№
_________
гр.
Варна _____________2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на десети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА Д.А
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д.а адм. дело № 2857 на Административен съд – Варна
по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Варна,***, представлявано от управителя А. Д. П., против Заповед
№ 354-ОП/01.10.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, с
която на
основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо
дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски
обект: магазин, находящ се в гр.Варна, *****, стопанисван от „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД, и забрана за достъп
до него за срок от 10 /десет/ дни.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваната заповед е издадена от орган без съответната материална
компетентност, при неспазване на изискуемата форма, в нарушение на материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Конкретно сочи, че е невярно твърдението на
административния орган, че при контролната покупка не е издаден фискален бон
като в тази връзка представя ф.б. от 30.09.2019г. за сумата 61,00лв., издаден в
11:25:51 часа. Сочи, че часът на контролната покупка и на проверката, посочен
от инспекторите, е приблизителен и не е напълно акуратен. Твърди, че ЗПАМ не
отговаря на изискванията за форма на административните актове, т.к. в нея не са
посочени фактически и правни основания за издаването ѝ - не са изложени и
обсъдени всички фактически обстоятелства, а правните съображения са изложени
бланкетно и общо. Сочи и че ПАМ не е съобразена с целите на чл.22 от ЗАНН, т.к.
ако административният орган беше съобразил, че фискален бон е издаден и че
продажбата е на сравнително ниска стойност спрямо оборотите от търговската
дейност, то по-скоро би се стигнало до извода, че запечатването на обекта ще
доведе само до липса на приходи за фиска и значителни имуществени и
репутационни вреди за дружеството.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв.Г.С., който поддържа жалбата на наведените в нея
основания. Сочи, че от приетия като доказателство по делото фискален бон се
установява, че няма извършено нарушение. Дори да се приеме, че ФКБ е издаден
8мин. по-късно, то запечатването на обекта няма да изпълни своята превантивна
функция. Счита и че ответникът не е доказал обстоятелството, че часовникът на
фискалното устройство не е бил верен. Моли за отмяна на обжалваната заповед и
за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – директорът
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, чрез юрк.И. А., оспорва жалбата и
моли същата да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в
представени по делото писмени бележки с вх.№ 18045/05.12.2019г. Сочи, че
нарушение на държавен интерес съществува винаги, когато са нарушени закони, в
частност данъчното законодателство, като в конкретния случай дружеството не е
изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон за извършеното плащане в
брой на 30.09.2019г. в 11,25ч. за извършена контролна покупка на 1бр. гривна
със златен елемент и червено конче с грамаж 0,94гр., на стойност 61,00лв. За
извършеното плащане дружеството не е издало фискална касова бележка от въведеното
в експлоатация в обекта ФУ с рег.№ 4131076, с което е извършило нарушение на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. Относно представената от
жалбоподателя фискална бележка сочи, че същата е издадена след легитимация на
органите по приходите, а съгласно чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18/2006г. следва
да се издаде едновременно с получаване на плащането. Представеният фискален бон
е издаден в 11:25:51 часа, а съгласно протокола за извършена проверка
часовникът на фискалния апарат е бил с 8 минути назад от реалното
астрономическо време, т.е. ФКБ е издаден реално в 11:33 часа, а проверката е
започнала в 11,30 часа. По изложените съображения сочи, че основанието за
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС е установено по
безспорен начин, в който случай органът е длъжен да издаде заповед. Относно
мотивирането на заповедта сочи, че срокът на запечатване от 10 дни е обоснован
и съразмерен, като са взети предвид тежестта на нарушението и обстоятелството,
че към датата на издаване на заповедта дружеството е имало непогасени
задължения. Сочи и че на дружеството е извършвана предходна проверка, при която
е констатирано също нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006, описано в
Протокол № 0279095/23.08.2018г. и издадено /невлязло в сила/ НП № 361923-F404182/04.10.2018г. По
изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2019г. в 11,30
часа, инспектори по приходите в ТД на НАП-Варна, извършили проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в
гр.Варна, *****, стопанисван от „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД. Обектът бил за
търговия със злато, в който се предлагали пръстени, обеци, гривни, синджири и
др. В обекта функционирало ФУ с ИН на ФУ DY471047 и ИН на ФП 36629083, часовникът на
което бил с 8мин. назад. В 11,25 часа инспектор по приходите С. В. У., преди
легитимация, извършила контролна покупка на 1бр.гривна със златен елемент и
червено конче с грамаж 0,94гр. на стойност 61,00лв., заплатени в брой на Х. В. Д.
- продавач-консултант в проверявания обект, като за плащането в брой не била
издадена фискална касова бележка. Проверката била документирана с Протокол сер.
АА № 0279348/30.09.2019г., в който е констатирано, че след легитимиране е
издаден ФКБ за 61лв., както и че часовникът на ФУ е с 8 минути назад. Видно от
изготвения опис на касовата наличност, в касата на търговския обект са
установени 493лв., колкото са разчетени на ФУ съгласно изведения в 11:31:24
часа дневен отчет - оборот 293,00лв. и служебно въведени 200,00лв. Впоследствие
стоката била върната, а видно от дневен отчет изведен в 12:03:31 часа,
продажбата на стойност 61,00лв. била сторнирана. Протоколът за проверка е
съставен в присъствието на Х. В. Д. - продавач-консултант, който вписал, че има
възражения.
