Решение по дело №184/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20227160700184
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 185

 

Гр. Перник, 12.10.2022 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                 КИРИЛ ЧАКЪРОВ

 

                при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 184/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Перник, чрез пълномощника му главен юрисконсулт К.И., срещу съдебно решение № 458 от 15.07.2022 година, постановено по АНД  № 20221720200617/2022 година по описа на Районен съд Перник.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № ПК-2-10 от 03.06.2021 година издадено от началника на РДНСК Перник, с което на арх. Д.К.К., в качеството му на главен архитект на Община Перник, за две извършени административни нарушения по чл. 3, ал. 2, изр. първо, във връзка с ал. 1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба № 3/31.07.2003 година), във връзка с чл. 233 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), са наложени две наказания „Глоба“, всяко в размер на по 100 (сто) лева.

Касаторът по подробно изложени доводи твърди, че решението е незаконосъобразно поради липса на мотиви в обжалвания съдебен акт по съществото на спора, неправилност на изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесното наказателно постановление. Касаторът моли съда да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Перник, алтернативно да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – арх. Д.К.К., в качеството му на главен архитект на Община Перник, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не депозира отговор.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт К.И., която поддържа касационната жалба. Моли съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година представителят на Окръжна прокуратура Перник дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намери следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С НП № ПК-2-10 от 03.06.2021 година началникът на РДНСК Перник е наложил на арх. Д.К.К., в качеството му на главен архитект на Община Перник, на основание чл. 233 от ЗУТ, две наказания „Глоба“, всяка в размер на по 100 (сто) лева, за това, че на 16.10.2020 година, не е удостоверил със заверка разрешение за строеж (РС  № 291/29.09.2020 година – за строеж на: „Жилищна сграда ЗП-98, 90 кв.м, РЗП – 98.90 кв.м“, находящ се в УПИ XII, кв. 39 по плана на с. Б., община Перник, с административен адрес: ул. „***“ № 89, с което е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 2, предл. първо, във връзка с ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 година и, че на 01.10.2020 година, не е удостоверил със заверка РС № 275/10.09.2020 г. – за строеж на: „Жилищна сграда ЗП-101.75 кв.м, РЗП – 320.75 кв.м“, находящ се в УПИ I-5625, кв. 160а по плана на гр. Перник – кв. „***“, с административен адрес: ул. „***“ № 21, с което е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 2, предл. първо, във връзка с ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с решението по АНД № 617/2022 година, предмет на настоящия касационен контрол, го е отменил като незаконосъобразно.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, на база приобщените по делото доказателства, е приел за безспорно установена по делото фактическата обстановка, описана в съставения за процесните две нарушения акт (АУАН) и издаденото въз основа на него НП.

Прието е в решението от правна страна, че в производството по издаване на процесното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на наказателното постановление на процесуално основание без разглеждане на спора по същество и обсъждане доводите на страните. Прието е още, че по делото не са приложени доказателства, че главният архитект на Община Перник е бил надлежно уведомен за изпратената до същия покана за съставяне на АУАН. Прието е също, че при преглед на хронологията на извършените действия по съставяне и връчване на АУАН, от доказателствата по делото се стига до предположение, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя, но върху същия липсва отбелязване, че това е извършено при предпоставките на цитираната разпоредба (в решението не се сочи коя), както и че върху акта не е отбелязана датата на неговото подписване. Районният съд е приел още, че по делото не са приложени доказателства, че са спазени и процесуалните изисквания към съставянето и връчването на АУАН, като е посочена разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Обосновал се в строгия формализъм на административнонаказателния процес, районният съд е приел, че установеното се явява нарушение на процесуалните правила, накърняващо процесуалните права на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице във всички случаи. На следващо място в решението е прието, че мотивите в обжалваното наказателно постановление, в които са обсъдени писмените възражения на наказаното лице срещу съставения му АУАН, са бланкетни, с което е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.   

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема фактите, установени от Районен съд Перник в обжалваното решение, както и счита същите за изцяло кореспондиращи с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Настоящата касационна инстанция не споделя направените от районния съд правни изводи.

Основателно е оплакването на касатора за неправилни изводи в решението за допуснати, съществени по своя характер процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство.

Не кореспондира със съдържанието на приложения по делото АУАН, каквито са и доводите на касатора, изводът в решението, че в същия не е отбелязана датата на неговото подписване. Ако се приеме, че тази част на мотивите на решението на районния съд се отнася до подпис на нарушителя (тъй като това не е изрично посочено), то при преглед на съдържанието на акта се установява безспорно, че същият, съставен на 15.01.2021 година в отсъствие на нарушителя, е подписан от главния архитект на Община Перник, както и в него е отбелязана дата на получаване на акта от нарушителя – 19.03.2021 година, за което също е положен подпис от страна на нарушителя. Без съмнение в съставения АУАН липсва изрична графа за отбелязване на датата на неговото подписване, но за такава следва да се приеме посочената в същия дата на получаване на акта, посочена в разписката за получаване на препис от същия, връчен на главния архитект на Община Перник отново срещу подпис. В тази разписка, инкорпорирана в акта, изрично на адресата на акта му е указана възможността в тридневен срок от получаването на преписа, да направи писмени възражения срещу същия. Изводът в тази посока се подкрепя косвено и от изходящото  на същата дата – датата на получаване на акта, писмено възражение по него, входирано в РДНСК Перник на 22.03.2021 година (установява се от констативен протокол на лист 19 от АНД), прието от наказващия орган в НП за депозирано в законоустановения срок, каквото е приел и районният съд в своето решение. Както с основание се сочи в касационната жалба, освен че в общия случай (в случая данни за проявили се необичайни обстоятелства в хода на производството не са налични по делото) е неприемливо да се направи извод, че може да има разлика между подписването на акта от нарушителя и връчването му на последния, това на още по-силно основание важи за хипотеза на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.

Не се споделят и изводите на районния съд, че по делото не се съдържат доказателства, че главният архитект на Община Перник е бил надлежно уведомен за изпратената до него покана за съставяне на АУАН. Безспорно, поканата не е връчена на нейния адресат лично, което опорочава връчването. Такъв пропуск обаче не съставлява абсолютно съществено процесуално нарушение, а като относителен процесуален пропуск подлежи на преценка във всеки отделен случай доколко допускането му е рефлектирало върху валидността на производството и гарантираното от процесуалния закон право на лицето, срещу което производството се води да участва лично в същото и от самото му начало, т.е. при съставяне на АУАН, в който още момент разполага с възможност и да възрази срещу предявеното му с акта административнонаказателно обвинение. Видно е от доказателствата, приобщени по делото, че писмото, обективиращо покана до главния архитект за явяване за съставяне на АУАН, с изх. № П-720-20-00-652/31.12.2020 г., е получено от лицето Д. *** на 06.01.2021 г. (известие за доставяне на л. 24 от делото), т. е. не лично от неговия адресат, а разписката не е надлежно оформена посредством посочване на длъжност и качество на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчено писмото. Спорно е доколко в производство срещу главния архитект е приложим редът по чл. 180, ал. 6 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, каквото се сочи в жалбата – главният архитект е наказано физическо лице, притежаващо особено качество, но не е нито учреждение, нито юридическо лице. В поканата е указано на главния архитект на Община Перник да се яви за съставяне на АУАН в 7-дневен срок от получаване на същата. Установява се от доказателствата по делото, което не е било и спорно, че на 12.01.2021 година, в писмо изх. № 20/СЛУ-8432-3, адресирано до началника на РО“НСК“ - Перник, при РДНСК - Югозападен район, главният архитект на Община Перник дава обяснения във връзка с изложеното в писмото на началника на ДНСК, повод за отправяне на покана за съставяне на акт, както и изрично се основава именно в писмо с изх. № П-720-20-00-652/31.12.2020 година, в което поканата за явяване за съставяне на АУАН е обективирана. При това положение, макар и опорочено, действието по връчване на поканата за съставяне на АУАН не се явява съществено процесуално нарушение, тъй като от доказателствата по делото е видно, че поканата е сведена до знанието на нейния адресат, включително последният е бил известен и за срока, в който да се яви за съставяне на акт.

Неправилни са и изводите в решението, че от доказателствата по делото се стига до предположение, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя, но върху същия липсва отбелязване, че това е извършено при предпоставките на цитираната разпоредба. В решението на районният съд не се сочи коя нормативна разпоредба, отнесено към предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, не е отбелязана в акта. От съдържанието на акта и изричното отбелязване в същия се установява, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2, предл. второ от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. Действително, цитираният нормативен текст не е обосновал съставяне на процесния АУАН в посочената хипотеза, но предвид изричното вписване в акта, че е съставен в отсъствието на нарушителя, както и безспорния факт, че нарушителят не се е явил в указания му срок, пропускът не опорочава съществено производството, още по-малко в степен да обоснове отмяна на процесуално основание на издаденото НП.  

Не се споделят и изводите на районния съд (във връзка с които липсва съответна конкретика в решението), също обосновали отмяна на НП, че по делото не са приложени доказателства за спазване на процесуалните изисквания към съставянето и връчването на АУАН. Цитираната в тази част на решението разпоредба на 43, ал. 4 от ЗАНН указва начин на връчване на съставен в отсъствие на нарушителя акт – чрез изпращане на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация, като посочено е, че актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Липсва разпоредба в ЗАНН, която да указва какъв е срокът за връчване на така съставения акт, както и редът за изпращане на съответната служба или на общинската администрация. Съответно „късен“ момент на връчване на АУАН, съставен в отсъствие на нарушителя, би рефлектирал върху срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН – за издаване на НП в 6-месечен срок от съставяне на АУАН, респективно върху провеждането на производство в сроковете, в които може да се осъществи валидно административнонаказателно преследване (арг. от чл. 80, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 80, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН и чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 80, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН). Процесното производство е съобразено с рамките на цитираните срокове, извод валиден включително към настоящия момент. На следващо място, независимо от липсата на доказателства относно това кога АУАН е изпратен за връчване и на кое лице/служба, съответно кой е извършил действия по връчването, в процесния случай не се установяват пороци на производството, обосноваващи отмяна на наказателното постановление на такова процесуално основание. Видно е, актът е предявен на неговия адресат, подписан е от последния, който включително се е възползвал от възможността да възрази срещу акта, въпреки че е съставен в негово отсъствие, както и да възрази в тридневен срок от подписването му.  

Отменил процесното наказателно постановление на посочените в съдебния акт основания, с изводи, несъответни включително на приобщената по делото доказателствена съвкупност, районният съд е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила – в противоречие със събраните по делото доказателства, и в нарушение на закона – в случая ЗАНН, поради което са налице основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във връзка с  ал. 2 и чл. 348, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Отсъствието в обжалваното решение на съображения по съществото на спора по отношение на нарушенията по чл. 3, ал. 2, изр. първо, във връзка с ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 година, във връзка с чл. 233 от ЗУТ, препятства касационната проверка за съответствието на съдебния акт с материалния закон, съответно е пречка делото да се реши по същество от касационната инстанция в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК. С оглед на това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция. При новото разглеждане на делото районният съд следва да формира изводи по съществото на спора по отношение на двете процесни нарушения при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.  

Относно разноските:

С оглед изхода на делото по искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ съдебно решение № 458 от 15.07.2022 година, постановено по АНД № № 20221720200617/2022 година по описа на Районен съд Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Перник, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

                                /п/