Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Етрополе, 29.05.2019 год.
в
името на народа
Етрополски
районен съд в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ НИКОЛОВА
при секретаря: КЛИМЕНТИНА ЧИКОВА и
при участието на прокурора:.................... като разгледа
докладваното от Председателя НАХ дело № 00039 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЕТ “В.Г.”, ЕИК: *********, представлявано от Васил
Григоров Тодоров, със седалище и адрес на управление ***, обжалва Наказателно
постановление № 23-002393/18.02.2019 год. на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, Д „ИТ Софийска област“, с
което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.2
вр. чл.63 ал.1 от КТ на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева. Твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и немотивирано.
Твърди, че същото е издадено, въпреки допусната нередовност в акта и при
неизяснена фактическа обстановка по констатиране на нарушението. Твърди, че има
разминаване между квалификацията на нарушението в АУАН и НП.
Моли Наказателно постановление № 23-002393/18.02.2019
год. на Директора на ГД “ИТ”-Софийска област да бъде отменено изцяло.
В
съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си адв.Петя Дилова от САК, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно. Твърди, че наказанието е било наложено за
това, че жалбоподателят ЕТ „В.Г.“ е допуснал до работа Ваня Петрова преди да й
бъде представено уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. Счита, че не е налице
съставомерност на установеното нарушение, че жалбоподателят е допуснал до
работа въпросното лице, тъй като е станало ясно, че в този ден ЕТ изобщо не е
бил в обекта. Счита, че неправилно е ангажирана неговата отговорност. От
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен
начин, че Петрова е престирала труд, преди да й бъде представено уведомлението.
От нейните показания станава ясно, че е отишла в цеха на 15-ти, а е трябвало да
отиде на 17-ти, но е разбрала да отиде на 15-ти. Въпреки, че е отишла, не е
полагала труд, а е изчакала да дойде почивката на жените. Ваня Петрова има
сключен договор на 12.12.2018г. на длъжност опаковач със задължение по договора
да се яви на 14.12.2018г, проверката е била на 15.12.2018г , а договора е
регистриран в НАП на 16-ти. Това, че на 12.12.2018г. е подписала заповед №196
не означава, че е работила на 15-ти. В акта е посочено, че нарушението е
установено на 17.12.2018г. и че е извършено на 15.12.2018г., това означава, че
преди установяването му, тоест преди съставянето на акта жалбоподателят е
регистрирал договора на Петрова в НАП. По делото не е установено да са
настъпили вредни последици за работника, а такива не се и твърдят. Съгласно
чл.415в от КТ за приетото от АНО нарушение, което е било отстранено веднага
след установяването му предвиден в този кодекс и не са произтекли вредни
последици би трябвало работодателят да бъде наказан с имуществена санкция от
100 до 300 лева. Към проверката не е приложен констативен протокол за
изложените констатации. Счита, че декларацията по чл.402 от КТ следва да бъде
изключена от доказателствата по делото, същата е попълнена от друго лице
различно лице от Ваня Петрова и данните, които са написани вътре не са
категорично доказани, че отговарят на волеизявлението на Ваня Петрова. На
следващо място счита, че актът не е връчен на упълномощено с права да
представлява наказаното лице при подписването на акта, тоест от приложеното към
преписката пълномощно става ясно, че упълномощеният има право да подава,
получава и подписва документи, но не и актове за установяване на
административно нарушение или НП. Счита, че наложената имуществена санкция е
прекомерна и при условията на алтернативност ако не се отмени НП, моли да бъде
намалена имуществената санкция.
За Дирекция “Инспекция по труда”-Софийска област, се явява юрисконсулт Вутов, като моли да бъде потвърдено
процесното НП като правилно и законосъобразно. На първо място счита, че по
категоричен начин е спазена процедурата по съставяне, предявяване и връчване на
акта, тъй като НПК се прилага и по
производства, които са по ЗАНН. Счита, че безусловно лице което се намира в
родствена връзка по права низходяща линия може да представлява ЕТ „В.Г.“. В
тази връзка счита, че не са допуснати никакви процесуални нарушения. По
отношение на направеното искане за намаляване на размера на имуществената
санкция, счита че разпоредбата на чл. 415в
ал.2 КТ по категоричен начин изключва нарушението по чл.63 ал.2, а именно като
посочва, че нарушенията на тази разпоредба не представляват маловажен случай.
По същество счита, че нарушението е доказано по безспорен начин, както от
свидетелските показания на актосъставителя, на свидетелите по съставяне на
акта, така и от всички събрани писмени доказателства. По безспорен начин е
установено, че лицето на 15.12.2018г. е изпълнявало трудова дейност. В подписания трудов договор е записано, че
лицето се задължава да постъпи на 14.12.2018г., лицето се е запознало със
заповед №196 в която е посочено, че следва на 15.12.2018г. да се яви на работа.
На следващо място относно попълнената декларация, счита, че по категоричен
начин е била на ясно какво е попълнено и какво е подписала. Всичко й е било
прочетено и за установяване на това обстоятелство е положила втори подпис на
гърба на декларацията. Моли да се вземе предвид обстоятелството, че лицето
декларира, че работи с работно време от 08.00 до 17.00 ч., а в присъствената
книга която също се установи, че на 15.12.2018г. лицето е положило подписа си на предпоследния
ред, в уверение на това, че начало на
работния ден е 08.00 ч, а краят на работния де е 17.00ч. В тази връзка
счита, че всички събрани доказателства по безспорен начин установяват
извършеното нарушение и в тази връзка моли да се потвърди НП.
В
съдебно заседание не се явява представител на РП-Етрополе, редовно
призована.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прие че жалбата е подадена
в законоустановения срок, атакува подлежащ на обжалване административен акт,
поради което е допустима, но разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:
На 15.12.2018г. свидетелите Б.Т., В.П. и Г.Г., служители в Д“ИТ“, посетили
сладкарски цех в гр. Етрополе, стопанисван от ЕТ „В.Г.“. На място заварените
лица попълниха декларации, в които се установяват факти и обстоятелства, при
които били заварени. Проверката била сутринта, около 09,30 часа, като едно от
заварените лица било Ваня Петрова, която казала, че не вижда добре и не може да
попълни декларацията си, затова й я попълнила друга колежка, тя сама подписала
декларацията и се съгласила с данните, които се декларират в тази декларация,
за което положила отново подпис на гърба на декларацията. Проверката продължила
по документи на 17.12.18г. в сградата на инспекцията по труда, където било
представено трудовото досие на лицето Ваня Петрова. Видно от трудов договор в
това досие, същия е сключен между нея и ЕТ на 12.12.18г., била заварена на
15-ти, да работи, като мажела с крем меденки, които следвало да се слепят.
Справката за сключения на 12.12.18г. трудов договор била направена в ТД на НАП
на 16.1218г., тоест след като лицето било заварено да полага труд на обекта. За
това, че ЕТ „В.Г.“ е допуснал Ваня Петрова до работа, преди да й предостави
заверено копие от изискуемото уведомление за регистрация на сключения с Петрова
трудов договор в ТД на НАП, бил съставен АУАН в присъствието на упълномощено
лице на дружеството, която се оказало, че е дъщеря на едноличния търговец, без
възражение от нейна страна. По време на проверката лицето Ваня Петрова била
облечена с престилка, същата мажела крем върху кръгчета меденки, които следвало
да се слепят, всички работнички това правели. Декларацията била попълнена от
друго лице, но Петкова диктувала данните на декларацията, имена, ЕГН-то. Ваня
Петрова казала на проверяващите, че има трудов договор, като това което казала
устно, било отразено и в декларацията.
За констатираното
нарушение бил съставен АУАН, в присъствието на представител на дружеството, връчен
бил препис от АУАН, като въз основа на същия е издадено и атакуваното НП, по
силата на което за нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ на дружеството е
наложена на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите Б.Т., В.П. и Г.Г. и частично от показанията на
свидетелите Ваня Петкова и Николина Т., както и от писмените доказателства,
приложени към административно наказателната преписка, които съдът кредитира
изцяло и тези събрани в хода на съдебното производство.
Съдът приема, че процесуалния закон е приложен
правилно.
Актът и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона ред и
форма, и съдържат всички изискуеми съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
Правилно е приложен и материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2
вр.ал.1 от КТ „работодателят няма право да допуска до работа работника, преди
да му предостави документите по ал.1”, които са:екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3,
заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, от попълнената
по време на проверката декларация от работника Вана Петрова, се установява по
безспорен начин, че същият предоставя работна сила на дружеството. В
декларацията лицето е посочило данни, които са елементи от съдържанието на
трудовия договор и е несъмнено, че същият е бил в трудово правоотношение, без да
му е предоставено уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от ТД на НАП.
Съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че декларацията е попълнена от друго лице, не опровергава
посочените в нея данни, още повече, че на гърба на декларацията работника се е
подписал, че данни са верни.
Съдът намира процесното административно
нарушение за правилно възприето и описано, както и за действително осъществено
от дружеството - работодател.
Правилно е
приложена и санкционната норма по чл.414 ал.3
от КТ, където е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв.
Наложената глоба е индивидуализирана в съответствие със закона и е определена в размер на 3000.00
лева. Конкретно наложения размер е над минималният предвиден, но в НП не се
съдържат мотиви, обосноваващи санкционирането с по-висок от минимално
предвиденият в закона размер на това наказание. Така не е възможно да се
установи какви отегчаващи обстоятелства са предпоставили налагането на такъв
размер на имуществената санкция. Липсва обсъждане на която и да е от
предпоставките по чл.27 ал.2 от ЗАНН, поради което за настоящия състав не е
налице причина, мотивираща определянето на наказание над предвидения в закона
минимален размер. Още повече, че не са представени доказателства, дали спрямо
дружеството-жалбоподател до момента са констатирвани предишни административни
нарушения по трудовото законодателство.
По
изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като се
намали размера на наложената имуществена санкция от 3000 на 1500 лева.
Така определеното административно наказание съответства на степента на
извършеното нарушение и е достатъчно за постигане
превенцията на санкционните норми в
областта на трудовото законодателство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № № 23-002393/18.02.2019 год., с което на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА същата в размер на 1500.00 /хиляда
и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: