РЕШЕНИЕ№
гр. П., 07.03.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на 08.02.2016 година в състав:
Председател: Цветомил Горчев
при секретаря Б.Н. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 588 по описа на съда за
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Енерго-Про Мрежи" АД – гр. В. против Наказателно постановление
№ НП-467/17.12.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката
на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на разноски. В съдебно
заседание процесуалният представител на дружеството поддържа жалбата и
направените с нея искания.
Въззиваемата страна заема становище, че НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН № *******/***** 2014 година от Г.В.П. - ******** в отдел "Контрол и решаване
на спорове - електрически мрежи, търговия и пазари" в Главна дирекция
"Контрол и решаване- на спорове" при Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР), срещу "Енерго-Про Мрежи" АД, затова, че като не е поддържало
средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер № *********, с фабричен № *******, тип Е1F2МIC-60 (еднофазен) на
фирма ТТТ, съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, на 17.03.2014 г., в гр. П. на ул. ********, дружеството
нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което
осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
АУАН е съставен в присъствието на представител на "Енерго-Про Мрежи"АД,
свидетелят участвал в извършване на проверката – Д.Г. и двама свидетели по
съставяне и връчване – св. М. и Ц. Обстоятелствата по съставянето на акта се
установяват и от показанията на актосъставителя
и не се спорят.
Констатациите от съставения АУАН са изцяло възприети от
наказващия орган, който в атакуваното Наказателно постановление е достигнал до
същия извод, че "Енерго-Про
Мрежи"АД, като не е поддържало гореописаното средство за търговско
измерване - електромер е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия,
поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката на
дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 20 000 лева.
Видно от показанията на свидетеля П., бил извършен одит,
възложен със заповед на Председателя на ДКЕВР, на "Енерго-про
Мрежи АД", за спазване на издадената му лицензия.
В хода на проверката на процесната дата специално
назначените за това служители посетили гр. П. и на случаен принцип избрали адрес
– ул. ***********, на който
проверили средствата за търговско измерване /електромерите/. Направили оглед на електромерите,
описали ги като номера, поставени пломби, стикери, знаци и изискали от
дружеството допълнителна информация. Въз основа на това установили, че процесният електромер е произведен през
От приложения по делото препис на Лицензия
за разпределение на електрическа енергия № *******/ *****
От справка в търговския регистър се установява, че
предходното наименование на "Енерго-Про Мрежи" АД е било "Е.ОН.България Мрежи"АД.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на
приобщените по делото гласни и писмени доказателства и не е спорна между
страните – заявленията на процесуалните им представители в с.з.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
лице пряко засегнато от санкционната част на
атакуваното НП, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказа-телното постановление -
отменено.
В конкретният случай при ангажиране на отговорността на жалбоподателя, наказващият орган е допуснал съществени
процесуални нарушения, опорочаващи цялата административно-наказателна преписка,
респ. издаденото НП. Административно-наказателното производство е строго
формално и неспазването на всяка една от визираните в ЗАНН императивни процесуални
норми, влече за последица незаконосъобразност на
обжалваното НП.
Видно от съдържанието на АУАН и атакуваното НП датата на
извършване на вмененото деяние не е посочена. По
силата на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ и трето от ЗАНН
тя е реквизит на АУАН и на самото наказателно постановление. На това основание
атакуваният акт се явява постановен при съществено нарушение на процедурния
закон - цитираните норми на ЗАНН - и подлежи на отмяна по реда на настоящото
производство. Значението на датата в посочените документи не е само
декларативно. Чрез нея се индивидуализира самото деяние, сочено и квалифицирано
от наказващия орган като нарушение, а с това се осигурява и правото на защита
на засегнатото от постановлението лице. Последното не би могло да изчерпи
възраженията си против административния акт, след като той не съдържа означение
на датата на извършване на деянието. Това следва от правилото на чл. 6 от ЗАНН,
прогласяващо, че административнонаказателна
отговорност се носи за конкретно деяние. Без момента на извършването му то не
може да бъде конкретно.
Действително отразен е моментът на извършване на
проверката, който обаче с оглед останалите факти изложени от актосъставителя, не съвпада със
датата на извършване на нарушението и съдът не споделя наведените доводи в
случая да се касаело за продължено нарушение и съответни признаците на състава
да се проявявали перманентно във
времето.
