РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Стара Загора, 31.12.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Стара Загора, седми състав в
закрито съдебно заседание на тридесет
и първи декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Костова-Грозева
като разгледа докладваното от съдията Костова-Грозева
административно дело №756 по описа за 2021г., за са се произнесе съобрази
следното:
Делото
е образувано по повод искова молба на Р.М.С., изтърпяващ наказание в Затвора в
град Стара Загора против ОДМВР Стара Загора, във връзка с досъбедно
производство /ДП/ №62/2016г. по описа на РУ Гълъбово за присъждане на
обезщетение в размер на 100 000 лева, като искът е заведен първоначално
пред СГС.
Ищецът е направил изрично искане за
назначаването му на особен процесуален представител, като такъв след определянето му от НБПП бил
назначен от СГС, а именно адв. Дилова, на която било връчено и
разпореждане от 13.10.2021г. на СГС за
оставяне без движение на исковата молба. Със същото било поискано
конкретизиране на следните обстоятелства:1. В какво се изразяват претърпените
неимуществени вреди, с какви действия на длъжностни лица при ответника са му
били причинени и в какво се изразявала тяхната противоправност; 2. От къде се
извеждали твърденията на ищеца за повдигнато срещу него незаконно обвинение в
извършването на престъпление, като се посочи изрично дали образуваното срещу
нето наказателно производство било приключило с оправдателна присъда или било
прекратено и ако да, на какво основание.
В изпълнение на това разпореждане,
назначеният особен представител, адв. Дилова, с молба от 29.10.2021г. посочила, че претендираното
обезщетение произтичало от неправомерно поведение на служители на РПУ /РУ/
Гълъбово, изразяващо се в насилие, изтезания и умишлено набеждаване на ищеца за
извършител на престъпление от общ характер, поради което същият претърпял
физическо и психическо страдание, унижение на неговата чест и достойнство. В
същата молба адв. Дилова посочила, че не можела да посещава ищеца в затвора в
град Стара Загора по изтъкнати от нея причини и че не била в състояние да
организира адекватна защита на ищеца.
В резултат на това „уточнение“
съставът на СГС приел, че съобразно направеното такова на фактическите
обстоятелства, на които се основала исковата претенция и формулираният петутим,
се касаело за иск с пр. осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като се претендирали
вреди, настъпили в резултат на физическо насилие, извършено от полицейски
служители по време на задържане на ищеца за 24 часа, основано на заповед,
издадена по ЗМВР. Тъй като нямало данни срещу ищеца по повдигнато обвинение да
имало оправдателна присъда или наказателното производство да било прекратено,
нямало основания да се приемела, че искът бил предявен за присъждане на
обезщетение на вреди, причинени от
правозащитни органи при повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Аргумент за СГС било обстоятелството, че искът бил насочен към ОДМВР, а не към
Прокуратурата.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази изложението в исковата молба, посоченото в молбата на адв. Дилова,
намира, че следва повторно да остави без движение исковата молба.
Следва ищецът изрично и ясно да
заяви, дали претендира настъпване на вредите, чието репариране желае, в
резултат на действия/бездействия на полицейски органи, извършени спрямо него по
време на изтърпяване на 24 задържане, въз основа на Заповед за задържане,
издадена на осн. ЗМВР, или претендира такива, като резултат от процесуално –
следствени действия на полицейските органи, в качеството ми на разследващ орган
по ДП № 62/2016г., или претендира вреди и от двете. Ако се претендира
обезщетение за вреди, настъпили в резултат на действията на полицейските
органи, извършени по ЗМВР и от процесуално – следствени такива в качеството им
на разследващи органи по образуваното ДП № 62/2016г., то следва ищецът ясно да
отграничи по всеки иск, какво обезщетение претендира, за какъв период и на кои
действия/бездействия или административен акт основава всеки от исковете си.
Следва да се съобрази, че съгласно
т.1 от ТП №2/2015г. по т.д. № 2/2014г., определящо са квалифициране на иска
като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основният характер на дейността на органа,
в следствие действията или бездействия на който настъпват вредите. Само фактът,
че МВР е в структурата на изпълнителната власт, то съгласно чл.6, т.3 от ЗМВР
на него се възлагат и функции, свързани с разследване на престъпленията, която
дейност вече е по реда на НПК и няма как да се определя като административна по
своя характер. /в този см. вж. Определение №17/30.04.2020г., на смесен
петчленен състав на ВКС и ВАС./.
Доколкото от изложението в
подадената искова молба се съдържат твърдения за претърпени вреди, както и от
24 часовото задържане по реда на ЗМВР, така и в процеса на образувано против М.
наказателно производство, то следва ясно да се отграничи от какво в
действителност настъпват претендираните вреди, чието обезщетяване се оценява от
ищеца на 100 000 лева.
Горното налага, исковата молба
повторно да се остави без движение, като повторно се изиска от ищеца, чрез
неговия особен представител адв. Дилова, да отстрани чрез ясно и
безпротиворечиво уточнение горните нередовности, което е необходимо вкл. и с
оглед преценката по кой правен ред се предявява иска, колко са исковите
претеции, съотв. пред кой съд следва да се предявават.
Водим от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба на Р.М.С.,
изтърпяващ наказание в Затвора в град Стара Загора против ОДМВР Стара Загора.
УКАЗВА на ищеца, чрез неговия особен
представител, че следва в срок 7 дни от съобщението изрично и ясно да заяви:
-
дали претендира настъпване на вредите, чието
репариране желае, в резултат на действия/бездействия на полицейски органи,
извършени спрямо него по време на изтърпяване на 24 задържане, въз основа на
Заповед за задържане, издадена на осн. ЗМВР или;
-
претендира
такива, като резултат от процесуално – следствени действия на полицейските
органи, в качеството ми на разследващ орган по ДП № 62/2016г. или претендира
вреди и от двете.
Ако се претендира обезщетение за
вреди, настъпили в резултат на действията на полицейските органи, извършени по
ЗМВР и в резултата на процесуално – следствени такива в качеството им на
разследващи органи по образуваното ДП № 62/2016г., то следва ищецът ясно да
отграничи по всеки иск, какво обезщетение претендира, за какъв период и на кои
действия/бездействия или административен акт основава всеки от исковете си.
ПРЕДУПРУЖДАВА се ищецът, че при
неизпълнение в срок и изцяло на дадените му указания исковата молба ще бъде
върната на подателя си, а производството
ще се прекрати.
Настоящото не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: