Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………..07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Божидара Ганева-Димова,
като разгледа докладваното от съдията ГЕТОВ ВНОХД №2754/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.XXI от НПК.
С присъда от 10.10.2017г.
на СРС, НО, 152 състав по НОХД №4651/2017г. по описа на съда, подсъдимият Н.С.С. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.1 НК, за това
на 13.12.2012 г., около 19.05 часа, в гр. София, на Околовръстен път, между
спирки „АРЗ“ и „Суходол“, в района на бензиностанциите „Лукойл“ и „Петрол“, да
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - управлявал МПС - лек автомобил марка „Смарт“,
модел „МЦ-01“ с ДК № *******, собственост на Б.О.К., като изпреварил движещия
се пред него и управляван от Е.П.П.автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с
ДК № *******, като в един момент, засичайки автобуса, спрял рязко пред него,
излязъл от автомобила, откъртил лявото странично огледало на автобуса и го
хвърлил по страничния ляв прозорец на автобуса.
Срещу съдебния акт на районния съд са постъпили въззивен
протест и допълнение към него от представител на СРП. В тях се излагат доводи, че присъдата е
неправилна, тъй като е доказано, че подсъдимият е автор на деянието, за което е
предаден на съд. Посочва се, че съдът е кредитирал показанията на св. Е.П., но
не е взел предвид извършеното от него разпознаване. Според прокуратурата тъкмо
показанията на св. П.и извършеното разпознаване доказват повдигнатото
обвинение. Излага се становище, че деянието е съставомерно от обективна и
субективна страна. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова такава, с която подс. С. да бъде признат за виновен.
В закрито заседание на 18.06.2018г. въззивният съдебен
състав, по реда на чл.327 НПК, е преценил, че за правилното решаване на делото не
се налага събиране на нови доказателства.
В открито заседание пред въззивната инстанция
подсъдимият С. се явява
лично и с адв. М.Г. - служебен защитник.
В
дадения ход по същество представителят на държавното обвинение не поддържа
подадения протест, но не го оттегля. Счита, че присъдата на СРС е правилна и
законосъобразна. Намира, че е налице съмнение в обвинителната теза, доколкото
не може да бъде направен единствено възможен извод, че подсъдимият С. е
извършител на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Смята,
че съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние не е безспорно
доказана и отчита, че съдът е изключил от доказателствената маса протокола за
извършеното разпознаване. По отношение на останалите косвени доказателства
счита, че веригата от тях не води до единствения възможен извод, че подсъдимият
е автор на деянието. Моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Процесуалният
представител на подсъдимия - адв. Г., намира подадения протест за
неоснователен. Изтъква, че липсват доказателства, поставящи под
съмнение невинността на подсъдимия. Поддържа извода, че подс. С. не е извършил
разследваното деяние. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната
присъда.
В
предоставената му последна дума подсъдимият С. заявява, че е невинен и моли за потвърждаване на присъдата на СРС.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
V-ти
въззивен състав,
след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.С.С. е роден на *** ***. Същият е
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, работи
като управител на „Спирит 11” ЕООД, живее в гр. София, ж.к. *********, с ЕГН **********.
През 2012 г. свидетелят Е.П.работел като шофьор в
„Столична компания за градски транспорт“ ЕАД, като обичайно управлявал автобуси
по линия № 111, чийто маршрут, в голямата си част, минавал по Околовръстен път.
На 13.12.2012 г., около 19.05 часа, П.управлявал
автобус с марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, с ДК № *******, по линия № 111 на
масовия градски транспорт в София. Превозното средство било пълно с пътници. Автобусът
се намирал на Околовръстен път, с посока на движение от кв. „Овча купел“ към
ж.к. „Люлин“. В района между спирките на градския транспорт, означени като
спирка „АРЗ“ и спирка „Суходол“, зад него се движел лек автомобил марка
„Смарт“, жълт на цвят, с ДК № *******, управляван от млад мъж. Този автомобил направил
на няколко пъти опити да изпревари автобуса, но не успявал. В един момент,
непосредствено до бензиностанция „Лукойл“, лекият автомобил марка „Смарт“ извършил
целяната маневра, минал пред автобуса и спрял в лентата за движение. Това
наложило свидетелят П.също да спре. От колата излязъл млад мъж, среден на ръст,
с шапка на главата. Той се доближил до предната лява част на автобуса, където
бил прозорецът на водача. Със силен удар с ръка мъжът счупил страничното ляво
огледало на автобуса и го хвърлил по прозореца на водача. Св. П.не могъл да
възприеме черти от лицето на нападателя, тъй като навън било тъмно и в кабината
на автобуса нямало светлина, а и той виждал човека по-скоро отгоре надолу.
