му.
Според въззиваемите, не е налице нито една от изброените в чл. 408 КЗ хипотези, в които застрахователят има право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Цитирана е съдебна практика.
Настоява се за отхвърляне на жалбата. Не се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
С определение № 43 от 15. 02. 2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в съдебно заседание. В съдебно заседание страните поддържат становищата си, не са направени доказателствени искания.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от В. К. и П. К. , двамата от гр. Б., против „З“АД гр. С. за заплащане на сумата 31 476,25 лв., представляваща обективно съединени претенции от 30 500лв. - обезщетение за претърпени от настъпило застрахователно събитие вреди по застраховка „К“, 925,32лв. лихва за забава за периода 14.11.2017 - 02.03.2018 г., законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска. В молбата се посочва, че с ответното дружество е сключен на 10.02.2017 година валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ на собствения им лек автомобил „Ауди“, модел А6, с рег. № А* обективиран в застрахователна полица №93001710012736, като предвидената в него застрахователна премия е изплатена на ответника. На 11.07.2017г. автомобилът бил откраднат, за което ответното дружество е уведомено веднага и е заведена щета № 0* Твърди се, че ответникът незаконосъобразно е отказал да изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на т.30 раздел Х от Общите условия, с мотив, че автомобилът е придобит с 2 броя ключове, привеждащи двигателя на МПС в работен режим, а при заявяване на щетата е деклариран и предаден 1 бр. ключ. Ищците поддържат, че отказът на застрахователя е неоснователен, тъй като не е налице нито една от хипотезите, изчерпателно изброени в чл. 408 КЗ, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение.
В отговора на исковата молба ответникът „З“АД е оспорил исковете по основание и размер. Изложени са доводи, че не е настъпило твърдяното събитие - противозаконно отнемане/кражба/ на автомобил с всички твърдяни по отношение на това обстоятелства; оспорва че процесният автомобил е бил съвкупна вещ към датата на твърдяното събитие; оспорва настъпването на покрит риск от застрахователната полица и наличието на основание за плащане на обезщетение; аргументира недължимостта за изплащане на застрахователно обезщетение с т.30 във вр. с т.29 вр.т.29.7 от Общите условия - неизпълнение на задължението на застрахования да предаде комплект ключове и устройства за управление на алармената система или имобилайзер на автомобила, както и с т.15 вр. т.14.4 от р.V на ОУ- неизпълнено задължение на застрахования да пази застрахованото имущество с грижата на добър стопанин.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е съдебно-техническа експертиза. Делото е попълнено с необходимите доказателства, спорът е разгледан при спазване на процесуалните норми и липсват оплаквания в жалбата за допуснати процесуални нарушения.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и прилагайки законовите разпоредби, приема за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е подробно описана в мотивите на обжалваното решение, като между страните не се спори, че ищците са собственици на лек автомобил „Ауди“, моделА6, рег. №*****, придобит с договор от 12.02.2015 година от „С“ООД. Видно от свидетелството за регистрация, датата на първоначалната регистрация е 13.02.2015г.
Както се установява от представената застрахователна полица №93001710012736, на 10.02.2017 година между страните по делото е сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС – Клауза 1 , с време на покритие 13.02.2017г. – 12.02.2018г., по която размерът на застрахователната премия е 1 426,40 лв., платима и платена наведнъж . Договорената застрахователна сума е 30 500 лв. В предложението-декларация за сключване на застраховката е описан брой ключове 1. Не се спори между страните, че те са имали предходен валидно сключен договор за застраховка „Каско“ по клауза 1 на същия автомобил по застрахователна полица № 2808215S/14-000889 от 12.02.2015 година . В тази полица е описан 1 бр. ключ, привеждащ двигателя на МПС в работен режим и 1 бр. дистанционно управление на сигнално-охранителна система на МПС. Не се спори също, че при това предходно сключване на застрахователния договор на автомобила е монтирана КАН система, която обезопасява с допълнително средство за защита МПС-то.
Видно от представените по делото удостоверение от 28.07.2017г. на Първо РПУ-Бургас и Постановление за спиране на досъдебно производство от 18.10.2017г. на РП-Бургас, за времето от 20ч. на 11.07.2017г. до 06.40ч. на 12.07.2017г. лекият автомобил на ищците е бил противозаконно отнет в гр. Б., бул. „М“, пред бл.*, като за извършеното престъпление е образувано ДП №671/2017г. по описа на І РУ на МВР-Бургас срещу неизвестен извършител, което е спряно, а извършителят на престъплението и местосъхранението на автомобила не са открити.
За настъпилото събитие ответното дружество е уведомено на 11.07.2017г., в който ден е образувана и щета № 0* приемо-предавателен протокол от същата дата са предадени и необходимите документи за образуване на щетата , както и 1 бр. ключ; написано е обяснение от ищеца В. К. Застрахователят е отказал заплащане на обезщетение с писмо от 04.12.2017 г. поради неизпълнено задължение от застрахования да представи комплект ключове на МПС съгласно т.29.7 р. Х на ОУ и липса на основание за изплащане на обезщетение съгласно т.30 р. Х от ОУ.
Установено е по делото, че автомобилът е предаден при закупуване на ищците с 2 бр. ключове, като вторият ключ е пластмасов и е предаден на органите на досъдебното производство при поискване след образуване на преписката, а впоследствие е върнат от тях и предаден на застрахователя по негово искане. Вещото лице по назначената техническа експертиза изрично е посочило, че управлението на автомобила, който има фабричен имобилайзер и допълнително монтирана при първата застраховка КАН система, става с чип, като пластмасовият ключ не може да играе роля в тях, т. е автомобилът не може да потегли с използването му.
Установено е също, че това е втори застрахователен договор между страните, като още при закупуване на автомобила и действието на първия застрахователен договор ищците са осигурили паркирането му в подземен гараж, взет под наем от свидетелката Т. . Писмен договор не е имало, но ищците редовно са превеждали наема и според свидетелката гаражът е ползван от ищците до преди 14.07.2017 година, без да може да си спомни точна дата, тъй като тя е поискала освобождаването му за нужди на сина си. От разменена кореспонденция по електронна поща „Месинджър“ между ищцата К. свидетелката Т. се установява, че искане за освобождаване на гаража е направено около 01.07.2017г., като освобождаването е осъществено във времето до 14.07.2017 година. Св. Т. посочва паркиране на процесния автомобил в клетка на Център за гуми „В“ на бул. „. срещу бл.** през лятото на 2017г., без да помни точни дати. Така установени фактите, кореспондират с твърденията на ищците в исковата молба, уведомлението и писмените обяснения при образуване на щетата на 11.07.2017г.
По отношение на пазарната стойност на автомобила по делото е изслушана и приета авто-техническа експертиза, оценила МПС-то към дата 10.07.2017г., т.е датата на кражбата.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал.1 от Кодекса за застраховането, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения срок – в конкретните отношения чл.46 от Общите условия „ в срок до 15 работни дни, в който застрахованият е представил всички необходими документи“. Посочената разпоредба определя предпоставките, определящи правото на застрахования да получи застрахователното обезщетение и те се свеждат до : наличие на валиден договор за имуществено застраховане; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора; изпълнение на задълженията на застрахования да плати застрахователната премия, да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в предвидения от закона срок, да съдейства на застрахователя да установи всички обстоятелства, свързани със застрахователното събитие и да представи всички документи. Що се отнася до възможностите застрахователят да откаже плащане на застрахователното обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 408 ал.1 КЗ те винаги са определени от закона и вън от изброените в тази разпоредба случаи изплащане на обезщетение не може да бъде отказано. Съгласно постоянната съдебна практика, за да възникне правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, което е предвидено в застрахователния договор, това задължение трябва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани.
В конкретния казус безспорно е установено сключването на валиден договор за имуществено застраховане на собствен на ищците автомобил – застраховка „Каско“ на МПС при Клауза 1. Съгласно този договор и общите условия на ответното дружество кражбата представлява покрит риск по смисъла на р.ІІІ т.7 от ОУ.станови се изпълнение задълженията на застрахованото лице да изпълни и останалите задължения по договора- плащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие в предвидения от закона срок, съдействие за установяване на всички обстоятелства по настъпването му, представяна на необходимите документи. Въззивната инстанция счита, че ответното дружество не е доказало основания за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение:
На първо място, неоснователно е оспорването на настъпилото противозаконно отнемане на автомобила - представени са достатъчно писмени доказателства за образувано досъдебно производство за кражба на посочената дата от посоченото място на паркиране на автомобила, както и събрани данни за напускането му на гр. Б. сутринта към 4,30 на 11.07.2017г.; установява се паркирането на автомобила на бул. „М“ в клетка на Център за автомобилни гуми „В“, след напускането от началото на м. юли 2017година на ползвания под наем закрит гараж. Собствениците на автомобила не са твърдяли обстоятелства, целящи да въведат в заблуда застрахователя – не са налице конкретни обстоятелства и факти, които да насочват към такова поведение на застрахования. Застрахователят не е доказал, че е налице инсценирано застрахователно събитие или опит за заблуда или премълчаване на действителни обстоятелства от страна на застрахования, който добросъвестно е описал цялата фактология, която му е известна, предал е всички необходими документи и своевременно е изпълнявал последващи изисквания на застрахователя за допълнителни такива.
Неоснователно е твърдението, че не е настъпила кражба, тъй като не е предаден вторият ключ на автомобила при завеждане на претенцията пред застрахователя. Видно от сключената през 2015 година първа полица между страните, описан е 1 ключ на автомобила. Не са описани при втория договор през 2017г. два ключа от застрахования автомобил, като в предложението- декларация за сключване на застраховката е вписан 1 бр. ключ; в талона за оглед на автомобила липсва вписване на ключ, оригиналният ключ на автомобила е предаден веднага при уведомяване за настъпилото събитие. Наличният втори ключ /пластмасов/ на колата е предаден на разследващите органи, като при връщането от тях е предаден на застрахователя. Категорично е становището на вещото лице, че при монтираната КАН система на автомобила като допълнителна защита на МПС двигателят не може да бъде задвижен без ключ за запалването, както и други агрегати на колата , а това е само оригиналният ключ. Следователно, вторият пластмасов ключ не осъществява такава функция, като вещото лице е посочило, че той може само евентуално да отвори врата. Липсват и доказателства застрахователният договор да е сключен при условие за наличие на два ключа у застрахования. Липсват доказателства и монтираната допълнителна система да защита да работи с втори ключ извън оригиналния.
С оглед така направените изводи, въззивната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемите се дължи заплащане на разноски пред настоящата инстанция. В съдебно заседание са представени от адв. К. списък на разноските за адвокатско възнаграждение 3 000 лв., платено в брой, за защита на двамата въззиваеми – ищци, както и договор за правна защита и съдействие. По делото защитата е осъществена от адв. К. от адв. Х. , като в първоинстанционното производство са представени пълномощни от В. К. за адв. К. от П. К. за адв. Х. . Настоящият състав счита, че с оглед осъществената пълноценна защита пред въззивната инстанция и на двамата въззиваеми, с представен подробен писмен отговор и явяване в съдебно заседание, платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, при минимален размер по тарифата 1 445 лв. за всеки въззиваем. Поради това направеното в молбата на въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд - Бургас, Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №362 от 05.11.2018 година, постановено по т.д. № 126/2018 година по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „З. К. Л. И.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Ч“ №*, представлявано от М. Г. и П. Д. , с пълномощник юрисконсулт К. А. , да заплати на В. В. К., ЕГН **********, и П. С. К., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Б., ул. „О“ №90 ет.1 – адв. К. , сумата от 3 000/три хиляди /лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: