Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2252 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 232,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Ч.Р.Б.” АД, твърди, че на 01.12.2012 г. сключил с ответника договор за наем, по силата на който на последния било предоставено за временно и възмездно ползване съоръжение, представляващо подземна канална разпределителна електрическа мрежа, находяща се на територията на гр. София, като ползваното трасе е определено по дължина и местоположение в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. С договора наемателят се е задължил да заплаща месечна наемна цена, чийто размер страните са се съгласили да се определя съобразно дължината на ползваното трасе и единичната цена за ползване за 1 кв.м. трасе, която е посочена в приложение № 2 към договора. Ищецът посочва, че е изпълнил задължението си да предостави на наемодателя подземната канална разпределителна електрическа мрежа, която е предмет на наемната сделка, поради което за последния е възникнало задължение за заплащане на наемна цена за времето, през което я ползва. Заявява, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2017 г. размерът на дължимата от наемателя наемна цена възлиза на сумата от общо 101 689, 16 лв. Oтветникът не е погасил така възникналото в негова тежест задължение нито на уговорения с договора падеж, нито към момента. С оглед допуснатата забава той дължи да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от датата на забавата до датата на подаване на исковата молба възлиза на сумата от 14 022, 81 лв. Поради изложеното ищецът моли „Т.б.к.” АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 101 689, 16 лв., представляваща неплатена наемна цена за ползване на подземна канална разпределителна електрическа мрежа, находяща се на територията на гр. София, дължима за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2017 г. както и сумата от 14 022, 81 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, начислено за периода от 02.11.2016 г. до 25.10.2018 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Т.б.к.” АД, не заявява становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:
Не се спори по делото, а и се
установява от приетите писмени доказателства, че между страните са валидно
възникнали облигационни отношения по сключен на 01.12.2012 г. договор. Това е видно от представения в производството
писмен договор от 01.12.2012 г., който е подписан от двете страни по сделката и
обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и
задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от
съдоговорителите, такова каквото е отразено в неговите клаузи.
С този договор ищецът се е задължил да предостави на ответното дружество
„Т.б.к.” ЕООД за временно ползване движими вещи, представляващи канална мрежа,
състояща се от отделни елементи, а последното е поело задължение да заплаща
месечна наемна цена. Това са престации, които са характерни елементи за
наемната сделка, поради което трябва да се приеме, че сключеният между страните
договор има характер на такъв за наем на движими вещи.
Вещите, които са предмет на тази сделка са конкретно и подробно
индивидуализирани в приложение № 1, който документ представлява неразделна част
от договора за наем и уговорките, постигнати с него, обвързват страните и
определят съдържанието на правата и задълженията, които възникват за тях. В това
приложение са посочени параметрите на тази част от каналната мрежа, която се
притежава от „Ч.Р.Б.” АД и която се отдава под наем на „Т.б.к.” ЕООД за
разполагане/изтегляне от последния на оптични съобщителни кабели. Между
страните е постигнато конкретно съгласие и по отношение на съдържанието на
другата съществена престация на договора за наем – за размера на наемната цена,
която ответникът, в качеството му на наемател, се задължава да заплаща на ищеца,
който има качеството на наемодател, която е определена в съдържанието на приложение
№ 2, като е уговорена по единични цени за един линеен метър от подземната
канална мрежа, която е предоставена за ползване.
Сключеният на 01.12.1012 г. договор за наем е срочен, тъй като с чл. 11,
ал. 1 от него страните са постигнали съгласие за срока на действието му.
Съдържанието на тази клауза е валидно изменено по обща воля на наемодателя и
наемателя с анекс № 1 от 30.11.2015 г., с което уговореният срок на действие на
процесния договор за наем е определен до изтичане на две години от 01.12.2015
г., което е до 01.12.2017 г. Следователно той е бил действащ и е обвързвал
страните с поетите с него задължения за целия спорен период, който е от
01.10.2016 г. до 30.11.2017 г. и за всеки месец от този период за ответника, в
качеството му на наемател, е възникнало задължение да заплаща на ищеца наемна
цена за ползване на предоставените движими вещи.
За да определи какъв е размера на задължението на „Т.б.к.” ЕООД за заплащане на месечна наемна цена, съдът съобразява уговорките на страните в тази връзка, които са тези, постигнати с клаузите на чл. 8, ал. 1 от договора, както и със съдържанието на приложение № 1, включително измененията му, направени във връзка с промяната на дължината и елементите от каналната мрежа, която се предоставя за ползване, и на приложение № 2. При тълкуването им във връзка една с друга се установява, че наемната цена за ползване на елементите от каналната мрежа, предмет на договора, се дължи ежемесечно, като се определя въз основа на уговорените в приложение № 2 единични цени за линеен метър от ползваните елементи от каналната мрежа и съобразно тяхната обща дължина, която е посочена в приложение № 1 от договора.
Съдът счита, че между страните по делото не е спорно, че размерът на дължимата от ответника, в качеството му на наемател, наемна цена за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2017 г., е този, посочен в издадените от ищеца фактури и в исковата молба, а именно от 101 689, 16 лв. Тези факти се твърдят от ищеца в исковата молба, като ответникът не ги оспорва в хода на производството.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото се доказа, че в тежест на наемателя „Т.б.к.” ЕООД на основание договора от 01.12.2012 г. е възникнало задължение да заплати на наемодателя „Ч.Р.Б.” АД наемна цена за ползване на движими вещи, представляващи елементи от канална мрежа, която наемна цена за осъщественото ползване на вещите за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2017 г. е в размер на 101 689, 16 лв.
В производството не се твърди и не са представени никакви доказателства ответникът да е погасил каквато и да е част от възникналите в негова тежест задължения за наемна цена, поради което и искът по чл. 232, ал. 2, предл. ЗЗД е основателен за пълния предявен размер и период.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на наемна цена за предоставените за ползване вещи, възникнало в тежест на ответника, е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Както беше посочено по делото се установи, че към настоящия момент е налице неизпълнение на паричните задължения на наемателя за заплащане на месечната наемна цена за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2017 г. Това задължение е срочно, доколкото в чл. 8, ал. 4 от договора за наем от 01.12.2012 г. страните са постигнали изрична уговорка, кога то следва да бъде изпълнено, а именно в срок до 15 дни от получаване на издадената от наемодателя фактура за дължимите за конкретния месец суми.
Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, както е в
настоящия случай, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок,
като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и
поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
По делото са представени доказателства, представляващи изпратени съобщения по имейл, от които се установява датата, на която всяка една от фактурите, които са издадени от ищеца за задължението на ответника за заплащане на месечна наемна цена за ползване на процесната канала мрежа, са получени от последния. При съобразяване на тези дати трябва да се изчисли и падежа на всяко едно месечно задължение, който е 15 дни след момента на получаване на съответната фактура. Ответникът е изпаднал в забава изпълнението на всяко едно от процесните задължения от деня, следващ падежа, който за задължението за наемна цена по най-ранно издадената фактура № **********/ 01.10.2016 г., която е получена на 17.10.2016 г. и е с падеж на 01.11.2016 г., е 02.11.2016 г. За периода от 02.11.2016 г. до 25.10.2018 г. дължимото обезщетение за забава върху всички неплатени в срок главници възлиза на сумата от 14 022, 81 лв., която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за пълния заявен в исковата молба размер и период на забава.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 4 928, 48 лв., от които сумата от 4 628, 48 лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.б.к.” ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Р.Б.” АД, с
ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:*** Бизнес Център, на
основание чл. 232, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД сума в размер на 101 689, 16 лв. /сто и
една хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
неплатена наемна цена с включен ДДС, дължима за периода от 01.10.2016 г. до
30.11.2017 г., за ползване на движими вещи, представляващи канална мрежа,
състяща се от отделни елементи съгласно договор за наем, сключен на 01.12.2012 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 25.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 14 022, 81 лв. /четиринадесет хиляди и двадесет и два лева
и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетението в размер на
законната лихва за забавено плащане на задълженията за наемна цена за времето от
01.10.2016 г. до 30.11.2017 г., начислено за периода от 02.11.2016 г. до
25.10.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.б.к.” ЕООД да заплати на „Ч.Р.Б.” АД сума в размер на 4 928, 48 лв. /четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: