№ 16
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110207250 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. Л. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6918552, издаден от СДВР за това, че на 23.01.2023г. в 13:03 часа в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ до № 326, с посока на движение от ул. „Кривински път“ към
Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек
автомобил „***” с рег. № *** се движил със скорост от 65 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на С. В. Л. е
наложена „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, поради което се
иска неговата отмяна. С. В. Л. оспорва законосъобразността на Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система и твърди, че е нарушено правото му на
защита.
Пред СРС за съдебното заседание на 03.10.2023г. жалбоподателят С. В. Л., редовно
призован, не се явява лично и не изпраща представител.
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС.
В писмо с вх. № 149846 от 30.05.2023г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
1
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата
страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима
мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1197, като се отбелязва и че
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 187533 от 30.06.2023г. от гл.
юрк. Бонев, в които се иска съдът на остави без уважение жалбата на С. Л. поради нейната
неоснователност, необоснованост и недоказаност. Процесуалният представител на СДВР
счита, че при издаване на обжалвания Електронен фиш са били спазени разпоредбите на
чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. В него се съдържали всички законоустановени
реквизити. От приложените доказателства се установявало нарушението, което било заснето
с АТСС, което било преминало първоначална и последваща проверка. Цитира се нормата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска съдът да кредитира приложения по делото снимков
материал. Посочва се, че собственик на МПС-то е жалбоподателят Л.. Относно наложеното
административно наказание се казва, че то е правилно индивидуализирано в
законоустановения му размер. Цитира се §6, т.65 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП и се приема, че е налице и от обективна, и от субективна страна съставът на
нарушението. В писмените бележки се обръща внимание и на това, че са зачестили
напоследък пътно-транспортните произшествия в следствие на шофиране с превишена
скорост. С оглед на това, поведението на жалбоподателя се приема за укоримо, тъй като
поставя в опасност не само своя, но и живота на другите участници в движението. Поради
това се иска обжалваният Електронен фиш да бъде потвърден с цел реализиране на
генералната превенция, а също и за възпиращо, възпитателно и предупредително действие
по отношение на останалите членове на обществото относно шофирането с превишена
скорост. Моли се за потвърждаване на Електронния фиш и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
2
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „***” с рег. № *** е собственост на С. В. Л..
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. за времето от 12.40 часа до 15.00 часа на
23.01.2023г. автоматизирано техническо средство/система (АТСС) вид „CORDON“ с №
MD1197, за която е издаден Протокол № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за
експлоатация до 15.03.2023г., е било позиционирано в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“
до № 326, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул.
„Кривински път“ към Околовръстен път, при стационарен режим на измерване и при посока
на задействане – приближаване на МПС.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/ч. за населено
място, без допълнителен пътен знак В-26, въвеждащ друго ограничение на скоростта.
На 23.01.2023г. в 13:03 часа в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ до № 326, с
посока на движение от ул. „Кривински път“ към Околовръстен път, скоростта на движение
на лек автомобил „***” с рег. № *** била поне 65 км/час при ограничение на скоростта 50
км/час в населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и
заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
MD1197. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване
на типа до 13.06.2027г. На 15.03.2022г. това АТСС преминало проверка, за която е издаден
Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. Според този Протокол допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при
скорост над 100 км/час.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 6918552, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на С. В. Л. е наложена „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено на 23.01.2023г. в 13:03 часа в гр. София, бул. „Ботевградско
шосе“ до № 326, с посока на движение от ул. „Кривински път“ към Околовръстен път, при
ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при разрешена скорост от 50 км/час,
установена скорост от 65 км/ч. и превишена скорост от 15 км/час, като нарушението е
извършено с лек автомобил „***“ с рег. № *** и е установено с АТСС CORDON М2 с №
MD1197 – след приспаднат толеранс от 3 %.
Този Електронен фиш е връчен на С. В. Л. на 02.05.2023г. и е обжалван с жалба,
подадена по пощата на 03.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: плик от жалба, снимков
3
материал (лист 7 и лист 8 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „***” с рег.
