Присъда по дело №16205/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 227 от 03.05.2023 година, постановена по
НЧХД 16205/2022 г.по описа на Софийски районен съд, НО, 116-ти състав
Софийският районен съд на 20.12.2022 г. е сезиран с тъжба от името на
М. С. А., с която е повдигнато обвинение срещу А. Г. П. за това, че на
20.06.2022 г., около 11,50 часа, в гр. София, на ул. ******** № 36, е причинил
на М. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите нас чл.128 и чл.129 от НК, като й нанесъл следните
травматични увреждания - тежко навяхване на шията, охлузване и
кръвонасядане на дясната мишница, чрез силно натискане на главата й и
рязко извиване на врата вдясно, следствие на което последвало и
тангенциално съприкосновение между дясната мишница на пострадалата и
повърхността на отвора на капандурата – престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК.
В хода на съдебните прения повереникът на тъжителя - адв. Т. Р. от
САК, поддържа изцяло тъжбата срещу подсъдимия П. като намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в
тъжбата фактическа обстановка. Счита още, че събраната по делото устна и
писмена доказателствена маса безпротиворечиво установява дългогодишните
трайно влошени отношения между подсъдимия П. и семейството на
тъжителката, обусловени от многократно правените забележки от
тъжителката и живущите към подсъдимия по повод събираните и трупани в
двора на семейната кооперация отпадъци, жалбите, подадени от тъжителката
до Столичен инспекторат и Службата по противопожарна безопасност.
Навежда твърдения за множество предходни разговори, състояли се между
подсъдимия и частната тъжителка, отнасящи се както до замърсяването на
общите части, така и до поставянето на тежки предмети върху ремонтираната
от семейството на тъжителката част от покрива, което можело да
компрометира битумното покривно покритие. Сочи за безспорно подкрепени
от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателствени средства, както времето и мястото на инкриминираното
деяние, така и видът, характерът и механизмът на причиняване на телесното
увреждане на тъжителката. В тази връзка повереникът счита за доказана
връзката между продължителния болков синдром на тъжителката в областта
на врата и извършеното от подсъдимия деяние. Изразява резерви по
отношение произхода и давността на телесните увреждания на подсъдимия,
констатирани при неговото освидетелстване. Намира обвинението за
доказано от показанията и на свидетеля С. А., който е възприел оплакванията
на тъжителката непосредствено след инцидента, като се позовава и на
проведения разговор със спешен телефон 112 от пострадалата. Изтъква
негативните последици, настъпили в социалния и емоционалния живот на
тъжителката в резултат на инкриминираната проява.
Намира за недоказано, че частната тъжителка е извършвала действия
срещу телесната неприкосновеност на подсъдимия, а обясненията му
представляват защитна версия. Счита, че пострадалата не е могла да
1

извършва действия с ръцете си, доколкото се е подавала над гърдите от
капандурата. Излага доводи, че свидетелят П. не дава показания, които да
подкрепят обясненията на подсъдимия. Намира, че са налице разминавания в
показанията на свидетелите Г. П. и Д. П. по отношение на порезното
нараняване на подсъдимия, който не го бил посочил в жалбата си до 1 РУ
СДВР.
Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК като счита, че така
предложеният изпитателен срок би въздействал предупредително и
възпитателно върху подсъдимия П.. В случай, че съдът не намери основание
за прилагане института на условното осъждане, а прецени, че следва да се
наложи наказание „пробация“, повереникът предлага освен двете
задължителни пробационни мерки /по т. 1 и т. 2 на чл. 42а, ал. 2 от НК/ в
допълнение към тях да се наложи и пробационната мярка по т. 4 от
посочената разпоредба – включване в програми за обществено въздействие.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, както и за присъждане на
направените по делото разноски – за държавна такса, депозит за вещи лица и
адвокатско възнаграждение. Отправя искане за осъждане на подсъдимия да
заплати направените разноски за техническа експертиза в полза на съда.
Частната тъжителка в своята пледоария не взема отношение по
конкретния предмет на делото.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия в лицето на адв. Й.
навежда фактически данни за първоначално вербално, а впоследствие
прераснало и във физическо нападение на тъжителката върху подсъдимия,
като интерпретира по различен начин събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал. Излага някои несъответствия между
обективираното в съдебно-техническата експертиза съдържание на диска,
възпроизведено на хартиен носител и част от твърденията, изложени от
тъжителката в частната тъжба. Изтъква, че действията на подсъдимия П. са
извършени при условията на неизбежна отбрана като алтернативно въвежда и
аргументи за прилагане института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК.
Изразява съмнение относно ролите на пострадал и деец в процесния случай.
Подсъдимият П. се явява в съдебно заседание, като поддържа заявеното
от неговия защитник. Излага твърдения за това, че към нито един момент не е
искал да нарани братовчедка си /тъжителката/, а така също, че със своето
поведение тя е застрашила, както неговия живот, така и живота и здравето на
други невинни хора, преминаващи по пътеката непосредствено под
покривната конструкция. В последната си дума заявява, че не е виновен и не
иска да бъде осъден несправедливо. Твърди, че не се е самонаранявал.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
2

От фактическа страна и по доказателствените материали:
Подсъдимият А. Г. П. е с ЕГН **********, роден е на 28.01.1969 г. в гр.
София, българин е, български гражданин, неосъждан, с настоящ адрес: гр.
София, ул. „******** № 3**********
Родителите на тъжителката и подсъдимия А. П. живеят в семейна
кооперация, находяща се в гр. София, ул. „******** № 36“. Подсъдимият
живеел на третия етаж на кооперацията, а родителите на тъжителката,
единият от които свидетелят С. А., заедно със свидетеля А. А., живеели на
втория етаж. Тъжителката М. А. често посещавала родителите си. През
последните няколко години М. А. и други обитатели на кооперацията се
оплаквали от подсъдимия П. по повод складираните и оставяни, макар и
временно от него, строителни материали и отпадъци в двора на кооперацията,
по стълбищата, както и в междуетажното пространство на сградата. От края
на месец май 2022 г. подсъдимият П. започнал частичен ремонт на покрива,
който покривал стълбищното пространство на кооперацията, като с оглед
ограничената покривна площ и немалкия наклон на конструкцията често
оставял материали и върху тази част от покрива, разположена върху
таванското ателие - собственост на родителите на М. А.. Тази част на покрива
била ремонтирана от родителите на тъжителката и същите се притеснявали
оставените материали да не навредят на положеното покривно покритие. По
този повод тъжителката неколкократно разговаряла, включително и на висок
тон и със скандали, с П., като искала той да спре да оставя строителни
материали върху тяхната част, тъй като същата била ремонтирана наскоро,
при което подобни действия можело да доведат до компрометиране
покритието на битумната мембрана. В дните, когато М. посещавала
родителите си в кооперацията, тя излизала на покрива, стъпвайки на двойна
дървена стълба, долната част на която се намирала на стълбищната площадка,
като оттам надзиравала работата на подсъдимия, като често влизала в
конфликти с него, случвало се дори да хвърля строителни материали, вата,
керемиди и туби, докато се подавала над гърдите на покрива през отворената
капандура и успявала да достигне складираните там вещи, служещи за
ремонта. Често се стигало да кавги и разпри между двамата братовчеди.
На 20.06.2022 г. М. А. за пореден път се качила на покрива, като тялото
й се подавало през капандурата от гърдите нагоре и ръцете били свободни
да взима материали, оставени в непосредствена близост до и около
капандурата. През това време А. П. работел клекнал, като правел замерване за
полагането на летви, а на другия скат на покрива се намирал свидетелят П.,
който работел и нямал видимост към капандурата. М. А. започнала да вика и
да се кара поради това, че имало много материали, част от които оставени на
частта от покрива, разположена над тяхното таванско ателие. П. се опитал да
неглижира вербалните нападки на тъжителката. Тъжителката започнала да
отправя закани във връзка с ремонта на покрива. Ядосана от поведението на
подсъдимия, М. А. взела една керемида от намиращите се до капандурата и я
хвърлила към подсъдимия П., като не успяла да го улучи. Керемидата паднала
3

и се счупила. Непосредствено след това тъжителката взела друга керемида,
която запратила по посока на подсъдимия. Същият опитал да я хване и да се
предпази, но керемидата паднала върху левия му крак и му причинила
кръвонасядане с оток на палеца на левия крак. Веднага след това подсъдимият
отишъл при тъжителката и взел от ръцете й третата керемида, която тя се
канела да хвърли към него. В този момент тъжителката успяла да вземе
намиращата се в близост ламаринена обшивка с режещи ръбове, като
замахнала с нея към подсъдимия, при което го порязала в областта на гърба
на дясната ръка. П. успял да издърпа ламаринената лента от ръцете на
братовчедка си, като вследствие на издърпването М. залитнала назад и се
опряла с гърба си на капандурата. В този момент тъжителката заявила на
подсъдимия, че ще загази много, разменили няколко реплики, като
тъжителката тръгнала да слиза надолу по стълбата. Междувременно
подсъдимият силно натиснал с дясната си ръка темето на главата на М.
надолу, вследствие на което същата получила навяхване на шията.
Непосредствено след инцидента тъжителката се обадила на телефон
112, като няколко часа по-късно потърсила и медицинска помощ. В резултат
на проведения преглед на М. А. било издадено съдебномедицинско
удостоверение, в заключението на което били отразени получените от нея
травматични увреждания.
След инцидента медицинска помощ потърсил и подсъдимият, като
според заключението, обективирано в издаденото му съдебномедицинско
удостоверение, той е претърпял травматични увреждания на палеца на левия
крак вследствие на удар с или върху твърд тъп предмет, а така също при
прегледа била установена порезна рана на дясната му ръка.

По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото доказателства, както следва: показанията на разпитаните
свидетели С. А., А. А. (частично кредитирани), Г. П. и Д. П., обясненията на
подсъдимия А. П. и писмените доказателства, приобщени чрез прочитане по
реда на чл. 283 от НПК – съдебномедицински удостоверения № 203.06/2022 г.
и № V-221/2022 г., амбулаторни листове за преглед на пациент, жалба от А.
П., сигнал и жалба по електронна поща до Столичен инспекторат и Пожарна
безопасност, съобщение от Столичен инспекторат, констативен протокол №
КП-22-0022242 от 18.05.2022 г. ведно със снимков материал, разпореждане №
ПР-ПБЗН-СД7-5-33 от 16.06.2022 г., служебна бележка, издадена от
представител на „Астери“ ООД, доказателства за платена глоба, уведомление
за доброволно изпълнение, справка за съдимост на А. П., както и изготвените
по делото експертни заключения по назначените съдебномедицинска,
комплексна съдебномедицинска и техническа /аудио/ експертизи.
4

След внимателна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че следва да се довери изцяло на показанията на свидетеля Д. П.,
доколкото същите се отличават с висока степен на информативност по
отношение на обстановката и условията, при които е осъществено процесното
противоправно деяние. Макар и непряк очевидец на инцидента, св. Д. П.
описва в детайли състоянието на покривната конструкция – в частност
разположение и размери на капандурата, отстоянието на същата от мястото,
където е работил подсъдимият, близостта на керемидите и ламаринената
обшивка до капандурата, от която се е подавала тъжителката. Въпреки че се е
намирал от другата страна на покрива, свидетелят е чул кавгата между
подсъдимия П. и тъжителката, като дори е възприел думите й, отправени към
подсъдимия, а именно „че много ще загази сега, като викне мъжа си“.
Показанията на посочения свидетел съдът преценява като обективни,
последователни и непротиворечиви с оглед на което следва да им се отдаде
нужното доверие. Нещо повече, с оглед незаинтересоваността на този
свидетел от изхода на делото, съдът намира, че неговите показания имат
централно значение като доказателствен източник, доколкото свидетелят е
възприел и възпроизвел съществени елементи от релевантните факти по
делото. Ето защо настоящият състав намира за достоверни неговите
показания и най-вече относно възможността на тъжителката, подавайки се от
капандурата, да се протегне и достигне намиращите се на около 50 см. от нея
керемиди и ламаринена обшивка, с които да увреди здравето на подсъдимия.
На следващо място следва да се отбележи и непосредствено възприетото от
свидетеля физическо състояние на подсъдимия след инцидента. В тази връзка
св. Д. П. описва подсъдимия като видимо стресиран, с кръв по ръката, като
веднага след случката подсъдимият се оплакал и от болки в крака и е
разяснил подробно механизма на получаване на нараняванията, който и в
двата случая включва неправомерното поведение на тъжителката и се
припокрива с дадените в хода на съдебното следствие обяснения. Съдът
намира, че не следва да се пренебрегва и изложеното от св. П. обстоятелство –
че подсъдимият бил със стандартни обувки, а не с работни и не бил
обезопасен с въже или други предпазни средства. Видно от показанията на
този свидетел, макар и да не е очевидец на инцидента, същият е възприел
непосредствено след подаването на тъжителката от капандурата на покрива
общуването на висок тон с подсъдимия, забележките които му е направила
и самото начало на вербалната конфронтация, която всъщност е с генезис в
поведението на М. А., а подсъдимият първоначално е обяснил и разяснил
необходимостта от разпределение на материалите именно на местата, на
които са се намирали. Действително свидетелят заявява, че е забелязал кръв
по лявата ръка на подсъдимия непосредствено след инцидента, но това
обстоятелство не е в състояние да разколебае установения от обясненията на
подсъдимия механизъм на нараняването на дясната му ръка. На първо място
следва да се посочи, че свидетелят не е оглеждал и детайлно обследвал
състоянието на подсъдимия, респективно не е обърнал сериозно внимание на
5

нанесените му травматични увреждания, което логично би могло да се отрази
върху спомените му по отношение на локализацията на травмата. Отделно от
това същият съобщава за кръв по лявата ръка, а не че е установил нараняване
именно там. Абсолютно допустимо е да се приеме, че лявата ръка на
подсъдимия е имала кръв, която е с произход нараняването на дясната ръка,
което не води до разколебаване на обясненията на подсъдимия. В този
смисъл, противно на изложеното от защитата, съдът не счита, че нанесеното
порезно травматично увреждане на подсъдимия не е могло да бъде нанесено
от тъжителката. Отделно от това подсъдимият е съобщил на свидетеля
именно, че е бил замерян от тъжителката с керемиди, оплакал се е от болки в
крака и е изяснил детайлно техния произход и то непосредствено след
инцидента, което този свидетел възпроизведе достоверно. В този смисъл
показанията на свидетеля П. напълно подкрепят обясненията на подсъдимия
във връзка с механизма, начина, времето и произхода на установените по него
наранявания. Тезата на обвинението за самоувреждане остава напълно
недоказана и никой свидетел не съобщава за подобно поведение на
подсъдимия. Обстоятелството, че вещото лице съдебен лекар допуска
хипотетичната възможност за самоувреда, дори не и категорично, по никакъв
начин не доказва фактическото наличие на такава. Не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение на защитата, при положение, че
по делото са налични изобилни и категорични, непротиворечиви и необорени
доказателства за възприетия от съда механизъм на нанасяне на телесните
увреждания върху подсъдимия.
Свидетелят със своите показания затвърждава съобщеното от
подсъдимия в хода на разпита му, че до капандурата на около 50 сантиметра
са се намирали както нови керемиди, така и ламаринена обшивка, които
материали, видно от обясненията на подсъдимия, са послужили на
тъжителката да му нанесе телесните увреждания, констатирани в СМЕ. По
делото са събрани безспорни доказателства в показанията както на този
свидетел, така и на двамата свидетели на обвинението, респективно в
обясненията на подсъдимия, че А. се е подавала над гърдите от капандурата,
което следва да се отбележи, че прави ръцете и от раменете абсолютно
свободни, за да взима намиращите се наблизо материали и да нарани с тях
подсъдимия. Именно такива обстоятелства съобщава и свидетелят П.,
затвърждавайки съобщеното от подсъдимия в хода на обясненията му.
Самият подсъдим непосредствено след инцидента е съобщил на този
свидетел, което той обективно възпроизвежда, че А. се е опитала да повреди
вече ремонтирания покрив и да нарани подсъдимия П.. Този свидетел описва
изключително точно местоположението на материалите за ремонт на покрива,
тяхната непосредствена близост до капандурата и дори посочва, че е
абсолютно възможно да бъдат достигнати от мястото, на което се е намирала
тъжителката, което още повече затвърждава обясненията на подсъдимия. Не
без значение е и обстоятелството, че именно този свидетел, като единствен
друг, присъствал на инцидента, макар и да не го е възприел зрително, е чул
6

ясен шум от разхвърляне на керемиди и метален шум от ламарина по време
на кавгата, което напълно съответства на съобщеното от подсъдимия като
действия на тъжителката по хвърлянето на цигли, тяхното чупене и замахване
с ламаринената обшивка с режещи страни. Без значение за делото е
предположението на свидетеля, че не може този шум да идва от действия на
подсъдимия, доколкото това не са възприети от свидетеля обстоятелства.
Противно на опасенията на защитата, съдът не намира за доказани
противоправните действия на тъжителката на база предположенията на този
свидетел, а въз основа на другите доказателства и доказателствени средства,
които подкрепят обясненията на подсъдимия. Свидетелят е напълно наясно и
с произхода на болката в крака на подсъдимия, като му е съобщено
непосредствено след инцидента, че това е вследствие на паднала керемида, с
която е бил замерян. Макар и част от показанията на този свидетел във връзка
с инцидента да съдържат в някои части производни доказателства
(обстоятелства съобщени от подсъдимия), същите подкрепят обясненията на
А. П. и служат за проверка на същите. Показанията на този свидетел не
съдържат сведения, които да служат за доказване на обвинителната теза и да
касаят причинените на тъжителката увреждания.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Г. П., която макар и да
е близък роднина на подсъдимия, дава според настоящия състав достоверни
показания, неповлияни от това обстоятелство. Същите се кредитират напълно
от съда, доколкото намират подкрепа в целия друг събран по делото
доказателствен материал, който не съдържа основание те да бъдат поставени
под съмнение. Видно от показанията на тази свидетелка, макар същите в
голямата си част да са производни доказателства, а не първични, се
установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е съобщил за
инцидента, като е съобщил за инициирания от тъжителката скандал, което
обстоятелство се подкрепя и от преките първични доказателства, събрани
чрез разпита на Д. П., като на свидетелката също е било съобщено, че М. А. е
замеряла подсъдимия с керемиди и го е порязала с ламарина, докато се е
подавала от капандурата на покрива. Свидетелката съобщава и какво е било
съобщено от брат , а именно репликите на тъжителката по време на
вербалния конфликт, как точно му е нанесена травмата на крака, а именно
чрез хвърляне на керемида, като тази свидетелка лично е възприела
нараняването впоследствие, а именно мораво лилавия палец на крака на
подсъдимия, включително и действията на тъжителката по използване и на
ламарина, за да увреди подсъдимия. Именно тази свидетелка е възприела и
порезна рана на ръката на подсъдимия, което подкрепя обясненията му,
включително и досежно времето на нанасяне на травмата и нейната
локализация. От изключителна важност е и обстоятелството, че свидетелката,
познаваща начина на излизане на покрива, съобщава, че освен на последното
стъпало на стълбата може да се стъпи и на намиращите се под капандурата
тръби, което също затвърждава обстоятелството, че тъжителката е имала
възможността да се подава достатъчно от капандурата, за да извършва
7

движения с ръцете си свободно, както и да взима намиращите се в близост
строителни материали. Във връзка с обвинителната теза тази свидетелка не
дава сведения и от показанията ѝ същата не се доказва.
Показанията на свидетеля А. А. се кредитират частично от съда в
частите им, които не противоречат на показанията на свидетеля С. А., който
също е свидетел на обвинението. Видно от показанията на С. А., които съдът
също кредитира като логични и последователни, въпреки близката родствена
връзка с тъжителката, синът му – А. А. не е напускал стаята си преди М. А. да
се прибере в тяхното жилище. Доколкото свидетелят е категоричен за това
обстоятелство, съдът намира, че показанията на А. А. не следва да се
кредитират в тази им част, тъй като съдът намира, че същите са плод на опита
да се засили достоверността на обвинителната теза и не са действително
реализирали се факти и обстоятелства. В тази връзка от показанията на А. се
установява, че е чул виковете на сестра си сравнително продължително време,
които всъщност са били виковете във връзка с отправяните забележки за
поставените на покрива материали. Това е така, доколкото съобщената от
този свидетел продължителност не съответства да е изцяло от нанесената
впоследствие на тъжителката травма на шията. Самият свидетел признава
сестра му да е отправяла забележки на подсъдимия преди нанасянето на
физически увреждания и на двамата, което тя му е съобщила. Същият макар и
не на мястото, на което твърди – на стълбището, а в жилището им, я е
възприел плачеща и с болки във врата, от които тя се е оплаквала. От
изключителна важност са показанията на този свидетел във връзка със
съобщеното му от самата тъжителка, а именно, че тя е искала, намирайки се
на капандурата, да премести материали, включително и керемида, която е
била близо до капандурата. Същевременно свидетелят съобщава, че сестра
му, по нейни данни, съобщени му тогава, се е намирала от гърдите нагоре над
капандурата и дори е преместила керемида и е признала на брат си, че е
достигала материали. Логично същата или не е съобщила, или свидетелят
премълчава в разпита си, че всъщност не просто мести материали, а и ги е
хвърляла по подсъдимия и е замахвала с ламарина, за което безспорни
доказателства са събрани по делото във вече анализираните показания на Д.
П., Г. П., а и от обясненията на подсъдимия. Важното обаче е, че дори
свидетелят на обвинението признава, че тъжителката е имала абсолютната
свобода от мястото, на което се е намирала, да мести и достига
разположението до капандурата строителни материали, което напълно оборва
тезата на защитата, че положението, в което се е намирала тъжителката не е
позволявало това. След като очевидно е безпротиворечиво изяснено, че
раменете на М. А. са се намирали много над капандурата, то ръцете са били
свободни да извършват действия по замеряне, мятане и достигане на
материалите в близост. Ето защо съдът намира, че дори от производните
доказателства, съдържащи се в показанията на този свидетел, се подкрепя
съобщеното от подсъдимия за механизма на нанесените му увреждания.
Производни доказателства в разпита на този свидетел подкрепят и част от
8

