№ 405
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503778 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 5006/16.08.2020г, постановено по гр.д.№ 12 423/2019г по описа на
СГС, I ГО, 2-ри с-в, е осъден С. Б. М. да заплати на „Екорп” ЕООД сумата от 66 333.00лв. на
основание чл.79, ал.1, вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от
25.09.2019г до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от 66 333.00лв.
до 110 555.00лв. Осъден е С. Б. М. да заплати на „Екорп” ЕООД сумата от 2 851.00лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото.
Решението е обжалвано от С. Б. М., представляван от адв.Е.П. от САК, в частта му, с
която е осъден да заплати на „Екорп” ЕООД сумата от 66 333.00лв. на основание чл.79, ал.1,
вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от 25.09.2019г до
окончателното изплащане и разноски по делото. Сочи, че в подписаното споразумение от
17.04.2014г. е било налице едно вземане, установено по основание и размер, поради което
отказът на А. К. е действителен, тъй като това не е бъдещо право. Сочи, че няма забрана за
отказ от бъдещо право, че това е част от договорна свобода, без да е налице забрана в
закона.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че няма опрощаване спрямо един от солидарните
длъжници и не е съобразил, че следва задължението на останалите да се намали с частта на
длъжника, комуто задължението е опростено. Счита за правилно приетото от съда, че със
сключване на споразумението между „Екорп” ЕООД и Р. М. кредиторът е реализирала
1
правото си по чл.124, ал.2 ЗЗД за опрощаване на дълга спрямо солидарните длъжници Р. М.
и Н. Ф., но неправилно е приел, че опрощаването на вземането не се отнася до солидарния
длъжник Б. Д. Б.. Счита, че кредиторът е запазил правата по вземането си само срещу С. Б.
М. и Д. Б. Б., а ако се приеме, че няма опрощаване спрямо Б., то е следвало да се постанови,
че сумата от 66 333лв. се дължи солидарно от тримата длъжници Б. Б., Д. Б. и С.М..
Претендирал е да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърлят
исковите претенции, алтернативно да се отмени частично чрез намаляване на сумата, за
която е осъден.
Ответникът по въззивната жалба-„Екорп” ЕООД, представлявано от адв.Б.Г. от САК,
е оспорил същата. Поддържа, че правилно съдът е приел, че споразумението от 17.06.2014г
не е довело до погасяване на задълженията, тъй като е уговорено, че страните ще считат за
уредени отношенията си само ако кумулативно са изпълнени задълженията по споразумение
от 11.06.2014г и предварителен договор от 16.06.2014г., като по делото не са представени
тези документи и не е доказано, че са изпълнени, както и, че е правилно прието, че е
недействителен отказ от право на вземане, което не е било възникнало към момента на
отказа. Споразумението от 17.06.2014г е било сключено преди възникване на регресните
права за А. К., а правата възникват от влизане в сила на постановлението за възлагане на
25.09.2014г., до който момент той няма права, от които да се откаже. Сочи, че правилно
съдът е определил дължимия размер на дълга, като е редуцирал плащанията и
опрощаванията.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Ищецът- „Екорп” ЕООД е посочил в исковата молба, че между „ПроКредит
банк/България/” АД, кредитор и „Биометал” ООД-кредитополучател, е бил сключен договор
№ 011-637924/23.02.2011г, изменян с анекси, който е подписан от Д. Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М.,
С. Б. М., като солидарни длъжници. За обезпечаване на вземанията на кредитора А. Х. К.,
трето лице, е предоставил свой собствени имот за обезпечение на чужд дълг, като е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот: апартамент №1 , находящ се в гр.***, жк”***”,
бл.20, вх.А, партер, с площ от 89кв.м. При осъществено принудително изпълнение,
проведено по изп. дело № 20128380409886 по описа на ЧСИ М.Б., е бил продаден
процесният ипотекиран имот на ипотекарния длъжник К. с постановление за възлагане на
недвижим имот от 19.03.2014г. С това действие К. е придобил притезанието с източник
възникнали регресни права на основание чл.155, ал.2 ЗЗД срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници. Вземанията са в размер на 111 633лв., ведно със законната лихва
върху нея до изплащане на вземането, които са били придобити от ищеца с договор за
прехвърляне на вземане от 31.03.2015г, сключен с цедента А. Х. К.. Поради това „Екорп”
ЕООД е титуляр на вземания срещу длъжниците си Д. Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М., С. Б. М.,
2
дължими при условията на солидарност, в общ размер на 110 555лв -главница и
33 661.02лв.-лихва за забава. Ответникът С. Б. М. не е заплатил дължимите суми, поради
което е претендирано да бъде осъден да заплати сумата от 110 555лв. –главница,
представляваща вземане, възникнало на основание чл.155, ал.2 ЗЗД след продажба на
недвижим имот по изп. дело №20128380409886 по описа на ЧСИ М.Б., собственост на А. Х.
К., което вземане е прехвърлено с договор за прехвърляне вземане от 31.03.2015г.
Претендирал е да бъде осъден ответника на основание чл.155, ал.2 ЗЗД да заплати сумата от
110 555лв.-главница, 33 661.02лв.-лихва за забава върху главницата, считано от 20.09.2016г
до 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба-
25.09.2019г до окончателното изплащане.
Ответникът по делото- С. Б. М. е оспорил исковите претенции като неоснователни.
Посочил е, че между длъжниците, посочени в договора за цесия и дружеството „Екорп”
ЕООД, съшествуват взаимоотношения по две изпълнителни дела-изп. д.№ 20128380407900
и изп. д. № 202128380409886 по описа на ЧСИ М.Б., като по второто изп. дело цесионерът
по процесния договор А. К. е трето лице, предоставило свой собствен недвижим имот за
обезпечаване на чужд дълг, чрез учредяване на договорна ипотека в полза на кредитора.
Изпълнителните дела са прекратени въз основа на писмено споразумение между страните от
17.06.2014г., с което А. К. е заявил, че всички отношения с другите страни са изцяло
уредени и няма да има претенции към тях във връзка с възникналите регресни права на
основание чл.155 ЗЗД. След като е опростил задължението на останалите солидарни
длъжници, то следва да се намали задължението. Оспорил е действието на извършената
цесия, тъй като не са били налице ликвидни и изискуеми вземания. Претендира се вземане,
основаващо се на прекратено право. Направил е възражение за изтекла давност, тъй като
постановлението за възлагане на недвижимия имот е от 19.03.2014г., и тогава е
възникнало регресното право на третото лице, чийто имот е послужил за погасяване на
задълженията на длъжник по изп. дело чрез публичната му продан. Оспорил е иска и по
отношение на неговия размер с доводи, че Р. С. М. е заплатила сумата от 10 000лв., съгласно
договор от 11.10.2019г. По отношение на исковата претенция за лихва за забава е посочено,
че тъй като не са отправени покани за плащане, то няма изпадане в забава.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по
чл.79, ал.1 вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.155, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 25.09.2019г
до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до 110555лв. и за лихва за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Приел е, че за ищеца е възникнало вземане въз основа на цесия от
А. К., ипотекарен длъжник, който имот е бил продаден за погасяване на вземането на
кредитора, че със споразумението от 17.06.2014г. не е било погасено вземането, тъй като е
недействителен отказ от право преди то да е възникнало. Приел е за неоснователно
възражението за погасяване по давност на главницата и е приел, че не се дължи лихва за
забава. Решението е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителната му част.
Безспорно между страните е, че „Биометал“ ООД е бил длъжник на „Прокредит
3
банк България”АД по договор за кредит от 23.02.2011г., по който солидарни длъжници са Д.
Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М., С. Б. М.. Договорът е бил обезпечен с учредяване на ипотека от А.
Х. К. с недвижим имот- апартамент №1 , находящ се в гр.***, жк”***”, бл.20, вх.А, партер, с
площ от 89кв.м.
Безспорно между страните по делото е, че на 01.10.2012г. е бил издаден
изпълнителен лист в полза на „Биометал” ООД, по силата на който Д. Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С.
М., С. Б. М. да заплатят сумите 138 407,93 лева главница, законната лихва върху нея от
27.02.2012 г. до окончателното изплащане, заедно с лихви, такси и разноски. По него е било
образувано изп. дело 20128380409886 на ЧСИ М.Б..
Не се спори, че с договор от 14.03.2013г „Прокредит банк /България/” АД е
прехвърлила на „Екорп” ЕООД вземането си по изп. лист от 1.10.2012г и заповед за
изпълнение на парично задължение от 1.10.2012г, издадени въз основа на договор за кредит
от 23.02.2011г. и анекси по него по ч.гр.д.№ 36307/2912г по описа на СРС.
Безспорно е, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.03.2014 г. е
възложен на „ЕКОРП” ЕООД недвижимият имот, който е бил собственост на А. К., по
учредена ипотека, с която е обезпечено вземането по изп. лист, срещу цена от 110 555,00
лева. Постановлението е влязло в сила на 26.09.2014 г.
С договор за цесия от 31.03.2015г. А. К. е прехвърлил на „ЕКОРП” ЕООД вземането
си срещу Д. Б. Б., Б. Д. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М., С. Б. М. по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за 111 633,00
главница и лихвата за забава от възникването на вземането
Видно от представено по делото удостоверение, издадено от нотариус Х. В., е, че на
22.07.2014г. е извършено удостоверяване на подписите на А. Х. К. и С. Б. М. върху
споразумение, с което А. К. е заявил, че със споразумение от 11.06.2014г. страните са
уредили всички възникнали между тях имуществени и финансови отношения и всяка от тях
няма имуществени и финансови претенции, че с изпълнението на задълженията по
споразумението от 11.06.2014г и предварителен договор от 16.06.2014г страните считат
всички възникнали между тях отношения във връзка с вземанията си, за които са образувани
изп. д.№ 20128380407900 и изп. д. № 202128380409886 по описа на ЧСИ М.Б., за
окончателно уредени.
По делото е представено споразумение от 11.10.2019г, сключено между „Екорп”
ЕООД и Р. С. М., с което се е задължила да заплати на дружеството 10 000,00 лева, а то, че
се погасяват вземанията му спрямо Р. М. и Н. Ф. по договора за цесия от 31.03.2015 г., но си
запазва правата спрямо С.М. и Д. Б..
По делото, с исковата молба, ищецът е представил уведомление до С. Б. М. за
цесията от 31.03.2015г., което е от „Екорп” ЕООД, като пълномощник на А. Х. К., който е
упълномощил дружеството за това.
4
По делото е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.99, ал.1 вр. с
чл.155, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата,
изплатена за погасяване на дълг на ответника. Съгласно чл.155, ал.2 ЗЗД когато
ипотекираният имот бъде продаден за погасяване на задължението на длъжника спрямо
кредитора, ипотекарният длъжник встъпва в правата на кредитора срещу длъжника.
От представеното по делото Постановление за възлагане от 19.03.2014г. се
установява, че е възложен на „Екорп” недвижимият имот, който е бил собственост на А. К.,
поради което той е придобил правата на кредитора срещу длъжника, изразяващи се във
вземане в размер- сумата от 110 555лв. Впоследствие същият е цедирал вземането си на
ищцовото дружество на осн. чл.99, ал.1 ЗЗД, за което длъжникът е бил уведомен.
Спори се между страните по делото дали правото е погасено с подписване на
споразумението между С.М. и А. К. от 17.06.2014г.
Купувачът по постановлението за възлагане придобива права с влизане в сила на
същото, което е настъпило на 26.09.2014г, и следва, че правата на ипотекарния длъжник по
чл.155, ал.2 ЗЗД не са били възникнали към датата на подписване на споразумението.
Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК след изменението, публ. В ДВ бл.49/2012г,
изрично се постановява, че правата се придобиват от деня на влизане на постановлението за
възлагане. Възражението във въззивната жалба, че споразумението не се отнася за бъдещо
право е неоснователно, тъй като това, че ипотекарният кредитор е знаел какво субективно
право ще придобие след продажба на имота, не означава, че същото е съществувало.
Обстоятелството, че е била заплатена цената на имота, т.е. е било определено по размер
вземането, не е основание да се приеме, че правото е възникнало съгласно цитираната
разпоредба на ГПК. "Предмет на опрощаване може да бъде всяко вземане - настоящо или
бъдещо, но волеизявлението на кредитора за отказ от вземането му трябва да бъде
категорично и ясно изразено". Проф. Ал. К., Облигационно право, Нова редакция и
допълнения, Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 2002 г., стр. 459, 461.
Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от
вземането си. Предмет на опрощаване е вземане /задължение/, но не и бъдещо задължение,
или правни очаквания. /Виж решение № 78 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 605/2010 г., I
т. о., ТК./
В представеното споразумение, условията при които се прави опрощаване на дълг, не
са настъпили. Не е доказано по делото да са изпълнени клаузите на предходните
споразумения между страните, които не са били и представени по делото. Доводите,
изложени в писмената защита, че не следва да се разглежда това възражение, тъй като не е
предмет на настоящето дело, са неоснователни, тъй като изпълнението на тези други
споразумения е посочено като условие за приемане, че са уредени отношенията между
страните с процесното.
5
Относно възражението, че размерът на вземането не е 110 555лв, съответно
присъденият от 66 333лв., след приспадане на задълженията на Р. М. и Н. Ф., следва да се
съобрази, че солидарните длъжници са били петима. С договора за опрощаване на дълг
изрично е посочено, че се опрощават задълженията на Р. М. и Н. Ф. срещу заплащане на
сумата от 10 000лв. За длъжниците С.М. и Д. Б. изрично е заявено, че се запазват правата на
кредитора. Липсва изрично заявяване относно Б. Д. Б., който е подписал споразумението и в
качеството на представляващ „Екорп” ЕООД, за да се приеме, че и спрямо него е налице
опрощаване.
Съгласно чл.124, ал.1 и ал.2 ЗЗД опрощаването на задължението на един от
солидарните длъжници, води до отпадане на задълженията и на другите, освен ако
кредиторът си е запазил правата срещу тях. Опрощаването представлява договор, уреден в
чл.108 ЗЗД, между кредитора и длъжника, в случая част от солидарните длъжници, но
поражда действие и по отношение на останалите, с който договор кредиторът се отказва от
вземането си или част от него. Т.е. солидарният длъжник ползва последиците на
споразумението спрямо дълга.
Подобно изрично запазване на вземането срещу длъжника Б. Д. Б. не е предвидено,
поради което следва да се приеме, че и за него е опростено задължението му. Действително
същият е подписал като представител на кредитора-дружеството „Екорп” ЕООД, но следва
да се съобрази, че същият е физическо лице, различно от представляваното от него
дружество. Задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто
задължението е опростено.
Поради това следва да се приеме, че тъй като няма изрично запазване от кредитора на
вземането му спрямо Б. Д. Б., следва да се намали задължението на С. Б. М. и същото да се
определи на сумата от 44 222лв.
Изводите на двете инстанции частично не съвпадат, поради което следва да се отмени
решението в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.79, ал.1 вр.с чл.99, ал.1
вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД за разликата от 44 222лв. до 66333лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 25.09.2019г до окончателното изплащане, като се постанови, че се отхвърля
исковата претенция за тази й част.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдено
„Екорп” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на С. Б. М. с ЕГН ********** сумата от
1262.80лв. за разноски пред въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно, тъй като
минималният размер с оглед обжалваемия интерес е 2 519.99лв., поради което уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се намалява, а само съобрази с изхода на
спора. Следва да бъде осъдено „Екорп” ЕООД да заплати на С. Б. М. сумата от 741.01лв за
допълнителни разноски пред първата инстанция
6
Следва да се отмени решението на първата инстанция в частта му, с която е осъден С.
Б. М. да заплати на „Екорп” ЕООД сумата за разликата от 1900лв. до 2 851лв. за разноски
пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5006/16.08.2020г, постановено по гр.д.№ 12 423/2019г по описа
на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъден С. Б. М. с ЕГН ********** да заплати на „Екорп”
ЕООД, с ЕИК *********, на основание по чл.79, ал.1 вр.с чл.99, ал.1 вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД
сумата за разликата от 44 222лв. до 66333лв., ведно със законната лихва върху сумата от
25.09.2019г до окончателното изплащане, в частта му, с която е осъден С. Б. М. да заплати
на „Екорп” ЕООД сумата за разликата от 1900лв. до 2 851лв. за разноски пред първата
инстанция, КАТО ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Екорп” ЕООД, с ЕИК ********* срещу С. Б. М. с
ЕГН ********** с правно основание чл.79, ал.1 вр.с чл.99, ал.1, вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД за
разликата от 44 222лв. до 66333лв., ведно със законната лихва върху сумата от 25.09.2019г
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Екорп” ЕООД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на С. Б. М. с ЕГН ********** сумата от 1262.80лв. за разноски пред въззивната
инстанция и сумата от 741.01лв допълнително разноски за пред първата инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7