Решение по адм. дело №288/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. Р. З., подадена чрез пълномощник, срещу ЗППАМ № G-РАМ-1414908/ 21.02.2025 г., издадена от [длъжност] в РУ-[населено място] към ОДМВР – Пловдив. С оспорения АА е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Изложени със твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на дата на извършване на вмененото нарушение, неиндивидуализиране на мястото и времето на извършване на нарушението, както и на МПС, което се твърди, че жалбоподателят е управлявал.

Посочено е, че са налице противоречия между констатираното от административнонаказващия орган, описаното впоследствие, подвеждането под дадените правни норми и налагането на съответната принудителна мярка .

Изложен е довод, че в ЗППАМ липсват доказателствата, които я потвърждават, като по този начин не отговаря на императивните изисквания на ЗАНН. Изобщо не е установена, в нейната пълнота, фактическата обстановка по случая. Твърди се, че тези обстоятелства са от съществено значение за налагането на принудителна мярка .

Цитирана е разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Твърди се, че при издаване на ИАА - ЗППАМ в конкретната хипотеза, релевантните факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат установени съобразно чл. 35 АПК, вр. чл. 171, т. 2А, б. "б” ЗДвП са самоличността на водача на ППС, датата, времето и мястото на управление, управлението на конкретно индивидуализираното ППС от същия водач след употреба на наркотични вещества, установена по надлежния ред, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно.

Оспорва се, че жалбоподателят е управлявал МПС при извършената му проверка от служителите на РУ - [населено място].

В жалбата се посочва, че на 21.02.2025г. около [час] жалбоподателя се е намирал *** в [населено място] когато патрулен автомобил на полицейското управление в [населено място] е пристигнал *** и полицаят е попитал хора на паркинга чия е тази кола, посочвайки автомобил [Марка], паркиран там.

След като излиза *** е обвинен от полицейският служител, че е преминал на червен светофар на една от улиците в [населено място]. Жалбоподателят е отговорил, че това не е вярно и така се конфронтирал с полицейския служител.

Впоследствие Б. З. е отведен в полицейското управление, където е изпробван за употреба на наркотични вещества с Drug test 5000 с фабричен [номер], който отчел наличие *** в отделената от З. слюнка.

В жалбата се твърди, че Б. З. не е отказал изпробването с Drug test 5000, тъй като му е известна разпоредбата на чл. 174 ЗДвП и предвидените в нея наказания. Същият е оспорил показанията на техническото средство и е дал биологични проби за изследване в МБАЛ – [населено място].

Навежда се довод, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача на МПС да бъде изпробван за концентрация на алкохол в кръвта или друго упойващо средство, която проверка да бъде установена по съответния ред – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 9 (в редакцията към датата на издаване на ЗПАМ, сегашна ал. 10 -изм. ДВ бр. 81/23 г.) от Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

Искането е да се отмени оспорената ЗППАМ и се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответникът – [длъжност] в РУ-[населено място] към ОДМВР – Пловдив, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С оспорената ЗППАМ, № G-РАМ-1414908/ 21.02.2025 г., издадена от [длъжност] в РУ-[населено място] към ОДМВР – Пловдив, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В ЗППАМ е посочено, че се издава за това, че „ На кръстовището управлява горепосоченото МПС като след употреба на наркотични вещества и техните аналози. Водача е изпробван с техническо средство DRUG TEST 5000 с Фабричен [номер] който отчете наличие *** в отделената от водача слюнка. Издаден талон за изследване номер [номер].“ Отразено е, че е съставен акт за установяване на административно нарушение cep. ***, номер: [номер]. В посочения АУАН е описано, че на 21.02.2025 г., около [час], в [населено място], [улица] ( [жк], [улица]) на кръстовището управлява лек автомобил [марка] [модел], като след употреба на наркотични вещества и техните аналози.

С протоколни определения от 02.06.2025 г. и 07.07.2025 г. от ответника е изискано да представи резултатите от назначеното химико-токсикологично изследване. С писмо, УРИ 239000-15213/ 26.08.2025 г. на +За“ началник РУ-[населено място] към ОДМВР- Пловдив е посочено, че все още няма получен резултат от токсикохимичен анализ за наличие на наркотични вещества в дадената от лицето Б. Р. З. проба за изследване.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед №317з-3162/15.04.2022 г., издадена от директора на ОДМВР-Пловдив. Спазена е и установената форма за издаване на акта. ЗППАМ е издадена за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с Dryg test 5000, отчел положителни резултат ***.

Установено е по делото, че жалбоподателят е оспорил показанията на техническото средство и в предоставения му срок е дал биологични проби за медицинско изследване.

Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В горната разпоредба е предвидено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи.

Преимуществото на резултатите от медицинското изследване пред показанията на техническото средство или теста, посочено в чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, е предвидено и в разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която предвижда, в случаите, в които лицето не приема показанията на техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. При извършено медицинско изследване, резултатите от последното са определящи за установяване употребата на наркотични вещества. В случая не се установява и наличието на някоя от хипотезите на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., регламентиращ случаите, в които е приложим резултатът от техническо средство, поради което съдът приема, че последният резултат не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

При тези данни и предвид посочените разпоредби, за да се наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е необходимо употребата на наркотични вещества или техните аналози, да е установено с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, какъвто в случая не е представен. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, което в случая не е сторено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба.

При това положение не се установява и визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, за преустановяването на което нарушение е наложена процесната принудителна административна мярка. Съответно, не е налице и хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, въз основа на която е приложена ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Съдът приема, че в случая са нарушени и принципите на съразмерност, предвидени в чл. 6, ал. 1 и ал.2 от АПК, тъй като до приключване на устните състезания, или повече от шест месеца след налагането на процесната мярка, не е установено по надлежния ред, жалбоподателят да е употребявал наркотични вещества или техни аналози, към момента на прилагането на мярката.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане за присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя. Доказани са такива в размер на 10 лв., представляващи внесена държавна такса.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № G-РАМ-1414908/ 21.02.2025 г., издадена от [длъжност] в РУ-[населено място] към ОДМВР – Пловдив.

Осъжда ОДМВР-Пловдив да заплати на Б. Р. З. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [община] деловодни разноски в размер на 10 лв. ( десет лева).

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.