№ ***; Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол
от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г.; справка от сайта на Български институт по
метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46; Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р – 5556 от 24.01.2023г.; Ежедневна форма на
отчет от 23.01.2023г.; справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен
фиш Серия К № 6918552; справка картон на водача; писма от Български институт по
метрология с вх. № 188375 от 30.06.2023г. и с вх. № 193464 от 06.07.2023г. - с приложени
копия от Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване № В-46 от 06.07.2018г. извадка от
„CORDON-M 2 Многоцелева фото-радарна система. 8 Сглобяване и монтаж на системата“;
писмо от Столична община с вх. № 186244 от 29.06.2023г. с приложена схема, както и писма
от ОПП – СДВР с вх. № 185960 от 29.06.2023г. и с вх. № 189644 от 03.07.2023г.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р – 5556 от 24.01.2023г. и Ежедневна форма на отчет от 23.01.2023г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 15 от делото) се установява мястото, времето, посоката на
движение на контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническо
средство, както и индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на
превозните средства. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 16 от делото) се
установява, че на 23.01.2023г. - в период, съвпадащ с часовия диапазон, посочен в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система, техническо
средство CORDON М2 е било разположено в гр. София, бул. „Ботевградско шосе” до №
326, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Кривински
път” към Околовръстен път при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място. В
същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система, приложен на лист 15 от делото, където техническото
средство е индивидуализирано по вид (CORDON) и номер (№ MD1197). Доколкото мястото
и часовия диапазон, вписани в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. и в Ежедневната форма на отчет
от 23.01.2023г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи
обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 15 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. съдържа всички
4
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
23.01.2023г., датата на регистриране на документа под № 4332р-5556 е 24.01.2023г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са разположили АТСС, респ. са
проверили въпросния протокол. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-
та и при стационарен режим на измерване. В Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. са посочени общият
брой на констатираните нарушения, номерата на първото и на последното изображение,
вида и номера на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало
метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с
годност за експлоатация до 15.03.2023г. Коментираният тук Протокол е придружен със
снимка на уреда (видно от лист 8 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метрология с вх. №
188375 от 30.06.2023г. и с вх. № 193464 от 06.07.2023г., приложените към тях Протокол от
проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване № В-46 от 06.07.2018г. извадка от „CORDON-M 2
Многоцелева фото-радарна система. 8 Сглобяване и монтаж на системата“, както и от
справката от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за
измерване с номер на вписване В-46 и Решението за одобрение на типа на уреда за
измерване, а също и от кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система се установява, че техническото средство, с което е бил
заснет процесният автомобил е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е
проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да
посочи, че доколкото в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. се вижда, че за въпросното техническо
средство е издаден Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. и в същия смисъл
са и писмата от Български институт по метрология (приложени на лист 33 и лист 60 от
делото), то следва, че посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система АТСС е именно видео-радарната система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON M2 с № MD1197, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност до 13.06.2027г. Същевременно от Протокола от проверка № 09-СГ-ИСИС от
15.03.2022г. и писмата от Български институт по метеорология с вх. № 188375 от
30.06.2023г. и с вх. № 193464 от 06.07.2023г. се установява, че АТСС е преминало и
последваща проверка с валидност една година, т.е. до 15.03.2023г. Следва да се отбележи, че
посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
5
с рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. техническо средство (CORDON № MD1197) фигурира и
в снимковия материал на лист 7 от делото. Гореизложеното показва, че техническото
средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация
съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила към
процесната дата.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 7 от делото се установява марката и регистрационния номер
на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение и вида/номера на техническото средство, с което е бил
заснет автомобилът. Приложеният по делото снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира, още повече, че в случая снимката на лист 7 от делото е изключително ясна и
извлечената от нея информация не се опровергава от останалите събрани по делото
доказателства. Доколкото в снимката на лист 7 от делото е цитирано техническо средство
CORDON M2 с № MD1197, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с
техническото средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. Освен номера на техническото
средство, между снимката на лист 7 от делото и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. има припокриване и
касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение,
че снимката на лист 7 от делото е направена именно с техническото средство, описано в
кредитираните от съда писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимката на лист 8 от делото, тъй като на
основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тя се явява годно веществено доказателствено средство.
Въз основа на тази снимка се установява къде е било позиционирано техническото средство.
Съдът дава вяра и на писмото от Столична община с вх. № 186244 от 29.06.2023г. и
приложената към него схема, както и на писмата от ОПП – СДВР с вх. № 185960 от
29.06.2023г. и с вх. № 189644 от 03.07.2023г., тъй като са информативни, достоверни,
непредубедени и еднопосочни писмени доказателства. От схемата (приложена на лист 45-47
от делото), както и от писмата на лист 44, лист 49 и лист 51 от делото става ясно, че на
процесното място (бул. „Ботевградско шосе” до № 326, с посока от ул. „Кривински път“ към
Околовръстен път) не е имало поставени пътни знаци, въвеждащи ограничение на
скоростта, поради което е важало общото ограничение на скоростта за населено място - до
50 км/час. За това ограничение на скоростта данни се съдържат и в снимковия материал
6
(приложен на лист 7 от делото), Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-5556 от 24.01.2023г. и Ежедневната форма на отчет от
23.01.2023г. Поради това съдът счита, че не само от схемата на Столична община, но и от
други доказателства, събрани по делото, следва безспорният извод, че на процесната дата и
място ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то, справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 6918552 и
справка картон на водача са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената
сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява,
че собственик на заснетия лек автомобил „***” с рег. № *** е жалбоподателят С. В. Л.,
който има и други нарушения по ЗДвП, както и че обжалваният Електронен фиш е съставен
на 23.01.2023г. и е връчен на 02.05.2023г.
Приложеният на лист 6 от делото плик от жалба съдържа достоверна дата на
пощенско клеймо. Поради това СРС дава вяра и на това писмено доказателство. Въз основа
на него и на справката от информационната система на ОПП – СДВР съдебният състав
приема, че жалбата на Л. срещу Електронен фиш Серия К № 6918552 е била подадена в
законоустановения срок за това.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Приложеното на лист 42 от делото писмо от Главна дирекция „Национална полиция“
с вх. № 189713 от 03.07.2023г. се явява неинформативно писмено доказателство, поради
което съдът не го подложи на анализ.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
7
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Дали посочената в Електронния фиш скорост
е действително измерената и дали е приспадната допустимата грешка на техническото
средство при измерване на скоростта в полза на нарушителя е въпрос по същество.
Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и
ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено място, съдът счита, че нарушението е
описано в достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е
описано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба /в размер на 50
лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки. От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията
на ЗДвП е издаден процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
8
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
9
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
23.01.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 23.01.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимката на лист 7
10
от делото настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 68 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 65
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 65 км/час. Доколкото от приложената на лист 7 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № *** е 68 км/ч., то след
приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 65 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 68 км/час.
От писмото от Столична община с вх. № 186244 от 29.06.2023г. и приложената към
него схема, както и на писмата на ОПП – СДВР с вх. № 185960 от 29.06.2023г. и с вх. №
189644 от 03.07.2023г., снимката на лист 7 от делото, Ежедневната форма за отчет и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-5556 от 24.01.2023г. се установява, че на въпросното място към 23.01.2023г.
ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 65 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено место, водачът на лек автомобил „***” с рег. № *** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
от 50 км/ч. за населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време
със скорост от поне 65 км/ч. обективно е реализиран съставът на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 15 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/ч. и че щом е
измерена скорост от поне 65 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч., значи е съзнавал
обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** на
23.01.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 9 от делото справка е
видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят С. В. Л., то правилно е била
ангажирана именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според
11
чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото по
делото са налице данни, че С. В. Л. е получил препис от процесния Електронен фиш на
02.05.2023г. и го е обжалвал в жалба, изпратена по пощата на 03.05.2023г., това означава, че
той е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП като не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че
друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, въпреки че това му е било
изрично указано в самия Електронен фиш, следва да се приеме, че на основание чл.188, ал.1
от ЗДвП правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на С. В.
Л. – като собственик на МПС-то, непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за
ползване.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 15 км/ч. над
ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на С. Л. (като собственик на
МПС, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се определи
„глоба“ в размер на 50 лева, тъй като според чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП при превишаване на
разрешената скорост от 11 до 20 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в
размер на 50 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер. Това не
позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен и в
частта относно наложеното с него административно наказание.
В случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП. Поради това не
е лице с ниска степен на обществена опасност от гледна точка на правилата за движение по
пътищата. Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и
с оглед завишената му степен на обществена опасност в последните години, деянието не
представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им
се присъждат разноски по реда на АПК. В писмените бележки с вх. № 187533 от
30.06.2023г. гл. юрк. Бонев е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от
съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ
следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи
според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането
12
на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото
е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало две
открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав, но на тях не е участвал процесуален
представител на СДВР. Единствено от гл. юрк. Бонев има депозирани по делото писмени
бележки с бланкетно съдържание. Заради това и доколкото конкретният правен спор не се
отличават с фактическа или правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, т.е. 80 (осемдесет)
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6918552, издаден от СДВР, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП на С. В. Л. е наложена „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА С. В. Л. с ЕГН : ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13