След случилото се П.веднага позвънил на Центъра за
градска мобилност, за да съобщи за така стеклите се събития. В същото време
мъжът се качил обратно в л.а. „Смарт“ и се отдалечил от мястото на инцидента.
Св. П.успял да запише частично държавния контролен номер на този автомобил,
като пропуснал само последните две букви. Съобразно дадените му указания, той
продължил да изпълнява задълженията си по маршрута на автобуса и след
приключване на работното му време се явил в 03 РУ-СДВР, за да подаде сигнал за
инцидента. Впоследствие работодателят му удържал сумата от 80.00 лева, за
колкото било оценено лявото странично огледало на автобуса.
Въз основа на данните от заявеното от П.била направена
справка в регистъра на ОПП-СДВР за собствеността на МПС със посочения частичен
контролен номер и от нея се установило, че целият номер е ДК № ******* и под
него бил регистриран л.а. „Смарт“ с жълт цвят. Негов собственик бил свидетелят Б.К.,
който го бил продал на родителите на подсъдимия С., но без да пререгистрират
същия в ОПП-СДВР.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на
събраните по делото доказателства
- обясненията на подс. Н.С., показанията на свидетелите Е.П.П./вкл. приобщените
по реда на НПК негови показания от ДП/, Й.П.А./вкл. приобщените по реда на НПК
нейни показания/, Б.О.К. /вкл. приобщените по реда на НПК негови показания/ и А.П.С.;
писмените доказателства и доказателствени средства - заявление от Е.П.П.до
началника на 03 РУ-СДВР, справка за съдимост на подсъдимия, справка за
собственост на МПС и протокол за разпознаване по снимки.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не
е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
/р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното и с оглед изложеното във въззивния протест, настоящият съдебен
състав намира, че на първо място следва да бъдат обсъдени показанията на св. П..
Според въззивния съд същите са били основателно кредитирани от първата
инстанция. Доколкото той е очевидец на инкриминираното деяние, логично и
изложеното от него е поставено в центъра на доказателствените изводи на
районния съд. Действително неговите показания са в достатъчна степен логични,
подробни и последователни и не будят съмнение относно тяхната достоверност. В
същото време, противно на твърденията във въззивния протест, тези показания на
съдържат съществена индивидуализираща информация за автора на инкриминираното
деяние, а само общи белези - млад мъж, среден на ръст, с шапка на главата. От разказа на П.се установяват
времето, мястото и механизма на осъществените непристойни действия, но не и
техния автор. Нещо повече, от изложеното от свидетеля става ясно, че той не е
възприел в нито един момент лицето на извършителя, като последното е и логично
предвид, че събитията са се развили в тъмната част на денонощието, в
кабината на автобуса нямало светлина, а и че П.виждал човека по-скоро отгоре
надолу. С оглед изложеното настоящият съд също кредитира показанията на Е.П./вкл.
приобщените
по реда на НПК негови показания от ДП/, като се съгласява изцяло с дадената им
в мотивите към протестираната присъда доказателствена оценка.
Във връзка с горепосоченото относно авторството на
деянието и липсата на съществени индивидуализиращи данни за него в показанията
на св. П., въззивната инстанция се солидаризира изцяло с позицията на районния
съд за изключване от доказателствената съвкупност по делото на протокола за
разпознаване по снимки от ДП. Съвкупният анализ на въпросния протокол и
показанията на П.показва, че извършеното разпознаване не следва да бъде вземано
предвид, доколкото разпознаващият реално не е възприел външността и лицето на
човека, който е следвало на идентифицира при разпознаването. При това положение
възприетото от районния съд становище да изключи протокола от фактическите си
изводи се явява напълно логично и обосновано. Твърдението от въззивния протест,
че повдигнатото обвинение се доказва от показанията на св. П.и извършеното
разпознаване е некоректно. По делото се установяват времето, мястото и
механизма на описаното в обвинителния акт деяние, но не и неговото авторство. Единствено
коментираният протокол за разпознаване възпроизвежда преки доказателства
относно автора на деянието, но е основателно изключен от доказателствената маса,
при което положение по делото остават налични единствено косвени доказателства
за съпричастността на подс. С. към инкриминираното деяние.
Районният съд е обсъдил и останалите доказателства,
като е достигнал до правилен извод, че самоличността на лицето, извършило
процесните непристойни действия не се установява по безспорен начин.
Коментирани са показанията на свидетелите ЙА.и Б.К., като въззивния съд също
намира, че те имат единствено косвено значение за предмета на делото и въз
основа на тях се установява единствено, че подсъдимият С. по принцип е управлявал лекия автомобил марка
„Смарт“ и други автомобили на семейството си. Така по делото се доказва, че
автор на престъплението е лице от мъжки пол и на възраст, съвпадаща с тази на
подсъдимия, което на инкриминираната дата, час и място и непосредствено преди и
след инцидента е управлявало МПС, което е било ползвано от семейството на
подсъдимия С., включително и от самия него. Не са налице обаче, доказателства,
от които да бъде направен категоричен и единствено възможен извод, че това лице
е тъкмо подсъдимия Н.С.. Доводите от протеста за доказаност на обвинението са
неоснователни и неподкрепени от наличните източници на доказателствена информация.
Съгласявайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият Н.С.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.1 НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от СРП.
Според императивната уредба
на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо
постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо
конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството
на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.
Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 НПК ясно и категорично провъзгласяват
принципа за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство
с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и
след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и
категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено от подсъдимия,
съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС №6 от 04.05.1978г./
Настоящият съдебен състав
намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни,
за да бъде признат подсъдимият за виновен в извършване на посоченото по-горе
престъпление.
За да отговори на един от основните въпроси по чл.303, ал.1 НПК, а именно дали С. е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря, районният съд е обсъдил наличните по делото доказателства с оглед на приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Извършеният и от настоящата инстанция анализ на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимият в извършване на инкриминираното престъпление.
От обективна
страна действително е установено, че на процесните време и място е осъществено
деяние, което отговаря на обективните признаци на престъпление по чл.325, ал.1 НК. В същото време обаче,
не е безспорно доказана съпричастността на подс. С. към описаните в
обвинителния акт действия. С оглед наличната по делото доказателствена
съвкупност са налице основателни съмнения дали тъкмо подсъдимият, на 13.12.2012 г., около 19.05 часа, в гр. София,
на Околовръстен път, между спирки „АРЗ“ и „Суходол“, в района на
бензиностанциите „Лукойл“ и „Петрол“, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - управлявал
МПС - лек автомобил марка „Смарт“, модел „МЦ-01“ с ДК № *******, собственост на
Б.О.К., като изпреварил движещия се пред него и управляван от Е.П.П.автобус
марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК № *******, като в един момент, засичайки
автобуса, спрял рязко пред него, излязъл от автомобила, откъртил лявото
странично огледало на автобуса и го хвърлил по страничния ляв прозорец на
автобуса. Въз основа събраните по
делото доказателства, не може да бъде направен извод /в съответствие с
изискването на разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК/, че подсъдимият С. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което е предаден
на съд. Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да
се потвърди. Изложените в протеста твърдения в обратна насока са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
При
извършената на основание чл.314,
ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен
акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният
протест - да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Мотивиран
от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда 10.10.2017г., постановена от СРС, НО, 152-ри състав
по НОХД № 4651/2017г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.