Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  262249                                  05.09.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12019 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът А.А.Д. твърди, че по силата на договор за дарение относно ½ ид.ч. и наследяване - за 5/48 ид.ч. притежава общо 26/48 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ******* по плана на гр. К., с адрес ул. К.№**, целият с площ от 221 кв.м. и построените в него сгради с идентификатор ******* с площ 53 кв.м. и ******* с площ 26 кв.м. Поддържа, че процесният имот съставлява част от придобитото през ****г. от общия наследодател А. Д. дворно място от 740 кв.ч. представляващо имот пл.№***** от кв.**. В последствие за това дворно място били извършени регулационни промени изразяващи се в отреждания на отделни парцели, подробно описани в исковата молба. В последния изработен кадастрален и регулационен план и кадастралната карта, погрешно част от имот пл.№**** за който по регулация бил отреден парцел **- собственост за ½ ид.ч. на ищеца по договора за дарение, бил заснет като имот с кад. № ****, който впоследствие придобил по кадастралната карта идентификатор *****. Благодарение на това А. С. Д. – един от наследниците на общия наследодател се бил снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение на целия имот *******. След това, на *****г. А.Д. продал на ответницата Н.М. процесния имот. Ищецът твърди, че праводателят на ответницата никога не е владял самостоятелно процесния имот, поради което не би могъл да го придобие по давност. Желае да бъде установено по отношение на ответницата, че той е собственик на гореописаните идеални части, като и да бъде осъдена тя да му предаде владението върху тях.

Ответницата Н.Ф.М. оспорва идентичността на недвижимите имоти, които са били предмет на цитираните от ищеца сделки и процесния недвижим имот. Поддържа, че ищецът никога не е имал претенции към процесния имот и изградените в него сгради, а както те така и земята са били владени и ползвани от А. Д.. Преди това ги бил владял неговия наследодател - С. Д.. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищецът А. А.Д. /В. С. Д. – лист **/ е наследник по закон – син на С. В. Д., починал на *******г. и на съпругата му З.Х. Д. /З. Д. Д./ починала на *****г. /лист **,** и **/. Установява се от представеното удостоверение, че наследодателят С. В. Д. е бил с предишни имена А. Ю.Д. /лист **/. Наследодателят А. Д. е имал още един син С. А.Д., както и дъщеря Ф. А. Д..

Установява се, че с договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт №**, том ***, дело ***/ ***г. на П. нотариус бащата на ищеца  - А. Ю.Д. придобил от К. Д. правото на собственост върху дворно място с площ от 740 кв.м., съставляващо имот пл. № ****, кв.**  по плана на с. К., за който са били отредени парцели *** и *** /лист **/.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №***, том **, дело ****/****г. А. Ю.Д. продал на ищеца А. А.Д. /В. С. Д./ дворно място с къща, цялото с площ от около 310 кв.м., представляващо имот с пл.номер ****, от кв.**, парцел ****, при съседи: улица, С. В. и П. К. / лист **/.

След смъртта на А. Д., на *****г. З.Х. Д. сключила със сина си А. А.Д. договор за дарение по силата на който му прехвърлила собствеността върху 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от около 430 кв.м., представляващо имот №**** в кв.**, за който бил отреден парцел **при съседи: от двете страни улица и А. А.Д., ведно с ½ ид.ч. от всички подобрения и насаждения в парцела, като си запазила пожизнено право на ползване. За сделката бил съставен нот. акт ***, том **, дело ****/****г. / лист **/.

            С нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, том **, дело ***/****г. А. С. Д. бил признат за собственик по силата на придобидва давност на поземлен имот № ***** по плана на гр. К., с площ от 221 кв.м., с адм. адрес ул. К.№**, ведно с построените в него сгради с идентификатори: ****** и ******* /лист **/.

            На ***** г. А. Д. продал на ответницата Н.Ф.М. така описания имот ******, ведно със сградите в него, като прехвърлителят си запазил пожизнено право на ползване. Сделката била обективирана в нотариален акт № ***, том **,, дело ***/****г. на нотариус И. И. / лист **/.

Установява се от представеното удостоверение №**/****г. на Община К., както и от заключението на експертизата, че прехвърления имот с идентификатор ******* съставлява част от имот планоснимачен № ****, като е образуван от части включени в парцели **-**** и **-**** по регулационния план от ****г. / лист ** и **/. Имот пл. № **** е идентичен с имот пл.№ **** по плана от ****г. / лист ***/. В плановете по ****г. и ****г. в средната част на имота е заснета една сграда означена като масивна жилищна / лист *** и ***/. Впоследствие тази сграда е била преустроена, като са обособени две самостоятелни жилища / приложение №**– лист **/.

Установява се от заключението на вещото лице, че по действуващата кадастрална карта процесният имот с идентификатор ******** и площ от 221 кв.м. В него са заснети две масивни жилищни сгради с идентификатори ********* и ******. За първи път този имот получава самостоятелен номер в плана одобрен със заповед №******/****г. В този план имотът е заснет с номер ****, което е отразено на приложение №* към заключението на експертизата / лист ***/. Останалата част от бившия имот пл. № **** по плана от ****г. е заснета с номер ****. Границите между имотите е била заснета по съществуващите сгради и плътни огради.

 

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Установи се по делото, че общият наследодател на страните е придобил през ****г. недвижим имот с обща площ 740 кв.м. с пл. № **** за който са били отредени два отделни парцела - **** и ****. Не е спорно, че придобиването, което е на възмездно основание, е осъществено по време на брака на А. Д. с майката на ищеца - З.Д., от което следва, че имотът е станал семейна имуществена общност - арг. от чл.13, ал.1 от СК 1968 г. /отм./. През ****г. общият наследодател е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху парцел ****. В последствие с плана приет през 1982г. имот пл. № **** е получил нова номерация -****, като за него са били отредени отново два отделни парцела. Първият с означение **** заемал западната половина на имот пл. №****, съответстваща на прехвърления в собственост на ищеца А. Д. през ****г. парцел **** по стария план. Вторият парцел означен с номер ** – обхващащал източната половина на имот пл. №**** и граничел с улиците „К.М.“ и „Б.“ / лист ***/. Този парцел, както и построената в него сграда, към момента на изготвяна на плана от 1982г. е съставлявал семейна имуществена общност между наследодателя А. Д. и неговата съпруга З. Тази общност била прекратена със смъртта на А. Д. пред ****г. при което съпругата му е придобила ½ ид.ч. от имота като дял в семейната имуществена общност. Останалата ½ ид.ч. се е разпределила между трите деца на наследодателя А., С. и Ф.. Съпругата не е била призована да наследява поради разпоредбата на чл.14, ал.7 изр. второ СК 1968 г. /отм./, според която когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Така към ****г., когато З.Д. е дарила ½ ид.ч. от правото на собственост върху парцел ****г. на ищеца, той вече е притежавал по наследство 1/6 от въпросния парцел. С тази сделка З.Д. се разпоредила изцяло с притежаваните от нея идеални части. Така след дарението ищецът е станал собственик на 4/6 / или 2/3/ от имота.

Това съотношение в съсобствеността се е запазило включително и след физическото разделяне на построената в него сгради на две отделно ползвани части – обстоятелство което се установи от заключението на експертизата и показанията на свидетелите.

Горният извод следва от обстоятелството, че по делото не се доказа извършване на делба или сделки прекратяващи съсобствеността, а заснемането на имота със самостоятелен номер в плана не е обстоятелство което прекратява съсобствеността върху него. Последното означава, че съсобствеността съществувала върху парцел ****г. е продължила да съществува и в рамките на новообособения с кадастралния план от 2002г. имот № ****, впоследствие отразен в действащата кадастрална карта с идентификатор ****** / лист *** и ***/.

Неоснователно е възражението на ответницата относно това, че процесният имот е бил придобит от праводателя ѝ по силата на давностно владение. На първо място - по делото не се установи, че праводателят на ищцата А. Д. е упражнявал самостоятелно владение, върху наследствения имот, отстранявайки съвладението на останалите наследници и демонстрирайки спрямо тях намерение да държи имота само за себе си. Освен това, следва да се има предвид, че съгласно чл.200, ал.1 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. В случая процесният имот е с площ от 221 кв.м., като не отговаря на изискванията на чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ – да има най-малко 300 кв.м. повърхност.

С оглед изложеното по-горе имотът не е могъл да бъде придобит по давност, поради което ответницата не могла да придобие изцяло собствеността върху него, а само идеалните части онаследени от нейния праводател – А. Д..

Ето защо ищецът е собственик на 2/3 ид.ч. или 66,67 % ид.ч. от имота и сградите в него. Това е повече от претендираните си исковата молба 26/48 ид.ч. равняващи се на 54,67 % ид.ч. от правото на собственост, поради което съдът намира, че искът е следва да бъде уважен изцяло.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1690 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Н.Ф.М. ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът А.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на основание договор за дарение и наследяване, на 26/48 ( или 54,67 %) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* с адм. адрес гр. К., обл. П., ул. К.№**, с площ от 221 кв.м. при граници: имот № ****** и *****, ведно с построените в него: сграда  с идентификатор ******* с площ 53 кв.м. и сграда с идентификатор ******** с площ 26 кв.м., като ОСЪЖДА ответницата Н.Ф.М. да предаде, на осн. чл.108 ЗС, на ищеца А.А.Д. владението върху 26/48 ид.ч. от гореописания имот.

 

ОСЪЖДА Н.Ф.М. да заплати на А.А.Д., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1690 лв. /хиляда шестстотин и деветдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала.

ЕК