обвинителната теза, а именно обстоятелството, че подсъдимият действително
е натиснал главата на тъжителката надолу, причинявайки навяхване.
Твърдението обаче, макар и да го съобщава като споделено му от А., за
извиване на врата настрани не намира никаква подкрепа в събраните
доказателства по делото, включително и в съобщеното от А. на спешен
телефон 112, доколкото там тя твърди единствено за натискане на главата
надолу, а съобщава, че подсъдимият е искал да извие врата, което обаче,
видно то съобщеното, не е сторил. Други доказателства, които да описват
такъв механизъм на причиняване на увреждането, не са събрани по делото.
Ето защо във връзка с твърденията за извиване на врата съдът също не
кредитира показанията на този свидетел. Свидетелят не помни къде е имала
нараняване сестра му, като дори не е в състояние да опише механизмът на
получаването му. От показанията му механизмът на нанасяне на охлузване на
мишницата не се установява.
Съдът кредитира с доверие показанията и на свидетеля С. А., доколкото
същите кореспондират на събрания по делото гласен и писмен доказателствен
материал и са ценен източник на информация относно датиращия отдавна
конфликт между семейството на тъжителката и подсъдимия. Макар
показанията и на този свидетел да не носят пряка доказателствена
информация за инкриминираното деяние, те обрисуват една картина на
взаимоотношенията между двете семейства – честите спречквания,
множеството жалби и оплаквания, подавани до различни институции от
страна на тъжителката. Важни сведения дава свидетелят във връзка с
непосредственото състояние на дъщеря си след инцидента. Същият обаче
твърди, че дъщеря му не е имала видими наранявания, което напълно
разколебава обвинението в частта му на тъжителката да е причинено именно
тогава и с посочения в тъжбата механизъм охлузване на мишницата. Отново
следва да се посочи, че производните твърдения на този свидетел главата на
тъжителката да е била завъртяна от подсъдимия не намират никаква опора в
останалия събран доказателствен материал. Напротив, същите се оборват от
обясненията на подсъдимия и от съобщеното от тъжителката на телефон 112,
където същата твърди, че подсъдимият искал да извие главата, но от така
съобщеното съдът прави извод, че реално такова действие не е извършено.
Още по-малко се подкрепят твърденията на този свидетел, с които той
възпроизвежда казаното му от М. А., че главата е била извита наляво и
после надясно. Свидетелят С. А. също затвърждава приетото от съда, че
пострадалата се е подавала от гърдите нагоре, респективно, че ръцете са
били абсолютно свободни, за да оперират с оставените в близост материали,
доколкото свидетелят изрично го съобщава в хода на разпита си.
Относно обясненията на подсъдимия съдът съобразява трайно
установеното в теорията и в съдебна практика положение, че те имат
двойствена правна природа - като са едновременно средство за защита и
годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да
бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
9

Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези аналитични
действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. Обясненията на
подсъдимия като гласни доказателствени средства, съдът кредитира с
доверие, доколкото същите намират опора в показанията на св. Д. П., Г. П.,
както и в приетите по делото съдебномедицинска и комплексна
съдебномедицинска експертизи, техническа експертиза, включително и в
показанията на свидетелите на обвинението С. и А. А.и. Направеното от
вещите лица експертно заключение в частта относно вероятния произход на
полученото от тъжителката навяхване на шията кореспондира в пълна степен
с обясненията на подсъдимия относно упражнения от него натиск върху
горната част на главата на М. А.. Видно от т. 3 на заключението, получените
травматични увреждания на тъжителката се дължат на действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени чрез натискане на главата. В тази
връзка подсъдимият признава да е извършил това деяние, като съдът го
намира за доказано именно на база признанието му, подкрепено от другите
анализирани по делото доказателства. Видно от обясненията на подсъдимия,
кредитирани в цялост с оглед извършената съпоставка с вече проверения
доказателствен материал, съдът установи, че именно пострадалата е
инициатор на конфликта, същата е започнала скандала, като видно от
обясненията, подкрепени и от показанията на Д. П., подсъдимият
първоначално е обяснил необходимостта от складирането на материалите
именно там. Впоследствие, от обясненията се установява, че именно
тъжителката е започнала да хвърля керемиди по подсъдимия, като втората от
тях го е уцелила по крака, причинявайки му травматично увреждане. Видно
от подкрепените от СМЕ и показанията на Димитров обяснения, именно
подсъдимата е замахнала с ламаринена обшивка, която е нанесла и второто
травматично увреждане на подсъдимия върху ръката му.
Други обстоятелства, които се установяват от обясненията на
подсъдимия са точният механизъм на нанесените му телесни увреждания
както по палеца на крака, така и по дясната ръка, действията на тъжителката,
докато е била на капандурата на покрива, обстоятелството, че след
преустановяване на противоправното нападение на пострадалата с ламарина
двамата с подсъдимия са провели диалог, пострадалата е тръгнала да слиза по
стълбата и едва тогава подсъдимият е натиснал главата надолу. В този
смисъл съдът не установи налично нападение в този момент, срещу което
подсъдимият да се защити, противно на изложеното от защитата.
Изрично подсъдимият отрича и съдът кредитира това неговото
твърдение при липса на каквито и да е оборващи го доказателства, че не е
извивал врата на тъжителката в никаква посока, а единствено я е натиснал по
главата надолу, причинявайки установеното навяхване, което от
медицинска гледна точка е абсолютно възможна хипотеза на механизъм на
10

получаване, както посочи и вещото лице М. в съдебно заседание на изричен
въпрос на съда. В този смисъл дори съобщеното от вещото лице подкрепя
обясненията на подсъдимия за липса на извиване на врата.
Доколкото обясненията на подсъдимия се отличават със своята
логичност, последователност, хронологична и житейска логика, в частите им,
подлежащи на проверка, се установява, че са абсолютно достоверни, намират
подкрепа във всички останали доказателствени източници, съдът намира, че
следва да им се довери напълно, доколкото не установи никакви признаци на
опит да се изгради защитна версия, която да не отговаря на действително
реализиралите се събития. В крайна сметка следва да се посочи, че
обвинението беше неспособно да представи категорични несъмнени
доказателства за цялата си обвинителна теза, която всъщност се намери
доказана именно поради волята на подсъдимия да направи надлежно
самопризнание, подкрепено от производни и косвени доказателства. Имайки
предвид обстоятелството, че подсъдимият описа точна и ясна картина на
инцидента като единствен неин очевидец и участник в нея, включително и
чрез признаване на неблагоприятни за него факти, съдът намира, че дадените
от него обяснения се характеризират и с изключителна искреност и
достоверност, включително и по отношение на престъпните действия на
самата тъжителка. Дори в тази си част неговите обяснения намират подкрепа
в анализираните по-долу експертизи, посочените вече свидетелски показания
и останалия доказателствен материал.
Настоящият състав възприема и заключението на съдебномедицинската
експертиза, назначена в хода на съдебното следствие на подсъдимия, според
което посочените от подсъдимия П. в обясненията му травматични
увреждания биха могли действително да се дължат на действието на твърд
тъп предмет, какъвто в процесния случай се явява една керемида, съответно
на тангенциалното действие на предмет с режещ ръб, какъвто е ръбът на
ламаринен профил. Видно от експертното заключение понесените от
подсъдимия увреждания също реализират медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Във връзка с
изтъкнатия от повереника на тъжителката аргумент относно давността на
получените от подсъдимия увреждания, съдът намира за необходимо да
посочи, че вещото лице в съдебна зала е изразило предположение, че раната
може да бъде получена „в не много продължителен период“ като приема, че
давността на увреждането може да бъде и малко повече от 24 часа.
Същевременно вещото лице категорично сочи видовия произход на порезната
рана на подсъдимия – тангенциалното действие на предмет с режещ ръб,
което се подкрепя и от чутия от св. П. метален шум от поцинкована ламарина
по време на инцидента и чупене на керемиди. От друга страна съдът намира
за необходимо да отбележи, че от разпита на вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза на подсъдимия, се опровергава изразеното
от повереника предположение за самонараняване от страна на подсъдимия. С
оглед изложеното от вещото лице в съдебно заседание, при подсъдимия
11

липсват „класическите“ белези, по които може да се достигне до извод за
причинено самоувреждане. Отделно от това на въпрос на съда вещото лице
М. категорично потвърди, че и двете наранявания на подсъдимия могат да
бъдат получени на дата 20.06.2022г., така като са описани в СМУ и давността
им отговаря да са причинени на инкриминираната дата (лист 105 гръб). В този
смисъл възраженията на защитата не намират опора в заключението на СМЕ.
Видно от експертизата се касае за временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Видно от отговора на вещото лице М. в съдебно заседание, фактите,
изложени от подсъдимия във връзка с начина и механизма, по който той е
нанесъл телесното увреждане, довело до навяхване на шията на М. А.,
намират подкрепа в заключението на СМЕ и дават основание на съда да
кредитира обяснения и в тази част, в която А. А. признава да е натиснал
тъжителката надолу по темето, но не е извивал врата или главата, както се
твърди в тъжбата. В съдебно заседание вещото лице изрично посочва на
въпрос на съда, че само с натискане надолу на главата на тъжителката е
възможно да се получи усукване, което да доведе до тази травма, без да е
необходимо въртене на главата. Вещото лице се аргументира и с твърдението,
че при натискане на главата надолу не може да се очаква чисто вертикално
въздействие и все пак някакво усукване ще се причини, макар и същото по
данните на вещото лице да не е волево, а да се дължи на мърдането на тялото,
на ръката, която натиска, като и същата няма как да е разположена точно в
центъра на теменната област. В този смисъл напълно се подкрепя съобщеното
от подсъдимия за механизма на извършеното от него телесно увреждане на
тъжителката.
Видно от заключението на КСМЕ на тъжителката, същата е получила
навяхване на шията, като е констатирано и кръвонасядане и охлузване на
дясната мишница. Видно от експертизата се касае за временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. В случая обстоятелството, че КСМЕ е
установила наличие на нараняване на мишницата, неговият механизъм на
получаване, произход и начин на увреждане останаха абсолютно недоказани,
поради което подсъдимият бе оправдан в тази част на повдигнатото
обвинение. Следва да се има предвид, че в тежест на частната тъжителка е
установяването на тези обстоятелства, за които СМЕ дава медицинска оценка,
но не доказва фактически получаването им. В случая от показанията на нито
един разпитан свидетел, нито от обясненията на подсъдимия, колкото и
самоуличаващи да са, не се установява нанасянето от А. П. именно на това
нараняване. Дори в проведения с оператор на тел.112 разговор тъжителката не
съобщава за такова нараняване, даже напротив, съобщава, че няма видими
следи по тялото си. Събраните доказателства по делото изключват
обвинителната теза в тази част като фактически реализирали се.
Съдът кредитира двете заключения по СМЕ и КСМЕ като обосновани и
отговарящи на поставените задачи и успешно защитени в съдебно заседание.
12

Поради изложеното по-горе настоящият съдебен състав цени като
обективни, изчерпателни и компетентно изготвени от вещите лица
приобщените по делото съдебномедицинска и комплексна
съдебномедицинска експертизи.
Съдът кредитира и изготвената по делото СТЕ на телефонен разговор за
спешни повиквания. Видно от проведения от тъжителката разговор с
оператор, същата е съобщила за нанесена травма от подсъдимия, макар и да
описва напълно различен механизъм от установения по делото и посочен в
тъжбата. Единствено в разговора си до тел.112 същата съобщава, че
подсъдимият я бил хванал за врата, което обстоятелство не се установява от
никакви доказателства по делото, напротив, еднопосочна е доказателствената
съвкупност, че подсъдимият я е натиснал надолу по темето на главата, а не я е
хващал за врата. Отделно от това същата се е оплака от болки във врата,
което до известна степен подкрепя обвинителната теза на нанесено и в тази
област травматично увреждане с автор подсъдимия. Проведеният разговор
обаче опровергава обвинителната теза, че подсъдимият е нанесъл умишлено
нараняване в областта на мишницата, доколкото и на оператора изрично е
съобщила, че видими травми, рана или синина липсват, а при положение, че
се твърди подсъдимият да е причинил кръвонасядане в тази област, тази теза
остава абсолютно недоказана. Следва отново да се посочи, че тук твърдения
за извършени от подсъдимия извивания на врата на тъжителката липсват,
доколкото тъжителката изрично споделя на оператора, че подсъдимият е
искал да завърти главата, което не е равнозначно на реално извършено
такова деяние. В този смисъл този доказателствен източник подкрепя тезата
за причинено навяхване на шията, но категорично отхвърля посоченото
твърдение за причинена по посочения в тъжбата механизъм на нараняване на
мишницата.
Съдът кредитира и останалите събрани писмени доказателства по
делото, от които се установяват подаваните между страните сигнали,
предходната съдимост на подсъдимия и отношението, взето от компетентните
институции във връзка с битовите спорове на страните.

От правна страна:
С оглед приетата за установена фактическа обстановка, въз основа на
изложения доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи:
С поведението си, изразило се в това, че на 20.06.2022 г., около 11:50
часа, в гр. София, ул. „******** № 36“, натискайки силно главата на
тъжителката по теменната област, подсъдимият А. П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, причинявайки навяхване на шията, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
С поведението си, изразило се в това, че на 20.06.2022 г., около 11:50
13

часа, в гр. София, ул. „******** № 36“, хвърляйки керемида по подсъдимия
П. и замахвайки с парче ламарина, тъжителката М. А. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, причинявайки на подсъдимия порезна рана по гърба на дясната ръка и
кръвонасядане и оток на палеца на левия крак, които са причинили на
подсъдимия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Деянието както на подсъдимия, така и на тъжителката е извършено при
форма на вина - пряк умисъл, като същите са съзнавали общественоопасния
характер на извършеното, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са целели настъпването им. От субективна
страна и тъжителката, и подсъдимият са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си, доколкото данни в
обратния смисъл липсват.
От приетата за реализиралата се фактическа обстановка се установява,
че първоначално тъжителката М. А. е извършила посегателство върху
телесния интегритет на подсъдимия П., като хвърлила по него керемида и
замахнала с ламаринена обшивка срещу подсъдимия, в резултат на което
същият получил травматични увреждания, съответстващи по характер на
медицинския критерий на „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ – съставомерна последица от престъплението – причиняване на „лека
телесна повреда“. В резултат от поведението на тъжителката подсъдимият по
делото й отвърнал като натиснал силно главата й надолу, вследствие на което
й причинил еднакво по степен травматично увреждане, съответстващо също
по характер на медицинския критерий „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Тук е мястото да се отбележи, че от разпита на вещите
лица и въобще от събраната по делото доказателствена съвкупност не се
намери доказателство, потвърждаващо изложеното в частната тъжба
твърдение за рязко извиване врата на тъжителката от подсъдимия и
умишлено нанесено увреждане на мишницата на тъжителката.
Единствено в обясненията на подсъдимия се съдържат данни за
евентуалния, но недоказан произход на нараняването на дясната мишница на
тъжителката, а именно, че при опита на подсъдимия да изтръгне ламарината,
с която го е порязала, респективно, с която е замахвала, същата се е опряла в
гърба на капандурата. По делото обаче не се събраха никакви данни за
нараняването, неговия произход и механизъм на получаване и този, посочен в
тъжбата остава абсолютно недоказан. Дори и да се приеме, че то е получено
следствие на допира до капандурата след изтръгване от ръцете на А. на
ламаринената обшивка, следва да се има предвид, че това нараняване не е
нанесено умишлено, доколкото не е целено настъпването на този резултат. То
също се дължи на действията на подсъдимия по защита срещу
противоправното нападение на тъжителката, която е застрашавала неговата
телесна неприкосновеност. Отделно от това на тел.112 тъжителката изобщо
не съобщава да е получена такава травма и нейния произход и механизъм на
нанасяне, което напълно разколебава обвинителната теза в тази част. Ето
14

защо поради пълна недоказаност на тази част от повдигнатото обвинение
съдът намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по него.

Поради изложеното съдът прецени, че са налице предпоставките за
прилагане института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК. Посочената
разпоредба предвижда възможност съдът да освободи от наказание и двете
страни в случай че пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава
телесна повреда, каквато му е причинил деецът.
В конкретния случай с оглед събрания и обсъден доказателствен
материал се установи, че тъжителката – сама определила качеството си на
такава със своевременното подаване на частна тъжба, първа е нападнала
подсъдимия, като му причинила лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че макар тъжителката, в качеството й на пострадала, първа да е
извършила своето деяние, това обстоятелство не изключва приложението на
реторсията. С оглед характера и целта на цитираната разпоредба, настоящият
съдебен състав счита, че от значение е факта на „взаимното причиняване на
лека телесна повреда между две страни, а не обстоятелството кой от двамата
извършители на това деяние първи го е осъществил“, както приема и трайната
съдебна практика на ВКС и ВС. В този смисъл съдът се солидализира с
практиката на ВС, според която при разменени еднакви по степен на
увреждане леки телесни повреди, то всяка едно от страните се явява
пострадала от едното деяние и извършител на другото деяние. Следва да се
има предвид, че „пострадал“ по смисъла на чл.130, ал.3 от НК се различава от
този, който влага наказателният процесуален закон в това понятие. По
смисъла на материалноправната разпоредба „пострадал“ е лицето, което е
получило съответната лека телесна повреда без значение хронологично кога е
станало това – дали първо или след като то самото е нанесло такава,
респективно в качеството на „пострадал“ по смисъла на чл.130, ал.3 от НК е
всяко от лицата, на което е причинено визираното телесно увреждане. Съдът,
съобразявайки се със съдебната практика по този въпрос, счита за
нецелесъобразно поставяне възможността за прилагане на реторсията „в
зависимост от едно случайно процесуално обстоятелство – коя от двете
страни е подала тъжба“ и съответно по този начин е определила качеството си
на тъжител в образуваното от нея наказателно производство от частен
характер /в тази насока са Решение № 49 от 29.01.1972 г. по н.д. 42/71 г. на
ОСНК, Решение № 255 от 17.06.1992 г. по н.д. 144/92 г., I н.о. на ВС/. В този
смисъл законови пречки от материален характер за приложение на института
липсват.
Доколкото НК дава на съда възможност да приложи или да не приложи
реторсия в конкретния казус, в случая съдебният състав дължи и мотиви защо
приема, че следва и тъжителката, и подсъдимият да бъдат освободени от
наказателна отговорност. Съдът намира, че следва да се изхожда от
обстоятелството, че тъжителката е инициирала скандал с подсъдимия,
15

намесила се е по незаконосъобразен начин в работата му по ремонта на
покрива, независимо дали същият е осъществяван по правилата на закона,
започнала е да хвърля строителни материали, да руши вече изграденото по
покрива, като по този начин, отправяйки забележки и закани на висок тон, е
разпалила физическия конфликт и е инициатор на стълкновението между
двамата. Не е без значение, че същата първа е нанесла телесните увреждания
на подсъдимия, което прави поведението катализатор на последващата
реакция на подсъдимия да натисне главата надолу, причинявайки телесно
увреждане. В случая страните са изравнили позициите си, като на злото е
отвърнато със същото зло и двете страни намират удовлетворение в
причиняването на същото деяние на засегналия го. В ситуацията, в която и
двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон
следва да се приеме, че не е необходимо налагането на наказание. В случая не
следва да бъде удовлетворено искането на тъжителката да се санкционира с
наказание по смисъла на НК подсъдимият по изложените вече съображения,
че тя е инициатор на вербалния и физически конфликт между нея и
подсъдимия и признаването на подсъдимия за виновен е достатъчно
удовлетворение за нанесеното увреждане. Преценката на съда да приложи
или не реторсия няма изведени законови предпоставки, но настоящият състав
намира по изложените съображения, че не е необходимо понасянето на
наказателноправна санкция и от двете лица.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да обсъди и защо не
е налице едно от обстоятелствата, изключващи обществената опасност, а
именно неизбежната отбрана, въведено като аргумент от защитата на
подсъдимия. За да е налице посоченият институт, е необходимо да има
нападение; това нападение да е непосредствено; да е противоправно и да е
насочено срещу държавни или обществени интереси, личността или правата
на отбраняващия се или на другиго. В конкретния случай не е налице едно
налично нападение каквото изисква законът. Започналото с действията на
тъжителката нападение срещу подсъдимия, изразяващо се в хвърлянето на
керемиди и посягането с ламаринена обшивка, е било преустановено от
действията на подсъдимия П.. С издърпването на листа ламарина от ръцете на
М. А., наличното и непосредствено нападение срещу подсъдимия е било
прекратено. По делото са събрани данни дори, че след издърпването на
ламарината подсъдимият и пострадалата са провели диалог и едва тогава
подсъдимият е пристъпил към натискането на главата на тъжителката надолу,
без същият да е бил застрашен от налично нападение спрямо него при
положение, че същата вече е била започнала да слиза по стълбата. В този
смисъл в Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Върховният
съд изрично изтъква, че „нападението е прекратено, когато е отблъснато от
нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го
завърши, завършил го е и др.“. В този смисъл деянието, извършено от бившия
нападнат А. П., е общественоопасно и противоправно, каквото в случая се
явява причиненото от него телесно увреждане. В тези случаи, причинените на
16

„бившия“ нападател М. А. вреди няма как да се оправдаят на плоскостта на
неизбежната отбрана по чл. 12 НК.
С оглед на това, че при реторсията задължителният характер на
присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната тъжба
и насрещно извършеното деяние, съдът, след като установи, че са налице
основанията за прилагане на реторсията, призна подсъдимия А. Г. П. за
виновен в това, че на 20.06.2022 г., около 11,50 часа, в гр. София, на ул.
******** № 36, е причинил на М. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като й
нанесъл следните травматични увреждания - навяхване на шията чрез силно
натискане на темето на главата с ръка надолу - престъпление по чл. 130, ал. 1
НК, като М. А. първа причинила на подсъдимия П. също такава лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток на палеца на левия крак,
причинена чрез хвърляне на керемида, която паднала върху крака на
подсъдимия П. и причиняване на порезна рана по гърба на дясната ръка на
подсъдимия П. чрез замахване с ламаринена обшивка, с която го порязала,
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
А. Г. П. отвърнал веднага на М. С. А. с причинената от него също такава
телесна повреда, поради което и на основание чл. 130, ал. 3, вр. с чл. 130, ал.1
от НК освободи и двамата от наказание.
Съдът призна подсъдимия П. за невиновен с деянието да е причинил на
М. С. А. охлузване и кръвонасядане на дясната мишница и деянието да е
извършено чрез рязко извиване на врата вдясно и на основание чл. 304 НПК
го оправда в тази част на повдигнатото му обвинение, доколкото по
изложените по-горе съображения тези обстоятелства не бяха доказани в хода
на съдебното следствие.

По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание разпоредбата на чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият А. Г. П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Висшия съдебен съвет сумата от 300 лева, представляващи сторени от съда
разноски за СМЕ.
Във връзка с останалите разноски по делото, при положение, че е
налице реторсия, се наблюдава изключение от правилото, че макар и
подсъдимият да е признат за виновен, същият следва да понесе всички
разноски. При положение, че по делото е установено противоправното
поведение на частната тъжителка и съдът е приложил разпоредбата на чл.130,
ал.3 от НК, разноски не се присъждат и остават за сметка на страните така,
както са сторени. Така изрично в Решение №96 от 26.02.2972г. по н.д. 48/72
на 1 н.о. на ВС. В този смисъл заплатените от тъжителката адвокатски
хонорари, както и депозит за КСМЕ остават за нейна сметка.
Същата дължи на това основание и сторените разноски от съда поради
17

отказа да ги внесе във връзка с поискано от нея и събрано веществено
доказателство – диск, съдържащ запис на обаждане до спешен телефон.
Доколкото назначената от съда експертиза на диска е във връзка именно с
поискано от тази страна доказателство и обслужващо обвинителната теза, в
нейна тежест следва да се възложат и разноските за СТЕ в размер на 200 лева,
които съдът с протоколно определение от 28.03.2023г. я е осъдил да заплати и
не дължи нов осъдителен диспозитив в присъдата си.
Останалите разноски по делото остават за страните така, както са
сторени.

С тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Павел Панов/
18

Номер на акта:	227
Дата:	3 май 2023 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20221110216205
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 декември 2022 г.

Присъда по дело №16205/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите