№ 87
гр. , 29.07.2022 г.
РАЙОНЕН С – ГД в закрито заседание на двадесет и девети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЖС
като разгледа докладваното от МАЖС Частно наказателно дело №
20221220200297 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от М. М. М. от гр.ГД против
Постановление на РП – Б, ТО – ГД за прекратяване на наказателно
производство № 409/2020 г. по описа на ТО - ГД, при РП - Б (№ 73/2021 г. по
описа на РУ-ГД) за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Правното основание е по чл.243, ал.3 от НПК.
От материалите по делото се установява, че доСебното наказателно
производство е образувано по жалба на М. М. М. от гр.ГД до РП – Б, ТО – ГД,
с твърдения, че на 18.04.2020 г. около 13.00 часа в с.О са му са отправени
закани за убийство от СМ и КМ.
С постановление от 08.02.2021 г. на РП – Б, ТО – ГД е образувано
наказателно производство за това, че на 18.04.2020 г. в с.О, обл.Б е отправена
закани с убийство по отношение на М. М. М. от гр.ГД, която би могла да
възбуди основателен страх у него за осъществяването й – престъпление по
чл.144, ал.3 от НК.
По доСебното производство са разпитани като свидетели М. М. М. и
съпругата му АМК – М.а, лицата, посочени за извършители на деянието –
КИМ и СИ М, присъствалите на място ГДП, МИИ, ИИИ и НАШ, както и
полицейските служители ХАК и ГНС. Извършени са и повторни разпити,
както и очни ставки между част от свидетелите.
Според свидетелите М.М. и АК – М.а, те са собственици на хотел ”Е” в
с.О и имат имотен спор със собствениците на съседния хотел ”П” за място,
1
находящо се между двата хотела. На 18.04.2020 г. видели, че на спорното
място оре трактор, управляван от МГ. След като го уведомили, че мястото е
спорно и не бива да се оре, Г се обадил на някого и продължил да оре. След
малко до оградата между двата хотела се приближил СМ. Той запитал М.
какво му пречи, ако мястото се оре, но след отговора, че докато не приключат
Себните дела, никой нищо не бива да прави на мястото, започнал да псува и
да се заканва на М. с думите ”Ще еба твойта мама, ще те намеря и ще те
пребия, ще изчезнеш от тука, вие тук няма да останете”. Същевременно
направил опит да се прехвърли през оградата. Скоро след това се приближил
и брат му К М, който също започнал да вика ”Ще те утрепем, ще те затрием”,
а в ръката си държал пистолет. М. извикал П и и И, които били в двора на
хотела, за да бъдат свидетели на ставащото. Обадил се на тел.112 и след
около 15 минути на място дошъл полицейския служител К. Той провел
разговор със СМ и му казал,че ще състави протоколи за предупреждение,
които трябва да подпишат. С отговорил, че нищо няма да подписва и
обръщайки се към М.и отново се заканил: ”Вие ще се изнесете от тук, жив
няма да те оставя, ще те очистя ”.
При повторният си разпит тези двама свидетели обясняват, че след
случая М.М. бил неспокоен, нервен, почти не спял, кръвното му налягане
започнало да се вдига, поради което правил изследвания и приемал лекартва.
Започнал да избягва излизането, притеснен от възможността да се срещне с
братята М.
Свидетеля Г П обяснява, че работил в двора на хотел ”Е” в с.О и редял
плочки, когато чул викове и псувни. Приближил оградата и видял единият от
братята М (не може да каже точно кой, тъй като му изглеждат еднакви),
собственици на съседния хотел, да блъска по оградата между хотелите.
Същевременно псувал по адрес на М.М., който бил в двора на хотел ”Е” и му
викал ”Ще прескоча оградата и ще те утрепам”. П се върнал обратно, а зад
него заканите продължавали. Чул и друг глас, като предположил, че е дошъл
и другия брат, но не е чул той да отправя закани, не е видял да държи оръжие.
Преди този случай, един от братята М налетял да бие М. на паркинга на
хотела.
Свидетеля МИ също бил в двора на хотел хотел ”Е” в с.О и работел
заедно с брат си, когато чули викове и удари по оградата от другата страна на
2
двора. Двамата с брат му се приближили и видели М.М. и жена му от
страната на хотел ”Е”, а от страна на хотел ”П” единият от братята М, който
удрял по оградата и викал на М.: ”Ще те набарам някъде и ще те утрепам”,
като същевременно го псувал. М. не му отговарял, но М продължил със
заканите и псувните.
Според свидетеля ИИ, докато работел с брат си М в двора на хотел ”Е”
в с.О, чули псувни, обиди и закани. Видели М.М. и съпругата му в двора на
хотел ”Е”, а от страна на хотел ”П” били застанали братята К и СМ, които
псували грубо и се заканвали на М.: ”Ще те пребия, ще те намеря и ще
видим”. Свидетеля не може да каже кой точно от двамата братя произнася
заканите. М. им казал да внимават какво говорят, но псувните и заканите
продължили. Не е видял пистолет.
На 18.04.2020 г. свидетеля НШ бил в двора на хотел ”Е” в с.О и чул
псувни от страна на хотел ”П”. Видял СМ, който псувал М.М. и му се
заканвал, но свидетеля не може да цитира точните думи. Не е видял някой да
държи пистолет, но полицая от Рибново бил там и чул всичко.
При повторния разпит Ш заявява, че не може да цитира заканите.
Записано е в протокола за разпит „Не си спомнянм точно какви и към какво
бяха насочени заканите. Не мога да ги цитирам. Не си спомням към живота на
М. бяха.“ Така както е записано може да се Си, че заканите са били към
живота на М., а е изпусната запетайката след думата спомням. Но също така
може да се приеме, че всъщност казаното от свидетеля е „Не си спомням дали
към живота на М. бяха“.
Свидетеля К заявява, че на 18.04.2021 г. бил изпратен за проверка на
подаден сигнал от страна на М.М.. Когато отишъл на място М.М. и съпругата
му обяснили, че С и К М са отправяли обиди и закани към М.М.. Пред него
М. не се е оплакал да е бил заплашван с пистолет и той не е видял някой да
държи оръжие. Пред него не са отправяни обиди и закани от страна на
братята М към М..
При проведената очна ставка между К и М., К казва, че е чул отправяне
на обиди към М и повече към съпругата му, но не си спомня кой от двамата
братя М ги е отправил. Повтаря, че не е чул отправяне на закани.
ГС обяснява, че е изпратен за проверка на сигнала заедно с К. Когато
отишли на място двете страни - М.и и М водели ожесточен спор. Закани за
3
убийство в негово присъствие не са отправяни и не е видял някой да държи
оръжие.
В производството са разпитани като свидетели СМ и К М. СМ твърди,
че след като пратил тракторист да оре спорното с М.и място, чул викове и
отишъл да види какво става. Попитал М. какво се случва, а той и съпругата
му започнали да крещят, че ще ги поставят на място и ще ги пратят всимки в
затвора. Дошъл и брат му К, но никой от двамата не отвръщал на виковете на
М.и, не са ги обиждали и заплашвали, а се прибрали в хотела. След около 15
минути дошъл полицай , който съставил протоколи за предупреждение.
Според К М , след като М.М. и съпругата му видели, че орат спорното място,
изгонили тракториста. Двамата с брат му направили забележка на М., че не е
трябвало да гони човека, при което започнал спор, но те двамата с брат му не
са го обиждали и не са отправяли закани. Той не е държал оръжие и не
притежава такова.
При повторния разпит СМ обяснява, че въпреки неуредените имотните
спорове, които има с М., няма лоши чувства към него, не го е заплашвал. След
това заявява, че нямат неуредени имуществени спорове.
К М заявява при повторния разпит, че няма неуредени имотни спорове с
М., такива има с предишните собственици на имота. Не таи неприязън към
М., не е отправял закани и заплахи към него.
При предявяване на разследването М.М. е направил искане за
назначаване на комплексна психиатрична и психологическа експертиза на СМ
и К М, с конкретно посочени въпроси. С постановление от 25.05.2022 г.
прокурора е отказал да уважи искането, с мотиви, че обстоятелствата, които
се цели да се изяснят с експертизата са неотносими към предмета на делото и
не е от значение за преценката дали е осъществен състава на престъпление по
чл.144, ал.3 от НК.
След приключването на разследването, с атакуваното постановление
прокурора е прекратил изцяло наказателното производство, поради
недоказаност на обвинението. Изтъква се, че не са установени очевидци на
инцидента, които да не са в по - близки отношения с двете страни в
конфликта. Също така не са събрани свидетелски показания, извън тези на
пострадалия и съпругата му, които да установяват, че след инцидента М. е
променил начина си на живот и обичайните си навици. Поради това липсват
4
категорични констатации, че се страхува за живота си и е ограничил
социалния си живот. Приема се за недоказано, че СМ и К М са осъществили
от субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, като
са съзнавали Сържанието на заканата и са целели промяна в начина на живот
на пострадалия.
Предвид така установеното Сът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
лице и в законоустановения срок, видно от приложената разписка за
връчване, а разгледана по същество е основателна.
В настоящото производството Са следва да прецени процесуалната и
материално - правна законосъобразност на обжалваното прокурорско
постановление за прекратяване на наказателното производство, като извърши
цялостна проверка на правилността на атакувания акт, без да се ограничава
само до наведените от жалбоподателя доводи.
В Постановлението си за прекратяване на производството прокурорът е
описал фактическата страна, събраните доказателства и мотивите за
направените от него изводи, при постановяване на акта за прекратяване на
наказателното производство. Приема също така, че са събрани всички
възможни доказателства за изясняване фактическата обстоятелства по делото,
от които прави извод, че не е доказано СМ и К М да са извършили
престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
За да се произнесе настоящия състав, взе предвид следното:
Всички разпитани по делото свидетели, без СМ и К М, Хайредин К и ГС,
твърдят, че било единият, било и двамата братя М са отправяли обиди и
закани към М.М., които закани се отнасят до живота му. Така според свид.
М.М. и АК – М.а и двамата братя СМ и К М отправили закана към М.М., че
ще го утрепят и жив няма да го оставят. Свидетелите П, МИ и ИИ също са
чули закани за живота на М., отправяни от страна на братята М, но не могат
да конкретизират кой от двамата братя ги е е отправял. Свидетеля НШ пък
чул, че СМ отправя закани към М.М., но не си спомня с точност думите. В
протокола от повторния разпит на Ш са записани неточно негови изявления,
поради което те могат да се приемет двуяко – както като това, че е имало
закани срещу живота на М., така и че заканите не са били срещу живота му.
Предвид изложеното, Сът намира, че постановлението на прокуратурата
5
се явява немотивирано и постановено в нарушение на закона.
Не стават ясни съображенията на прокурора да не кредитира
показанията на свидетелите, чули отправяне на закани за живота на М.М..
Обстоятелството, че П, МИ, ИИ и НШ са работили в хотела, не е основание
само по себе си да се счете, че те за заинтересовани по някакъв начин от
производството и показанията им не следва да се вземат предвид. Дори да
имат връзка като работиници с работодател М., те са поели отговорност да
казват истината и прокурора не изтъква причини поради което приема, че
дават неистински показания.
Не става ясно и защо прокурора се позовава на това, че единствените
показания за променени навици на М.М. са тези на пострадалия и на
съпругата му, без да събере или укаже да се съберат и други такива
доказателства - поставяне на съответните въпроси към други от вече
разпитаните свидетели или разпит на нови свидетели, които имат знание за
навиците на М. преди и след инцидента. Не е изискал представяне на
документи за установяване истинността на твърдените от пострадалия
обстоятелства - представяне на амбулаторни листове, рецепти за изписани и
доказателства за закупени лекарства, въпреки указанията дадени от Са в
определение №67/16.09.2021 г. по ч.н.д. № 372/2021 г. по описа на РС ГД.Не е
назначена и експертиза, която да отговори на въпроса дали в резултат на
твърдените заплахи у М. са възникнали тревожност и стрес, затвореност, дали
са настъпили промени в здравословното му състояние.
Ако е приел, че събиране на други доказателства не са необходими за
изясняване на обективната истина, прокурора не би следвало да се позовава
не недостатъчност на събраните доказателства за промяна поведението на М..
Отделно от това не са изложени съображенията на прокурора да
прецени, че след събирането на относимите доказателства, е останало
недоказано СМ и КМ да са осъществили от субективна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, като са съзнавали Сържанието на
заканата и са целели промяна в начина на живот на пострадалия.
В приложеното доСебно производство № 73/2021 г. по описа на РУ ГД,
включително, събраните след отмяна на предходното прекратяване на
наказателното производство, не се установиха никакви доказателства
насочени към изясняване на субективното отношение на С и К М към
6
инцидента на 18.04.2020 г. като цяло и в частност към отправяните към М.
заплахи. Въпроси за отношението им към М. са поставени само към тях
двамата, а е нормално те да не признават за влошени отношения към него,
дори да ги има, с оглед наказателното производство, за което са поставени в
известност.
Не са поставени въпроси в тази насока към други лица, които биха
могли да знаят за отношенията между С и К М и М., не е назначена
психологична експертиза, която да даде отговор на този въпрос.
Следва да се отбележи и че при очертаване на обективната страна на
престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, законът има предвид само
възможността за възникване на основателен страх в пострадалия, не е
необходимо действията на дееца, ведно с отправената закана за убийство да
са възбудили такъв страх у пострадалия, достатъчно е по естеството си
заканата да би могла да възбуди този страх. При преценката за наличието му
следва да се отчетат обстановката, начина по който е отправена заканата,
психичното състояние на дееца и на пострадалия.
За да е извършено деянието и от субективна страна деецът следва да
съзнава Сържанието на заканата и общественоопасния й характер, и да е
искал или допускал настъпването на общественоопасните последици, които е
предвиждал. При преценката за наличието на този признак следва да се
отчетат обстановката, начина по който е отправена заканата, психичното
състояние на дееца и на пострадалия. Следва да се има предвид и показанията
на свидетелите за предишен случай, при който единият от братята М налетял
да бие М.М.. Психичното състояние на дееца и пострадалия към минал
момент могат да се установят и чрез назначаване на експертиза, но таво не е
направено. Макар Сът също да намира, че част от поставените от М. въпроси
с искането за назначаване на комплексна експертиза, са неотносими към
предмета на делото, намира че назначаването на такава е необходимо, като
прокурора може да формулира относими към предмета на делото въпроси.
Според Са едва след отстраняване на горепосочените пропуски, може
обосновано да се отговори на въпроса има ли извършено престъпление, по
какъв текст, както и да се прецени дали са налице основания за прекратяване
на наказателното производство.
Предвид направените констатации относно пропуски при събиране на
7
доказателствата, начина им на обсъждане и нарушение на процесуалния
закон, Сът счита, че обжалваното постановление на РП Б, ТО – ГД за
прекратяване на наказателното производство по дознание № 409/2020 година
по описа на ТО ГД, № 73/2021 г. по описа на РУ ГД е необосновано и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато
на прокурора за продължаване на разследването, като бъдат изпълнени
дадените в обстоятелствената част на определението указания.
Водим от горното и на осн. чл. 243, ал.4 и ал.5, т.3 от НПК, Сът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление от 15.06.2022 г. на
прокурор при РП – Б, ТО – ГД, с което е прекратено наказателното
призводство по доСебно производство № 409/2020 г. по описа на ТО – ГД
при РП – Б (доСебно производство № 73/2021 г. по описа на РУ ГД.
ВРЪЩА делото на РП – Б, ТО – ГД, с указания, изложени в
обстоятелствената част.
Определението подлежи на протестиране от прокурора и обжалване от
пострадалото лице и обвиняемия пред О С - Б в седемдневен срок от
получаване на съобщението.
Сия при Районен С – ГД: _______________________
8