При така установените в хода на проверката
факти е прието, че „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД е
извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр.чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, поради което на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед № 354-ОП/01.10.2019г. директорът на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП-Варна наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ на магазин,
находящ се в гр.Варна,
ул.****, стопанисван от „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
За така установеното нарушение
впоследствие е съставен АУАН № F512054/02.10.2019г.
В съдебното производство като
доказателства са приети: ФКБ от 30.09.2019г. на стойност 61,00лв., издаден в
11:25:51 часа; сторно бележка за 61,00лв., издадена на 30.09.2019г. в 12:03:02
часа; ПИП № 0279095/23.08.2018г. и НП № 361923-F404182/04.10.2018г.,
което според уточнението на ответната страна в писмените бележки с вх.№
18045/05.12.2019г. към момента не е влязло в сила.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен
срок /видно от приложената по преписката разписка, Заповед № 354-ОП/01.10.2019г. е
връчена на жалбоподателя на 02.10.2019г., а жалбата до съда е подадена на 16.10.2019г./
и е ДОПУСТИМА.
Видно от т.1 от Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, директорите на дирекция „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП са
определени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката
и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с ПИП № 0279348/30.09.2019г.,
съставен в присъствието на служител на дружеството – Х. В. Д., заемащ
длъжността „консултант-продавач“, в протокола са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че
процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на ПИП №
0279348/30.09.2019г. за извършена проверка на същата дата, на обект – магазин,
находящ се в гр.Варна, *****, стопанисван от „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД. ПАМ
е наложена за нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3 от Наредба № Н-18/2006г., т.к.
при извършване на контролна покупка на стока – 1бр. гривна със златен елемент и
червено конче с грамаж 0,94гр. на стойност 61,00лв., не е издадена фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Така
дадената правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в съставения
АУАН № F512054/02.10.2019г.
Спорни между страните са
въпросите относно извършване на твърдяното нарушение, неговото доказване и
наличието на основания за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Съгласно чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,
ал. 1.
За нарушения на
посочените разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената
санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на
принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“,
като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква
„а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В тежест на
административният орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта
на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
Настоящият съдебен
състав преценява, че от събраните по делото доказателства не се установява
извършването на нарушение по чл.25, ал.1, вр.чл.3 от Наредба
№ Н-18/2006г., за което е приложена обжалваната ПАМ.
Неиздаването на фискална бележка за твърдяната
от органите по приходите контролна покупка на стока на стойност 61,00лв., е
констатирано с протокола за извършена проверка. Протоколът за проверка по
чл.50, ал.1 от ДОПК е официален удостоверителен документ и в случаите, в които
е съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при
изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления, и установените факти и обстоятелства.
Извършването на
контролни покупки - от или под наблюдението на орган по приходите, е
регламентирано с разпоредбата на чл.31, ал.5 от Наредба № Н-18/2006. В
контекста на регламентацията по чл.50, ал.1 и ал.2 от ДОПК настоящият съдебен
състав преценява, че макар да се извършва преди легитимация на органите по
приходите, контролната покупка във всички случаи следва да бъде извършена в
рамките на извършваната проверка по чл.110, ал.4 от ДОПК. Само в този случай
съставеният за резултатите от проверката протокол може да се ползва с
обвързваща доказателствена сила досежно относимите към контролната покупка
факти - час на извършване, орган по приходите, извършил покупката, лицето,
приело плащането и т.н.
В случая предвид
посочения час на започване на проверката - 11,30 часа, съставеният протокол №
0279348/30.09.2019г. се явява доказателство за извършените от и пред
проверяващите действия, само в
интервала от 11,30ч. до 12,16 часа, когато е отразено, че проверката е
приключила. Действията по извършване на контролната покупка, според вписания в
протокола час на извършването ѝ - 11,25 часа, не попадат в обхвата на
проверката и за тях съставеният протокол не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, т.е. не е доказано по безспорен начин точно в колко часа
е извършено плащането в брой за процесната стока.
Действително разпоредбата
на чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18/2006г. сочи, че лицата по чл.3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка, т.е. продавачът трябва да разполага с нея към момента,
в който купувачът плаща цената, но това не винаги технически е възможно, поради
което и по арг. от чл.118, ал.1 от ЗДДС
и чл.38, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 - вменяващи
задължение за получателя да получи фискалния бон и да го съхранява до
напускането на обекта - задължението за издаване на фискална касова бележка
за приетото плащане в брой и предаването ѝ на клиента, следва да бъде
изпълнено най-късно до момента, в който клиентът напуска обекта. В констативния
протокол, обективиращ действията на проверяващите и установеното при
проверката, не е отразено, че след извършване на контролната покупка
проверяващите са напуснали обекта и че впоследствие са се върнали за
легитимация и проверка на регистрираните обороти. В този смисъл
обстоятелството, че ФКБ е издадена след легитимация на органите по приходите не
е достатъчно за да се приеме, че нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. действително е извършено. Видно от изготвения опис на
паричните средства в касата на търговския обект, установени са налични 493лв.,
колкото са разчетени по ФУ съгласно дневния отчет - 293лв. в брой и 200лв.
служебно въведени. Предвид последвалата сторно операция, според която от
оборота 293лв. са приспаднати 61лв., очевидно преброяването на парите в касата и
съпоставката с разчетения оборот, е извършено след регистриране на продажбата
по контролната покупка.
С оглед изложеното,
предвид липсата на констатирана разлика между фактическата и разчетената
наличност в касата на обекта и представения ФКБ за контролната покупка,
настоящият състав преценява, че не е доказано извършването на твърдяното
нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006, поради което не
е възникнало основанието по чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС за налагане на
ПАМ.
Отделно, в контекста на
установените при проверката факти, основателно е и оплакването на жалбоподателя, че срокът на действие на наложената ПАМ не
е мотивиран и съответно е определен в нарушение на принципа на съразмерност по
чл.6 от АПК.
Въпреки
че при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС административният орган
действа при обвързана компетентност, относно срока за прилагане на ПАМ в
рамките на законоустановения в чл.186, ал.1 от ЗДДС максимум до 30-дни, издателят
на акта действа при условията на оперативна самостоятелност и е длъжен да
изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи конкретния
срок на ПАМ.
Задължението
за мотивиране в контекста на същественото изискване за форма, трябва да се
различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по
същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на
съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на
административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на
засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с основанията за
налагане на съответната мярка, а на съда – да упражни ефективен контрол за
законосъобразност.
В
конкретния случай срокът за запечатване от 10 дни - 1/3 от определения в закона
максимален срок, е обоснован със следните обстоятелства: тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, както и
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Отчетен е фактът, че
с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както
и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Неиздаването
на фискален бон е деяние, което показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект,
която няма за цел спазването на данъчното законодателство, като целта е ПАМ да
гарантира, че всички лица, в частност провереното лице, ще спазват законовите
норми и ще осигурят бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране
на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде приложена
ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и трудно поправими вреди, които ще засегнат пряко
интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби,
водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази
промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен
срок. При определяне на същия е съобразен принципа на съразмерност както и
целената превенция. Целта е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване на отчетността, а индиректния - недопускане на вреда за фиска.
Основателно
жалбоподателят сочи, че така изложените мотиви са всъщност само принципни съображения,
поради които в законодателството е регламентирана възможността за налагане на
ПАМ, но не представляват конкретни обективни данни, мотивирали
административният орган да определи срок на запечатване именно от 10 дни.
Едва в
писмените бележки ответната страна сочи, че видно от приложената към преписката
справка, към датата на издаване на заповедта дружеството е имало непогасени
задължения в размер над 3000лв. - т.е данъци в „големи размери“, както и че на дружеството е извършвана и
предходна проверка, при която също е констатирано нарушение на чл.25 от Наредба
№ Н-18/2006г.
Наличието
на публични задължения е посочено като основание, мотивирало допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ, а не срока на запечатване. От друга страна, наличието
на публични задължения на задълженото лице може да обоснове по-висока
обществена опасност на нарушението и съответно по-дълъг срок на запечатване,
само ако могат да обосноват извод за системно неправомерно поведение на
задълженото лице - т.е. ако произтичат от недекларирани приходи или обороти, а
в случая видно от приложената по преписката справка за общите задължения на „АНТИКС
ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД към 01.10.2019г. дружеството има само задължения за по
месечни СД по ЗДДС, съответно за лихви по СД по ЗДДС, както и за задължителни
осигурителни вноски по декларация Обр.6 от 11.07.2019г., което няма общо с
нарушенията по чл.118 от ЗДДС.
Неправилно
ответната страна обосновава вероятността за извършване на ново нарушение с
констатирано предходно нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006, т.к.
както сама сочи в писмените бележки, НП № 361923-F404182/04.10.2018г.
не е влязло в сила.
Останалите
изложени съображения относно възможността от извършване на ново нарушение и
целената превенция са принципни такива, относими за всяка принудителна мярка по
чл.22 от ЗАНН и са неотносими към срока, за която същата се прилага.
По така изложените съображения обжалваната Заповед № 354-ОП/01.10.2019г. се
явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са
общо в размер на 1250,00лв. (хиляда двеста и петдесет лева), от които 50,00лв.
за държавна такса и 1200,00лв. адвокатско възнаграждение, изплатено в брой
съгласно договор за правна защита и съдействие серия от 09.12.2019г.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
354-ОП/01.10.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, с
която на
основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС на „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Варна,***, представлявано от управителя А. Д. П., е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
– запечатване на търговски обект: магазин, находящ се в гр.Варна, *****,
стопанисван от „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД,
и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати
на „АНТИКС ЕНД ГОЛД ЮВЕЛИРИ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Варна,***, представлявано от управителя А. Д. П., разноски
за производството в размер на 1250,00лв. (хиляда двеста и петдесет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: