ОПРЕДЕЛЕНИЕ
01.09.2020 г.
№ 1423 гр.
Пловдив
Пловдивски административен съд,
II отделение, 28
състав,
На първи септември, две хиляди и двадесетата
година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа Адм.д. № 2182/2020 г. по описа на Административен съд -
Пловдив, 28 състав, намира за установено следното:
Производство по
чл.395, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Делото е образувано по искова молба от „Полидей-2“ ООД гр. Карлово, депозирана
чрез пълномощник адв. М., против РИОСВ - гр. Пловдив с посочено в същата правно
основание по чл.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.203-205 от АПК и искане за осъждане
ответника да заплати на ищеца недължимо събрани суми, съставляващи размер на
текуща имуществена санкция, ведно с мораторни лихви
върху недължимо платените суми, както и законни лихви, а също и да бъде
установено по отношение на ответника по делото, че ищецът не дължи лихви по
изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, обективирани в справка от ТД на НАП Пловдив за задълженията
на ищеца.
С исковата молба е направено и особено искане за допускане
обезпечение на исковите претенции чрез спиране на изпълнението по посоченото
изпълнително дело.
Съдът намира, че така
направеното искане за допускане на обезпечение чрез спиране на принудително
изпълнение се явява недопустимо в една
негова част, а в друга част и
неоснователно.
Действително
разпоредбата на чл.389, ал.2 от ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по
всички видове искове, но същевременно нормата на чл.393, ал.1 от ГПК предвижда
недопустимост на обезпечението на иск за парично вземане срещу държавата,
държавните учреждения, общините и лечебните заведения
по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ. В тази насока и доколкото с исковата молба е предявен иск
за осъждане на РИОСВ – Пловдив да заплати размер на недължимо събрани суми от
ищеца, ведно с мораторна и законна лихва, то очевидно
е, че се предявява иск за парично вземане срещу държавно учреждение,
доколкото РИОСВ, съгласно чл.2, ал.2 от ПУДРИОСВ е юридическо лице на бюджетна
издръжка към Министъра на околната среда и водите. Ето защо и в тази му част по
отношение на така предявения иск, искането за обезпечение се явява недопустимо.
В тази насока е Определение № 13427/2015 г. по адм.
дело № 12280/2015 г. на ВАС, съгласно което, доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е всякога насочен срещу държавата
или общините, то съобразно изричната разпоредба на чл.393 от ГПК, обезпечение на бъдещ иск за
парично вземане срещу държавата не се допуска. Ето защо и в тази му част искането следва да се остави
без разглеждане.
По отношение на искането
за обезпечаване на другият иск, предявен срещу РИОСВ – Пловдив, а именно този за
признаване спрямо ответника, че ищецът не дължи лихви по изпълнително дело,
предвид характера на иска, не е налице основанието по чл.393, ал.1 от ГПК и то
е допустимо, но съдът по същество го намира за неоснователно, доколкото липсва
посочената като задължителна предпоставка
за допускане на обезпечението в чл.391, ал.1 от ГПК обезпечителна нужда. И това
е така, предвид факта, че допустимата иначе обезпечителна мярка по чл.397,
ал.1, т.3 във вр. с чл.390, ал.4 от ГПК, не е от
такова естество, че ако не бъде допусната, то без това обезпечение за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението,
доколкото исковата претенция е определена като конкретен размер, основавайки се
на справка за дължими по изпълнително дело лихви към определен предхождащ
депозирането на исковата молба момент и в тази връзка спирането на
изпълнителното производство, което би имало действие занапред, по никакъв начин
не би променило това положение и не би допринесло за осъществяване правата на
ищеца по решението по иска му, който е установителен
по своя характер. При липса на установена обезпечителна нужда, безпредметно е
обсъждането на останалите предпоставки по чл.391 от ГПК.
По изложените мотиви и съобразно
чл.395, ал.2 ат ГПК, вр. с чл.144 от АПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо особено искане /молба/ за обезпечение на бъдещ
иск, направено с искова молба вх. № 13468/01.09.2020 г. от „Полидей-2“ ООД гр.Карлово, в частта му относно исканото
обезпечение на предявения против РИОСВ Пловдив иск за осъждане за заплащане на недължимо събрани суми по текуща
санкция, ведно с мораторна и законова лихва.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователно, особено искане /молба/ за обезпечение на бъдещ иск,
направено с искова молба вх. № 13468/01.09.2020 г. от „Полидей-2“ ООД
гр.Карлово, в частта му относно
исканото обезпечение на предявения против РИОСВ Пловдив установителен
иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи лихва по изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на
ТД на НАП Пловдив.
Определението може да се обжалва
пред Върховен административен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: