Решение по дело №8471/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 15.10.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

                                 ИЛИАНА СТАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Станкова ч. гр. д. № 8471 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 3 и чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба срещу издаденото по изп. дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ с рег. № 844 постановление за възлагане (вх. № 018322/26.06.2020 г.) и жалба срещу предявеното по същото дело на 30.06.2020г. разпределение (вх. № 018893/02.07.2020 г.) подадени от „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ – ипотекарен длъжник по делото.

В жалбата с вх. № 018322/26.06.2020 г. по описа на ЧСИ се твърди, че на 23.06.2020 г. била проведена публична продан на имоти - собственост на жалбоподателя в качеството му на ипотекарен длъжник. Счита се, че изпълнителните действия по определяне на началната цена са недействителни. Сочи се, че началната цена на проданта е определена съобразно правилата на чл. 485, ал. 3 ГПК, но поради невнасянето на разноските за определяне оценката била опорочена действителната оценка, а оттам и цялата продажба. Изтъква се, че наддавателните предложения са извършени в сградата на Софийски градски съд, а не в тази на Софийски районен съд. Въз основа на изложеното се иска отмяна като незаконосъобразна на извършената на 23.06.2020 г. публична продан на процесните имоти.

В жалбата с вх. № 018893/02.07.2020 г. се твърди, че от съда по несъстоятелността на жалбоподателя било разрешено на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ да продължи изпълнението върху дадените за обезпечение имоти. Това предполагало да бъде постигнато удовлетворение само на конкретен взискател, а не на всички изобщо, поради което правилото на чл. 460 ГПК било неприложимо в случая. Поддържа се, че в разпределението не било посочено дали продажната сума се внася от взискателя или се прихващала по реда на чл. 461 ГПК. Счита се, че неправилно бил посочен размерът на вземането на обезпечения кредитор, тъй като основният длъжник – „А.К.Г.“ АД също било в производство по несъстоятелност, поради което сумата по разпределението от 115 532, 60 лв. (разноски по изпълнението) следвало да бъде приета първо в производството по универсално принудително изпълнение. Не бил уточнен размерът на лихвата по главницата по периоди. Неправилно ЧСИ приел „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ и Столична община като присъединени взискатели. Сочи се, че неправилно е счетено като привилигировано вземането на „М.“ АД без да има доказателства за авансово внасяне от дружеството на такси и разноски от първия ред за удовлетворяване и без ЧСИ да е отчел прехвърлянето на обезпеченото вземане неколкократно. Въз основа на изложеното се иска отмяна на извършеното по изпълнителното дело  разпределение от 30.06.2020 г.

Присъединеното като взискател и ипотекарен кредитор в изпълнителното производство дружество „К.Т.Б.“ АД (н) счита жалбата за недопустима поради липса на процесуално легитимация съобразно предпоставките на чл. 435, ал. 4 ГПК. Оспорва основателността на жалбата относно протокола за възлагане, тъй като оценката на имота е извършена от лицензиран оценител и искането за по-висока оценка целяло да направи имота непродаваем.

Взискателят по делото „М.“ АД счита жалбата за недопустима, тъй като неин предмет е оценка на имуществото предмет на продажбата, което действие е част от подготовката й, но не и от нейната същинска част. Оспорва правото на ипотекарният длъжникът да жали оценката като вече консумирано предвид разпоредбата на чл. 485, ал. 6 ГПК. Поддържа неоснователност на жалбата.

По реда на чл. 435, ал. 3 ГПК ЧСИ с рег. № 844 излага становище за недопустимост на жалба вх. № 018322/26.06.2020 г. като безпредметна, тъй като до този момент липсва издадено постановление за възлагане.  По отношение на жалба вх. № 018893/02.07.2020 г.  срещу разпределението от 30.06.2020 г. излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че в производството по несъстоятелност дружество „М.“ ЕООД освен качеството ипотекарен кредитор има и качеството купувач, предложил най-висока цена при продажбата на недвижимия имот. Сочи, че така изготвеното разпределение е предварително с цел да се прецени как се разпределя сумата от продажбата на присъединените взискатели при спазване правилата на чл. 136 ЗЗД и чл. 461 ГПК, като едва след влизане в сила на разпределението взискателят може да прецени каква сума остава от продажната цена, за да е прихване със своето вземане и едва след това може да бъде издадено постановление за възлагане. Твърди, че при изготвяне на това предварително разпределение е спазил и задължителните указания по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След като се запозна с доказателствата по делото от фактическа страна съдът намира следното:

