№ 397
гр. Плевен, 21.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:*** Ив. Даскалов
като разгледа докладваното от *** Ив. Даскалов Частно наказателно дело №
20214430201639 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 4 и 5 НПК
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл.
243 ал.4 НПК от страна на Г. Ф. М. от **** против Постановление на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 23.08.2021г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство пр.пр.№7925/2020г.
по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.209 ал.1 НК.
За да прекрати наказателното производство, РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е приела, че се касае за несъставомерно деяние,
за което Г.М. би могла да потърси защита пред гражданския съд.
От друга страна, в подадената от страна на М. жалба се изразява
най-общо несъгласие с изводите на РП-ПЛЕВЕН, отправя са искане за отмяна
на атакуваното Постановление и се изтъква, че са налице свидетели, които
могат да потвърдят престирането на сума в размер на 9000 лева, във връзка с
уговорения от М. ремонт на покрив, както и че същият е некачествен.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощено лице и в
срока, съгласно чл.243 ал.4 НПК, поради което се явява допустима. По
нейното същество, Съдът съобрази следното:
Обжалваното Постановление за прекратяване на наказателното
производство съдържа подробно и коректно изложение на гласните
доказателствени средства по делото. Проследени са тезите, застъпени в
1
показанията на разпитаните по делото свидетели и е изложена фактическа
обстановка, която Съдът намира за принципно правилна. Изяснено е, че
жалбоподателката М. живее в къща, находяща се в гр.****, обл.Плевен,
ул.“***“ №1, където периодично пребивава и сестра й – св. ***. Св.М. се
познавала със св.*** и неговия *** ***, които били „майстори“ - извършвали
различни строително-ремонтни работи. В началото на месец септември
2020г., св.М. се уговорила с *** да бъде извършен ремонт на покрива на
къщата, тъй като имало теч. Следвало да бъде извършено сваляне на циглите,
демонтиране на старите летви под циглите, подмяна на изгнили носещи
греди, поставяне на нови летви под циглите, нареждане на цигли, измазване,
ламаринени обшивки на двата комина и изчистване на тавана. Параметрите на
ремонта, правата и задълженията на страните не били оформени в писмен вид.
Ремонтните работи започнали на 01.09.2020 г. като се изпълнявали от св.***,
неговият син *** и други работници, ангажирани от първите двама. До
25.09.2020г. ремонтът завършил, като при приключването му, св.***
предложил на Г.М. да подпишат договор за гаранция, но М. отказала.
Впоследствие обаче същата преценила, че ремонтът не е извършен с нужното
качество; счела, че има недовършени работи по покрива, в т.ч. – че местата на
течовете не са надлежно отстранени. На 06.10.2020г., М. депозирала жалба в
РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ.
На следващо място, между гласните доказателствени средства са
налице противоречия по редица въпроси, касаещи вида и обема на
ремонтните работи, начина на изпълнение на ремонта и неговата цена.
Така, в показанията си М. посочва, че уговорката е включвала
демонтиране на старите цигли, заковаване на нови летви, измазване на комин,
обличане на двата комина, почистване на тавана и пренареждане на нови
цигли, както и че е останала с убеждението, че цената на ремонта ще бъде
общо 9500лв., като в същата цена се включвали и материалите, които
следвало да бъдат набавени от страна на *** и ***И; посочва, че на няколко
пъти, срещу съответни разписки е извършила плащания, които възлизат на
общо 9200 лева, но при последните две плащания /в общ размер на 4000 лева/,
*** отказал да се подпише, въпреки че приел съответните суми, но пък това
обстоятелство било удостоверено с подпис на нейната сестра – св.***; наред с
това, М. отбелязва, че за материали е дала общо 912,22лв., като от тях 267лв.
2
са били за предходен ремонт на баня, а сумата от 645,22лв. – като остатък от
дължимата цена за ремонт на покрива. В потвърждение на показанията на М.,
са тези на нейната сестра – св.***, която споделя и други впечатления във
връзка с извършения ремонт, например – че *** и ***И не доставили
необходимото количество цигли, че същите лица и техните работници
натрошили здрави летви при демонтирането на покрива, като монтирали
нови, че било видно, че ремонтът се извършва некачествено, а и че
„майсторите“ не желаели да поемат отговорност за извършвания ремонт, още
в хода на извършването му.
От друга страна, според показанията на *** и ***И, уговорката
им с Г.М. била щото покривът да бъде покрит с онези от старите цигли, които
са здрави, а допълнително да бъдат закупени втора употреба цигли, които да
бъдат наредени на мястото на негодните стари; същевременно, ремонтът
следвало да включва и закупуване, и монтиране на нови летви, направа на
пояс от нови греди, обръщане на старите мартаци откъм здравата им страна,
обшиване с ламарина и измазване на двата комина с вар и цимент, изхвърляне
на боклуците от тавана. Показанията на двамата свидетели взаимно се
потвърждават, като според тях, цената на ремонта била уговорена на 5000
лева – сума, която са получили на части от страна на Г. Ф. М., като
отбелязват, че същата не желаела сключването на писмен договор, тъй като
сестра й *** щяла да разбере действителната стойност на ремонта; посочват,
че М. помолила *** да предупреди работниците си, че ако *** се
поинтересува за стойността на ремонта, следва да отговорят, че е 9000лв., за
да може М. да претендира от сестра си по-голяма сума пари. Следва да бъде
подчертано, че отправянето на тази особена по характера си „молба“ от
страна Г.М., се потвърждава пряко от показанията на св.***, който е бил един
от работниците на *** и ***И, а косвено – и от показанията на св.*** –
полицейски служител, но когото *** споделил за тази „молба“ и за
притесненията си във връзка със същата. От друга страна, претенциите на
Г.М. и *** за липса на необходимото качество на извършения ремонт,
намират потвърждение в заключението по изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че за
ремонта на покрива на Г.М. не е искано от същата необходимото разрешение
съгласно чл.147, ал.1, т.3 от Закона за устройство на територията;
извършеният оглед на ремонтните работи обуславя извода, че изпълнителите
3
на ремонта не са имали нужната инжинерно-конструктивна квалификация,
тъй като строителството на покриви, освен покривното покритие, включва и
носещи елементи, подлежащи на конструктивни оценка и указание за
изпълнение от инженер-конструктор. Относно материалите, с които е бил
извършен ремонта на покрива вещото лице отбелязва, че както при носещата
конструкция, така и при покривното покритие са използвани в по-голямата
си част, стари строителни материали, не е било поставено хидроизолационно
платно под керемидите и не са констатирани стоманобетонни пояси, върху
които трябва да лежи покривната конструкция.
В съответствие с изложените дотук фактически положения, Съдът
на първо място намира, че версията, намерила отражение в показанията на
свидетелките М. и *** /които имат до преимуществено „обвинителен“
характер/, не се явява в необходимата степен достоверна. Изключение в тази
връзка представляват единствено оплакванията на М. и ***, касаещи
качеството на извършения ремонт, тъй като същите оплаквания, както беше
отбелязано, намират известно потвърждение в констатациите и изводите на
заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, съдържанието
на което беше предадено по-горе. Наред с това, безспорно е, че ремонтът е
бил приключен, макар и с несъвършенствата от техническа гледна точка. От
друга страна, недоказани са претенциите на свидетелките М. и ***, касаещи
договорените вид и обем на ремонтните работи, начина на изпълнение на
ремонта и неговата цена, включително – конкретните парични суми, които са
били платени над сумата от 5200 лева, за която са съставени надлежни
разписки. Напротив, досежно този кръг спорни въпроси, налице е версията,
съдържаща се в показанията на свидетелите *** и ***И, ***, ***
/доказателствени източници с подчертано „оправдателен“ характер/, която
беше предадена по-горе, явява се достоверна - и следва да бъде кредитирана.
Крайният извод, от доказателствена гледна точка е, че евентуалната
обвинителна теза по коментираното досъдебно производство, не се ползва с
необходимата състоятелност, щото да би било правно обосновано,
привличането на обвиняемо лице и евентуално – изготвяне на обвинителен
акт.
Последният извод, сам по себе си, би съставлявал достатъчно
основание за прекратяване на наказателното производство от страна на
4
Прокуратурата. По-същественото в случая – а в действителност,
единственото съществено в случая, е това, че е налице друг проблем от
материално-правен характер, който въобще изключва възможността
Прокуратурата да продължи работата във ввръзка с оплакванията от страна на
Г.М. и ***. И този проблем касае естеството на отношенията и претенциите,
за които стана дума и които се отнасят, до условно определените по-горе,
спорни отношения между двете страни. Извън всяко съмнение, въпросите,
касаещи договорените вид и обем на ремонтните работи, начина на
изпълнението им, договорената цена, конкретните парични суми, които са
били платени - са такива по възникването, развитието и погасяването на едно
облигационно отношение. Видно е, че макар и в устна форма, между Г.М., от
една страна и *** и *** – от друга, е сключен договор за изработка – чл.258 и
сл. от Закона за задълженията и договорите. Спорните моменти във връзка с
облигационното правоотношение имат гражданскоправен характер и могат да
бъдат поставени за разглеждане, посредством общия исков ред, пред
гражданския съд. Прокуратурата няма нито право, нито – задължение /т.е.
правомощия/ да способства по някакъв начин за решаването на неправилно
развили се, спорни, гражданскоправни отношения. Прокуратурата би имала
подобни правомощия единствено в случай, че е налице извършено
престъпление от общ характер, а доказателства за такова – и в частност, по
чл.209 ал.1 НК, не са налице. От обективна страна, класическата
наказателноправна измама предполага извършване на действие по възбуждане
или поддържане на заблуждение /невярна, неправилна представа относно
действителността/ у страна на едно трето лице, което в резултат на същото
заблуждение, извършва акт на фактическо или юридическо разпореждане,
който е вредоносен за нечие имущество. От субективна страна е необходимо
наличието на пряк умисъл и особена користна цел – деецът да търси набавяне
за себе си или за другиго, на имотна облага. Трайна и непротиворечива е
съдебната практика, че договорните отношения биха могли да бъдат
използвани като способ на престъплението измама. Същевременно обаче, и
теорията, и съдебната практика / Решение № 314 от 4.06.2013 г. на ВКС по н.
д. № 706/2013 г., I н. о., НК, Решение № 453 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д.
№ 2098/2011 г., I н. о., Решение № 404 от 19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I
н. о., Решение № 402 от 11.VIII.1976 г. по н. д. № 382/76 г., II н. о. и др./ са
единодушни, че в този случай, още при възникването на договорното
5
отношение, деецът следва въобще да няма намерение да се задължи, да
изпълни поетите с договора, задължения; по този начин, възникналото
правоотношение създава у пострадалия /насрещната страна по договора/
заблуждение за това, че е налице договор, който ще бъде изпълнен, поради
което, воден от това заблуждение, пострадалият извършва имуществено
разпореждане, но за него възниква имотна вреда, тъй като на свой ред -
деецът не изпълнява дължимата част от договора. Видно е, че настоящият
случай, съвсем не е такъв. Както беше отбелязано, между двете страни е
сключен договор за изработка, който все пак е изпълнен изцяло от страна на
изпълнителя. Качеството на изпълнението – а именно, дали се касае за
достатъчно, навременно, добросъвестно изпълнение – отново следва да бъде
подчертано, че представлява гражданскоправен, а не наказателноправен
казус. Липсват каквито и да било състоятелни юридически аргументи, че с
определени свои действия *** или ***И са възбудили или поддържали у Г.
Ф. М. някакво заблуждение и че в резултат на такова заблуждение, същата е
извършила имуществено разпореждане, от което е настъпила имотна вреда.
Заплатените от страна на М. парични средства представляват насрещна
престация за извършените от страна на ***, ремонтни работи по покрива на
нейната къща. В този смисъл, нито за М. е настъпила някаква имуществена
вреда, резултат от някакви измамливи действия на *** или ***И, нито, още
по-малко, може аргументирано да се поддържа, че същите са действали с
пряк умисъл и користна цел за измама. Интерпретацията на ситуацията от
страна на свидетелките М. и ***, съответства на тяхната неудовлетвореност
от развилите се договорни отношения, но от наказателноправна гледна точка
е извън всяко съмнение, че престъпно деяние по смисъла на НК и в частност –
такова по чл.209 ал.1 НК, в случая не е било извършено; съвсем отделен – но
все пак, заслужаващ внимание момент е, че в своите лични работи, лицата
сами избират дали и с кого да договарят /чл.9 ЗЗД/, т.е. изцяло в рамките на
свободата на договаряне е въпроса по какви причини М. е избрала да сключи
договор за изработка именно с конкретните изпълнители – *** и ***И.
По тези съображения Съдът намира, че обжалваното
Постановление се явява законосъобразно и правилно – поради което, следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.1 НПК, Съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 23.08.2021г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство пр.пр.№7925/2020г.
по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.209 ал.1 НК.
За Определението да бъде съобщено на жалбоподателя и РП –
ПЛЕВЕН; същото подлежи на частна жалба/частен протест, в седемдневен
срок от съобщаването, пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7