Настоящият състав счита, че се касае за неизпълнение на
задължение поето по издадената лицензия, което е
обвързано със срок във времето – в случая краен срок за представяне на СТИ за
метрологична проверка до края на
При това положение АУАН се явява освен горното и съставен
след изтичане на давностния
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Цитираната разпоредба предвижда, че не се
образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по ред специални и
подробно изброени нормативни актове - две години. Едва в редакцията на ал. 2 на
чл. 34 от ЗАНН, от 17.07.2012 г., се прие, че за нарушение на Закона за
енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми
източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече
от пет години от извършване на нарушението. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН имат давностен характер /ТП № 1 от
27.02.15 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС/, поради което нормите които ги
уреждат са материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Изводът, който се налага е, че считано от
извършване на нарушението – 01.01.2011 г. до съставянето на акта, е изтекъл
предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен срок, поради което образуването
на административнонаказателното
производство със процесния АУАН, се явява
недопустимо. Като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи,
а е предприел санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал
нарушение, издавайки порочно и незаконосъобразно НП.
Независимо от горното, съдът счита, че е налице и друго
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, а именно - изтекла
абсолютна погасителна давност към датата на произнасяне на съдебния акт.
Действително в разпоредбите на ЗАНН липсва изричен текст, уреждащ погасяване на
административнонаказателното
преследване поради изтичане на абсолютна давност. В чл. 34 от ЗАНН са
предвидени срокове, задължаващи административно наказващите органи да съставят
своевременно актове и наказателни постановления при констатирани нарушения. Чл.
82 от ЗАНН визира давност за изпълнение на наложеното наказание при влязло в
сила НП. Няма изрична уредба по въпроса за прилагане института на абсолютната
давност за периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в
сила на НП. В чл. 34, ал. 1 б. "в" от ЗАНН е разписано, че не се
образува административно-наказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато това е предвидено в друг закон. В Закона за енергетиката
въпросът също не е уреден. Чл. 11 от ЗАНН обаче препраща към НК по отношение на
въпросите за вината вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, а за такава
хипотеза /при своевременно съставен акт и наказателно постановление по различни
причини е изтекъл продължителен период от време без НП да е влязло в сила/ -
изрична уредба няма. Предвид изложеното, съдът счита, че в конкретния случай
следва да се приложат разпоредбите на чл. 81, ал. 3, във вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, в приложимата му редакция към дата 01.01.2011 г.,
съгласно които наказателното преследване се изключва с изтичане на абсолютна
давност от четири години и шест месеца, при предвидено наказание глоба, която в
случая безспорно се установява, че е изтекла.
Що се отнася до съществото на спора, съдът счита, че е
неправилно неизпълнението на задължението по отношение на всяко отделно
средство за търговско измерване, да се отчита като отделно деяние. Всъщност се
касае до условие на издадената лицензия, което следва
общо да се прецени дали се спазва или не. Редакцията на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е
обща и бланкетна, като
конкретните признаци на нарушението би следвало да се запълнят от съдържанието
на източника на задължение, в който попадат – в случая индивидуален
административен акт, какъвто характер има лицензията.
Там задължението е общо формулирано и следва да се прецени налице ли е подобно
неизпълнение като цяло или се касае до изолирани случаи, които не се отразяват
върху общата преценка за спазване на условията на разрешението. Аргумент в
полза на това тълкуване е и значителния размер на санкциите, особено в
последната редакция на закона, които ако се приложат за всеки един отделен
случай, биха довели до финансов крах на субекта, а не до постигане целите на
административното наказване по чл. 12 от ЗАНН, в съответното му приложение по
отношение на юридическите лица.
Като окончателен се налага изводът, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Не основателна е обаче претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски и като такава следва де се отхвърли. В закона не
предвиден процесуален ред за присъждането им. Действително чл. 84 от ЗАНН
препраща към НПК, но в последния също няма регламентация по въпроса. Съществува
специален ред за възстановяване на направените разноски по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №
НП-467/17.12.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщенията, пред АС – В.Т.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.