Производството по изп. дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ с рег. № 844 е образувано по молба на „К.Т.Б.“ АД първоначално пред ЧСИ с рег. № 838, изпратено по компетентност от ЧСИ с рег. № 800 и ЧСИ с рег. № 803 за задължения на „А.К.Г.“ АД в размер на 2 600 000 евро – главница по договор за кредит от 08.04.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане; 238 295, 79 евро – лихва за периода от 26.05.2014 г. до 25.03.2015 г. и 19 500 евро – лихва за периода 25.03.2015 г. – 22.04.2015 г. В хода на изпълнителното производство Б.та-кредитор е прехвърлила вземането си на „Д.И.“ ЕООД, конституирано като взискател с разпореждане от 18.09.2018 г. По искане на взискателя и на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ ОС Стара Загора в свое определение от 14.08.2019 г. по т.д. № 269/2015 г. (л. 1199, том 4) е дал разрешение за продължаване изпълнителните действия срещу „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ по процесното изпълнително дело. С разпореждане от 29.11.2019 г. е присъединено като взискател „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/. Легитимацията му се основава на два нотариални акта за учредяване на договорни ипотеки, съответно от 17.06.2008 г., подновена с молба за подновяване от 04.05.2018 г., и от 09.04.2008 г., подновена с молба за подновяване от 04.04.2018 г., съгласно които за обезпечаване на вземанията към нея на длъжника „А.К.Г.“ АД, произтичащи от договор за кредит от 08.04.2008 г., „Ф.“ ЕООД е учредило в полза на Б.та ипотека върху свои недвижими имоти – поземлен имот, съставляващ имот пл. № 13 от кв. № 511 по плана на гр. София, м-т „Центъра“, В хода на изпълнителното производство взискателят „Д.И.“ ЕООД е прехвърлил на „М.“ АД вземането си. С разпореждане от 11.12.2019 г. дружеството е конституирано по делото. 

В периода 22.05.2020 г. – 22.06.2020 г. е била насрочена публична продан на част от триетажна сграда с идентификатор 68134.405.70.1, собственост на ипотекарния длъжник „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, по отношение на който имот се разпростира съдебното разрешение за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение. Разгласяването  е станало по правилата на чл. 487, ал. 2 ГПК и в обявлението за нея е посочено, че мястото на извършването й ще бъде в сградата на Софийски районен съд.

С протокол от 23.06.2020 г. частният съдебен изпълнител е обявил постъпило единствено наддавателно предложение от купувач – взискателя „М.“ ЕООД  за сумата от 7 630 000 лв.

С протокол за разпределение от 30.06.2020 г., предявен на същата дата, ЧСИ С.Я. е извършил разпределение на сумата от 7 630 000 лв., както следва: В първи ред, след приспадане на дължимата съгласно т. 20 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса в размер на 72680,57 лева, са поставени вземанията на взискателя за обикновени такси и разноски по изпълнението в размер на 115 335, 63 лв. на „М.“ ЕООД. На следващо място, с привилегия по чл. 1365, ал.1, т. 2 ЗЗД, в полза на Столична община е разпределена сумата от 55 516, 29 лв. - дължими и незаплатени данъци върху недвижимия имот. На последно място, с привилегия по чл. 136, т.3 ЗЗД  в полза на „М.“ ЕООД за сумата в размер на  2 614 048, 08 лв. законна лихва от 08.06.2015 г. до 30.06.2020 г. и 4 772 286, 53 – главница частично погасена.

На съдът е служебно известно, че с влязло в сила решение от 01.10.2020 г. по ч.гр.д. № 6631/2020 г. е оставена без уважение жалбата на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с която е отказано извършването на нова оценка.

Въз основа на изложеното съдът намира от правна страна следното:

І. По жалба вх. № 018322/26.06.2020 г. срещу постановлението за възлагане.

Правото свързано с обжалване действията на съдебния изпълнител е процесуално право, като предпоставките за възникването му, както и способите и начините за упражняването му са уредени в ГПК. Предвид това обжалването на действията на съдебния изпълнител е допустимо само в онези случаи, когато процесуалният закон изрично е предвидил тази възможност, като в противен случай действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на пряк съдебен контрол.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2017 г. ОСГТК на ВКС третото лице дало в обезпечение своя вещ има качеството на длъжник. Действията и актовете на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва са посочени в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 и чл. 463 ГПК, където са дефинирани и пороците, съставляващи основание за тяхната отмяна. Изброяването е изчерпателно, като всички други действия и актове на съдебния изпълнител, попадащи извън обхвата на посочените разпоредби, не могат да бъдат предмет на пряк съдебен контрол по пътя на обжалването им от длъжника.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението, като на основание чл. 435, ал. 3 ГПК той може да обжалва и постановлението за възлагане.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая няма основание за произнасяне по същество на жалбата, доколкото същата не е насочена срещу действия на съдебния изпълнител сред изброените в чл. 435, ал. 2, т. 1-7 и ал. 3 ГПК или чл. 463 ГПК.

Публичната продан в нейната цялост, като насочване на принудителното изпълнение върху определено недвижимо имущество, може да бъде обжалвана от длъжника по изпълнението единствено на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК – когато изпълнението е насочено, върху имущество, което той смята за несеквестируемо, в който случай на отмяна подлежат изпълнителните действия, които са несъвместими с несеквестируемостта. На самостоятелно основание длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, но единствено поради това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В резултат на проведената в периода от 22.05.2020 г. – 22.06.2020 г. публична продан, с протокол от 23.06.2020 г. за купувач е обявен взискателят „М.“ ЕООД, като в този случай, предвид възможността на взискателя по чл. 461 ГПК да прихване от дължимата срещу стойността на вещта сума съответната част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност, извършването на разпределението, респ. влизането му в сила, предхожда внасянето на цената от взискателя, тъй като едва с влизане в сила на разпределението може да бъде определено каква част от цената може да бъде прихваната по реда на чл. 461 ГПК и каква следва да бъде внесена по сметка на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 495 ГПК взискателят, обявен за купувач, следва да внесе остатъкът над подлежащата на удовлетворяване част от вземането му до пълния размер на цената, по която е обявен за купувач, в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението, като имота следва да му бъде възложен едва след внасяне на тази сума. В случая разпределението не е влязло в сила, съответно взискателят не е внесъл сумата, необходима за изплащане на вземанията на взискателите, подлежащи на удовлетворяване преди неговото вземане, поради което имотът не му е възложен. Отсъствието на постановление за възлагане изключва възможността за обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК.

В случая жалбата на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ е насочена срещу провеждането на самата публична продан, която не подлежи на самостоятелно обжалване вън от хипотезата на насочване на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

По изложените съображения, доколкото жалба вх. № 018322/26.06.2020 г. е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на самостоятелно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

ІІ. По жалба вх. № 018322/26.06.2020 г.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва постановеното разпределение, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител – чл. 463, ал. 1 ГПК.

С обжалваното разпределение от 30.06.2020г., съдебният изпълнител е извършил разпределение на сумата от 7 630 000 лв., която е получена в индивидуалното изпълнение в резултат на проведената публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, собственост на „Ф.“ ЕООД /н/, като след приспадане на дължимата му се съгласно т. 20 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса в размер на 72680,57  лв. е разпределил остатъкът от 7 557 319,43 лв. , както следва:  В първи ред, са поставени вземанията на взискателя за обикновени такси и разноски по изпълнението в размер на 115 335, 63 лв. на „М.“ ЕООД. На следващо място, с привилегия по чл. 1365, ал.1, т. 2 ЗЗД, в полза на Столична община е разпределена сумата от 55 516, 29 лв. - дължими и незаплатени данъци върху недвижимия имот. На последно място, с привилегия по чл. 136, т.3 ЗЗД  в полза на „М.“ ЕООД за сумата в размер на  2 614 048, 08 лв. законна лихва от 08.06.2015 г. до 30.06.2020 г. и 4 772 286, 53 – част от главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека върху имота.

Според разпоредбата на чл. 638, ал. 3 ТЗ съдът по несъстоятелността може да разреши на обезпечен кредитор да продължи започнатото индивидуално принудително изпълнение върху обезпечението, като получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.

Настоящият съдебен състав намира, че при продължаване на производството по индивидуално принудително изпълнение следва да бъдат спазвани правилата за това производство, в т.ч. нормата на чл. 460 ГПК, съобразно която ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, най-напред се отделя сума за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочитателно удовлетворение съобразно правилата за привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Нормата следва да бъде приложена съответно като като присъединени взискатели бъдат конституирани само тези, които имот право на привилегия свързана с конкретния имуществен обект, върху който се изпълнява от същия и предходен ред. При систематичното и смислово тълкуване на относимите норми на търговския закон, закона за задълженията и договорите и ГПК, съдът намира, че с възможността за продължаването на производството по индивидуално принудително изпълнение по отношение на конкретен имуществен обект, при дадено разрешение по чл. 638, ал. 3 ТЗ, законодателят е дал приоритет на вземанията със специална привилегия върху конкретното имущество дадено в обезпечение до и от реда на тази привилегия пред тези на кредиторите на несъстоятелността, т.е. даденото разрешение от съда по несъстоятелността е с оглед естеството на имуществения обект, а не с оглед личността на кредитора.

В чл. 136, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗД е предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти. 

В т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни указания по прилагане и тълкуване на разпоредбата на чл. 136, т. 1, т. 1 ЗЗД, като е прието, че се касае за специална привилегия, която не винаги е първа по ред, тъй като тя е противопоставима само на тези от присъединените кредитори, които се ползват от отделните разноски и не за разноски по изпълнителното дело, а за разноски по подготовката и осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане, т.е. на отделен изпълнителен способ. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.).

            Аналогично на тази е и уредената в т. 2 специална привилегия, която се простира само до публичните вземания на държавата за данъци от конкретния имот.

В т. 3 на чл. 136 ЗЗД е уредена привилегията на вземанията, обезпечени със залог или ипотека върху имота, по отношение на който се реализира изпълнителния способ. В този смисъл при продължено производство по индивидуално изпълнение върху имот даден за обезпечение с оглед приложимия ред на привилегии няма как да се стигне до удовлетворяване на обезпечения кредитор, без да бъдат разпределени преди това вземанията с предходен ред на привилегията – по чл. 136, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗД, касаещи конкретния обект на изпълнение. Ето защо съдът намира, че изготвеното от съдебния изпълнител разпределение на 30.06.2020 г. е законосъобразно като правилно в първи ред са включени разноските на взискателя сторени поради необходимостта от принудително събиране на вземането. Тук следва да се отбележи, че цесията прехвърля освен главното вземане и другите му принадлежности – чл. 99, ал. 2 ЗЗД и е без значение дали разноските са сторени конкретно от взискателя „М.“ ЕООД или от неговите цеденти. Сумата от 55 516, 29 лв. правилно е разпределена от съдебния изпълнител във втория ред, предвид наличието на дължими данъци по отношение на конкретния недвижим имот. В трети ред от разпределението е отчетено правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Неоснователно е, че размерът на лихвата по главницата не е уточнен по периоди. Според изпълнителният лист от 17.06.2015 г. лихвата върху главницата е с начална дата 08.06.2015 г. до изплащане на вземането. Съдебният изпълнител не се е отклонил от това съдебно разпореждане и е сметнал лихвата от същата начална дата, но крайната е датата на разпределението – 30.06.2020 г.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 018322/26.06.2020 г. по описа на ЧСИ на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу публична продан, провела се в периода 22.05.2020 г. – 22.06.2020 г. по изпълнително дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844, с район на действия Софийски градски съд, както и издадено въз основа на нея постановлението за възлагане на недвижим имот.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 018893/02.07.2020 г. по описа на ЧСИ на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу разпределение от 30.06.2020 г. по изпълнително дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844, с район на действия Софийски градски съд.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.